вторник, 13 август 2013 г.

1939: СЕЛО УГЪРЧИН, НАЙ-ГОЛЯМОТО БЪЛГАРСКО СЕЛО

10 000 селско колибарско население и 130 000 декари земя; 30 000 добитък – крави, кози, овце; 200 000 кг. износ на сушени сливи.
Бъдещият град – връзката между Луковитска и Ловешка околии


На средата, почти на границата между Ловешка и Луковитска околии, се намира най-голямото село в България – селото Угърчин, с десетхилядно селско население. Три четвърти от населението е пръснато по колиби, които отстоят от центъра на селото по на 5 километра дължина.
Угърчинската селска община /заедно със с. Драгана/ има близо 2 000 земеделски стопанства, от които само на с. Угърчин – 1 800.
Основният поминък на населението е земеделието. Земеделската площ на с. Угърчин обхваща 130 000 декара земя, от които 100 000 декара са на частни стопани, а 30 000 декара общински имоти. От частните земеделски стопанства се стопанисват 60 000 декара работна земя ниви и 40 000 декара гори. Общината владее и стопанисва 16 000 декара пасбища, 10 000 декара гори и 4 000 декара  други общински имоти.
Скотовъдството е добре развито в с. Угърчин – с 16 000 овце, 3 000 крави и 6 000 кози.
_____
Статия, публикувана в излизащия в София седмичник "Вечеръ". От 25 декември 1939 г. Автор е тогавашният народен представител Петър Думанов.
Овощарството също е добре развито – над 3 000 декара овощни градини. Много добре се развива и вирее сливата. Създават се и сортове овощни градини. Селото Угърчин изнася над 200 000 кг. Сушени сливи. В селото се създават модерни пещи. Образцова сушилня и пещ е създал добрият стопанин и търговец на селото Илия Кочев.
 Общината има реален бюджет от 4 300 000 лева – приходите и разходите се покриват.Дълговете на общината са незначителни – към 250 000 лева по кооперативния строеж на основното училище и към 350 000 лева към популярна банка по строежа на общинския дом, театъра и читалището – най-голямата обществена сграда в селото. В общинския бюджет са легнали за разрешение и строеж следните мероприятия и сроежи: 1. постройката на училище с 9 класни стаи; 2.постройката на общински обор за 8 разплодници; 3. постройката на моста на река Каменка, приток на р. Вит.
Селото е електрифицирано от синдиката„Златна панега” – Луковит, който синдикат е разлял своята енергия най-изобилно по съседните на Луковитската околия села от Плевенска, Ловчанска и др. околии.
 Голяма нужда и жизнена необходимост за с. Угърчин – това е час по-скорошното му водоснабдяване, към което трябва да бъде насочена строителната и благоустройствена политика на общината и населението.
 Културният живот на с. Угърчин е активен. Местното читалище „Светлина” развива трескава културно – просветна деятелност. В селото има добре обзаведено кино. Народният университет изнася многобройни сказки. Начело на културния живот стои местното учителство, със своите представители: дирекорът на гиманзията г-н Чолашки, средищният директор г-н Данчев, главният учител г-н Петков, учителя г-н Хр. Барабов и г-н Бежановски, гимназиален учител.
Професионалният живот е активен, оживен. В селото живее нормален организационен живот земеделско-стопанска органиация, начело с младия общественик г-н Колю Лалев, бивш кмет на селото, която организация обединява усилията на  1 200 стопани земеделци. Над 200 занаятчии също са организирани под председателството на просветния занаятчия г-н Ст. Балабанов. Работниците имат стегната организация с 300 души членуващи земеделски работници. Начело на организацията стоят работническите дейци: Найден Стефанов, Милко Петров, Никола Дончев. Начело на търговската организация са застанали Крум Петков, Д. Цолов, Петко Печев, Гечо Цачев, Илия Кочев и др.
 В с. Угърчин има силно развито говедовъдно дружество, начело на което е застанал стопанският деятел Лазар Ненов, общински съветник. Популярната банка също е в добър стопански живот с директора Моно Колев.
 От 8 години насам селото не помни да е продавана селска вещ за данъци!


Село Угърчин е седалище на медицински участък, завеждан от д-р К. Атанасов. От 30 години Угърчин се радва на третостепенна държавна болница. Тя, макар и с малко легла – около 30, биде оставена напоследък като клон от Ловешката болница. За в бъдеще, в бюджета на главна дирекция на народното здраве са направени постъпки, болницата, да си остане като държавна със свой самостоятелен бюджет и като държавна болница.
 Голяма нужда за селото е преобръщането на досега съществуващото земеделско допълнително училище в Практическо земеделско училище. И затова се правят сериозни постъпки. Просветният и културен агроном, стоящ на чело на училището г-н П. Попов ще съумее да разшири просветната деятелност на училището, за да обхване то най-малко 50 питомци, за да даде възможност на угърчинската младеж да получи солидно практическо образование.
Угърчин е много сериозен обект за държавен  разсадник, като най – голямо земеделско-стопанско село на само в околията, но и в областта. На закрития държавен разсадник в Ловеч – мястото му е само в Угърчин и голяма неправда ще се извърши спрямо икономическите интереси на това будно земеделско стопанско село, ако бъде пренебрегнато в това отношение.

Време е,  това важно стопанско село толкова занемарено в миналото, вследствие на острите и люти партизански борби, които се водеха и изтощаваха неговите стопански сокове, да стане обект за едно правилно и обективно задоволяване на неговите действителни стопански и културно-социални нужди.
Угърчин е пренебрегнато и в друго отношение – то с право и със своето 10-хилядно население трябва по подобие на Кнежа, Перник, Червен бряг да бъде признато за град, което ще импулира това важно стопанско огнище към нов икономически и културен живот.

Петър ДУМАНОВ
25.12.1939

Няма коментари:

Публикуване на коментар