събота, 21 ноември 2015 г.

ОВАЦИИ, ФОЛКЛОР, КЛАСИКА,ТАНЦИ

Наскоро в клуба на културните дейци в Ловеч бе представена мемоарната книга "Обичам те, живот" на родената и израснала в Угърчин Стойка Монова Георгиева. В своята неголяма книга тя отделя значително място на хора и събития от Угърчин, въпреки че по-голяма част от живота си е прекарала в Ловеч. 
Затова решихме, че ще бъде интересно да ви запознаем с някои нейни преживявания, свързани с пребиваването й в Угърчин през 40-те - 50-те години на миналия век. 
Стойка Монова е кръвно свързана с Благоевския род, от който произхожда и известният музикант Цвятко Благоев. Чичо й Благой Сопотски е основател на духовата музика в Угърчин през 1924 г. Другият и чичо Георги също е свирил в нея. А баща й Моно е свирил на свирка и цигулка, изработени лично от него.

Затова не е никак странно, че и Стойка от малка се увлича по музиката. Заедно с братовчедката си Стойна и две съседски момчета започват да ходят на уроци по цигулка при Борис Дочев Петров, който няколко години по-късно става диригент на Ансамбъла за народни песни и танци към  Българското радио. Стойка се увлича сериозно от музиката и по-късно в гимназията тя, заедно с приятелите си, е включена в ученически  оркестър от цигулари, създаден от учителя по музика Георги Люцканов.

Започват да свирят и класическа музика. Често се изязвяват на читалищната сцена, където печелят овациите на угърчинската публика. За съжаление липсата на средства в онзи момент и стечението на определени обстоятелства не й позволяват да продължи да се развива в тази област. Тя завършва спортно училище в Пловдив, става педагог и целият й трудов път преминава в работа с деца в Окръжния пионерски дом в Ловеч.

Освен с цигулката, Стойка се представя и като балетистка, а и като гимнастичка на читалищната сцена в Угърчин. По-надолу ще поместим кратък откъс от от спомените й за тези нейни изяви:

"Още като учех в  Пловдив, през ваканциите играехме гимнастика на сцената в дует с Петър Гечев. След завършването много често ме канеха да играя соло гимнастика при концерти, празници и спектакли. В съчетанието си включвах мост, везни, шпагат, ветрило, през стойка кълбо напред, флиг-флаг. Бях много гъвкава.

След едно такова изпълнение на другия ден вървяхме по главната улица със сестра ми. Жени, седнали на една пейка си шушукаха:
- Кое беше без кости, отсамното или оттатъшонто?...
В Угърчин беше назначен нов лекар, който дойде с жена си, красива и руса. После разбрахме, че е била прима балерина, рускинята Валя Левкова. Като разбра, че в читалището кипи културен живот, започна да танцува балет на сцената в Угърчин.

Веднъж ни извика с Гацка Гечева и ни показа един "Моряшки танц", който бързо научихме. И до днес помня стъпките, музиката и фигурите. Играхме го многократно на сцената, освен другите ни изяви.

Все съм вземала участие на празници и тържества с един, два до три номера. Но на един концерт имах пет участия. Само търчах да се преобличам в гримьорната. Пеех в хора, танцувахме с Гаца моряшкия танц, представях хумореска с едно момче, играх казачок, а накрая играх и с танцовия състав, с което изпълнение концертът завършваше. Моята кръстница Пенка Балева пък  пееше оперни арии по произведения на Григ, Шуберт и Верди..."

Няма коментари:

Публикуване на коментар