събота, 5 януари 2013 г.

НАБЛЮДАВА И ПАЗИ ПРОХОДА ОТ ЛОФЧА, 1485

520 години с името Угърчин - 1

Веселин РУСКОВ
Тъмните векове на османското робство с политическото и икономическо безправие, със своеволията на поробителя над раята обричат и угърчинци на безпросветност, невежество, мрак, нищета и лишават потомците от материални и духовни исторически документи за заселването и името на Угърчин.
Пръв от угърчинци, който проучва миналото и дава ценни сведения, е Никола Вълчев Русковски - отпечатани в "Юбилеен сборник" на читалище "Светлина" през 1935-1936 г. Поради липса на документи той се позовава на предания и легенди.
40 години по-късно миналото на Угърчин проучват братята Петко и Георги Радоеви в издадената от тях книга "Из миналото на Угърчин", излязла през 1978 г. И те се позовават на предания и предположения.
Третият, проучвал миналото на Угърчин, не е угърчинец - Павел Стефанов в статия в местния вестник "Друм" (бр. 14/ 31.08.1978 г.) търси отговор на тези въпроси в ориенталските данъчни регистри в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София в отдел "Ориенталски". Позовава се на архивна единица (OAK, 265 - 8 л., 54 б), в която името на селото е Узградище - година 1470. В друга архивна единица (OAK, 325, л, 143 б) през 1607 г. селището носи името Угърчин.
Има и изследвания на Румен Ковачев в книгата му "Опис на Никополския саджак от 80-те години на 15-и век", в която привежда и коментира новооткрит турски опис, състоящ се от 42 добре запазени листа, изписани на шрифта сиякат (издание на НБКМ - София, 1997 г.). На лист 25, б, стр. 145 в превод е записано:
"Тимар на Хасан. Владее го по обичая за проход и участва във военните походи, а също така наблюдава и пази прохода.
Село Угърчин, спадащо към Лофча, не било включено в регистъра. Село -проход е на пътя от Търново и Лофча към София и Видин. (Жителите му) пазят прохода: домакинства - 25, неженени - 2, приход 653 акчета."

Съставянето на нови тимарски описи е поради смъртта на султан Мехамед II (1451-1481) и възшествието на султан Баязид II (1481-1512). По този повод се пререгистрират леновете, като се проверяват всички владения на тимари, легализират се или отменят правомощията на отделните лица и увеличават или се намаляват приходите им.
Лицата, на които се възлага да проведат новата пререгистрация, предварително се запознават с всички налични дотогава данни - старите описи, берати и други документи. Тези нови описи се завършват през 1485 г.
Този исторически документ отменя всички предположения, предания и легенди, ползвани досега, и дава отговор откога е името на Угърчин. Отпреди 520 години.

А откога е заселено селището, следва логически да приемем цитирания архивен документ от Павел Стефанов, че това е 1470 г:, защото "... то не се е заселило една година преди облагането му с данък през 1485 г."
Тези 25 домакинства, констатирани през 1485 г., показват, че това е малко за времето си село, сравнено със села, цитирани в същите новонамерени тимарски описи: с. Сопот - 40 домакинства и приход 4937 акчета, Кирчево - 37 домакинства и приход 4405 акчета, Каленик - 36 домакинства с приход 4375 акчета, и Катунец - 5 домакинства и 702 акчета приход. Приходоизточниците за облагане обхващат на първо място обработваемата земя, пасищата и др. Многократно по-малкият приход на Угърчин показва, че жителите, дали началото на селището, са отскоро и не са имали време да разработят повече земя.
Отбелязаното изрично в новонамерения данъчен регистър не е включено в стария данъчен регистър по време на султан Мехамед II, затова с по-голяма сигурност може да се приеме, че Угърчин е заселен не повече от две десетилетия преди 1485 г. Следователно до доказване на друго може да приемем заселването му през 1470 г., тоест преди 535 години.

По-несигурен е произходът на името Угърчин. И досега липсват сигурни документи откъде е името му. Известно е, че по времето на Втората българска държава престолът се заема от царе с кумански произход (Тертеровци, Шишмановци), а също и много боляри (Войсил, Елтемир, Белаур и др.). Редица селища в България носята имената на определени лица: Радомир, Делчин, Алтимир и пр. Допустимо е и Угърчин да има такъв произход. Днес такова име няма, но в миналото вероятно е имало. Основание за това е надписът от 1379 г. върху надгробната плоча до вратата на митрополитската църква в гр. Охрид. Между другите имена се чете и името Угърчик. Освен многото селища с имена от кумански произход и в землището на Угърчин има редица местности като Куманските ливади, Куманската долчина, Кумански рът и др. Те са основание да считаме, че и Угърчин е име, което има кумански произход, и е наречено така по името на някой кумански болярин - Угърчик.

Веселин РУСКОВ, 2005
(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар