БОЛЯРИНЪТ УГЪРЧИК СПИРА КРАЙ РЕКА КАМЕНИЦА, 1393 г.

 ЛЕГЕНДА ЗА ПЪРВИТЕ СТРОИТЕЛИ НА УГЪРЧИН

   При разкопки на местността Забити камък край Угърчин през 1936 г. е открита гробница. В същата са намерени три скелета с глави на запад и крака на изток, а ръцете поставени на кръст. Открити са и пръстени, кандилници и останки от глинени съдове търновски тип. Намерен бил и един сребърен полугрош от времето на цар Иван Шишман /1371 - 1393 г./. От едната страна на монетата е представен сам цар Иван Шишман в тържествено облекло - корона и кръст, а от другата - барелеф на Света Богородица с младенеца. Тези находки са убедително доказателство, че на това място е имало значително българско селище в средните векове.

    Боляринът Угърчик пристигнал с дружината си край бреговете на река Каменица в лето 1371-во. Той бил млад благородник, един от наследниците на Белаур. Земята между реките Вит и Каменица станала негово владение.

   Жителите  на селата Батово, Каменец и Камен кладенец го посрещнали с радостни сълзи. Те били миролюбиви орачи и пастири - славяни, изстрадали от разбойническите набези на татари и селджуци. Хората на Угърчик били силни и закалени в жестоки битки и бран воини.

   Угърчик построил своя стан на Бели камък. Той изпратил малък отряд към старите крепости Драгана и Каленик за разузнаване и охрана. После събрал славянските старейшини. Те донесли топли погачи, медовина, сирене, тъмно пенливо вино от Маргарец, плодове и всичко, което раждала тази благословена земя.

   - Братя, настанаха тежки години. Идват дни на кървави битки и бран - на живот и смърт. Ще се дадем ли? - започнал с достолепие тоста си младия болярин.

   - Никога воеводо! С тебе до смърт! - извикали в един глас старейшините.

   - Но, за да бъдем по-силни, трябва да сме по-единни - продължил Угърчик. - Трябва да построим яка крепост тук и да съберем селата в едно зад мощни крепостни стени.

   - Да бъде волята ти, велможо! - извикали старейшините.

   Години наред из ден в ден жителите на Батово, Каменец и Камен кладенец градели кули и крепостни стени край бреговете на река Каменица. Там построили новото селище и го нарекли Угърчин в чест на храбрия защитник Угърчик. Агаряните не стоели мирни. Те непрекъснато ги нападали и избивали. Конната дружина с мъка отблъсквала напора им.

   Призован под царските знамена в Търновград, Угърчик заминал за Охрид на далечна бран. Този град бил един от светините на българската книжовност и просвета. Там, в църкви и манастири, било съсредоточено голяма част от културното наследство на Кирило-Методиевите ученици Климент и Ангеларий.

   Битката с врага била жестока и неравна. Малцина се завърнали от там. Загинал и Угърчик. Като узнали за гибелта на смелия бранител, турците по- начесто атакували крепостите му. След тежки загуби, азиатски хитрости и подлост те разбили защитниците.

   Съдбата на онези, които с оръжие посрещнали завоевателя, била само една: огън и меч. Нямало милост към никого.

   Такава била участта и на новото селище Угърчин. Сринати били из основи и изравнени със земята всички къщи, църкви, манастири, воденици и колиби в землищата на селата Батово, Каменец и Камен кладенец. Те били заличени завинаги.

   Сериозно повредени останали да стърчат запустели кулите и крепостните стени при Угърчин. По чудо останали неколцина негови жители. Те се криели с години из горите на Дадан, Кичера и Гроздава. После се завърнали и построили къщи край стените на крепостта. Така Угърчин постепенно започнал да се подновява.

   След дълги години близо до вратата на Митрополитската църква в Охрид била намерена надгробна плоча от 1379 година. Върху нея, заедно с имената на други герои, стояло издълбано и името на Угърчик -създателя на Угърчин. С подвига си той и другарите му останали безсмъртни.

    Цачо ВЪЛЧЕВ - в. "Друм", бр. 23 от 1988 г.

СЛЕДГОВОР

   Уважаеми читатели, предложихме ви тази легенда, написана от един от редовните автори на материали във в."Друм"през 80-те години на ХХ век - Цачо Вълчев Шойков. Той е автор на редица разкази за събития и личности от миналото на Угърчин, публикувани тогава във вестника. Човек с медицинско образование, но умеещ и да разказва интересно. Затова и днес се връщаме към написани от него материали. 

     Цачо Шойков беше човек с широка обща култура. Известно време в онези години беше работил и в Министерството на здравеопазването, когато министър беше академик Радой Попиванов, племенник на генерал Радой Сираков. Затова има и няколко  разказа на Шойков за генерала. Той е съавтор и на книгата за музикалните дейци и самодейци от Угърчинския район.

   Неведнъж гости на Угърчин са питали откъде идва името му. Това е тема, която вълнува и немалко угърчинци. Отговорът, обаче се крие някъде далеч назад във времето. Няколко века османлиите са полагали сериозни усилия да заличат спомена за миналото величие на България. Затова и за името на Угърчин днес не са запазени категорични сведения и има няколко тълкувания. Легендата на Цачо Шойков звучи убедително, защото тя е стъпила и на факти от онова време, макар те да са оскъдни. А е имало два манастира и три села около Угърчин - Батово, Каменец/Каменица/ и Камен кладенец, които са унищожени от османлиите и които, ако бяха оцелели, сигурно щяхме да знаем повече и за миналото на Угърчин.

   Но като става дума за факти, трябва да направим някои уточнения. Годината, когато са извършени разкопки на гробницата на Забити камък  е 1921. Разкопките са направени от проф. Иван Велков. Местността и до днес се нарича Забити камък, защото на гробницата е имало забит камък, висок 2,6 м. А селата Батово, Каменец и Камен кладенец, според информацията, с която днес разполагаме, изчезват по-късно, след изселване към Румъния или избиване на част от населението им на място.

   И нещо в подкрепа на легендата.  Цачо Шойков едва ли знаел, че по времето, когато е писал легендата за крепостта Угърчин, край новостроящият се културен дом в центъра на града, където днес е читалището, багерист попада на масивни каменни зидове. Багеристът е копаел яма, където да бъде заровена цистерна за гориво на парното. Попада и на големи кръгли обработени дървени трупи, които изглеждали като овъглени, но дървесината им била червеникава и здрава. Това го разказваше Доко Крайчев, който тогава е извозвал с камион пръстта от ямата. Никой от ръководителите на строителството на обекта не е обърнал внимание на този факт. Може би и защото това би означавало  спиране на строителството.  Тези масивни каменни зидове всъщност са били на брега на р. Каменица, която е текла оттук до 1928 година. Дали са от времето на Второто Българско царство или са още по-стари, само едни нови разкопки могат да покажат. Поляната зад читалището чака своите археолози.

   Цачо Шойков няма как да е знаел също, че през 1997 г. Румен Ковачев ще издаде книга в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"в София, която е превод на новооткрити турски архиви - опис на Никополския санджак от 1485 г. В описа го има и Угърчин - малко село с 25 домакинства, пазачи на проход. Тези данни донякъде потвърждават легендата, че Угърчин почти е бил изчезнал при османското нашествие по земите ни 90 години по-рано. 

   Тук ще сложим точка на нашия коментар на легендата за Угърчин, а колкото до името Угърчин, със сигурност ще има наши публикации и в бъдеще.                                                                             

На снимките:  Част от забия камък все още стои край гробницата, северно от Угърчин, за да ни напомня за едно славно минало и трагични събития, разиграли се тук преди 633 години.

 Борислав ПАТАРИНСКИ

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ЗЪРНОКОМБАЙН В БЪЛГАРИЯ ЖЪНЕ ПШЕНИЦА В УГЪРЧИН

На  27 и 28 юни южно от Угърчин на местността Нанчовица  жъна пшеница най-големият американски зърнокомбайн "CASE" AF10. Изхождайки от площите, които се засяват с житни култури и обема на произведената продукция, както и наличието на обособени големи блокове около Угърчин и съседните населени места, представители на фирмата производител бяха предложили на угърчинската фирма ЕТ "Веси-Петър Цачев", стопанисваща най-много земеделски земи в района, да включат Угърчин сред населените места в страната, където ще бъдат демонстрирани възможностите на този най-голям зърнокомбайн в света. И това стана на горните две дати.

   Обхватът на хедера на "CASE" AF10/устройството пред комбайна, което захваща, реже и вкарва класовете в машината/ е 15 метра и може да се нагажда по терена. Има и още по-голям хедер - 18 метра. "CASE" има свой филиал и в Европа, но тук не се произвеждат такива големи машини. Вероятно поради това, че на нашия континент, освен в някои от бившите социалистически страни, няма толкова големи блокове, които да се засяват с пшеница и където подобен комбайн би бил рентабилен. 

   През 1952 г., когато в Угърчин се появява първият зърнокомбайн, той е жънел по 26 дка на ден, а Неделя Вълканска със сърпа - 27 дка. Но постепенно механизацията на полето заменя труда на все повече хора, а произведената продукция се увеличава. В края на 80-те години на ХХ век в Угърчин и района за жътвата са ползвани над 20 зърнокомбайна. Днес за същата работа се ползват два пъти по-малко машини и то за по-кратко време. Технологично зърнокомбайните през последните 20 години претърпяха сериозно развитие, а хората, които ги управляват, трябва да са на "ти" и с множеството електронни системи, които се намират в кабините им. Радващо е, че има немалко млади мъже от Угърчин, които добре се справят с тази техника.

На снимките: Първият зърнокомбайн "Чепел" и неподлежащият на сравнение "CASE" AF 10, жънещ на местността Нанчовича, южно от Угърчин. Зърнокомбайнът "CASE" жънейки се движи синхронно с трактор "CASE" и му разтоварва ожънатото зърно. 

"ФАВОРИТ" ОТНОВО С ПРИЗОВО МЯСТО

С бърденце и диплом за първо място в трета възрастова категория се завърнаха танцьорите ни от Деветия областен фолклорен танцов фестивал "Тройче", състоял се в гр. Троян. 

Откакто започна този фестивал преди девет години не е имало случай танцьорите ни да не участват и да не спечелят призово място, с изключение на 2018 г., когато Угърчин беше домакин на фестивала и по етични съображения не се включиха в конкурсната програма. Силните аплодисменти за динамичното, наелектризирващо публиката изпълнение в салона на читалище "Наука - 1870" беше другата голяма награда за нашите танцьори. Надяваме се и няколкото снимки да допълнят краткия ни разказ. Браво "Фаворит"!

Текст и снимки: Борислав ПАТАРИНСКИ

АПРИЛ И МАЙ - С ПРОЛЕТ В ДУШИТЕ И СНЯГ ПО СТРЕХИТЕ

 Културна хроника

   Два пролетни месеца - април и май, през които слънцето често беше закривано от дъждовни облаци, валя даже и сняг. Но смръщеното, необичайно студено време не попречи на пролетното настроение в живота на читалището. 

   Ще започнем с лазарките ни, които седмица преди Великден, на 11 април, обиколиха по традиция редица места в центъра на Угърчин, сред които Общината и Дома за стари хора.

   Ден по-късно на читалищната сцена беше представен спектакълът "Картини от България" на Народно читалище "Наука - 1870" от гр. Троян.

   На 15 април, отново на читалищната сцена, Северняшкият ансамбъл от гр. Плевен представи своя концертна програма за учениците от общината. 

   Месец по-късно няколко наши танцьори с танц участваха в програмата на СУ"Св.Св. Кирил и Методий" при изпращането на дванадесетокласниците. Двама от абитуриентите също са наши танцьори, но този път бяха в ролята на зрители. 

   На 24 май в салона на читалището по традиция беше отбелязан Празника на българската просвета и култура и славянската писменост с програма, подготвена от училището, в която взеха участие и деца от детска градина "Светулка" както и танцьорите от средната група при читалището.

   На 26 май певиците от вокална група "Угърчински славеи" при читалището ни за втори път участваха във фестивала на патриотичната песен "Отечество" в гр. Плевен и за втори път спечелиха златен медал.

Текстове за снимките:  1. Зимна гледка от центъра на Угърчин на 7 април.  2. Лазаруване в Общината.  3 и 4. Моменти от спектакъла "Картини от България".  5. Концертът на Северняшкия ансамбъл.  6. Танцовото изпълнение при изпращане на дванадесетокласниците.  7 и 8. Моменти от празничната програма на 24 май.  9. Певиците ни на фестивала на патриотичната песен в гр. Плевен.

80 БАЛЕРИНИ НА УГЪРЧИНСКА СЦЕНА

Културна хроника и ... балет

За около месец - от 18 февруари до 22 март, имаше шест културни събития в Угърчин. Повечето от тях са традиционни за това време на годината. Но се случиха и две неочаквани и нови - балетният спектакъл "Алиса в страната на чудесата" и Осмомартенският базар.

   На 16 март на нашата сцена, за първи път откакто е построена новата читалищна сграда преди 40 години, беше представен балетен спектакъл.  Представи го Студио за класически и модерен балет "Тиара" от гр. София, Спектакълът "Алиса в страната на чудесата" продължи час и половина и в него взеха участие 80 танцьори - деца и професионални балерини. Той беше показан неслучайно в Угърчин - ръководителят на студиото Нина Гачевска е кръвно свързана с нашия град и баба ѝ Даша не е единственият човек, с когото тя се познава тук. Съмненията, че едно такова изкуство няма да привлече достатъчно посетители в залата не се оправдаха - близо 300 зрители имаше в салона. 

  Освен това и времето беше с танцьорите - около 20 градуса навън и почти толкова вътре в залата /обикновено в средата на март в салона е около 10 градуса/. Това беше много важно за нормалното протичане на спектакъла, като се има предвид облеклото на балерините. Сред зрителите имаше и около десетина души от София, придружаващи децата. Както те, така и Нина Гачевска и екипът ѝ останаха приятно изненадани от условията, които им предложи читалището ни.

Текстове и снимки: Борислав ПАТАРИНСКИ

 

"Светиите" за 96-и път

   За 96-и път на 22 март в Угърчин се проведе пролетният празник "Светиите", организатор на който е Общината със съдействието на читалището ни. Макар да е стъпил на традицията, този празник и доста се е променил през годините. В него продължават да присъстват трационно народните песни и танци, но всяка година се вкарва и по нещо различно от предишната. 

Тази година празникът се състоя в читалището и на поляната пред него. Започна се с програма в читалищния салон с изпълнения на деца от детските градини на общината, училищата в Угърчин, Лесидрен и Кирчево, състави от читалищата в Угърчин, Кирчево и Драгана  и вокалната група "Чучулиги". 

После празникът продължи на поляната пред читалището. Близо два часа звучаха музиката и песните на оркестър "Калофер", в който една от солистките е угърчинката Надежда Джахова. Извиха се и хора. Известни кулинари от Угърчин, подпомогнати от ученици от кулинарната паралелка на училището в Угърчин, приготвиха и раздадоха на над двеста човека традиционната пъльовска яхния и курбан чорба. Във връзка с това на поляната бяха опънати и трапези. Пред входа на читалището беше организиран и базар от кулинарни и други изделия, приговени от ученици от СУ "Св. Св. Кирил и Методий". Изложени бяха и рисунки на децата от групата по рисуване към ОКБППМН.

На 3 март с трикольора начело

    И тази година в Угърчин отбелязахме Националния празник и 147 години от Освобождението на България от османско иго с ритуала по издигане на националното знаме в центъра на града и поднасяне на цветя пред паметника с имената на опълченците. След това в салона на читалището беше представена програма, посветена на празника. Тя беше подготвена от училището, но в нея се включиха и танцьорите ни от трите групи, както и вокална група "Чучулиги" към Общинската комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.

Осмомартенски базар

   По инициатива на нашата библиотекарка Милена Найденова и Дома за стари хора, по повод Международния ден на жената - 8 март,  в читалището на 6,7 и 8 март се организира базар на изделия, сътворени от сръчните ръце и творческата фантазия на жени от Угърчин и Киркова махала. Участничките в базара отчетоха инициативата като успешна и вече обмислят в скоро време да организират следващия базар.

Почит към Апостола

 
Тази година в два дни, на 18 и 19 февруари, в Угърчин отдадохме почит към паметта и делото  на Апостола на свободата Васил Левски. На 18 февруари ученици от СУ "Св. Св. Кирил и Методий" представиха кратка програма и бяха поднесени венци и цветя пред паметната плоча на горния площад в центъра на града. На следващия ден децата от детската градина сториха същото. И в двата дни присъстваха и граждани на възпоменанието.

Мартеници от Баба Марта

 

  Вече повече от 10 години читалищната Баба Марта, придружена от нейните "асистенти", за 1 март раздава мартеници в Угърчин. Тази година, след като обиколиха различни места в центъра на града, сред които бяха и Общината и Дома за стари хора,  пълната кошница с мартеници бързо се изпразни. Още на 16-я ден от март  обаче ги свалихме, защото тогава първият щъркел кацна в  гнездото на паметника в центъра на Угърчин и според традицията трябваше да ги  окачим на плодно дръвче.

КОДОВЕ НА ИДЕНТИЧНОСТ

НАШИ СТАРИ РОДОСЛОВИЯ НА ИЗЛОЖБА В СОФИЯ

В Националния антропологичен музей към Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките в София на 14 ноември 2024 г. беше открита авторската изложба "КОДОВЕ НА ИДЕНТИЧНОСТ" на главен асистент д-р Росен Гацин. В тази изложба са представени стари български родове, които са оставили трайна следа след себе си. Представени са  снимки и документи от семейните архиви на известни българи. Важна част от експозицията са автентични родословни дървета  и родови истории на фамилии от различни райони на България. Сред показаните родословни дървета има и две от Угърчин - на Пеловския и Койнинския род.

На Пеловския род, чиито представители има не само в Угърчин, са отделени няколко табла и витрини, в които са показани снимки, семейни документи и др., предоставени основно от Георги Пеловски от с. Дерманци. Показан е и смъртният акт на най.дълго живелия българин - 130-годишният Йончо Пеловски ог с. Лик. В едната от витрините обаче е поставен и ръженът, символ на Пеловци от Угърчин, снимка от първата родова среща тук преди 50 години, както и родословието на Пеловци в България. Пред входа на двете зали, в които е разположена изложбата, пък се намира родословното дърво на Пеловския род от Угърчин, нарисувано от Кольо Присадашки за първата среща на този род. Изложбата ще бъде закрита в края на месец януари.

Текст и снимки: Борислав ПАТАРИНСКИ

КОНЦЕРТИ, ТАНЦИ, ГОЩАВКИ, ЦИРКОВИ АРТИСТИ, КОЛЕДАРИ...

Културна хроника за посрещането на 2025 г. в Угърчин 

От края на октомври 2024 г. до 21 януари  2025 г. в Угърчин се случиха единадесет  културни събития.  За по-малко от три месеца – 11 на брой! Общината създаде организацията на повечето от тях, но имаше и такива, организирани от читалището или детска градина „Светулка”.  Читалището беше мястото, където се състояха половината от тях.

30 октомври  В едно от читалищните фоайета над 50 ученици имаха възможността да се запознаят с шахматната игра, показана по атрактивен начин от представители на шахматен клуб „Асеневци” от Велико Търново.

8 ноември  С концерт отбелязахме 130 години от създаване на читалището в Угърчин, 135 години - библиотека и 150 години от рождението на Вълчо Русковски. По подробна информация има в предишна наша публикация.

5 декември  Дядо Коледа и едно джудже, в присъствието на много угърчинци, запалиха светлините на елхата в центъра на Угърчин.

12 декември  Пред  децата от детските градини в общината артисти от Ловеч представиха в читалището пиеса за деца, в която свое място имаха и Дядо Коледа и Снежанка.

18 декември  По инициатива на Местната комисия за борба с противообществените прояви сред малолетни и непълнолетни и с участието на деца от детска градина „Светулка”, СУ „Св.Св. Кирил и Методий” и читалището се състоя коледен концерт на читалищната сцена. В концерта бяха включени и създадените през 2024 г. към Местната комисия групи по  пеене и латинотанци, а трета група по рисуване направи изложба на рисунки в читалището с коледно-новогодишно съдържание.

19 декември  Циркови артисти от цирк „Феникс” представиха своя програма на читалищната сцена с дресура на котки и гълъби, акробатични изпълнения, фокуси и др.

22 декември  При слънчево и приятно за декември време на горния площад в Угърчин  Ути Бъчваров отново демонстрира кулинарните си умения приготвяйки свинско със зеле и свински шишчета за всички присъстващи. Раздаде и много подаръци, които съдържаха наденица и други месни продукти. Музикалният фон на събитието осигури отново духовата музика от Етрополе.

24 декември  Читалищните Дядо Коледа и Снежанка раздадоха в над 25 домове в Угърчин подаръци на децата.

25 декември  Коледарите от читалището обиколиха по традиция домове в Угърчин, сред които и дома за стари хора,  и отправиха своите пожелания за здраве и плодородие.

31 декември  И тази година звуча музика, химна и Дунавското хоро в центъра на Угърчин при настъпването на Новата 2025 година, а присъстващите на площада чукнаха чаши с вино, осигурено от общината.

6 януари  С активното участие на Общината и отец Мартин от храма „Света Параскева” и тази година се отбеляза Йордановден. Близо 200 човека наблюдаваха ваденето на кръста от водите на река Каменица, до който пръв се добра Кирил Вълчев. На всички присъстващи бяха раздадени купички с топла супа. По традиция се изиграха и няколко хора, водени от танцьори при читалището ни.

21 януари По инициатива на певиците от вокална група „Угърчински славеи” в заведението „Под ореха” с традиционен ритуал, музика, песни и скромен обяд  беше отбелязан Бабин ден. На събитието присъстваха 33 жени от Угърчин и най-малко двама мъже.

Такива бяха коледно- новогодишните празници в Угърчин за посрещането на новата година . Спорна и честита 2025 година!

НА СНИМКИТЕ:

1. Първи стъпки към магията на шахматната игра.

2. Когато светна елхата.

3. Театралното  представление за децата от детските градини.

 4,5,6,7,8,9 и 10.  Моменти от коледния концерт.

11. Една от детските рисунки на коледната изложба.

12 и 13. Дресура на котки и акробатика на цирковия спектакъл.

14 и 15. Фотодуел и селфи с наденици по време на кулинарното шоу на Ути Бъчваров.

16. Дядо Коледа и Снежанка преди да потеглят на своята обиколка по домовете.

17. Коледарите в дома за стари хора.

18. Кирил Вълчев с току що изваденият от Каменица кръст.

19 и 20. На Бабин ден.