четвъртък, 26 януари 2012 г.

100 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА


През 2012-та се навършват 100 години от началото на Балканската война. Тя е последвана от Междусъюзническата и Първата световна войни. В тези три войни загиват над 200 души от Угърчин, от които в Балканската и Междусъюзническата – 70, а в Първата световна – 153. Вечна памет на героите!

Тази годишнина е повод да си припомним събитията преди век. Как са повлияли на живота и съдбата на много угърчински фамилии, да осъзнаем и да не забравяме подвига на тези над 200 войници от Угърчин, малко или много изпаднали в забрава през годините.

Списъкът на угърчинците, загинали във войните от Сръбско- Българската  до  Втората световна  война  поместихме в Е-страницата на читалището миналата година. След няколко справки във Военния архив във Велико Търново бяха потвърдени имената на 242 храбри мъже от Угърчин, загинали в тези войни. Със сигурност броят на героите, загубили най-свидното по бойните полета – живота си, е по-голям и ще продължаваме да дирим следите им. За саможертвата на 242-ма обаче беше намерено писмено потвърждение  в архивите. Поклон и признателност!

Днес започваме поредица от публикации, посветени на участието на наши деди и прадеди в трите войни през 1912-1918 г. Базирани са на лични спомени или публикувани текстове преди много-много години... А автентичните архивни фотографии ще бъдат показани за първи път пред широка публика.

ЗАТВОРИХА УЧИЛИЩАТА, МЪЖЕТЕ ТРЪГНАХА КЪМ КАЗАРМИТЕ..., 1912

ДАКО ДАНЧЕВ
(Дако Данчев Коев), учител от Угърчин

През лятото всичко все още се движеше нормално и спокойно. Между царете и кралете на България, Сърбия ,Черна гора и Гърция  се водеха тайни преговори. В резултат на преговорите се сключи съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора срещу Турция  за освобождаването на Македония от турско робство.

На 10 септември 1912 г. България обяви мобилизация. Затворени бяха училищата и висшите курсове, и всички се прибраха по родните си места.

Когато голяма част от угърчинци тръгнаха към казармите, бяха уверени в правото дело – освобождението на Македония и  въодушевено заминаха да се бият с турците.

Сутринта на 10 септември те се събраха пред общината, като изпълниха  „игрището” чак до чешмата край големия орех пред воденицата на Стойко Бозаджията. От площадката пред входа на общината, на която се излизаше  по  стълби от двете й страни, говориха първо Стоян Ненов  - директор на прогимназията, а след него и учителят Петко Владов. Те казаха , че Македония  е част от Сан-Стефанска България , че войната е освободителна и скоро турците ще бъдат изгонени от Балканския полуостров.

Стоян Ненов, като по-възрастен, замина за дивизионната фурна в Плевен, а Петко Владов – в 53 пехотен полк. В този полк беше изпратен и учителят Иван Войников. Те попаднаха в ротата на техния съгражданин Петко Радоев Патарински.


Учителят Иван Войников от Угърчин (крайният вдясно) като свързочник от 53-ти пехотен полк в Балканската война, 1912 г.
Снимка: Читалищен архив – Угърчин (публикува се за първи път)


В селото останаха само старците, жените, децата и непотърсените от наборната комисия младежи, сред които бях и аз.

Войната започна. Нашите войски преминаха турската граница. Турските войски търпяха поражение след поражение. Изглеждаше съвсем вероятно турците да бъдат изтласкани и от Цариград след превземане на Одрин.

Пощата идваше в понеделник, сряда и петък. Вечер чакахме за вестници на пощата. Вземахме ги и отивахме една група младежи, завършили средно образование, в кафенето на бай Иван Войников. Там присъстваха и стари хора, които ни очакваха с голямо нетърпение. Съединителното звено между младите и старите беше адвокатът Кирил Митков, завършил в Русия. Той четеше на висок глас вестниците и разясняваше. След това всички си отивахме.Така подготвени разнасяхме новините.

Още в началото на войната се явих на наборна комисия, но не ме взеха войник, защото бях слаботелесен, а моите другари и съученици Цачо Стоянов, Петко Р. Попски, Стойчо П. Патарински, Нино И.Помаков и Васил Б.Петков влязоха в казармата и започнаха да ги подготвят. От завършилите средно образование в Угърчин останах само аз.

Настъплението на нашата армия беше спряно край Чаталджа. Младите войници също заминаха за фронта. Едни бяха изпратени при Чаталджа, а други край Одрин. През февруари 1913 г. паднаха големи снегове, сви силен студ. Моят съученик и другар Васил Пейчев се върна от фронта с отрязани пръсти на единия крак поради измръзване.

На 13 март 1913 г. обсаденият Одрин беше превзет. Междувременно бяха започнали преговори, които приключиха в Лондон с подписване на примирие. Освободени бяха земите в Одринско, Тракия и Македония, западно от линията Енос – Мидия. Но не задълго. Задаваше се друга война…

Из ръкописните спомени на учителя
ДАКО ДАНЧЕВ (Дако Данчев Коев)
(Публикува се за първи път)


Отпускари войници и офицери от Угърчин  на зимна пързалка по заледената река Каменица, Февруари 1917 г.
Снимка: Читалищен архив – Угърчин (публикува се за първи път)

Няма коментари:

Публикуване на коментар