ОБЯВЯВАНЕТО НА УГЪРЧИН ЗА ГРАД, 1969

 Важни събития в историята на Угърчин - част 18

Десетилетието на 60-те години на ХХ век в Угърчин  не е свързано с толкова  драматични промени в живота на хората тук, както в предходното, но и през този период се случват редица важни събития, сред които се откроява обявяването на Угърчин за град. Социализмът вече е утвърден  като обществено устройство и страната ни се развива по петилетните и по-дългосрочни програми, разработвани от Централния комитет на Българската комунистическа партия. През първата половина на 60-те става ясно, че и в населени места като Угърчин, освен земеделие, трябва да се развива и промишлена дейност, за да се спре или поне забави започналото обезлюдяване на селските райони, вследствие миграцията към големите градове.

1961 година

През 1961 година към Трудово-производителната кооперация „Георги Димитров”, освен предлаганите шивашки,обущарски, дърводелски, тенекеджийски и електротехнически услуги и производството на сладкарски изделия, се открива цех за каучукови изделия, където се назначават и немалко млади хора.  След това се открива и отдел за изработване на циментови изделия.  Към 1970 г. в кооперацията работят 130 души и произвеждат продукция за 720 000 лева.

1963 година

В центъра на Угърчин се открива нова двуетажна търговска сграда с магазини и ресторант.

Започва благоустрояването на центъра на Угърчин.

С държавни средства,  северно от Угърчин, започва изграждането на язовир „Света”, което завършва през 1969 г. Към язовира е изградена и помпена станция, която захранва напоителна система на 2 500 дка земеделска земя.

На местността Беглишки  харман  е направено летище за селскостопански самолети Ан 2, с които започва пръскане на земеделските култури с препарати против вредители. Пръска се и  против гъсеници, които неведнъж  атакуват горите в онези години. Тази работа се извършва от един самолет през лятото и той не е базиран постоянно тук. Извън обичайната му дейност, самолетът е използван и за спасяване живота на един овчар от близкия овчарник, който се  натровил и е трябвало спешно да бъде откаран в Плевен. 

1964 година

С Указ 540 Угърчин е обявен за селище от градски тип.

1965 година

На 18 август в бившите сгради на ДЗС е открит цех „Тръбна мебел” за производство на пружини за легла. Цехът е филиал на ловешкия завод „Тръбна мебел” и в него са назначени 30 човека. Негов първи ръководител е Петко Сопотски. Три години по-късно в цеха работят вече 160 души и произвеждат продукция за 1 230 000 лева/днешният лев не е съпоставим с тогавашния, днес е „по-евтин”/.

Започва асфалтиране на шосета и главната улица в Угърчин. Подменят уличните лампи с лиминесцентни.

По решение на Министерство на земеделието в ТКЗС се извършва земеустрояване от група специалисти от Окръжен народен съвет. Така се определят точно границите между угърчинското землище и 11-те села, с които то граничи, уточнява се земята по вид и размер, с която разполага ТКЗС и се определя три километрова зона около Угърчин, в която да се раздава земя за лично ползване на кооператорите.

Към 1965 г. МТС разполага с 14 верижни трактора ДТ-54, девет колесни „Беларус”, четири самоходни шасита и 13 зърнокомбайна, които се ползват от ТКЗС  при обработката на 54 824 дка земя.

1966 година

През ноември се поставя началото на още една промишлена дейност. В сградата на дотогавашното основно училище „Васил Левски” се разкрива цех за кожено-галантерийни изделия към завод „Велур” в Ловеч. Негов първи ръководител е Дако Рамчев. В началото са назначени 27 работници.

1967 година

На 1 септември е открита целодневна детска градина. Първи директор е Радка Гечевска. До тогава е имало детска градина  само за деца на предучилищна възраст  и тя е била полудневна към училищата.

В центъра на Угърчин е открит летен кинотеатър с 800 места.

1968 година

Със заповед на Министерство на образованието е закрито Средното политехническо училище/гимназията/. На нейно място към Министерство на транспорта се открива Средно професионално техническо училище по автотранспорт. Първият випуск е от три паралелки с тригодишен курс на обучение и обща численост 105 ученика и една паралелка от 35 ученика с двегодишен курс на обучение. Започва бързо изграждане на материалната база за обучението на бъдещите шофьори и монтьори, открива се и общежитие за 120  ученици със столова. Първи директор е Тодор Михов.

На 27 август след силен пороен дъжд река Лепетура залива част от долния край на Угърчин. Загиват четирима души, сред които едно дете.

В края на 1968 г. в цеховете на „Тръбна мебел”, „Велур” и ТПК „Георги Димитров” работят общо 235 души и произвеждат  промишлена продукция за 2 409 000 лв. ТКЗС по това време произвежда продукция за 2 841 000 лева. По промишлено развитие към този момент Угърчин е на последно място сред  утвърдените средищни селища. На глава от населението в страната се падат по 1425 лева обща промишлена продукция, за Ловешки окръг тя е 1301 лева, а за Угърчин - 288 лв. Затова се обсъждат и допълнителни възможности за разкриване на нови и разширяване на съществуващите производства. Една от тези възможности е изграждането на завод за алуминиева дограма, която за съжаление не се реализира.

1969 година

На 27 август с Указ № 828 на Президиума на Народното събрание Угърчин е обявен за град. Първи негов кмет е действащият и до момента Гачо Даков Герганов. И други села от градски тип в страната са обявени по същото време за градове. Поводът е 25 години от 9 септември 1944 г. 

След 1958 г. Селкооп е преименувана в Потребителна кооперация „Ново време”.  Десет години по-късно тя работи само със собствени средства, има 15 магазина и 10 обекта за обществено хранене. В края на 60-те години е обявена за еталон в окръга. Тази  позиция кооперацията задържа 20 години, а главният ѝ счетоводител Илия Македонски е отличник на Централния кооперативен съюз и последователно е награден със сребърен и златен Народен орден на труда. 

Читалищната дейност в края на 60-те години е насочена основно в областта на театралното, певческото и танцовото изкуство. Библиотеката постоянно увеличава книжния си фонд. От 1969 г. няколко пъти пролетният празник „Светиите”се празнува на площада пред общината с представянето на живи картини от бита на Угърчин. В тях са ангажирани стотици угърчинци, а един от главните инициатори и организатори е Георги Главчев.

В края на 60- те години започва строителство на нови сгради с различно предназначение. Угърчин постепенно започва да добива облика на град, променя се и животът на хората и той е много по-различен от този преди 20 години.

За написването на този материал са използвани пълният текст на книгата „Из миналото на Угърчин” от Георги и Петко Радоеви, книгата „История на Угърчин” от Марин Мяшков и книгата „Книга за Угърчин и Присадашкия род” , както и местен читалищен архив.

ТЕКСТОВЕ ЗА СНИМКИТЕ

1. Изглед от Угърчин през 1969 г., когато е обявен за град.

2. Учителят Димитър Гечевски и съпругата му Радка до своя "Москвич 407". През декември 1962 г. той става първият притежател на нов лек автомобил в Угърчин.

3. Смесеният хор на читалището в средата на 60-те години.

4. Новооткритият универсален магазин в центъра на Угърчин - 1963 г.

5. Изглед от центъра на Угърчин след реконструкцията му през 1964 г.

6. Трактористите Кольо и Марин Богданови с първия нов трактор "Беларус" в МТС - началото на 60-те.

7. Първите автобуси "Шкода", с които ДАП поддържа автобусните линии в района в края на 50-те и началото на 60-те години.

8. На пролетния празник "Светиите" през 1965 г.

9. Построеният през 1967 г. летен кинотеатър.

10. Новото общежитие на СПТУ по автотранспорт - 1969 г.

11. Горният площад в центъра на Угърчин с такситата - началото на 70-те години.