УГЪРЧИН ПРЕЗ 1926-а - КОЛКОТО ТРОЯН И ТЕТЕВЕН, ВЗЕТИ ЗАЕДНО

 

Днес това звучи невероятно, но е имало такъв период от време през ХХ век, когато населението на Угърчин е наброявало 7313 жители, а на Троян и Тетевен взети заедно е било 7804 жители. Годината е 1926.

Тази информация случайно ни попадна от един учебник за Военоморското училище във Варна преди 90 години. Учебникът се нарича "Поучения за войника гражданинъ", има повече от 800 страници и в него е събрана най-различна информация. Нещо като войнишка енциклопедия. На страници 316, 317 и 318 има таблица с населението на градовете и някои от най-големите села. Угърчин е на трето място сред селата по брой жители. Преди него е Перник /да, тогава все още е бил село/ с 12173 жители и Кнежа с 10595 жители. Червен Бряг също е бил село с 5700 жители.
От близките на Угърчин градове Ловеч  е наброявал 9111 жители, Луковит - 6924, Троян - 3926 и Тетевен - 3878.

Макар тези данни да не са взети директно от официалната статистика, изданието вдъхва достатъчно доверие. Такъв учебник сигурно е ползвал и поетът Никола Вапцаров, който е учил в това училище през онези години.

В края на 30-те години на ХХ век населението на Угърчин достига 10 000 жители и след като Перник и Кнежа са били вече обявени за градове, той става най-голямото село в България. В края на 1939 г. народният представител Петър Думанов в една статия за Угърчин във в. "Вечер" пише, че е време и Угърчин да бъде обявен за град. Това действително се случва, но 30 години по-късно - през 1969 г.

Днес Угърчин е с два пъти и половина по-малко население, отколкото през 1926 г. Демографската криза ни е притиснала сериозно. Но тук, на тази земя е имало живот преди повече от 10 000 години, Угърчин го има повече от 530 години. Поне два пъти е бил пред изчезване като населено място, както са изчезнали близките села Батово и Каменица, но отново се е възраждал. Надяваме се, че ще оцелее и в днешните трудни времена.

На фотографиите: Угърчинци - 20-те години на XX век, Факсимиле от учебника
Борислав ПАТАРИНСКИ
 

„ПАНАИРЯ“ НА АДРИАТИКА – ФЕСТИВАЛ „БРОЕНИЦА“

Първа международна изява на танцов състав „Фаворит“ - Угърчин

Танцьорите от Угърчин след 18 часа пътуване, на 30 август т.г. пристигнаха в гр. Улцин, на адриатическото крайбрежие на Черна Гора. На следващата вечер със своя танц "Пролетни игри" трябваше да открият международния фолклорен фестивал "Броеница".

Така и стана. След традиционните приветствия на сърбо-хърватски, албански и български език бяха произнесени имената на състава, читалището ни, града и държавата ни. И се започна на няколко метра от Адриатическо море. "Пролетни игри" от Угърчин в подножието на средновековната крепост, на главната улица на града с накацали една върху друга къщи по скалите... Сред безброй светещи лампи. Играха още десетина състава. Да сложат точка на първата фестивална вечер нашенци отново се качиха на сцената...

Но преди официална сцена, през деня, люшнаха необичайна репетиция - по бански костюми на плажа. Ситният тъмносив пясък летеше изпод краката на танцьорите под палещото слънце. Беше трудна репетиция, но ефектна и резултатна... Угърчинци събраха погледите на тихо плажуващите наоколо хора - етно фойерверг на този бряг.

На първи септември по изгрев слънце автобусът с групата от Угърчин потегли за знаково място на Адриатика - средновековния град Дубровник. Предстояха още 180 километра дотам по крайбрежието. Минахме и през градовете Будва и Бар, пресякохме морето с ферибот, границата с Хърватска и накрая от птичи поглед се видя и самия Дубровник. Световно културно средище, където "кацнахме" с автобуса. И случихме "панаиря". Така си помислил преди много години угърчинец, когато за пръв път в столицата попаднал в шумната глъчка по улиците.

В Дубровник, особено в стария град, навалицата беше голяма. Англичани, японци, французи, германци, испанци, италианци, сънародници българи изпълваха тесните средновековни улици. Усещането, че си се върнал няколко столетия назад във времето, въпреки щракащите наоколо стотици телефони и фотоапарати от съвременния свят, бе неповторимо.

Само три дни бяхме по тези интересни места... Сега обратно, натрупали много впечатления и преживявания, стотици снимки в телефоните и фотоапаратите. И на идване, и по обратния път минахме по атрактивния планински път с повече от 30 тунела на страховитите, но красиви каньони на реките Лим и Ибър. Емоционално, красиво, незабравимо!

Танците във фестивала на Адриатика в известен смисъл е и награда за танцьорите, която без помощта на общината не би могла дя се случи. Пътуването до Черна гора бе първото зад граница. Надяваме се, че ще бъде последвано и от други.

 

 

 

 

 

Борислав ПАТАРИНСКИ