Читалище Угърчин

сряда, 8 май 2024 г.

В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СЕ СРАЖАВАТ 950 УГЪРЧИНЦИ, 212 ОТ ТЯХ ЗАГИВАТ...

По повод 6 май - Ден на храбростта

Днес ще добавим нови щрихи към епопеята "Героите на Угърчин" от излязлата преди три години книга на Мария Щрегарска "При Дойран..." Това ще бъде и своеобразно обобщение на написаното до тук в блога ни, но пак няма да изчерпим темата и ще продължим. Двеста и дванадесетте загинали угърчинци от 1915 до 1918 година заслужават това.

Трябваше да изминат 103 години от края на Първата световна война, за да се появи книга, която дава относително пълна информация за участието на угърчинци в тази война. В книгата "При Дойран..." естествено се акцентира на участието на войници от Угърчин в сраженията при Дойран, но в приложенията тя дава и по-обобщена информация за броя на угърчинците, мобилизирани във войната. А той е впечатляващ - 950 мобилизирани при около 6500 души население на Угърчин. Над 800 от тези войници в състава на 9-та Плевенска пехотна дивизия участват в сраженията при Дойран, където са написани едни от най-героичните страници в нашата военна история. Но има и такива, които се сражават на Добруджанския фронт и то не по-малко героично.

Във връзка със 100-годишнината от края на Първата световна война в Троян и на други места в нашия регион бяха организирани възпоменателни чествания. Основен акцент в тях беше участието на 34-ти Троянски пехотен полк. Но 9-та Плевенска дивизия се състои от още няколко полка, които също имат своя принос за написването на славната история на дивизията. И във всички тях има и угърчинци. Най-много са в 34-ти пех. полк - 567, в 58-ми пех. полк те са 159, в 73-ти п. п. са 35, в 33-ти п. п. също са 35, в 11-ти маршеви полк са 29, в 9-ти артилерийски полк са 82, в 9-ти маршеви полк - 13. Още 30 войници от Угърчин са мобилизирани в други полкове, някои от които не са в състава на 9-та дивизия. Общият брой на мобилизираните от Угърчин в книгата "При Дойран..." е 950, но е възможно това да не е окончателният брой - досегашният опит го подсказва. За установяването на имената им са използвани данни от Военния архив във Велико Търново, книгите на генерал Вазов и генерал Недев, на полковник Павлевски, Иван Лалев и др.

На изградения през 2015 г. мемориал в центъра на Угърчин са изписани имената на 153 угърчинци, загинали в Първата световна война. Но в хода на проучването и набирането на информация за книгата "При Дойран..." излизат имената на още 59 загинали и общият брой достига 212 човека, като срещу болшинството от имената на тези хора пише: "Загинал при Дойран"... Най-много загинали угърчинци има в 34-ти Троянски пехотен полк - 112, следван от 58-ми пехотен полк с 40 загинали. При Дойран загиналите са над 150, но днес там е оцелял паметникът на само един от тях. Този паметник се намира в един трънак до гробището на село Църничани и на него е изписано името на канонир/артилерист/ Йото Радоев Мичевски. Всички други паметници постепенно са унищожени през годините по времето, когато Македония е част от Югославия, а и след това. Канонир Йото Радоев Мичевски е син на Радой Йотов Мичевски - също загинал в тази война. Общо десет са семействата в Угърчин загубили във войната баща и син. Нито един опълченец от Угърчин не загива през Освободителната война, но Васил Джабарски губи в Първата световна синовете си Георги и Минчо, Вътю Райновски/Комитски/ губи също двамата си сина Райно и Петко, братът на Вътю Нино, спасителят на Самарското знаме, и той губи двама сина - Кольо и Доно, Енчо Пачаръзки - сина си Лалю...

Едва ли има друго населено място в Ловешка област, което да е дало толкова мобилизирани и толкова загинали в Първата световна война. И макар близо 100 години имената на тези хора да бяха потънали в незаслужена забрава, редно е, макар и със закъснение да им се отдаде почитта, която заслужават. Угърчин трябва да се гордее с героите си.

ТЕКСТОВЕ ЗА СНИМКИТЕ:

Две фотографии от Дойран и посланията на тях, изпратени от редник Цвятко Бендов /войникътс трите ордена за храброст и цървулите/ до семейството му.

петък, 5 април 2024 г.

ОБЯВЯВАНЕТО НА УГЪРЧИН ЗА ГРАД, 1969

Важни събития в историята на Угърчин - част 18

Десетилетието на 60-те години на ХХ век в Угърчин не е свързано с толкова драматични промени в живота на хората тук, както в предходното, но и през този период се случват редица важни събития, сред които се откроява обявяването на Угърчин за град. Социализмът вече е утвърден като обществено устройство и страната ни се развива по петилетните и по-дългосрочни програми, разработвани от Централния комитет на Българската комунистическа партия. През първата половина на 60-те става ясно, че и в населени места като Угърчин, освен земеделие, трябва да се развива и промишлена дейност, за да се спре или поне забави започналото обезлюдяване на селските райони, вследствие миграцията към големите градове.

1961 година

През 1961 година към Трудово-производителната кооперация „Георги Димитров”, освен предлаганите шивашки,обущарски, дърводелски, тенекеджийски и електротехнически услуги и производството на сладкарски изделия, се открива цех за каучукови изделия, където се назначават и немалко млади хора. След това се открива и отдел за изработване на циментови изделия. Към 1970 г. в кооперацията работят 130 души и произвеждат продукция за 720 000 лева.

1963 година

В центъра на Угърчин се открива нова двуетажна търговска сграда с магазини и ресторант.

Започва благоустрояването на центъра на Угърчин.

С държавни средства, северно от Угърчин, започва изграждането на язовир „Света”, което завършва през 1969 г. Към язовира е изградена и помпена станция, която захранва напоителна система на 2 500 дка земеделска земя.

На местността Беглишки харман е направено летище за селскостопански самолети Ан 2, с които започва пръскане на земеделските култури с препарати против вредители. Пръска се и против гъсеници, които неведнъж атакуват горите в онези години. Тази работа се извършва от един самолет през лятото и той не е базиран постоянно тук. Извън обичайната му дейност, самолетът е използван и за спасяване живота на един овчар от близкия овчарник, който се натровил и е трябвало спешно да бъде откаран в Плевен.

1964 година

С Указ 540 Угърчин е обявен за селище от градски тип.

1965 година

На 18 август в бившите сгради на ДЗС е открит цех „Тръбна мебел” за производство на пружини за легла. Цехът е филиал на ловешкия завод „Тръбна мебел” и в него са назначени 30 човека. Негов първи ръководител е Петко Сопотски. Три години по-късно в цеха работят вече 160 души и произвеждат продукция за 1 230 000 лева/днешният лев не е съпоставим с тогавашния, днес е „по-евтин”/.

Започва асфалтиране на шосета и главната улица в Угърчин. Подменят уличните лампи с лиминесцентни.

По решение на Министерство на земеделието в ТКЗС се извършва земеустрояване от група специалисти от Окръжен народен съвет. Така се определят точно границите между угърчинското землище и 11-те села, с които то граничи, уточнява се земята по вид и размер, с която разполага ТКЗС и се определя три километрова зона около Угърчин, в която да се раздава земя за лично ползване на кооператорите.

Към 1965 г. МТС разполага с 14 верижни трактора ДТ-54, девет колесни „Беларус”, четири самоходни шасита и 13 зърнокомбайна, които се ползват от ТКЗС при обработката на 54 824 дка земя.

1966 година

През ноември се поставя началото на още една промишлена дейност. В сградата на дотогавашното основно училище „Васил Левски” се разкрива цех за кожено-галантерийни изделия към завод „Велур” в Ловеч. Негов първи ръководител е Дако Рамчев. В началото са назначени 27 работници.

1967 година

На 1 септември е открита целодневна детска градина. Първи директор е Радка Гечевска. До тогава е имало детска градина само за деца на предучилищна възраст и тя е била полудневна към училищата.

В центъра на Угърчин е открит летен кинотеатър с 800 места.

1968 година

Със заповед на Министерство на образованието е закрито Средното политехническо училище/гимназията/. На нейно място към Министерство на транспорта се открива Средно професионално техническо училище по автотранспорт. Първият випуск е от три паралелки с тригодишен курс на обучение и обща численост 105 ученика и една паралелка от 35 ученика с двегодишен курс на обучение. Започва бързо изграждане на материалната база за обучението на бъдещите шофьори и монтьори, открива се и общежитие за 120 ученици със столова. Първи директор е Тодор Михов.

На 27 август след силен пороен дъжд река Лепетура залива част от долния край на Угърчин. Загиват четирима души, сред които едно дете.

В края на 1968 г. в цеховете на „Тръбна мебел”, „Велур” и ТПК „Георги Димитров” работят общо 235 души и произвеждат промишлена продукция за 2 409 000 лв. ТКЗС по това време произвежда продукция за 2 841 000 лева. По промишлено развитие към този момент Угърчин е на последно място сред утвърдените средищни селища. На глава от населението в страната се падат по 1425 лева обща промишлена продукция, за Ловешки окръг тя е 1301 лева, а за Угърчин - 288 лв. Затова се обсъждат и допълнителни възможности за разкриване на нови и разширяване на съществуващите производства. Една от тези възможности е изграждането на завод за алуминиева дограма, която за съжаление не се реализира.

1969 година

На 27 август с Указ № 828 на Президиума на Народното събрание Угърчин е обявен за град. Първи негов кмет е действащият и до момента Гачо Даков Герганов. И други села от градски тип в страната са обявени по същото време за градове. Поводът е 25 години от 9 септември 1944 г.

След 1958 г. Селкооп е преименувана в Потребителна кооперация „Ново време”. Десет години по-късно тя работи само със собствени средства, има 15 магазина и 10 обекта за обществено хранене. В края на 60-те години е обявена за еталон в окръга. Тази позиция кооперацията задържа 20 години, а главният ѝ счетоводител Илия Македонски е отличник на Централния кооперативен съюз и последователно е награден със сребърен и златен Народен орден на труда.

Читалищната дейност в края на 60-те години е насочена основно в областта на театралното, певческото и танцовото изкуство. Библиотеката постоянно увеличава книжния си фонд. От 1969 г. няколко пъти пролетният празник „Светиите”се празнува на площада пред общината с представянето на живи картини от бита на Угърчин. В тях са ангажирани стотици угърчинци, а един от главните инициатори и организатори е Георги Главчев.

В края на 60- те години започва строителство на нови сгради с различно предназначение. Угърчин постепенно започва да добива облика на град, променя се и животът на хората и той е много по-различен от този преди 20 години.

За написването на този материал са използвани пълният текст на книгата „Из миналото на Угърчин” от Георги и Петко Радоеви, книгата „История на Угърчин” от Марин Мяшков и книгата „Книга за Угърчин и Присадашкия род” , както и местен читалищен архив.

ТЕКСТОВЕ ЗА СНИМКИТЕ

1. Изглед от Угърчин през 1969 г., когато е обявен за град.

2. Учителят Димитър Гечевски и съпругата му Радка до своя "Москвич 407". През декември 1962 г. той става първият притежател на нов лек автомобил в Угърчин.

3. Смесеният хор на читалището в средата на 60-те години.

4. Новооткритият универсален магазин в центъра на Угърчин - 1963 г.

5. Изглед от центъра на Угърчин след реконструкцията му през 1964 г.

6. Трактористите Кольо и Марин Богданови с първия нов трактор "Беларус" в МТС - началото на 60-те.

7. Първите автобуси "Шкода", с които ДАП поддържа автобусните линии в района в края на 50-те и началото на 60-те години.

8. На пролетния празник "Светиите" през 1965 г.

9. Построеният през 1967 г. летен кинотеатър.

10. Новото общежитие на СПТУ по автотранспорт - 1969 г.

11. Горният площад в центъра на Угърчин с такситата - началото на 70-те години.

събота, 30 март 2024 г.

ХРОНИКА НА ПРОЛЕТ 2024 С ЧЕТИРИ ТРАДИЦИИ

В рамките на малко повече от месец се случиха пет събития, четири от които се провеждат не за първи път по това време на годината. Последното от тях се състоя на 22 март - пролетният празник "Светиите", който се отбелязва от най-дълго време - от 95 години. Този празник, който от около 20 години е и общински, беше предшестван от други четири събития. Във всички тях свое участие имаше и читалището ни.

Хронологично ще започнем с традиционното отдаване на почит към делото на Васил Левски на 19 февруари. 151-та годишнина от гибелта на Апостола тази година беше отбелязана с шествие на ученици от СУ "Св. Св. Кирил и Методий". То започна от училището и завърши пред паметната плоча за Левски на пл."Петър Балевски" в центъра на Угърчин. От името на Общината и присъстващите ученици и граждани бяха поднесени венци и цветя, а учениците представиха и художествена програма, посветена на делото на Васил Левски. Деца от детската градина също поднесоха цветя пред паметната плоча.

На 25 февруари танцьорите ни бяха поканени в художествената програма на едно традиционно събитие, в което досега не са участвали - Празника на сланината и греяната ракия в гр. Априлци. И макар, че те се изявиха в края на двудневния празник, посетен от над 35 000 души, с изпълнението си събраха овациите на многолюдна публика, останала до края на този празник.

На 1 март традиционно читалищната Баба Марта раздаде мартеници на различни места в Угърчин, както и пред сградата на Общината и в дома за стари хора. Този път тя беше съпровождана от двама Пижовци/близнаци/ и две Пенди.

Националният ни празник и 146 години от Освобождението на България от Османско иго на 3 март също отбелязахме с традиционното вдигане на националното знаме в центъра на Угърчин и поднасяне на цветя пред паметника с имената на опълченците. По-късно танцьорите ни се включиха със свое изпълнение и в тържеството при Руската скала край Лесидрен.

Тази година пролетният празник "Светиите" се състоя в две части. Първата беше преди обяд и бе свързана с изяви на местни изпълнители от читалищата в Угърчин, Кирчево, Микре, Голец и Драгана, както и от детските градини и училищата от общината.Общо 15 състави и индивидуални изпълнители се включиха в програмата, която продължи близо два часа. Втората част на празника беше вечерта - концерт на народните певици Петя Панева и Галина Димитрова със съдействието на Митко Денев. И двете части на празника преминаха в салона на читалището. Времето навън беше слънчево, с цъфнали джанки, казанлъшки понички, продавани на четири сергии и щъркели, пристигнали седмица по-рано в своето гнездо на паметника.

А финалът на празника и хрониката ни беше такъв: "Съпругът" щъркел слезе на следващия ден от гнездото на поляната пред читалището, забелязал недоядена порция понички и я отнесе на "жена си". Катеричката от близкия орех беше сторила нещо подобно, а врабците дояждаха останалото. Лек югозападен вятър носеше цвят от прецъфтяващите джанки и мирис на пролет.