“БЪЛГАРИНЪТ КАТ ЗАКЛАН, НЕ ПРОДУМВА ДУМА”

170 години учебно дело в Угърчин - 2

Даскали в училището на село Угърчин, Ловешко, 1901 г.

Петко ВЛАДОВ

Непосредствено след освободителната война към средата на 1897 година училището е било отворено. Докато училището в миналото се отваряше по инициативата на някои селяни, сега след освобождението, учителите и училищните нужди се заплащат не от учениците , а от общината. Учението става един вид безплатно – то се демократизира. И грижи за неговото преуспяване полагат не частните заинтересовани лица, а общината респективно – кмета.

За пръв учител след освобождението ни е бил условен Радой Ичов Сираков от с. Угърчин. Голяма е била радостта на угърчинци, че за учител са имали лице от собствената им среда. Той се е учил при даскалите Минко и Доротей и малко нещо в гр. Ловеч. Училището се е помещавало временно в къщата на Мехмед Асов, точно където е сега къщата на Вълчо Радев Патарински, а до края на учебната година то е било преместено в старата двуетажна къща на Цоко Н. Мустакерски до хубавата селска чешма, която къща е била откупена от общината и е служила едновременно за общинско управление и за училище. През .... година кметът Пело П. Михалев на същото това място построява общински едноетажен дом с 6 стаи за нуждите на развиващото се общинско управление. Това здрание е просъществувало повече от 50 години, което в 1931 година биде срутено и на същото място се издигна и завърши в 1932 година настоящият великолепен общински дом с читалище и театрален салон. Радой Сираков е учителствувал само една година. Той е бил доста полезен не само в училището, но и в обществото. Подпомагал е със съветите си кръчмарите и търговците в зараждащата се търговия. Правил им е сметките, писал им е записите и договорите по покупко-продажбите на недвижимите имоти от изселившите се турци. След едногодишно учителствуване той постъпва в новооткритото юнкерско училище, свършва го; взима участие в Сръбско-българската война като офицер. След това бива изпратен на специализация по военно дело в Италия. Взима участие в Балканската и Общоевропейската война като началник на дивизия и през ... година умира като генерал от запаса на бългаскта армия.

През 1881 година поментият по-горе твърде деятелен кмет на общината едноврменно построява две училища: едното в долния край и друго в горния край на селото. Първи учители в новопостроените училища са били: - в горнокрайското Петко Байчев от гр. Тетевен, а долнокрайското Васил Шапкаров от гр. Ловеч.
Понеже  Угърчин е едно от големите заселища, то почват да прибягват насам и по-способни сили за учители. След горните двама, които са учителствували само една година, постъпват даскал Христо Ганчев и калугерицата Малина от гр. Троян.

Паралелка ученици сас своя класен ръководител, Угърчин 1930-те

Преди да охарктаризираме деятелността на бележития за село Угърчин даскал Христо, смятам, че няма да бъдат пълни бележките ни по миналото на учебното дело на Угърчин, ако не посоча на това място на песните и игрите – тия вечни спътници в развитието на младежта – с които младежите ученици са се забавлявали вън от схоластичното учение по черковнославянските книги. Известно е , че разрешението на черковния въпрос 1870 година е било посрещнато с голямо задоволство от целия български народ. По тоя случай учениците са били упражнявани хорово да пеят една турска хвалебна песен, с която са посрещнали тържествено един представител на турската власт, идящ от гр. Ловеч. Един куплет от тая песен преведена на български значи:
                   Както вали дъждът, та налива земята, за да храни
                   растенията и животните такова даде Султан Абдул
                  Азис за народа /българите/.
Градът Троян е бил един от важите центрове на нашите предосвободителни революционни движения. От тоя град в онова време ние имаме вечи 4 – 5 души учители, които са били закърмени с революционни идеи. А това безспорно не е могло да не се отрази, ако не върху възрастните, то поне върху душите на техните възпитаници – учениците. И ние виждам, че песните, които тогавашните младежи са пеели в училището, а сетне разнасяни из населението, са повече песни бунтовнически с революционен отенък, с които се е будил патриотическия дух на българина. Тези песни бяха тъй популярни, че повече от 20 години след освобождението, се пееха между народа. Понеже те бяха и на нас любимите ни песни в младежките ни години и понеже тия песни се почти забравиха от поколението, считам за необходимо да посочим заглавията на няколко от тях:
1/ Смей се на нас горд балкан.
    Зеленей се шума.
    Българинът кат заклан,
    непродумва дума.

               Българино, спиш ли още?
               Няма ли за тебе пушка и нож?
               Цял свят ти се смее...

2/ Вятър ечи, балкан стене,
    Сам юнак на коня.
    С тръба зове своите братя
    Всички на оръжие...

3/ Къде си вярна, ти любов народна?
   Къде блестиш ти, искра любородна?
   Я буен пламък ти пламни,
   та силен огън разпали
   на младите в сърцата
  да тръгнат по гората....

Небезинтересни са били и игрите на открито, с които тогавашните школски питомци са се забавлявали. Редовни гимнастически упражнения от страна на учителите не са водени. И като че ли учителите тогава не са позволявали да играят учениците. Но когато са били по- настрана от наблюдението на учителя,, те винаги са играели. Най-приятните им игри са били на „топка” /трапаница/, на „кумин” и играта „на роби”. Тези игри бяха най-забавителните и така увлекателни, че младежите по цял ден можеха да играят без да се усетят за хляб. Тези игри, както и песните се поддържаха и поощряваха от новия Христо Ганчев.

Учители от Угърчин на разходка по хълма Бели камък край селото, 1933-та

Даскал Христо Ганчев е бил с неизвестно за нас образование. След като е учителствувал 2 години в Ловеч, поканен е бил от кмета за учител в с. Угърчин. Той бил с обширни познания по история, математика, физика и пр. Дисциплината при даскал Христо е била изменена: пръчката по-рядко се е употребявала. На място с бой и грубости, той си е служил с наставления, разумни бележки и съвети. Учениците обикнали тоя нов ред и намясто със страх и насилие, те захванали с радост да посещават училището. Със своите педагогични похвати той е засенчил деятелността на своите предшественици. Той е живял и учителствувал в долнокрайското училище – където в една от стаите се е извършвало и черковното богуслужение, понеже черква не е имало. Най – голяма популярност и симпатия е добил даскал Христо с хубавото си черковно пение, с което се слави и до днес между живите. Той не е изпущал случай да бъде полезен  и на селяните със своите съвети по разни стопански въпроси. Даскал Христо е учителствувал 3 години, а именно през учебните 1880/881 г., 1881/882 г. И 1882/883 година. Тази му 3 годишна дейност е създала цяла епоха. Той обучаваше, насърчаваше и поощряваше учениците си към образование и самоусъвършенстване. Негови възпитаници бяха: Петко Войников, Михайл Войников, Васил Ненов, Стоян Ненов, Енчо Владов, Дико Нешев, Стоян Стоянов, Вълчо Раден, Вълчо Вътев, Иван Колев, Кънчо Вълков, Петко Радоев, Кънчо Данов, Стоян Цачев, Радой Попов, Васил Узунов, Радю Колев и други. А това бяха и са най-интелигентните хора на Угърчин. От гореизброените личности имахме: адвокати, съдии, търговци, офицери, учители, секретар-бирници и други общественици. Мнозина от тях днес са покойници, а останалите живи – немощни старци, някои пенсионери; обаче в своето творчество, в своята обществена дейност, както и в частния си живот, нито един от тях не се е компрометирал в обшеството. С такъв морал и с такива добродетели ги е напоил даскал Христо. Всичко това е един актив за духовната и материалната култура на с. Угърчин, с който можем да се гордеем, с какъвто актив не могат се похвалине само много села, но и много от малките градове в страната.
Напоследък трябва да споменем, че през учебната 1882/883 г. колега на даскал Христо в горнокрайското училище е бил Васил Стоянов от с. Угърчин с ІІ класно образование. Сам той обучавал учениците при пълно развито основно училище а брой повече от 100 деца. Той е изучавал църковното пение и черковния ред при даскал Христо. Учителствал е 10 години, бил е окръжен и общински съветник, а от 28 години дори до днес е черковен певец. Сега дядо Васил Стоянов е 85 - годишен, здрав, жизнерадостен, примерен и почтен селянин на с. Угърчин.

Петко ВЛАДОВ, 22.ХІІ. 936 год.
 „Учебното дело в с. Угърчин / 1842 -1883 /”
Дигитализация:
Тамара КОЛЕВА , учителка в СОУ „Св.Св. Кирил и Методий”