В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СЕ СРАЖАВАТ 950 УГЪРЧИНЦИ, 212 ОТ ТЯХ ЗАГИВАТ...

 По повод 6 май - Ден на храбростта

   Днес ще добавим нови щрихи към епопеята "Героите на Угърчин" от излязлата преди три години книга на Мария Щрегарска "При Дойран..." Това ще бъде и своеобразно обобщение на написаното до тук в блога ни, но пак няма да изчерпим темата и ще продължим. Двеста и дванадесетте загинали угърчинци от 1915 до 1918 година заслужават това.

   Трябваше да изминат 103 години от края на Първата световна война, за да се появи книга, която дава относително пълна информация за участието на угърчинци в тази война. В книгата "При Дойран..."  естествено се акцентира на участието на войници от Угърчин в сраженията при Дойран, но в приложенията тя дава и по-обобщена информация за броя на угърчинците, мобилизирани във войната.  А той е впечатляващ - 950 мобилизирани  при около 6500 души население на Угърчин. Над 800 от тези войници в състава на 9-та Плевенска пехотна дивизия участват в сраженията при Дойран, където са написани едни от най-героичните страници в нашата военна история. Но има и такива, които се сражават на Добруджанския фронт и то не по-малко героично. 

   Във връзка със 100-годишнината от края на Първата световна война в Троян и на други места в нашия регион бяха организирани възпоменателни чествания. Основен акцент в тях беше участието на 34-ти Троянски пехотен полк. Но 9-та Плевенска дивизия се състои от още няколко полка, които също имат своя принос за написването на славната история на дивизията. И във всички тях има и угърчинци. Най-много са в 34-ти пех. полк  - 567, в 58-ми пех. полк те са 159, в 73-ти п. п. са 35, в 33-ти п. п. също са 35, в 11-ти маршеви полк са 29, в 9-ти артилерийски полк са 82, в 9-ти маршеви полк - 13. Още 30 войници от Угърчин са мобилизирани в други полкове, някои от които не са в състава на 9-та дивизия. Общият брой на мобилизираните от Угърчин в книгата "При Дойран..." е 950, но е възможно това да не е окончателният брой - досегашният опит го подсказва. За установяването на имената им са използвани данни от Военния архив във Велико Търново, книгите на генерал Вазов и генерал Недев, на полковник Павлевски, Иван Лалев и др.

   На изградения през 2015 г. мемориал в центъра на Угърчин са изписани имената на 153 угърчинци, загинали в Първата световна война. Но в хода на проучването и набирането на информация за книгата "При Дойран..." излизат имената на още 59 загинали и общият брой достига 212 човека, като срещу болшинството от имената на тези хора пише: "Загинал при Дойран"... Най-много загинали угърчинци има в 34-ти Троянски пехотен полк - 112, следван от 58-ми пехотен полк с 40 загинали. При Дойран загиналите са над 150, но днес там е оцелял паметникът на само един от тях. Този паметник се намира в един трънак до гробището на село Църничани и на него е изписано името на канонир/артилерист/ Йото Радоев Мичевски. Всички други паметници постепенно са унищожени през годините по времето, когато Македония е част от Югославия, а и след това. Канонир Йото Радоев Мичевски е син на Радой Йотов Мичевски - също загинал в тази война. Общо десет са семействата в Угърчин загубили във войната баща и син. Нито един опълченец от Угърчин не загива през Освободителната война, но Васил Джабарски губи в Първата световна синовете си Георги и Минчо, Вътю Райновски/Комитски/ губи също двамата си сина Райно и Петко, братът на Вътю Нино, спасителят на Самарското знаме, и той губи двама сина - Кольо и Доно, Енчо Пачаръзки - сина си Лалю...

   Едва ли има друго населено място в Ловешка област, което да е дало толкова мобилизирани и толкова загинали в Първата световна война. И макар близо 100 години имената на тези хора да бяха потънали в незаслужена забрава, редно е, макар и със закъснение да им се отдаде почитта, която заслужават. Угърчин трябва да се гордее с героите си.

ТЕКСТОВЕ ЗА СНИМКИТЕ:

Две фотографии от Дойран и посланията на тях, изпратени от редник Цвятко Бендов /войникътс трите ордена за храброст и цървулите/ до семейството му.