19 октомври е датата, на която преди 40 години беше открита сградата, в която и до днес се помещава нашето читалище. По повод на тази кръгла годишнина ще направим не много кратка ретроспекция, като надникнем в някои вече пожълтели страници, запазили спомена за събития, свързани с откриването на културния дом на Угърчин през 1985 година.
В средата на 70-те години на ХХ век в Угърчин започва строителството на най-голямата и модерна читалищна сграда в Ловешки окръг. Това става възможно, защото първи партиен ръководител на окръга тогава е угърчинецът Петър Балевски, който застава зад това предложение. В мотивите за изграждането е посочено, че сградата ще бъде и изнесена сцена на Ловешкия театър. Затова в документите тя фигурира като културен дом. Проектант на сградата е архитект Петко Еврев - внук на учителя Петко Владов - председателствал учредителното събрание на читалището ни при неговото създаване. Стойчо Ненов - един от строителните техници, отговарящи за строителството в Угърчин по това време, твърди, че същата такава сграда по проект на арх. Еврев има изградена от наши строители в най голямата държава в Африка Нигерия.
Нужни са били почти десет години, за да се построи. Сигурно е било възможно тази голяма сграда, с разгъната площ 2000 кв. м, да се изгради и за по-кратко време, но по това време се строят и други обекти в Угърчин и често строителните работници не са достигали, което е водело до забавяне на работата по нея. На завършващия етап е било монтирано и доста специално оборудване, като мощната уникална климатична инсталация на салона, произведена в ГДР. За монтирането ѝ са били докарани специалисти, каквито не е имало нито в Угърчин, нито в Ловеч. Наличието на тази инсталация, може би косвено потвърждава думите на Стойчо Ненов, че такава сграда е построена и в Нигерия, където е доста горещо през цялата година, а в салона е трябвало да се поддържа нормална за такива помещения температура. В салона са монтирани и две видеокамери, които предават изображение на монитори в две от фоайетата. Освен това заслужава да се отбележи, че при монтажа на дългите тежки панели над салона, от АЕЦ „Козлодуй” е докаран един от двата най-мощни мобилни кранове „GROVE” в България. И още нещо. Сградата е построена на място, където при изкопните работи около нея са намерени останки от солидни градежи, вероятно от времето на Римската империя или Средновековието. Солидна сграда край останки от солидни градежи от преди повече от 1000 години...
При откриването на новия културен дом присъстват първите ръководители на окръга Петър Балевски и Георги Шарков, представители на общинското ръководство, стопански ръководители, гости от съседни общини, културни дейци и много граждани от Угърчин и общината. Кметът на общината Дако Рамчев обявява решение № 121 от 16 октомври 1985 г. на Окръжния народен съвет в Ловеч за промяна на името на читалището ни и оттук нататък то да носи името на инициатора за създаването му Вълчо Русковски. Лентата при откриването прерязва председателят на Окръжния народен съвет в Ловеч Георги Шарков.
Обявени са и немалко дарители на читалището: „Книгоразпространение” - Ловеч дарява 20 000 лева, Автокомбинат - Ловеч - 10 000 лева, Завод „Елпром” - Ловеч - 12 000 лева, Стопанска дирекция „Местна промишленост и битови услуги” - Ловеч - 50 000 лева, Окръжен аграрно- промишлен комплекс - Ловеч - 5 000 лева, Държавно горско стопанство - Ловеч - 5 000 лева, Машиностроителен комбинат „Балкан” - Ловеч - 3 000 лева, Окръжен кооперативен съюз - Ловеч и РПК „Наркооп” - Угърчин - 5 000 лева, МТС - Угърчин - 1 000 лева, Районно предприятие „Угърчинско комуна” - 5 000 лева, Районно предприятие „Петър Катранджиев” - Лесидрен - 1 000 лева, Държавно горско стопанство - Лесидрен - 1 000 лева, Фабрика „Велур” - Ловеч - 10 000 лева, Аграрно-промишлен комплекс - Угърчин - 1 000 лева. Събрани всичките тези дарения възлизат на сумата от 129 000 лева при една стойност на лева, която е може би десет пъти по-висока от днешната, ако се гледат тогавашните и днешните цени на стоките и услугите. Извън паричните дарения художникът Георги Мирчев от Ловеч дарява четири картини, а художникът Николай Добрев - две картини. Учениците от пионерската организация „Зоя Космодемянская” при ЕСПУ „Кирил и Методий” в Угърчин пък даряват книги за читалищната библиотека на стойност 100 лева.
След откриването гостите и гражданите на Угърчин са поканени в новата сграда да разгледат фотоизложба и изложба на картини на художници от Ловеч и страната. Картините впоследствие са дарени на читалището и те и до днес се намират в него, като част от тях са изложени в две от фоайетата.
На новата читалищна сцена, която има и въртяща се част, вечерта пред многобройна публика Ловешкият театър представя премиерата на пиесата „Прозорецът” от Константин Илиев.
През изминалите четиридесет години се случиха събития, които коренно промениха обществено-политическата система в страната ни. Вследствие на това преминахме и продължаваме да преминаваме през редица икономически изпитания. Това даде своето отражение и върху културната дейност не само в Угърчин. Но независимо от трудностите, с които често се сблъскваме, читалището ни продължава да съществува и да работи и през последните години постигна и редица успехи в областта на танцовото и певческото изкуство. А сградата ни, която изисква немалко средства за издръжка и поддръжка, се стараем с помощта на Общината да поддържаме в добро състояние. За това помогна и основният ремонт, който през 2013 - 2014 година беше извършен с помощта на Общината по Програмата за развитие на селските райони на ЕС на стойност 900 000 лева.
От десет години върху една от стените на читалището има и мемориал, където са изписани 243 имена на загинали угърчинци във войните за национално обединение на България .
Четиридесет години. По-малко от една трета от 131-годишната история на читалището ни, но важна част от нея. И съвсем не е без значение къде се е творила тази история. Затова трябва да сме благодарни на хората, които преди 50 години решиха, че Угърчин и читалището му имат нужда от нов културен дом и десет години по-късно той беше реалност. Гордост е, че го имаме този дом и отговорност е да го опазим и за тези, които ще дойдат след нас.
Текстове за снимките:
1. Видът на читалищната сграда до 2013 г.
2. 1977г. - отлята е основата на въртящата се сцена.
3. Монтиране на панелите над салона с кран „GROVE” в края на 70-те години.
4. Изглед към центъра на Угърчин и читалището - 2012 г.
5. Мемориалът.
6. Същият изглед днес.
