След 1790 г. и в угърчинкото землище започнали да нахлуват кърджалийски шайки и да грабят и подлагат на тормоз местното население. На този тормоз били подложени не само българите, но и турците в района. В продължение на 2-3 години угърчинци се криели от набезите на разбойниците из горите около Угърчин. Тук потърсили убежище и хора от съседни села. Хранели се с каквото намерят, но гладът бил постоянен техен спътник. Добитъкът се пръснал, а една част от него била изклана от разбойниците. Хора от долния край на Угърчин се изселили в местността Труфек и там си направили примитивни къщи копаници. На това място те останали 3-4 години.
За да въведе известен ред и запази мирното население от набезите на шайките султанът наредил във всяка кааза/област/ населението да избира аянин - управител на каазата, в ръцете на който е била съсредоточена административна и военна власт. Малко преди 1800 г. за аянин на Ловчанската кааза бил избран Панчо-олу/в превод - син на Панчо/. Той бил етнически сърбин, приел исляма. Бил доведен в Ловеч от Сърбия още като дете от местен големец и отгледан тук. За избора си Панчоолу получил силна подкрепа от помашките села.
Панчоолу бил умен и физически силен, изглеждал внушително. Не минало много време и усещайки, че централната власт е слаба, по примера на други паши и аяни, станал самозванец и спрял да внася събраните данъци в хазната. Заграбил много имоти, воденици по Осъм, Вит и Панега, завъдил и доста добитък, а хората от селата му работели ангария /безплатно/. В Ловеч имал големи постройки, изградени с особен вкус, а към Гозница и чифлик.
Междувременно на местността Бели камък му засадили 20 дка лозе, оградено с висок плет. Угърчинци работели ангария не само на това лозе, но и на нивите му, събирали сено за многобройния му добитък, който бил отглеждан в местността Гущера и за голямата биволска черда в Угърчин. Освен това от населението събирал и доста тежки данъци. По тази причина някои хора се изселили от Угърчин и заедно с изселници от Торос, Брестница и Батулци поставили началото на с. Ракита. Вероятно по това време са се изселилии семейства от Патаринския род и в с. Радовене, Врачанско.
В същото време Панчоолу организирал отряди за самоотбрана от помаци, българи и турци, с които попречил на кърджалиите да нахлуват по нашите земи и така в периода на неговото управление опазил района от кърджалийските набези. През февруари 1800 г. той успешно отблъснал едно нападение на друг известен самозванец - видинският паша Пазвантоглу, който искал да превземе Ловеч и да събира данъците на каазата. В сблъсъка участвали по няколко хиляди души от двете страни.
Панчоолу няколко пъти се помирявал със султана, добивал прошка за непокорството си и давал дума, че ще бъде верен на централната власт, Но той се отметнал от тези си обещания, когато властта започнала реформи, които по същество отменяли крепостничеството на селяните. Той бил против тези реформи. Това станало малко преди Руско-турската война от 1810-1812 г. Междувременно властта на султана укрепнала и били пратени войски да усмирят непокорните паши и аяни. Султанските войници влезли без особена съпротива и в Ловеч. А на Панчоолу съобщили, че султанът го вика в Цариград. Панчоолу знаел какво го очаква там и затова вечерта преди да замине погълнал отрова. На сутринта го намерили мъртъв в леглото. Малко преди това да се случи той идвал в Угърчин, казал, че го викат в Цариград да го съдят и едва ли ще се върне жив. Взел си сбогом с някои угърчинци, които познавал и дал по една жълтица на 60-те си ратаи... След смъртта му конакът в Угърчин бил разрушен, а имотите и добитъкът му - разграбени. Останал само един геран, който дълги години след това бил ползван от угърчинци.
Така приключило Панчовото управление по нашите земи, продължило около 10 години. То е оставило трайна следа в историята на Угърчин и в паметта на угърчинци чиито спомени е записал Никола Русковски в юбилейния сборник на читалището от 1936 г.
Борислав ПАТАРИНСКИ
Следва продължение.
Текстове към снимките:
- Това е улица "Васил Левски" в Угърчин. На мястото на къщите в средата на снимката трябва да се е намирал конакът на Панчоолу.
- Угърчинска къща от средата на XIX век - снимка от юбилейния сборник на читалището.
- Една от малкото запазени стари къщи в Угърчин/на ул. "Христо Боотев"/, която вероятно е строена още преди Освобождението.
Няма коментари:
Публикуване на коментар