През 2005 г. в брой 36-37 на ловешкия вестник "Стремление" е отпечатана притурка от 8 страници под заглавие "520 години името Угърчин". В нея има материали, посветени на миналото и настоящето на града ни. Изхождайки от основния материал в притурката, под същото заглавие, написан от Веселин Русков - кмет на община Угърчин през периода 1995 - 99 г., бивш председател на читалището ни и клуба по родознание,изготвил с членовете на клуба уникална сбирка от родословните дървета на 115 рода от Угърчин, ще ви запознаем с някои важни събития от историята на града ни. Към написаното от Русков ще добавим и други събития,описани от Никола Русковски в притурката на юбилейния сборник на читалището ни от 1936 г. под заглавие "Из миналото на Угърчин" и пълния текст на книгата на братя Георги и Петко Радоеви под същото заглавие, издадена през 1978 г. Ще използваме и публикация на доц. Митьо Печевски в бр. 4 от 1981 г. на в."Друм" и др. Ще добавим и събития от последните 15 години.
НАЧАЛОТО - 535 ГОДИНИ ИМЕТО УГЪРЧИН
Землището на Угърчин е обитавано от хора през всички епохи. За това говорят намерени оръдия на труда още от каменната епоха, множеството тракийски могили, останките от отбранителни съоръжения и пътища от римско време и др. Предполага се, че днешното населено място Угърчин е възникнало около 1470 г. Според Павел Стефанов, публикувал статия на тази тема във в. "Друм"/бр. 14 от 31.08.1978 г./, селото през 1470 г. е носело името Узградище. Той се позовава на ориенталските данъчни регистри в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София, където в архивна единица /ОАК, 265 - 8 л., 54б/ името през 1470 г. е Узградище, а в друга архивна единица /ОАК, 325, л, 143б/ през 1605 г. вече е Угърчин. През 90-те години на ХХ век Румен Ковачев, който се занимава с изследване на ориенталските архиви в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", открива турски опис на Никополския санджак от 1485 г. от 42 добре запазени страници, превежда го и го публикува в книга. В този опис на лист 25, б, стр. 145 в превод е записано: " Тимар на Хасан. Владее го по обичая на проход и участва във военните походи, а също така наблюдава и пази прохода. Село Угърчин, спадащо към Лофча не било включено в регистъра. Село - проход е на пътя от Търново и Лофча към София и Видин.
/ЖИТЕЛИТЕ МУ/ ПАЗЯТ ПРОХОДА:
домакинства - 25, неженени - 2, приход 653 акчета." Този опис е съставен след смъртта на султан Мехмед II през 1481 г. при възшествието на султан Баязид II и представлява нещо като инвентаризация на владенията. Той е единственият засега автентичен документ, в който за първи път се среща името Угърчин.
От описа личи, че през 1485 г. Угърчин е бил малко село с едва 25 домакинства/по това време Сопот и Каленик са имали 40 и 36 домакинства съответно/ и не фигурира в регистъра и предишния опис, направен след възшествието на султан Мехмед II през 1451 г. Това подсказва, че може би има някаква връзка с версията, че селото е възникнало около 1470 г. А дали Узградище предшества името Угърчин и дали става дума за едно и също населено място, е трудно да се каже категорично. Освен това жителите на Угърчин като пазачи на проход на важния път от Търново и Ловеч за София и Видин са били освободени от някои данъци.
Но появата на Угърчин в турските документи през 1485 г. не означава, че преди това тук не са живели хора, че тук не е имало населено място. Реките Каменица, Лепетура и Света по един естествен начин са привличали хората около себе си през вековете. Намерените оръдия на труда от каменната и бронзовата епоха, останките от отбранителни съоръжения и път от времето на Римската империя, южно от Угърчин, многото тракийски могили в района, забитият надгробен камък от времето на Цар Иван Шишман - северно от Угърчин, говорят за това, че
ТУК СА ЖИВЕЛИ ХОРА ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ЕПОХИ
през всичките на човешко обитаване на този район. А колкото до самото населено място, то тук има открити следи от няколко предшестващи днешния Угърчин селища. При направени археологически разкопки през 1915 г. и 1921 г. е установено, че още в началото на бронзовата епоха /2400 - 2222 г. пр. н. е./, северно от Угърчин в местността Варниците, Долната елия и близката местност Калето е имало селище. Открити са фрагменти от съдове и бронзови брадви с ухо. При изграждането на язовир Света са открити следи от селище от края на бронзовата епоха. Там са намерени предмети и от по-късен период - от ранната и късната желязна епоха, а селището се е простирало по склоновете на р. Света. Многобройните тракийски могили в района подсказват, че тук е имало и тракийско селище или селища.
Особено показателно е, че освен отделни тракийски могили или групи от по няколко, в северозападния край на днешния Угърчин/там, където беше МТС и скотовъдната/допреди 80 години е имало около
100 ТРАКИЙСКИ МОГИЛИ.
Цяло тракийско гробище, подсказващо за сериозно населено място наблизо. На три от могилите са направени разкопки през 1921 г. и е установено, че те са от II - III век, по времето на Римската империя. Затова хората са ги наричали и Латински гробища. На около километър северно от Угърчин на местността Беглишки харман е имало друга група от 20 могили от същото време. Там също са открити и следи от селище. В местността Гарван на едно пространство от 15-20 декара са открити следи от селище - останки от градежи и римски бронзови и медни монети от III - IV век. Югозападно от Угърчин на около 8 км., близо до местността Камен кладенец
ИМА ОСТАНКИ ОТ КРЕПОСТНИ СТЕНИ,
заграждащи пространство около 5 дка, вероятно отбранително съоръжение от времето на римляните и траките по тези земи. Там са намерени керамични парчета от съдове. В НИМ ги датират отпреди 2000 -2200 г. Около Угърчин има следи от селища и от времето на Втората българска държава. В Долната елия е имало останки от куманско селище, а на хълма, северно от Угърчин, недалече от Забити камък, в района на Мяшковските колиби, е имало останки от селище, което вероятно е разрушено при турското нашествие по тези земи в края на XIV век. Близостта на Забити камък, където са погребани трима души и намерена монета от времето на Цар Иван Шишман, карат доц. Митьо Печевски да предположи, че тук може да са загинали при сражение с настъпващите турци по-знатни хора, за паметник на които от близката рудина е донесен и поставен камък, висок 2,6 м. Той е стоял там до 1921 г., когато са били направени археологически разкопки на мястото. Доцент Печевски предполага, че разрушаването на близкото селище и погребението вероятно са свързани и са се случили по едно и също време.
Пак по това време на няколко километра, западно от Угърчин
В МЕСТНОСТТА КАЛУГЕРИЦА Е ИМАЛО МАНАСТИР,
откъдето и самата местност носи името си. Манастир е имало и на около 7 км южно от Угърчин под хълма Кичера и той е носел името на Света Петка. Но в края на XIV век животът тук сякаш изчезва и започва да се възражда след около 70 години, а Угърчин се появява за първи път в османските регистри. Дали само турското нашествие е причина за това? Може би има още една причина. Проф. Николай Овчаров пише,че по времето на Цар Иван Александър, в средата на XIV век, откъм Византия в България за първи път прониква чумата. Във Византия пък тя дошла от Китай по пътя на коприната. Настанал нечуван мор, който улеснил превземането на нашите земи от турците, защото в много селища населението измряло от непознатата дотогава болест...
Една доста богата предистория на днешния Угърчин.
ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ ИМЕТО Е С КУМАНСКИ ПРОИЗХОД
Угърчин - що за име е това и откъде идва то? Никой не може да каже със сигурност. Предполага се, че е с кумански произход, както наименованията и на някои местности около Угърчин, предполага се, че идва от името на болярина Угърчик, загинал на Косово поле в бой с турците, предполага се... Така и няма да разберем кой за първи път е произнесъл това име и защо нашето родно място е наречено така. Повече от половин хилядолетие ни дели от тогава. Но със сигурност това име има връзка с предисторията на днешния Угърчин, със сигурност то е връзката с онези хора, живели тук преди турците да дойдат по нашите земи, и Угърчин да влезе в данъчните им регистри преди 535 години.
Борислав ПАТАРИНСКИ
Следва продължение.
На снимките: Оръдия на труда от каменната епоха, острие на стрела, бронзови брадви и фибула, открити в околностите на Угърчин. Парчета от глинени съдове от крепостта при Камен кладенец.
Няма коментари:
Публикуване на коментар