неделя, 23 март 2014 г.

ЗА ДВЕТЕ КАМБАНИ И БАРАБАНА

В миналото към съобщителните и оповестителните средства са ползвали главно камбани, барабани и други. Би било любознателно да се знае  малко повече за историята на цър ковната и училищната камбани и барабана в Угърчин. По-възрастните угърчиици помнят камбаните и барабана, а по-младите могат да научат, ако им представлява интерес.

Появата, както на църковната камбана, така и на училищната, става след построяването на първата църква в Угърчин през 1866 година и на централното училище (сградата на сегашното СПТУ) през 1894 година, по време на тогавашния кмет Пело поп Ми хайлов. Повече от 50 годими училищната камбана известяваше на учениците и населението сутрин и по обед, че е време за трълване на училище. Тя се чуваше надалеч, чак до близ ките и по-далечни колиби, откъдето сутрин учениците с торбички през .рамо тръгваха и бързаха за училище.
Идеята за построяване на църква в Угърчин е на Иларион Ловчански. Към края на турското робство той идва няколко пъти в Угърчин по въпроса за построяване на църк вата, но е срещал съпротива, особено от Стайко чорбаджи и други.
При последното си идване в Угърчин на негова страна застават свещениците Георги, Ми хал и Петко и това му помогнало да наложи своето мнение. Стайко чорбаджи отстъпил, а наскоро след това починал. Дядо Иларион  оставил за църковен настоятел Пено Патарин ски - природно умен и честеи човек, който щял да бъде в помощ на свещениците при построяването на църквата.

Жителите на Угърчин се отзовали на помощ за построяването на първата църква и тя била изградена през 1866 г. на горния площад, пред къщата на Вълчо Динкин, близко около сегашната спортна зала. Църквата била на четири стъпала в земята.,  без кубе, но вътре добре уредена. Нямала хубав външен вид, за да. не дразни турците.
В тази църква Левски, при идването си в Угърчин да основе революционен комитет, е  отслужил литургия, а присъстващите богомолци с голямо вълнение слушали хубавия му глас когато пял.
Тогава се наложило да има и камбана към църквата.  Първоначално, вместо камбана, на една голяма черница пред църквата е била закачена   дебела дъска (клепало), биенето на която е известявало на населението кога е отворена църквата и ще има богослужение.
По това време в страната имало придвижване на разни племена, като татари, черкези, абхази и други, които разрушили дървената част на църквата през през 1876 година след потушаване на въстанието в Ново село.

Не след дълго се решава да се построи нова църква, малко по на север от разрушената, в двора на сегашната църква. Втората църква е построена през 1883 г., а по-късно към нея е изградена и  камбанария, на която е окачена 100 кг камбана. Камбанарията и камбаната са   дарение от Дико  и  Неда Черневи. Втората църква поради лошия терен и нездрави основи пада от силна буря през една нощ на 1930 година. До построяването на сегашния храм за църква се ползва стаята на счетоводството в общината.

През 1935 година се подема инициативата за построяване .на сегашната, трета църква.
Тогавашният кмет Иван Стойков (Резето) отпуска 300 000 лв. за строежа на църквата. Строежът на новата църква е даден на търг и е спечелен от Никола Петков от с. Койнаре. Същата е завършена и открита на 22 март 1938 г. от Ловчанския митрополит Антим. По това време в Угърчин свещеници са били Петър Доков от Ловеч, Пейчо Петров и Марин Никитов от Угърчин и Димитър Маринов от Сопот.
При построяването на църквата камбаната  е   поставена  в  кубе на  самата църква, което и до сега няма промяна.

Църковната камбана е правена в Неврокоп (сегашния Гоце Делчев). Това се потвърждава от Кирил Славчев Табаков - син на някогашния църковен камбанджия. Той през 1928 г. служил войник в 7-ми пограничен участък и една сутрин го изпратили да получи месо от касапина в града. Но касапинът закъснял. В това време Кирил Славчев видял, че наблизо в съседната къща светело рано сутринта и той решил да се отбие да почака там. От разговора съседът разбрал, че войникът е от Угърчин и му казал, че е правил църковната камбана за родното му място, купена от Дико Чернев. Тази камбана, заедно с камбаната на Катунец, ги докарал от Плевен дядо Стефан Цвятковски.

Освен двете камбани за съобщения в миналото е ползван и барабан, а по време на Втората световна война и след това - сирената за сигнал при тревога. От 1951-1952 г., след радиофицирането на града ни и досега, за съобщения се ползва местната радиоуредба.
В миналото най-известният и дългогодишен барабанджия в Угърчин, преди радиофицирането, беше Стойчо Колев Бамбов, който притежаваше висок и ясен глас. Водеше се като щатен служител към общината. Той заставаше на определени места по площадите и улиците и приясно време гласът му се чуваше чак до близките колиби. Понякога съобщения с барабана са правени и от Гачо Недялков Герганов (Ганкин).

Нвпосредствено след 9-ти септември 1944 г. бе построен трети етаж на сегашната сграда на СПТУ и училищната камбана бе свалена. Понастоящем спокойно си почива на тавана на училището.
Продължава  ползването на църковната камбана и най-новото средство за съобщение - радиоуредбата.

Димитър ПАТАРИНСКИ
Вестник "Друм", Угърчин, 1991 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар