ЛЯТО 2026 - НАШИТЕ ИЗЯВИ

 Културна хроника

    Отиде си лятото, полъхна есенният ветрец и настана време да разкажем за летните изяви на читалищните състави. Ще стане дума и за някои други събития, в които читалището ни има известно участие.

ПОРЕДНО УЧАСТИЕ И ПОРЕДНА  НАГРАДА ОТ „ТИМОК ДО ВИТ” В ЧЕРНИ ВИТ

    В края на август вокалната ни група взе участие в 45-я Национален фолклорен събор „От Тимок до Вит” в с. Черни Вит. Този път тя участва с променен състав и с променено име. Преди около половин година към нея се присъединиха двама мъже от бившата мъжка вокална група към читалището и сега групата се нарича „Приятели на песента”. Под ръководството на Ганка Балевска те спечелиха второ място в категорията за автентичен фолклор.

    На събора участва и детската театрална група, създадена в началото на годината по инициатива на Местната комисия за борба с противообществените прояви при малолетни и непълнолетни при  Община Угърчин с ръководител Милена Найденова. Със сценката „Изворче на жива вода” те спечелиха първо място в категорията „Обреди и обичаи”.

УГЪРЧИНСКИ  КАН-КАН С ШОПСКИ СУКМАН НА ЗЛАТНИТЕ ПЯСЪЦИ

   От 4 до 7 септември танцьори от Танцов ансамбъл „Фаворит” при читалището взеха участие  в ХI международен фолклорен фестивал „Етно ритми 2026”, провел се в курортния комплекс Златни пясъци. Над 700 участници от цялата страна  и такива от Словакия, Литва, Сърбия и Турция, в три фестивални вечери показаха своите умения в областта на песенния фолклор и народните танци и обичаи, а две кукерски групи с мощен звън на чанове гониха злите духове на фестивалната сцена и пред нея.

   Нашите танцьори, съпровождани и напътствани от Михаил Денев, започнаха своите изяви още на 4 септември на дефилето на съставите. Под  Айфеловата кула в центъра на Златни пясъци те изиграха фрагмент от един от своите танци по тениски, на които пишеше „Танцов ансамбъл „Фаворит” Угърчин”. Динамиката и сложността на изпълнението предизвика аплодисментите на хората, които наблюдаваха участниците в дефилето.

   Същинското участие на танцьорите ни във фестивала беше на 5 септември. И макар този фестивал да не е с конкурсен характер, те играха така, както винаги са играли, показвайки най-доброто, на което са способни. Към 23 часа, с един от най-динамичните и интересни техни танци „Из Шоплука” по хореография на Михаил Денев, те сложиха край на втората фестивална вечер. В този танц има моменти, когато момичетата играят като във френски кан-кан с високо вдигнати крака, макар да са облечени в шопски носии със сукмани. Не е задължително,  но е един плюс за тях, ако могат да го  направят така и те го правят не за първи път.  Момчетата  са не по-малко атрактивни. Множеството награди от редица престижни фестивали, на които е игран и този танц, са най-доброто доказателство, че играта им е оценена по достойнство и от професионалистите в журитата на тези фестивали.  Наградата от фестивала на Златни пясъци обаче не беше плакетът и грамотата, които получиха всички участници, а аплодисментите на публиката. Към момента на изпълнението на танца тя вече не беше така многобройна, както в началото, но пък бяха останали предимно зрители ценители, които също участват във фестивала, някои от които не за първи път, и бяха приятно изненадани от играта на нашите момичета и момчета.

   Извън фестивалната програма танцьорите ни имаха и  време за почивка, неизменна част от която беше и присъствието на плажа със „златния” пясък при едно спокойно море и топло слънчево време.

ПАНАИР БЕЗ ТРЮФЕЛФЕСТ

   За пръв път от десет години традиционният есенен панаир сега се проведе без трюфелфест. Откриването му се състоя на 18 септември на горния площад с голямо хоро, в което се включиха  танцьори от нашия ансамбъл, от Фолклорен танцов ансамбъл „Елит” от гр. Ловеч, от Лесидрен и Кирчево, както и много граждани. Свири Литаковската духова музика. В програмата при откриването на панаира имаше също мапинг шоу и концерт на младата певица Селина. В края на празничната вечер небето се озари от множество фойерверки. 

    В трите дни на панаира пред спортната зала работи голямата  бирария „Юнашка скара”, на съседния по-малък площад  пък се въртяха люлки и други увеселителни съоръжения, а по улица „Църковна”  търговци в десетки сергии предлагаха своите стоки. 

    Панаирът естествено стана и повод  да се съберат роднини и приятели, някои от които не живеещи в България, и няколко дни да прекарат заедно на този най-стар празник на Угърчин.

ШАХМАТ С РОБОТ

   За трета поредна година по покана на Община Угърчин на 18 септември в читалището гостува шахматен клуб „Асеневци” от гр. Велико Търново. Децата от 1 до 4 клас отново имаха възможност, макар и за час, да се пренесат върху черно белите полета на шахматната игра с помощта на шахматистите от клуба. Със себе си те бяха донесли робот и върху една от дъските той игра с някои от децата. Играта с робота беше по-скоро атракция за децата, а не истински шахматен двубой, при който роботът би играл успешно и срещу най-изявените шахматисти.

„ЗАБАВНО ЛЯТО” И ДРУГИ ПРОЯВИ

    Освен отразените дотук събития, не може да не споменем  поредното забавно лято за децата на Угърчин, организирано от Община Угърчин през юли. Част от заниманията с  децата се проведоха в читалището и от наша страна се постарахме да окажем съдействие за доброто им протичане.

    Вокалната ни група на 25 септември участва за пореден път във фолклорния   събор „С музика и песен всяка есен” в село Дъбен. 

   Децата от детската театрална група през втората половина на август представиха своята сценка „Изворче на жива вода” в село Каленик, а в началото на септември и в село Драгана.

ТЕКСТОВЕ ЗА СНИМКИТЕ

1 и 2 - На  събора "От Тимок до Вита" в с. Черни Вит

3 до 6 - На фестивала "Етно ритми 2026" на Златни пясъци

7 - Танцът "Из Шоплука" изпълняван от други наши танцьорки преди 5 години - и тогава и сега без фоторежисиране или някакви други компютърни манипулации на снимките.

8 до 11 - На панаира в Угърчин - 18 септември 2026 г.

12 - Шахмат с робот

НАГРАДА ЗА МАЛКИТЕ АКТЬОРИ

    В края на миналата година с подкрепата на Местната комисия за борба с противообществените прояви при малолетни и непълнолетни при Община Угърчин в читалището ни беше сформирана детската театрална трупа "От извора", в която участват деца на възраст между 7 и 12 години. Под ръководството на Милена Найденова те подготвиха фолклорния спектакъл "Изворче на жива вода", в който оживяват песни, игри и гатанки от миналото на Угърчин, както и някои случки с местния зевзек Стойко Скачката, глашатая Гачо Ганкин и други, събрани и съчетани преди повече от 30 години от Пеца Белевска и Първолета Съботинова. Премиерата му беше на 24 май по време на празничната програма в салона на читалището ни.

   На 28 юни децата представиха своя спектакъл и на Деветия национален детско-юношески театрален фестивал "Сцена под Сините камъни" в град Сливен. Журито, с председател актрисата Мария Статулова, истински се забавлява на показаното от малките ни актьори и те съвсем неслучайно получиха специалната му награда. Освен това Теодора Патаринска получи наградата на Областния управител на град Сливен за най.малък участник във фестивала. Групата получи и парична награда за показани добри стандарти в театралното изкуство.

   В този престижен детско-юношески фестивал, провел се за девети път на сцената на Народно читалище "Зора - 1860" в гр. Сливен, наши млади актьори участват за втори път. Както през 2022 г. , така и сега те мериха сили с театрални състави от такива градове като София, Русе, Габрово и Сливен. Затова постигнатото от тях има особена стойност и е сериозен стимул да продължат да се занимават с театрална дейност, която има 137-годишна традиция в Угърчин.

УГЪРЧИН В ДНИТЕ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

 150 години от Националната епопея

С редица възпоменателни тържества  в страната през месец май беше отбелязана 150-годишнината от Априлското въстание. В Угърчин въстание не е имало, но са се случили някои събития, свързани с него. Най-вече след потушаване на въстанието в Ново село, Троянско. За тях ще разкажем по-долу накратко, черпейки информация от пълния текст на книгата „Из миналото на Угърчин” на братя Георги и Петко Радоеви.

Събитията са свързани с погроми и палежи, извършени от озверял башибозук, минал през Угърчин след потушаване на въстанието в Ново село. Два са били основните обекти на тези погроми - църквата и дюкянът с бояджийницата на братя Горански.

В предишни наши публикации сме писали за църквата, построена  на горния площад през 1866 година. Тя е била съобразена с някои писани и неписани изисквания на османската власт - да няма кубе и канбанария и да не се извисява забележимо над останалите къщи в селото. Затова е била и вкопана на три стъпала в земята. В нея при едно от идванията си в Угърчин служи и Васил Левски, представяйки се за монах от Троянския манастир.  През 1876 г., когато турците извършват погрома в нея, този факт не е бил публично известен, нито пък се е извършвала някаква дейност, която е противоречала на тогавашните закони. Просто озверелият башибозук  е решил така да покаже, че те са хората, които колят и бесят в прекия и преносен смисъл на тези думи и са посегнали на най-святото място за българите в Угърчин.

Другото място, подложено на погром и опожаряване, е бил дюкянът и бояджийницата на братя Горански. 

Райко Горански идва в Угърчин от Тетевен с двамата си сина Христо и Аврам около 1856 г. Те са били известни в Тетевен като бояджии на прежда. В Угърчин  отворили бояджийница и дюкян за бакалски стоки. Често се налагало да обикалят населените места от района, за да събират прежди за боядисване или да си набавят материали за работата и стоки за дюкяна. Стигали чак до Койнаре. Но зад тази своя занаятчийска и търговска дейност  с времето започнали да извършват и друга - правели патрони за пушки и с тях снабдявали съседните революционни комитети, основани от Левски.Твърди се, че дори четата на Бенковски е ползвала техни патрони. Навярно една от причините Левски да пребивава неведнъж в Угърчин  е била свързана и с нелегалната дейност на братята Горански и баща им. Няма как Апостола да не ги е познавал и да не е контактувал с тях. 

След като Горански се установили в Угърчин при тях постъпил като чирак едно местно момче. Името му е Калчо Стоянов Кисов. Той бил схватлив младеж, бързо навлязъл в работата и скоро станал калфа. Постепенно Горански, след като се убеждават, че могат да му се доверят, го въвеждат и в нелегалната работа с производството и разпространяването на патроните. Все по.често Калчо е този, който натоварил чували с ярма или прежди, в които са скрити и патрони, обикалял с кон района. Неведнъж ходил и до Тетевен. На предварително уговорени места доставял опасната „стока”. Това продължило няколко години.

С времето до османската власт в Угърчин и турците живеещи тук започнали  да достигат слухове, че Горански вършат и нещо друго не по закона. Междувременно братята в двора на бояджийницата се захванали да обучават някои угърчински младежи да боравят с оръжие. Готвели се за предстоящото въстание. И то избухва, но само в Ново село в нашия край.

В жестокото потушаване на въстанието участвал и турски башибозук от  Бежаново, Беглеж и някои други съседни села. Минавайки на връщане през Угърчин, те извършили погром в църквата и тя станала негодна за ползване. Местните турци съзрели удобна възможност да се разправят и с Горански и насочили погромаджиите  към  дюкяна и бояджийницата им. Претърсили и двете места, но не открили нищо уличаващо/братята са успели навреме добре да скрият патроните/. Въпреки това опожарили дюкяна и бояджийницата.

Сведенията за събитията, случили се по време на Априлското въстание в Угърчин, братя Радоеви са събрали преди повече от 90 години от Калчо Кисов, калфата  на Горански, както и от други угърчинци живи свидетели на тези събития.