събота, 14 ноември 2026 г.

ЦВЕТЕН ПОГЛЕД В МИНАЛОТО НА УГЪРЧИН


Развитието на  информационните технологии, постоянното усъвършенстване на компютърните системи и все по-честото използване на изкуствен интелект при тях, отварят нови възможности да погледнем  по различен начин и на запечатани върху черно бяла фотохартия образи и картини от миналото. Напоследък все по-често се появяват оцветени стари снимки с компютърни програми, използващи изкуствен интелект.  Един такъв експеримент направихме и ние.  Журналистът Милко Недялков от Ловеч, който е наполовина угърчинец, ни помогна да оцветим един изглед на Угърчин от 1940 г. Освен този изглед по-надолу ще видите и оцветена с такава програма снимка на генерал Радой Сираков. Вкарването на цвят в тези черно бели фотографии прави въздействието им върху нас много по-различно от оригиналите и сякаш скъсява дистанцията във времето между нас и годините, в които са направени снимките. Но целта на тази публикация не е само да покажем как днес могат  доста успешно, за по-малко от минута, да бъдат оцветени две черно бели снимки. Ще се опитаме освен това да се върнем назад във времето и да видим кога в Угърчин са се появили първите цветни снимки на хора, събития и пейзажи, защото цветната снимка винаги е носител на повече информация от черно бялата. 

Първите  цветни снимки в света датират още от началото на ХХ век, но едва през 1936 г. американската фирма „Кодак” и германската „Агфа” пускат в масово производство цветни фотоматериали - фотофилми и фотохартия. Редица години цветната фотография е едно скъпо удоволствие, базирано на използване на специални фотоленти и фотохартия. Те се обработват с повече химикали и повече време от черно белите снимки, за да се получи желаното изображение. Може би затова у нас цветната фотография намира по-широко приложение едва след 1960 г., а най-старите запазени цветни фотографии, снимани в Угърчин, са от 1965 г.

На  22 март 1965 г. на пролетния празник „Светиите” угърчинката проф. Рада Балевска, ръководител на катедра „Овцевъдство” в Селскостопанската академия в София, изпраща фотограф от академията и той прави цветна фотосесия на площада пред общината на облечени в местни народни носии момичета, момчета, мъже и жени. Снимките са подредени в албум, който и до днес се пази в читалището ни. Те могат да бъдат видени и на блога на читалището ни, където поместваме и този материал.  Благодарение на това, че са цветни, ние знаем какъв е колоритът на тези носии и винаги можем да възпроизведем една такава носия с голяма доза автентичност.

С времето цветните снимки  постепенно изместиха черно белите.  Процесът се ускори след като цифровата фотография от началото на този век много бързо измести класическата. Отпаданаха фотолентите и фотохимикалите , изображенията се записват на магнитен носител, цветни са и могат да се видят веднага на електронен дисплей. Снимането стана много по-лесно и достъпно, особено с навлизането в употреба на съвременните многофункционални телефони.

Но нека се върнем в  ХХ век. Преди появата на цветните фотоматериали в средата на 30-те години,  вече е имало  цветни картички, в по престижните фотостудиа са правени и цветни фотопортрети, но в основата им са черно бели снимки, оцветени с анилинови бои. За разлика от днес,  тогава оцветяването на черно белите снимки  не е извършвано от машина, използваща изкуствен интелект, а от хора, умеещи да рисуват. В Угърчин такъв беше фотографът Крум Петков.

От 20-те до 70-те години на миналия век Крум Петков и Нешо Шарков, донякъде и Стайко Диков, са фотографите на Угърчин. Имало е и други угърчинци, които са снимали, но тези тримата са били най-търсени да снимат важни събития, сватби, кръщенета, погребения, като и портрети. Между тях  Крум Петков е имал най-голям престиж. В неговото фотоателие той не просто е „вадил угърчинците на портрет”, както има един популярен израз, но е и ретуширал  снимките. Тоест с помощта на специални моливи и някои други инструменти върху готовата снимка е правел промени така, че заснетите хора да изглеждат по-добре, отколкото в действителност. Звучи познато - и в сегашните телефони има подобни функции, нали! Само че тогава това е било по възможностите само на хора, които са можели освен да снимат и да рисуват. А Крум Петков е притежавал тези способности. В къщата му е имало и живописни картини, рисувани от него. Що се отнася до фотопортретите, някои от тях  не просто е ретуширал, но и оцветявал с анилинови бои. Това обаче се е случвало по-рядко, защото е струвало скъпо на клиентите му. Затова пък тези оцветени фотопортрети са върхът на способностите му като фотограф в онези години. Тук  публикуваме  такъв портрет на един известен в миналото угърчинец - фелдфебел Петко Йочев Кръчмаров - герой от Първата световна война/само вижте колко кръстове за храброст има на гърдите си и не питайте защо е бил знаменосец на 34-ти пехотен полк/. Изгледът на Угърчин от 1940 г., който сега оцветихме, също е дело на Крум Петков. Той е бил продаван по онова време  като черно бяла картичка в книжарницата му на горния площад и оцветени нейни варианти от самия Крум Петков не сме срещали, но сигурно би бил приятно изненадан, ако можеше да види какво е направила машината със снимката му.

Оцветяването на един изглед на Угърчин отпреди 86 години с помощта на изкуствен интелект, стана пореден повод  да се върнем назад във времето и този път да си спомним за хора, които са запечатали върху фотохартия събития, образи и картини от миналото на Угърчин и така са спомогнали ние днес да имаме една по-вярна визуална представа за това минало. Но тази визуална представа не се изчерпва само с публикуваните тук снимки, а и с десетки други снимки, съпътстващи множество материали, свързани с историята на Угърчин в блога на читалището ни. Блог,  който съществува вече повече от 15 години.

ТЕКСТОВЕ ЗА СНИМКИТЕ

Сн.1-.Оцветената снимка на Угърчин от 1940 г. Сн.2 - Оригиналът. Сн.3.- Оцветена снимка на генерал Радой Сираков - сн. Интернет. Сн.4, 5, и 6 - Цветни снимки от "Светиите" - 1965 г. Сн.7 - Оцветена от Крум Петков снимка на фелд. Петко Йочев Кръчмаров. Сн.8 - Цветна снимка на смесения хор на читалището - средата на 60-те години. Сн.9 - Панорамен вариант на оцветената снимка на Угърчин от 1940 г. Сн.19 - Дигитална снимка на Угърчин 80 години по-късно /2020 г./











събота, 24 октомври 2026 г.

ЛЯТО 2026 - НАШИТЕ ИЗЯВИ

 Културна хроника

    Отиде си лятото, полъхна есенният ветрец и настана време да разкажем за летните изяви на читалищните състави. Ще стане дума и за някои други събития, в които читалището ни има известно участие.

ПОРЕДНО УЧАСТИЕ И ПОРЕДНА  НАГРАДА ОТ „ТИМОК ДО ВИТ” В ЧЕРНИ ВИТ

    В края на август вокалната ни група взе участие в 45-я Национален фолклорен събор „От Тимок до Вит” в с. Черни Вит. Този път тя участва с променен състав и с променено име. Преди около половин година към нея се присъединиха двама мъже от бившата мъжка вокална група към читалището и сега групата се нарича „Приятели на песента”. Под ръководството на Ганка Балевска те спечелиха второ място в категорията за автентичен фолклор.

    На събора участва и детската театрална група, създадена в началото на годината по инициатива на Местната комисия за борба с противообществените прояви при малолетни и непълнолетни при  Община Угърчин с ръководител Милена Найденова. Със сценката „Изворче на жива вода” те спечелиха първо място в категорията „Обреди и обичаи”.

УГЪРЧИНСКИ  КАН-КАН С ШОПСКИ СУКМАН НА ЗЛАТНИТЕ ПЯСЪЦИ

   От 4 до 7 септември танцьори от Танцов ансамбъл „Фаворит” при читалището взеха участие  в ХI международен фолклорен фестивал „Етно ритми 2026”, провел се в курортния комплекс Златни пясъци. Над 700 участници от цялата страна  и такива от Словакия, Литва, Сърбия и Турция, в три фестивални вечери показаха своите умения в областта на песенния фолклор и народните танци и обичаи, а две кукерски групи с мощен звън на чанове гониха злите духове на фестивалната сцена и пред нея.

   Нашите танцьори, съпровождани и напътствани от Михаил Денев, започнаха своите изяви още на 4 септември на дефилето на съставите. Под  Айфеловата кула в центъра на Златни пясъци те изиграха фрагмент от един от своите танци по тениски, на които пишеше „Танцов ансамбъл „Фаворит” Угърчин”. Динамиката и сложността на изпълнението предизвика аплодисментите на хората, които наблюдаваха участниците в дефилето.

   Същинското участие на танцьорите ни във фестивала беше на 5 септември. И макар този фестивал да не е с конкурсен характер, те играха така, както винаги са играли, показвайки най-доброто, на което са способни. Към 23 часа, с един от най-динамичните и интересни техни танци „Из Шоплука” по хореография на Михаил Денев, те сложиха край на втората фестивална вечер. В този танц има моменти, когато момичетата играят като във френски кан-кан с високо вдигнати крака, макар да са облечени в шопски носии със сукмани. Не е задължително,  но е един плюс за тях, ако могат да го  направят така и те го правят не за първи път.  Момчетата  са не по-малко атрактивни. Множеството награди от редица престижни фестивали, на които е игран и този танц, са най-доброто доказателство, че играта им е оценена по достойнство и от професионалистите в журитата на тези фестивали.  Наградата от фестивала на Златни пясъци обаче не беше плакетът и грамотата, които получиха всички участници, а аплодисментите на публиката. Към момента на изпълнението на танца тя вече не беше така многобройна, както в началото, но пък бяха останали предимно зрители ценители, които също участват във фестивала, някои от които не за първи път, и бяха приятно изненадани от играта на нашите момичета и момчета.

   Извън фестивалната програма танцьорите ни имаха и  време за почивка, неизменна част от която беше и присъствието на плажа със „златния” пясък при едно спокойно море и топло слънчево време.

ПАНАИР БЕЗ ТРЮФЕЛФЕСТ

   За пръв път от десет години традиционният есенен панаир сега се проведе без трюфелфест. Откриването му се състоя на 18 септември на горния площад с голямо хоро, в което се включиха  танцьори от нашия ансамбъл, от Фолклорен танцов ансамбъл „Елит” от гр. Ловеч, от Лесидрен и Кирчево, както и много граждани. Свири Литаковската духова музика. В програмата при откриването на панаира имаше също мапинг шоу и концерт на младата певица Селина. В края на празничната вечер небето се озари от множество фойерверки. 

    В трите дни на панаира пред спортната зала работи голямата  бирария „Юнашка скара”, на съседния по-малък площад  пък се въртяха люлки и други увеселителни съоръжения, а по улица „Църковна”  търговци в десетки сергии предлагаха своите стоки. 

    Панаирът естествено стана и повод  да се съберат роднини и приятели, някои от които не живеещи в България, и няколко дни да прекарат заедно на този най-стар празник на Угърчин.

ШАХМАТ С РОБОТ

   За трета поредна година по покана на Община Угърчин на 18 септември в читалището гостува шахматен клуб „Асеневци” от гр. Велико Търново. Децата от 1 до 4 клас отново имаха възможност, макар и за час, да се пренесат върху черно белите полета на шахматната игра с помощта на шахматистите от клуба. Със себе си те бяха донесли робот и върху една от дъските той игра с някои от децата. Играта с робота беше по-скоро атракция за децата, а не истински шахматен двубой, при който роботът би играл успешно и срещу най-изявените шахматисти.

„ЗАБАВНО ЛЯТО” И ДРУГИ ПРОЯВИ

    Освен отразените дотук събития, не може да не споменем  поредното забавно лято за децата на Угърчин, организирано от Община Угърчин през юли. Част от заниманията с  децата се проведоха в читалището и от наша страна се постарахме да окажем съдействие за доброто им протичане.

    Вокалната ни група на 25 септември участва за пореден път във фолклорния   събор „С музика и песен всяка есен” в село Дъбен. 

   Децата от детската театрална група през втората половина на август представиха своята сценка „Изворче на жива вода” в село Каленик, а в началото на септември и в село Драгана.













ТЕКСТОВЕ ЗА СНИМКИТЕ

1 и 2 - На  събора "От Тимок до Вита" в с. Черни Вит

3 до 6 - На фестивала "Етно ритми 2026" на Златни пясъци

7 - Танцът "Из Шоплука" изпълняван от други наши танцьорки преди 5 години - и тогава и сега без фоторежисиране или някакви други компютърни манипулации на снимките.

8 до 11 - На панаира в Угърчин - 18 септември 2026 г.

12 - Шахмат с робот

четвъртък, 2 юли 2026 г.

НАГРАДА ЗА МАЛКИТЕ АКТЬОРИ

    В края на миналата година с подкрепата на Местната комисия за борба с противообществените прояви при малолетни и непълнолетни при Община Угърчин в читалището ни беше сформирана детската театрална трупа "От извора", в която участват деца на възраст между 7 и 12 години. Под ръководството на Милена Найденова те подготвиха фолклорния спектакъл "Изворче на жива вода", в който оживяват песни, игри и гатанки от миналото на Угърчин, както и някои случки с местния зевзек Стойко Скачката, глашатая Гачо Ганкин и други, събрани и съчетани преди повече от 30 години от Пеца Белевска и Първолета Съботинова. Премиерата му беше на 24 май по време на празничната програма в салона на читалището ни.

   На 28 юни децата представиха своя спектакъл и на Деветия национален детско-юношески театрален фестивал "Сцена под Сините камъни" в град Сливен. Журито, с председател актрисата Мария Статулова, истински се забавлява на показаното от малките ни актьори и те съвсем неслучайно получиха специалната му награда. Освен това Теодора Патаринска получи наградата на Областния управител на град Сливен за най.малък участник във фестивала. Групата получи и парична награда за показани добри стандарти в театралното изкуство.

   В този престижен детско-юношески фестивал, провел се за девети път на сцената на Народно читалище "Зора - 1860" в гр. Сливен, наши млади актьори участват за втори път. Както през 2022 г. , така и сега те мериха сили с театрални състави от такива градове като София, Русе, Габрово и Сливен. Затова постигнатото от тях има особена стойност и е сериозен стимул да продължат да се занимават с театрална дейност, която има 137-годишна традиция в Угърчин.