С редица възпоменателни тържества в страната през месец май беше отбелязана 150-годишнината от Априлското въстание. В Угърчин въстание не е имало, но са се случили някои събития, свързани с него. Най-вече след потушаване на въстанието в Ново село, Троянско. За тях ще разкажем по-долу накратко, черпейки информация от пълния текст на книгата „Из миналото на Угърчин” на братя Георги и Петко Радоеви.
Събитията са свързани с погроми и палежи, извършени от озверял башибозук, минал през Угърчин след потушаване на въстанието в Ново село. Два са били основните обекти на тези погроми - църквата и дюкянът с бояджийницата на братя Горански.
В предишни наши публикации сме писали за църквата, построена на горния площад през 1866 година. Тя е била съобразена с някои писани и неписани изисквания на османската власт - да няма кубе и канбанария и да не се извисява забележимо над останалите къщи в селото. Затова е била и вкопана на три стъпала в земята. В нея при едно от идванията си в Угърчин служи и Васил Левски, представяйки се за монах от Троянския манастир. През 1876 г., когато турците извършват погрома в нея, този факт не е бил публично известен, нито пък се е извършвала някаква дейност, която е противоречала на тогавашните закони. Просто озверелият башибозук е решил така да покаже, че те са хората, които колят и бесят в прекия и преносен смисъл на тези думи и са посегнали на най-святото място за българите в Угърчин.
Другото място, подложено на погром и опожаряване, е бил дюкянът и бояджийницата на братя Горански.
Райко Горански идва в Угърчин от Тетевен с двамата си сина Христо и Аврам около 1856 г. Те са били известни в Тетевен като бояджии на прежда. В Угърчин отворили бояджийница и дюкян за бакалски стоки. Често се налагало да обикалят населените места от района, за да събират прежди за боядисване или да си набавят материали за работата и стоки за дюкяна. Стигали чак до Койнаре. Но зад тази своя занаятчийска и търговска дейност с времето започнали да извършват и друга - правели патрони за пушки и с тях снабдявали съседните революционни комитети, основани от Левски.Твърди се, че дори четата на Бенковски е ползвала техни патрони. Навярно една от причините Левски да пребивава неведнъж в Угърчин е била свързана и с нелегалната дейност на братята Горански и баща им. Няма как Апостола да не ги е познавал и да не е контактувал с тях.
След като Горански се установили в Угърчин при тях постъпил като чирак едно местно момче. Името му е Калчо Стоянов Кисов. Той бил схватлив младеж, бързо навлязъл в работата и скоро станал калфа. Постепенно Горански, след като се убеждават, че могат да му се доверят, го въвеждат и в нелегалната работа с производството и разпространяването на патроните. Все по.често Калчо е този, който натоварил чували с ярма или прежди, в които са скрити и патрони, обикалял с кон района. Неведнъж ходил и до Тетевен. На предварително уговорени места доставял опасната „стока”. Това продължило няколко години.
С времето до османската власт в Угърчин и турците живеещи тук започнали да достигат слухове, че Горански вършат и нещо друго не по закона. Междувременно братята в двора на бояджийницата се захванали да обучават някои угърчински младежи да боравят с оръжие. Готвели се за предстоящото въстание. И то избухва, но само в Ново село в нашия край.
В жестокото потушаване на въстанието участвал и турски башибозук от Бежаново, Беглеж и някои други съседни села. Минавайки на връщане през Угърчин, те извършили погром в църквата и тя станала негодна за ползване. Местните турци съзрели удобна възможност да се разправят и с Горански и насочили погромаджиите към дюкяна и бояджийницата им. Претърсили и двете места, но не открили нищо уличаващо/братята са успели навреме добре да скрият патроните/. Въпреки това опожарили дюкяна и бояджийницата.
Сведенията за събитията, случили се по време на Априлското въстание в Угърчин, братя Радоеви са събрали преди повече от 90 години от Калчо Кисов, калфата на Горански, както и от други угърчинци живи свидетели на тези събития.
