ЮБИЛЕЙ - 15 ГОДИНИ ТАНЦОВ АНСАМБЪЛ „ФАВОРИТ”

   На 20 декември в читалищния салон Танцов ансамбъл „Фаворит” с юбилеен концерт отбеляза  15- годишнината от създаването си. Десет  танца  изпълниха  танцьорите от трите групи при ансамбъла. А с танца „Влашко настроение” поздрав към юбилярите отправиха танцьори от Представителен фолклорен ансамбъл „Мизия” от град Плевен.  Между танците звучаха и песните на народната певица Айлин Иванова от Северняшкия ансамбъл в Плевен. 

   И макар че времето беше мрачно и мъгливо, над 200 души дойдоха на концерта. Мнозина от тях споделиха след това, че са приятно изненадани от видяното и нивото на изпълнение на танците.      Поздравителни адреси бяха получени от Община Угърчин, ПФА „Мизия” и Кристиян Костов - ръководител на ансамбъла от 2013 до 2017 година.

   По-надолу ще проследим накратко историята на Танцов ансамбъл „Фаворит”, а снимки ще визуализират моменти от концерта.

    На 28 октомври 2010 г. по инициатива на Нено Щрегарски беше създаден танцов ансамбъл „Фаворит” при читалището ни. Близо 20  жени и мъже  откликнаха на инициативата му и се включиха в състава. Към него се присъедини и съществуващият до тогава детски танцов състав от 15 момичета и момчета. За изминалите години със своите изяви ансамбълът многократно е доказвал, че заслужава името си. Потвърждение за това са и спечелените награди в редица престижни фестивали. 

   Още през 2012 г. детският състав спечели втора награда на фестивала „Напеви от Северозапада” в гр. Монтана, а по-големите танцьори - сребърен медал на фолклорния фестивал „Пиленце пее” в гр. София. По това време художествен ръководител вече беше Велислава Иванова от гр. Ловеч, но Нено Щрегарски продължаваше да помага, особено при поставянето на нови танци. 

   От 2013 до края на 2016 г. ръководител на ансамбъла беше Кристиян Костов от гр. Ловеч. Като най-добро представяне през този период може да отбележим участието на ансамбъла в първото издание на Областния фолклорен танцов фестивал „Тройче” в гр. Троян през 2016 г., когато танцьорите ни спечелиха специалната награда на областния управител на гр. Ловеч, под чийто патронаж се провеждаше фестивала. 

   Най-сериозно развитие „Фаворит” постигна през последните осем години под ръководството на художествените ръководители Михаил Денев и Детелин Петров от гр. Плевен.  Само в съборите по линия на Европейската асоциация на фолклорните фестивали, в която членуват над 650 фестивала, нашият ансамбъл спечели сребърен медал през 2017 г. на „Евро фолк - 2017” във Велико Търново, златен медал на същия събор през 2018 г., два златни медала пак там през 2022 г., три златни медала, Гран при „Златен Орфей” и званието „Абсолютен национален  шампион” на „Евро фолк - 2023” и Гран при „Златен Орфей” на Черноморския събор „Евро фолк - 2025”, провел се в градовете Приморско и Китен през септември тази година. Освен това танцьорите ни винаги са заемали призови места на всичките девет издания на областния танцов фолклорен фестивал „Тройче”, провеждан от 2016 г. в област Ловеч, като само специалните награди на областния управител са им връчвани три пъти.

   Ансамбълът има и редица международни участия в Турция, Северна Македония, Черна Гора, Босна и Херцеговина и Италия, където винаги се е представял достойно, подобаващо на името му. А заедно с името на ансамбъла винаги е звучало и името на града ни - Угърчин. Многобройни са участията на танцьорите ни и в местни и регионални празници и фестивали. Днес в ансамбъла има три танцови групи и една на ветераните с обща численост 46 танцьори на възраст от 6 до 74 години.

Когато преди 15 години беше избрано името на състава, вероятно човекът, който го е предложил не си е давал достатъчно сметка, че това име задължава. Със своите изяви обаче, „Фаворит” доказа, че заслужава  името си. Но не само заради името читалищното ръководство през всичките тези години се е старало да подкрепя танцьорите и да създава условия ансамбълът да се развива по най-добрия начин. Въпреки ограничените финансови възможности и редицата други обективни трудности, които съпътстват дейността на читалище като нашето в днешното време. Трудностите сигурно ще продължат да ни съпътстват и в бъдеще, но пътят вече е прокаран и „Фаворит” ще продължи да върви напред  докато има хора в Угърчин, които обичат народните танци и желаят това изкуство да се развива. Витрината с наградите вече е пълна, но се подготвя друга за следващите изяви.

Борислав Патарински

ЧЕТИРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ НОВ КУЛТУРЕН ДОМ

19 октомври е датата, на която преди 40 години беше открита сградата, в която и до днес се помещава нашето читалище. По повод на тази кръгла годишнина ще направим не много кратка ретроспекция, като надникнем в някои вече пожълтели страници, запазили спомена за събития, свързани с откриването на културния дом на Угърчин през 1985 година.

    В средата на 70-те години на ХХ век в Угърчин започва строителството на най-голямата и модерна читалищна сграда  в Ловешки окръг. Това става възможно, защото първи партиен ръководител на окръга тогава е угърчинецът Петър Балевски, който застава зад това предложение. В мотивите за изграждането е посочено, че сградата ще бъде и изнесена сцена на Ловешкия театър. Затова в документите тя фигурира като културен дом. Проектант на сградата е архитект Петко Еврев - внук на учителя Петко Владов - председателствал учредителното събрание на читалището ни при неговото създаване. Стойчо Ненов - един от строителните техници, отговарящи за строителството в Угърчин по това време, твърди, че  същата такава сграда по проект  на арх. Еврев има изградена от наши строители в най голямата държава в Африка Нигерия.

   Нужни са били почти десет години, за да се построи. Сигурно е било възможно тази голяма сграда, с разгъната площ 2000 кв. м, да се изгради и за по-кратко време, но по това време се строят и други обекти в Угърчин и често строителните работници не са достигали, което е водело до забавяне на работата по нея. На завършващия етап е било монтирано и доста специално оборудване, като мощната уникална климатична инсталация на салона, произведена в ГДР. За монтирането ѝ са били докарани специалисти, каквито не е имало нито в Угърчин, нито в Ловеч. Наличието на тази инсталация, може би косвено потвърждава думите на Стойчо Ненов, че такава сграда е построена и в Нигерия, където е доста горещо  през цялата година, а в салона е трябвало да се поддържа нормална за такива помещения температура. В салона са монтирани и две видеокамери, които предават изображение на монитори в две от фоайетата. Освен това заслужава да се отбележи, че при монтажа на дългите тежки панели над салона, от АЕЦ „Козлодуй” е докаран един от двата най-мощни мобилни кранове „GROVE” в България. И още нещо. Сградата е построена на място, където при изкопните работи около нея са намерени останки от солидни градежи, вероятно от времето на Римската империя или Средновековието. Солидна сграда край останки от солидни градежи от преди повече от 1000 години...

   При откриването на новия културен дом присъстват първите ръководители на окръга Петър Балевски и Георги Шарков, представители на общинското ръководство, стопански ръководители, гости от съседни общини, културни дейци и много граждани от Угърчин и общината. Кметът на общината Дако Рамчев обявява решение № 121 от 16 октомври 1985 г. на Окръжния народен съвет в Ловеч за промяна на името на читалището ни и оттук нататък то да носи името на инициатора за създаването му Вълчо Русковски. Лентата при откриването прерязва председателят на Окръжния народен съвет в Ловеч Георги Шарков.

     Обявени са и немалко дарители на читалището: „Книгоразпространение” - Ловеч дарява 20 000 лева, Автокомбинат - Ловеч - 10 000 лева, Завод „Елпром” - Ловеч - 12 000 лева, Стопанска дирекция „Местна промишленост и битови услуги” - Ловеч - 50 000 лева, Окръжен аграрно- промишлен комплекс - Ловеч - 5 000 лева, Държавно горско стопанство - Ловеч - 5 000 лева, Машиностроителен комбинат „Балкан” - Ловеч - 3 000 лева, Окръжен кооперативен съюз - Ловеч и РПК „Наркооп” - Угърчин - 5 000 лева, МТС - Угърчин - 1 000 лева, Районно предприятие „Угърчинско комуна” - 5 000 лева, Районно предприятие „Петър Катранджиев” - Лесидрен - 1 000 лева, Държавно горско стопанство - Лесидрен - 1 000 лева, Фабрика „Велур” - Ловеч - 10 000 лева, Аграрно-промишлен комплекс - Угърчин - 1 000 лева. Събрани всичките тези дарения възлизат на сумата от 129 000 лева при една стойност на лева, която е може би десет пъти по-висока от днешната, ако се гледат тогавашните и днешните цени на стоките и услугите. Извън паричните дарения художникът Георги Мирчев от Ловеч дарява четири картини, а художникът Николай Добрев - две картини. Учениците от пионерската организация „Зоя Космодемянская” при ЕСПУ „Кирил и Методий” в Угърчин пък даряват книги за читалищната библиотека на стойност 100 лева.

   След откриването гостите и гражданите на Угърчин са поканени в новата сграда да разгледат фотоизложба и изложба на картини на художници от Ловеч и страната. Картините впоследствие са дарени на читалището и те и до днес се намират в него, като част от тях са изложени в две от фоайетата. 

   На новата читалищна сцена, която има и въртяща се част, вечерта пред многобройна публика Ловешкият театър представя премиерата на пиесата „Прозорецът” от Константин Илиев.

    През изминалите четиридесет години се случиха събития, които коренно промениха обществено-политическата система в страната ни. Вследствие на това преминахме и продължаваме да преминаваме през редица икономически изпитания. Това даде своето отражение и върху културната дейност не само в Угърчин. Но независимо от трудностите, с които често се сблъскваме, читалището ни продължава да съществува и да работи и през последните години постигна и редица успехи в областта на танцовото и певческото изкуство. А сградата ни, която изисква немалко средства за издръжка и поддръжка, се стараем с помощта на Общината да поддържаме в добро състояние. За това помогна и основният ремонт, който през 2013 - 2014 година беше извършен с помощта на Общината по Програмата за развитие на селските райони на ЕС на стойност 900 000 лева.

    От десет години върху една от стените на читалището има и мемориал, където са изписани 243 имена на загинали угърчинци във войните за национално обединение на България .

   Четиридесет години.  По-малко от една трета от 131-годишната история на читалището ни, но важна част от нея. И съвсем не е без значение къде се е творила тази история. Затова трябва да сме благодарни на хората, които преди 50 години решиха, че Угърчин и читалището му имат нужда от нов културен дом и десет години по-късно той беше реалност. Гордост  е, че го имаме този дом и отговорност е да го опазим и за тези, които ще дойдат след нас.

Текстове за снимките:

1. Видът на читалищната сграда до 2013 г.

2. 1977г. - отлята е основата на въртящата се сцена.

3. Монтиране на панелите над салона с кран „GROVE” в края на 70-те години.

4. Изглед към центъра на Угърчин и читалището - 2012 г.

5. Мемориалът.

6. Същият изглед днес.

 

ОТ ЕНЬОВДЕН ДО ПЕТКОВДЕН

 Културна хроника

   Поредната ни хроника на културните събития обхваща период от три месеца и три седмици -  от 21 юни до 14 октомври. Три жарки сухи летни месеца и три хладни и дъждовни есенни седмици. В тази немного кратка хроника, както обикновено, ще отразим събития, свързани с читалището ни и с Угърчин.

„ЗЛАТЕН ОРФЕЙ” ЗА „ФАВОРИТ”

   Най-значимата читалищна изява през това лято беше участието на танцьорите ни в ХХII Черноморски събор „Евро фолк - 2025”, провел се от 3 до 7 септември в Приморско и Китен. Съборът  беше организиран по линия на Европейската асоциация на фолклорните фестивали  под егидата на Юнеско. В него взеха участие над 50 певчески и танцови състави, като сред тях бяха и такива от Литва и Румъния. В две поредни вечери танцьорите ни се изявиха на сцени в Приморско и Китен. И двете фестивални вечери завършиха неслучайно с техни изпълнения, защото организаторите познаваха  възможностите им от предишни  изяви. В Приморско, макар да беше вече 21.45 часа, близо 200 души публика   ги гледаха на откритата сцена в центъра на града и  след 8,5 минути огнен, динамичен танц ги изпрати с бурни аплодисменти. По подобен начин премина участието им и в Китен и авторитетното жури без колебание им присъди голямата награда на фестивала - „Златен Орфей”. „Фаворит” още веднъж заслужи името си.

   През този период танцьорите от „Фаворит” имаха още три изяви. На 21 юни те участваха във фестивала „Чукан боб с коприва и хоро се извива” в  с. Черни Осъм, като на сцената играха най-малките ни танцьори и групата на юношите. Представиха се достойно, макар това да беше първото им участие извън Угърчин. На 13 септември големите танцьори участваха в Седмия регионален фолклорен фестивал „Радомирци пее и танцува” в с. Радомирци, а на 4 октомври юношите изиграха танца „Покрай Дунав” на 13-я Празник на баклавата в с. Малиново.

ДОБРО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВОКАЛНАТА НИ ГРУПА

   От 23 август до 6 септември вокална група „Угърчински славеи” при читалището ни взе участие в три фолклорни събора. От Шестия национален събор на народното творчество „От Тимок до Вита”, провел се на 23 и 24 август в с. Черни Вит, те се завърнаха с първа награда в раздела за автентичен фолклор.

    Участваха на 30 август и в ХII Регионален фолклорен събор в с. Дъбен, както и на 6 септември в ХХII Международен фолклорен фестивал „Бобфест” в с. Радуил, община Самоков.

ПОРЕДНОТО „ЗАБАВНО ЛЯТО” ЗА ДЕЦАТА НА УГЪРЧИН

   През юли се проведе поредното „Забавно лято” за децата на Угърчин, организирано от Общината. Три пъти седмично децата имаха занимания, свързани с пеенето, рисуването, танците и игрите на открито, както и поход в планината. Читалището ни беше домакин и съдействаше при организиране на по-голяма част от забавите. В един от дните със своя програма се включи и Регионална библиотека „Проф.Беню Цонев” в Ловеч. Ефектен финал на тазгодишното „Забавно лято” беше организирането пред читалището на пяна-парти с подкрепата на общинския съветник Цветозар Мичевски.

ДВЕ НОВИ РОДОВИ СРЕЩИ

   След един период на прекъсване от над 15 години напоследък се съживява интереса към организиране на родови срещи в Угърчин.  Освен двете срещи на Пеловския род, след 2013 г., през юли за втори път се организира и среща на Сопотския род и то на няколко километра от Угърчин на местността Скока, където са били колибите на този род. На 20 септември се събраха и представители на Мустакерския род. Добре запазената родова памет на Угърчин, както и все още живата традиция новородените да носят фамилията на предците им, са важни за всяко ново поколение да знае и да има самочувствието, че то е наследник на хора, заселили се тук преди 250, 300, а и много повече години назад във времето.

109-ТИ ПАНАИР И 7-МИ ТРЮФЕЛФЕСТ

   От 19 до 21 септември в Угърчин се проведоха традиционните панаир и трюфелфест. 

   109-ят Угърчински есенен панаир беше открит на 19 септември вечерта на горния площад с концерт на младите изпълнители Торино и Пашата, както и на фолк певицата Рени.Неизменна част от откриването беше и пищната заря.  Всъщност панаир в Угърчин е имало и преди 150 години, но тогава той е бил на Петковден. В дните на есенното равноденствие панаирът започва да се провежда след 1916 година.

   20 септември беше отреден за седмото издание на Трюфелфеста. По време на феста се проведе традиционното състезание за кучета трюфелотърсачи, чиито собственици бяха дошли от различни краища на страната. Тоби Димова и дъщеря ѝ Елия, както и Яница Владова и Мартин Методиев от „Хелс китчън” в следобедните часове предложиха на публиката на площада над 500 порции на ястия с трюфели. Вечерта се състоя концерт на рок групата „Хоризонт” и на фолк певицата Биляниш.

   Макар и в сянката на трюфелфеста  панаирът продължи и на 20 и 21 септември  с традиционните люлки и други съоръжения за забавления и множество сергии по улица „Църковна”. Голяма бирария на пл. „Петър Балевски”, както и  сергии за закуски и лакомства допълваха общата картина.

ЛЯТНО ТЕАТРО В НАЧАЛОТО НА ЕСЕНТА

    На 29 септември близо 40  ученици от 1 до 4 клас от СУ „Св. Св. Кирил и Методий” в Угърчин присъстваха в читалището на представление, наречено лятно театро и озаглавено „Зелено вдъхновение”. Театрото, състояло се с подкрепата на Общината, беше представено от няколко артисти от „Малка театрална компания” и беше посрещнато с интерес от децата.

ШАХМАТИСТИ ОТ „АСЕНЕВЦИ” ЗА ВТОРИ ПЪТ В УГЪРЧИН

   Шахматисти от шахматен клуб „Асеневци” от гр. Велико Търново на 9 октомври за втори път  гостуваха на учениците от началния курс в Угърчин. Организатор на събитието беше Общината и то се състоя отново в читалището. Цвета Галунова и Даян Нинов организираха шахматен празник с открит урок, игри и награди, в който  повече от 50 деца от 1 до 4 клас активно се включиха.

   Организацията, както на лятното театро, така и на шахматния празник, станаха и със съдействието на Местната комисия за борба с противообществените прояви  при малолетни и непълнолетни към община Угърчин.

ПЕТКОВДЕН

     Повече от 700 години Света Петка Търновска е на особена почит по нашите земи, в това число и в Угърчин. Неслучайно  храмът тук носи нейното име. И тази година на 14 октомври на Петковден в него беше отслужена празнична литургия и бе раздадена курбан-чорба за здраве на присъстващите миряни. Със своите дела преди повече от седем века Света Петка и днес може да ни служи за пример и да бъде верен ориентир в живота ни в сложното и объркано време, в което живеем.

ПОЖАРЪТ

   Това събитие, което се случи на 13 август, няма нищо общо с културната дейност. Ще го споменем с няколко думи обаче. Става дума за пожара, тръгнал от запален огън около язовир „Света”, който можеше да изпепели част от Угърчин. За щастие не се стигна дотам, не само заради намесата на пожарникарите от Угърчин и Ловеч, но и заради многото доброволци, включили се в борбата с огъня, който беше спрян на метри от първите къщи на града. В днешното време, когато егоизмът често взема връх в човешките отношения, заслужава да кажем една добра дума и от нашия блог за всички, които обединиха усилия и се включиха в борбата с огнената стихия. Благодарим!

Текстове за снимките

Сн. 1 - Преслав Христов и Даная Гергова/двамата вляво/ бяха включени в групата, водеща дефилето на участниците в събора в Приморско.

Сн. 2 и 3 - Нашите танцьори на сцената в Приморско.

Сн. 4 - Момент от награждаването в Китен.

Сн. 5 - Най-малките ни танцьори на сцената в Черни Осъм.

Сн. 6 - На фолклорния събор в Радомирци.

Сн. 7 - Юношите играят на празника на баклавата в Малиново.

Сн. 8 - Певиците ни на фолклорния събор в Черни Вит.

Сн. 9, 10 и 11 - Моменти от „Забавно лято 2025”.

Сн. 12 - Представители на Мустакерския род пред родословните дървета в читалището.

Сн. 13 и 14 - Моменти от концертите на 19 и 20 септември на Панаира и Трюфелфеста.

Сн. 15 - Гледка от панаира.

Сн. 16 - За радост на децата на панаира се появиха горила и други приказни животни.

Сн. 17 и 18 -  Моменти от лятното театро.

Сн. 19 - Шампионката по ускорен шахмат за жени Цвета Галунова и ръководителят на шахматен клуб „Асеневци” Даян Нинов запознават децата с шахматната игра.

Сн. 20 - Първи стъпки в шахмата.

Сн. 21 и 22 - На Петковден в Угърчин.

Сн. 23 - Огънят надвисна над Угърчин на 13 август /сн. Интернет/.

Борислав ПАТАРИНСКИ

ВЕСТНИК „24 ЧАСА” НАДНИКНА В НАШИЯ ЧИТАЛИЩЕН АРХИВ

 ...И ТАМ ОТКРИ НЕЧУВАН МАРШ ЗА ДАН КОЛОВ

В броя си от 13 август  вестник „24 часа” публикува материал със заглавие „Нечуван марш за Дан Колов, 1937”. Негов автор е приятелят на читалището ни и редактор на блога, от който четете тези редове, Георги - Момчил Попов от София. В този материал той разкрива, че в нашия читалищен архив се съхранява папка с нотите на Угърчинската духова музика, сред които има и марш, посветен на легендарния български борец Дан Колов. Марш, написан през втората половина на 30-те години на ХХ век, за който днес  никой нищо не е чувал. Покрай този любопитен факт Георги - Момчил Попов запознава читателите на вестника и с дейността на читалището ни в онези години, както и с Угърчин, който е бил най-голямото село в България тогава. По-надолу  имате възможност да се запознаете и със самия материал, публикуван в „24 часа”.

ШИФЪРЪТ НА ПОПОВ 

Георги-Момчил Попов

Нечуван марш за Дан Колов, 1937 

В архива на едно читалище – това в Угърчин, Ловешко, отворих папка с ноти на селската духова музика. Създадена е през 1924 г. от любители “слухари”. Репертоарът й от народни хора, валсове, танга и румби бе преплетен с изяви на местни таланти в програма за общ празник. Печатана на пишуща машина през лилаво индиго… Взрях се в омачканите листи- как без мен на НАЦИОНАЛНА ВЕЧЕРИНКА в с. УГЪРЧИНЪ на 22 Мартъ 1937 г., в деня на Пролетния панаир?

ПРОГРАМА: 1.Шуми Марица /отъ гусли тамбури и свирки/; 2.”Мома тича през росна ливада” /Дона и Тодоръ/; 3.Тодоровите кавали /пеят Тота, Рада и Яна /и гусли/... 10.Ръченица и ситната /играе И. Съботиновъ/; 13.Снощи съм те сънувалъ /пее Тодоръ и Дона/; 14.Георги Грозния /пее Рада и Тота придружава кавалъ/... 17.Тропай си либе, както си тропашъ /пее Стойко и Веса/; 19. И юнак и въздържател /пее Куна/... И така до финала с № 21. „На ляса /хоро/”.

Шарено и весело, като за Първа пролет - сериозна музика, шеговити песни с еротични намеци, хорца, задявки, пасторални любови… Но два ръкописни нотни листа ми спряха усмивките. Озаглавени „ДАНЪ КОЛОВЪ МАРШЪ”. Ноти без текстове под петолинията (значи не е песен), видимо майсторски и сложни за предбалканския градец. Още повече за моето срамно познание, изтерзано от години солфеж и уроци по форте пиано ... Трябва да поясня, че преди ВСВ Угърчин е било най-голямото село в Царство България- около 10 000 жители! Читалището е основано през 1894 г., а в мажорните години в духовата музика са свирели 14 основни и 8 допълващи музиканти. След 1930 г., завършил Музикалната академия в София, диригент им е местният Вълчо Шойков. Под неговата палка почват да свирят откъси от опери, симфонии, авторски хора на Дико Илиев! По същото време духовата музика има и конкуренция - оркестър за симфонична музика в с.Угърчин, ръководен от Борис Петров. След 1951 г. той е диригент на Ансамбъла за народни песни към БНР- София... „ДАНЪ КОЛОВЪ МАРШЪ” може да е оригинална авторска композиция на В. Шойков или Б. Петров? В читалището не знаят... 

Важното е, че Дан Колов - Балканския лъв, „Най-силниятъ човекъ на света, непобедимиятъ българинъ”, националният герой от съседно Севлиево е бил почетен от угърчинци с марш . Абсолютен оригинал от 1937 г., нечуван досега! Който може – да разчете нотите, който умее – да ги изсвири. Ако някой вещ реши да даде нов живот на „ДАНЪ КОЛОВЪ МАРШЪ”, моля да ни пише на адрес: press168@abv.bg. Ще ви пратим нотите във висока резолюция. Нататък си знаете.

В архива на читалището в гр. Угърчин се пазят 2 листа ноти от 1937г. на непознат досега „ДАНЪ КОЛОВЪ МАРШЪ”.  

БОЛЯРИНЪТ УГЪРЧИК СПИРА КРАЙ РЕКА КАМЕНИЦА, 1393 г.

 ЛЕГЕНДА ЗА ПЪРВИТЕ СТРОИТЕЛИ НА УГЪРЧИН

   При разкопки на местността Забити камък край Угърчин през 1936 г. е открита гробница. В същата са намерени три скелета с глави на запад и крака на изток, а ръцете поставени на кръст. Открити са и пръстени, кандилници и останки от глинени съдове търновски тип. Намерен бил и един сребърен полугрош от времето на цар Иван Шишман /1371 - 1393 г./. От едната страна на монетата е представен сам цар Иван Шишман в тържествено облекло - корона и кръст, а от другата - барелеф на Света Богородица с младенеца. Тези находки са убедително доказателство, че на това място е имало значително българско селище в средните векове.

    Боляринът Угърчик пристигнал с дружината си край бреговете на река Каменица в лето 1371-во. Той бил млад благородник, един от наследниците на Белаур. Земята между реките Вит и Каменица станала негово владение.

   Жителите  на селата Батово, Каменец и Камен кладенец го посрещнали с радостни сълзи. Те били миролюбиви орачи и пастири - славяни, изстрадали от разбойническите набези на татари и селджуци. Хората на Угърчик били силни и закалени в жестоки битки и бран воини.

   Угърчик построил своя стан на Бели камък. Той изпратил малък отряд към старите крепости Драгана и Каленик за разузнаване и охрана. После събрал славянските старейшини. Те донесли топли погачи, медовина, сирене, тъмно пенливо вино от Маргарец, плодове и всичко, което раждала тази благословена земя.

   - Братя, настанаха тежки години. Идват дни на кървави битки и бран - на живот и смърт. Ще се дадем ли? - започнал с достолепие тоста си младия болярин.

   - Никога воеводо! С тебе до смърт! - извикали в един глас старейшините.

   - Но, за да бъдем по-силни, трябва да сме по-единни - продължил Угърчик. - Трябва да построим яка крепост тук и да съберем селата в едно зад мощни крепостни стени.

   - Да бъде волята ти, велможо! - извикали старейшините.

   Години наред из ден в ден жителите на Батово, Каменец и Камен кладенец градели кули и крепостни стени край бреговете на река Каменица. Там построили новото селище и го нарекли Угърчин в чест на храбрия защитник Угърчик. Агаряните не стоели мирни. Те непрекъснато ги нападали и избивали. Конната дружина с мъка отблъсквала напора им.

   Призован под царските знамена в Търновград, Угърчик заминал за Охрид на далечна бран. Този град бил един от светините на българската книжовност и просвета. Там, в църкви и манастири, било съсредоточено голяма част от културното наследство на Кирило-Методиевите ученици Климент и Ангеларий.

   Битката с врага била жестока и неравна. Малцина се завърнали от там. Загинал и Угърчик. Като узнали за гибелта на смелия бранител, турците по- начесто атакували крепостите му. След тежки загуби, азиатски хитрости и подлост те разбили защитниците.

   Съдбата на онези, които с оръжие посрещнали завоевателя, била само една: огън и меч. Нямало милост към никого.

   Такава била участта и на новото селище Угърчин. Сринати били из основи и изравнени със земята всички къщи, църкви, манастири, воденици и колиби в землищата на селата Батово, Каменец и Камен кладенец. Те били заличени завинаги.

   Сериозно повредени останали да стърчат запустели кулите и крепостните стени при Угърчин. По чудо останали неколцина негови жители. Те се криели с години из горите на Дадан, Кичера и Гроздава. После се завърнали и построили къщи край стените на крепостта. Така Угърчин постепенно започнал да се подновява.

   След дълги години близо до вратата на Митрополитската църква в Охрид била намерена надгробна плоча от 1379 година. Върху нея, заедно с имената на други герои, стояло издълбано и името на Угърчик -създателя на Угърчин. С подвига си той и другарите му останали безсмъртни.

    Цачо ВЪЛЧЕВ - в. "Друм", бр. 23 от 1988 г.

СЛЕДГОВОР

   Уважаеми читатели, предложихме ви тази легенда, написана от един от редовните автори на материали във в."Друм"през 80-те години на ХХ век - Цачо Вълчев Шойков. Той е автор на редица разкази за събития и личности от миналото на Угърчин, публикувани тогава във вестника. Човек с медицинско образование, но умеещ и да разказва интересно. Затова и днес се връщаме към написани от него материали. 

     Цачо Шойков беше човек с широка обща култура. Известно време в онези години беше работил и в Министерството на здравеопазването, когато министър беше академик Радой Попиванов, племенник на генерал Радой Сираков. Затова има и няколко  разказа на Шойков за генерала. Той е съавтор и на книгата за музикалните дейци и самодейци от Угърчинския район.

   Неведнъж гости на Угърчин са питали откъде идва името му. Това е тема, която вълнува и немалко угърчинци. Отговорът, обаче се крие някъде далеч назад във времето. Няколко века османлиите са полагали сериозни усилия да заличат спомена за миналото величие на България. Затова и за името на Угърчин днес не са запазени категорични сведения и има няколко тълкувания. Легендата на Цачо Шойков звучи убедително, защото тя е стъпила и на факти от онова време, макар те да са оскъдни. А е имало два манастира и три села около Угърчин - Батово, Каменец/Каменица/ и Камен кладенец, които са унищожени от османлиите и които, ако бяха оцелели, сигурно щяхме да знаем повече и за миналото на Угърчин.

   Но като става дума за факти, трябва да направим някои уточнения. Годината, когато са извършени разкопки на гробницата на Забити камък  е 1921. Разкопките са направени от проф. Иван Велков. Местността и до днес се нарича Забити камък, защото на гробницата е имало забит камък, висок 2,6 м. А селата Батово, Каменец и Камен кладенец, според информацията, с която днес разполагаме, изчезват по-късно, след изселване към Румъния или избиване на част от населението им на място.

   И нещо в подкрепа на легендата.  Цачо Шойков едва ли знаел, че по времето, когато е писал легендата за крепостта Угърчин, край новостроящият се културен дом в центъра на града, където днес е читалището, багерист попада на масивни каменни зидове. Багеристът е копаел яма, където да бъде заровена цистерна за гориво на парното. Попада и на големи кръгли обработени дървени трупи, които изглеждали като овъглени, но дървесината им била червеникава и здрава. Това го разказваше Доко Крайчев, който тогава е извозвал с камион пръстта от ямата. Никой от ръководителите на строителството на обекта не е обърнал внимание на този факт. Може би и защото това би означавало  спиране на строителството.  Тези масивни каменни зидове всъщност са били на брега на р. Каменица, която е текла оттук до 1928 година. Дали са от времето на Второто Българско царство или са още по-стари, само едни нови разкопки могат да покажат. Поляната зад читалището чака своите археолози.

   Цачо Шойков няма как да е знаел също, че през 1997 г. Румен Ковачев ще издаде книга в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"в София, която е превод на новооткрити турски архиви - опис на Никополския санджак от 1485 г. В описа го има и Угърчин - малко село с 25 домакинства, пазачи на проход. Тези данни донякъде потвърждават легендата, че Угърчин почти е бил изчезнал при османското нашествие по земите ни 90 години по-рано. 

   Тук ще сложим точка на нашия коментар на легендата за Угърчин, а колкото до името Угърчин, със сигурност ще има наши публикации и в бъдеще.                                                                             

На снимките:  Част от забия камък все още стои край гробницата, северно от Угърчин, за да ни напомня за едно славно минало и трагични събития, разиграли се тук преди 633 години.

 Борислав ПАТАРИНСКИ

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ЗЪРНОКОМБАЙН В БЪЛГАРИЯ ЖЪНЕ ПШЕНИЦА В УГЪРЧИН

На  27 и 28 юни южно от Угърчин на местността Нанчовица  жъна пшеница най-големият американски зърнокомбайн "CASE" AF10. Изхождайки от площите, които се засяват с житни култури и обема на произведената продукция, както и наличието на обособени големи блокове около Угърчин и съседните населени места, представители на фирмата производител бяха предложили на угърчинската фирма ЕТ "Веси-Петър Цачев", стопанисваща най-много земеделски земи в района, да включат Угърчин сред населените места в страната, където ще бъдат демонстрирани възможностите на този най-голям зърнокомбайн в света. И това стана на горните две дати.

   Обхватът на хедера на "CASE" AF10/устройството пред комбайна, което захваща, реже и вкарва класовете в машината/ е 15 метра и може да се нагажда по терена. Има и още по-голям хедер - 18 метра. "CASE" има свой филиал и в Европа, но тук не се произвеждат такива големи машини. Вероятно поради това, че на нашия континент, освен в някои от бившите социалистически страни, няма толкова големи блокове, които да се засяват с пшеница и където подобен комбайн би бил рентабилен. 

   През 1952 г., когато в Угърчин се появява първият зърнокомбайн, той е жънел по 26 дка на ден, а Неделя Вълканска със сърпа - 27 дка. Но постепенно механизацията на полето заменя труда на все повече хора, а произведената продукция се увеличава. В края на 80-те години на ХХ век в Угърчин и района за жътвата са ползвани над 20 зърнокомбайна. Днес за същата работа се ползват два пъти по-малко машини и то за по-кратко време. Технологично зърнокомбайните през последните 20 години претърпяха сериозно развитие, а хората, които ги управляват, трябва да са на "ти" и с множеството електронни системи, които се намират в кабините им. Радващо е, че има немалко млади мъже от Угърчин, които добре се справят с тази техника.

На снимките: Първият зърнокомбайн "Чепел" и неподлежащият на сравнение "CASE" AF 10, жънещ на местността Нанчовича, южно от Угърчин. Зърнокомбайнът "CASE" жънейки се движи синхронно с трактор "CASE" и му разтоварва ожънатото зърно.