Развитието на информационните технологии, постоянното усъвършенстване на компютърните системи и все по-честото използване на изкуствен интелект при тях, отварят нови възможности да погледнем по различен начин и на запечатани върху черно бяла фотохартия образи и картини от миналото. Напоследък все по-често се появяват оцветени стари снимки с компютърни програми, използващи изкуствен интелект. Един такъв експеримент направихме и ние. Журналистът Милко Недялков от Ловеч, който е наполовина угърчинец, ни помогна да оцветим един изглед на Угърчин от 1940 г. Освен този изглед по-надолу ще видите и оцветена с такава програма снимка на генерал Радой Сираков. Вкарването на цвят в тези черно бели фотографии прави въздействието им върху нас много по-различно от оригиналите и сякаш скъсява дистанцията във времето между нас и годините, в които са направени снимките. Но целта на тази публикация не е само да покажем как днес могат доста успешно, за по-малко от минута, да бъдат оцветени две черно бели снимки. Ще се опитаме освен това да се върнем назад във времето и да видим кога в Угърчин са се появили първите цветни снимки на хора, събития и пейзажи, защото цветната снимка винаги е носител на повече информация от черно бялата.
Първите цветни снимки в света датират още от началото на ХХ век, но едва през 1936 г. американската фирма „Кодак” и германската „Агфа” пускат в масово производство цветни фотоматериали - фотофилми и фотохартия. Редица години цветната фотография е едно скъпо удоволствие, базирано на използване на специални фотоленти и фотохартия. Те се обработват с повече химикали и повече време от черно белите снимки, за да се получи желаното изображение. Може би затова у нас цветната фотография намира по-широко приложение едва след 1960 г., а най-старите запазени цветни фотографии, снимани в Угърчин, са от 1965 г.
На 22 март 1965 г. на пролетния празник „Светиите” угърчинката проф. Рада Балевска, ръководител на катедра „Овцевъдство” в Селскостопанската академия в София, изпраща фотограф от академията и той прави цветна фотосесия на площада пред общината на облечени в местни народни носии момичета, момчета, мъже и жени. Снимките са подредени в албум, който и до днес се пази в читалището ни. Те могат да бъдат видени и на блога на читалището ни, където поместваме и този материал. Благодарение на това, че са цветни, ние знаем какъв е колоритът на тези носии и винаги можем да възпроизведем една такава носия с голяма доза автентичност.
С времето цветните снимки постепенно изместиха черно белите. Процесът се ускори след като цифровата фотография от началото на този век много бързо измести класическата. Отпаданаха фотолентите и фотохимикалите , изображенията се записват на магнитен носител, цветни са и могат да се видят веднага на електронен дисплей. Снимането стана много по-лесно и достъпно, особено с навлизането в употреба на съвременните многофункционални телефони.
Но нека се върнем в ХХ век. Преди появата на цветните фотоматериали в средата на 30-те години, вече е имало цветни картички, в по престижните фотостудиа са правени и цветни фотопортрети, но в основата им са черно бели снимки, оцветени с анилинови бои. За разлика от днес, тогава оцветяването на черно белите снимки не е извършвано от машина, използваща изкуствен интелект, а от хора, умеещи да рисуват. В Угърчин такъв беше фотографът Крум Петков.
От 20-те до 70-те години на миналия век Крум Петков и Нешо Шарков, донякъде и Стайко Диков, са фотографите на Угърчин. Имало е и други угърчинци, които са снимали, но тези тримата са били най-търсени да снимат важни събития, сватби, кръщенета, погребения, като и портрети. Между тях Крум Петков е имал най-голям престиж. В неговото фотоателие той не просто е „вадил угърчинците на портрет”, както има един популярен израз, но е и ретуширал снимките. Тоест с помощта на специални моливи и някои други инструменти върху готовата снимка е правел промени така, че заснетите хора да изглеждат по-добре, отколкото в действителност. Звучи познато - и в сегашните телефони има подобни функции, нали! Само че тогава това е било по възможностите само на хора, които са можели освен да снимат и да рисуват. А Крум Петков е притежавал тези способности. В къщата му е имало и живописни картини, рисувани от него. Що се отнася до фотопортретите, някои от тях не просто е ретуширал, но и оцветявал с анилинови бои. Това обаче се е случвало по-рядко, защото е струвало скъпо на клиентите му. Затова пък тези оцветени фотопортрети са върхът на способностите му като фотограф в онези години. Тук публикуваме такъв портрет на един известен в миналото угърчинец - фелдфебел Петко Йочев Кръчмаров - герой от Първата световна война/само вижте колко кръстове за храброст има на гърдите си и не питайте защо е бил знаменосец на 34-ти пехотен полк/. Изгледът на Угърчин от 1940 г., който сега оцветихме, също е дело на Крум Петков. Той е бил продаван по онова време като черно бяла картичка в книжарницата му на горния площад и оцветени нейни варианти от самия Крум Петков не сме срещали, но сигурно би бил приятно изненадан, ако можеше да види какво е направила машината със снимката му.
Оцветяването на един изглед на Угърчин отпреди 86 години с помощта на изкуствен интелект, стана пореден повод да се върнем назад във времето и този път да си спомним за хора, които са запечатали върху фотохартия събития, образи и картини от миналото на Угърчин и така са спомогнали ние днес да имаме една по-вярна визуална представа за това минало. Но тази визуална представа не се изчерпва само с публикуваните тук снимки, а и с десетки други снимки, съпътстващи множество материали, свързани с историята на Угърчин в блога на читалището ни. Блог, който съществува вече повече от 15 години.
ТЕКСТОВЕ ЗА СНИМКИТЕ
Сн.1-.Оцветената снимка на Угърчин от 1940 г. Сн.2 - Оригиналът. Сн.3.- Оцветена снимка на генерал Радой Сираков - сн. Интернет. Сн.4, 5, и 6 - Цветни снимки от "Светиите" - 1965 г. Сн.7 - Оцветена от Крум Петков снимка на фелд. Петко Йочев Кръчмаров. Сн.8 - Цветна снимка на смесения хор на читалището - средата на 60-те години. Сн.9 - Панорамен вариант на оцветената снимка на Угърчин от 1940 г. Сн.19 - Дигитална снимка на Угърчин 80 години по-късно /2020 г./







