"ИЗ МИНАЛОТО НА НА УГЪРЧИН" - РЪКОПИСИ В ДВЕ КАСЕТИ ЗА ЗЕЛЕНЧУК

Преди две години започнахме поредица от публикации, свързани с важни събития в историята на Угърчин. Досега сме поместили 12 части от тази поредица и те обхващат периода от древността до 1930 г. Предстои публикуването на още няколко части, за да проследим и събития от последните 90 години. Но преди това ще се върнем малко назад, за да добавим още малко информация към вече написаното. 

За досегашните публикации сме ползвали няколко източника, като най-сериозният от тях е книгата на братя Петко и Георги Радоеви "Из миналото на Угърчин". Тя има 234 страници и е издадена през 1977 г. от издателство на Отечествения фронт. В редакционната колегия за издаването ѝ тогава влизат проф. Страшимир Димитров, проф. Петър Петров, доц. Евлоги Бужашки и Тодор Ангелов. 

За да се стигне до този вариант на книгата обаче, е бил събран много повече материал, както като текст, така и като снимки и други илюстрации. В събирането на този материал са участвали още хора. Един от тях е и Никола Русковски, който в юбилейния сборник на читалището ни от 1936 г. под същото заглавие публикува част от това, което по-късно намира място и в книгата. Онова, което обикновено подчертаваме в нашите публикации е че ползваме като източник не просто отпечатаната книга, а пълният текст към нея. Става дума за писмен материал, който е поне два пъти по-голям от текста в книгата. И този материал се намира от около 40 години на съхранение в читалището ни. Нещо повече. 

През 1989-90 г. живеещият в Русе угърчинец д-р Радой Еков и живеещият в София угърчинец Никола Патарински донесоха в читалището две касетки, които вероятно са взели от някой зеленчуков магазин. Но в тях се намираха 18 папки с писмен материал, които наредени една над друга сигурно биха имали поне 50 см височина. Това беше наистина пълният текст на книгата "Из миналото на Угърчин". Бяха го открили на един таван в София при близки на починалите вече автори. И въпреки, че в някои от папките има дублиране на материали, защото вероятно са правени няколко варианта на книгата докато се стигне до окончателния, все пак обемът на текста впечатлява. 

Това говори за години труд, защото тук не става дума за развихряне на авторова фантазия, а за обективно отразяване на историята, веществената, духовна и обществена култура и народното творчество на Угърчин - селище, което преди 80 години е бИЛО най-голямото село в България.

В досегашните публикации използвахме текст, който считахме, че обхваща  всичко, което братята Радоеви са събрали. Но се оказа, че не е съвсем така. В зеленчуковите касети открихме още любопитни подробности от вече описани периоди в историческата ни поредица. Затова, преди да продължим напред, ще се върнем малко назад, защото считаме, че си струва да добавим още няколко щрихи към угърчинската история. Очаквайте продължението след седмица.

На снимката: Петко, Борис и Георги Радоеви по време на Първата световна война. Най-вероятно момичето е тяхната сестра, при близките на която са открити касетите с материали през 1988 г.

 

ОТНОВО С ПРОЛЕТЕН ПРАЗНИК "СВЕТИИТЕ"

След две години епидемия гадината Ковид-19  доста се омаламощи  и вече се нарежда в категорията на другите корона вируси, опасни, но не толкова смъртоносни. Животът постепенно започва да придобива един по-нормален ритъм, паднаха и редица ограничения, а войната в Украйна и цените на енергоносителите съвсем изтикаха вируса в периферията на нашето внимание и информационните потоци.

В условията на все още действащи ограничения  в нашето читалище  продължихме да работим със съставите ни през зимните месеци като прилагахме определени противоепидемични мерки. Библиотеката също приемаше своите посетители. И сега, на прага на пролетта и предстоящия летен сезон, танцьорите ни и детския театрален състав с нетърпение очакват участието в няколко фестивала на престижни сцени. Но докато дойде това време нека хвърлим поглед към културните изяви през отиващия си месец.

Тази година Баба  Марта дойде сърдита и студена, по-студена от Малкия Сечко - февруари. И така изкара три седмици. Чак на 22 март температурата подмина 10 градуса. А читалищната Баба Марта, много по-весела и засмяна, придружена от Пижо и Пенда, по традиция на 1 март раздаде из Угърчин своите мартеници.

Два дни по-късно, пак по традиция, по повод Националния ни празник и 144 години от освобождението на България от Османско иго на площада пред Общината наши момичета и момчета, облечени в национални носии, издигнаха националното знаме под звуците на химна. Ритуалът беше предшестван от благодарствен молебен в църковния храм "Света Параскева".

Две години минаха без общинския пролетен празник "Светиите" заради епидемията. Но този път се състоя. По-скромно от друг път, но се състоя. Основната проява на 22 март беше концертът на Професионален фолклорен ансамбъл "Странджа" от гр. Бургас, състоял се в вечерта в читалищния салон, на който присъстваха 50 изпълнители и над 300 зрители. Концертът започна с думи за пролетта и празника, произнесени от Цветина Бамбова и малките ѝ подгласнички Виктория и Преслава Мичеви. Той беше предшестван от коктейл за всички, които бяха решили да дойдат на коцерта. Коктейлът се състоя в едно от читалищните фоайета. Тук се откри и изложба на детски рисунки, нарисувани от деца от училищата в Угърчин и Лесидрен. Тези прояви се случиха не без подкрепата на общината.

Баба Марта вече си отива. По усмихната и топла е на изпроводяк, но щъркелите още ги няма. Казват, че чакали някъде край Бургас закъсняващата пролет. И ние я чакаме и ще я дочакаме, защото кокичетата цъфнаха още през януари...

Снимки: Цветина Бамбова и Борислав Патарински 

ПОДЕМ МЕЖДУ ДВЕ КРИЗИ, 1920 - 1930

Важни събития в историята на Угърчин - част 12

Изглед към Угърчин - 1930 г. Вдясно се вижда първия етаж на новостроящата се общинска сграда.

 Второто десетилетие на ХХ век за България и в частност за Угърчин, започва с кризата след края на Първата световна война и подписания Ньойски договор, минава през управлението на земеделците на Александър Стамболийски, Деветоюнския преврат от 1923 г. и идването на власт на дясното правителство на проф. Александър Цанков, Септемврийското въстание - 1923 г. и последвалия терор, както отляво, така и отдясно, и един относително по-спокоен от политическа гледна точка период, след оттеглянето на Александър Цанков от властта през 1926 г. Но през 1929 г. започва първата голяма световна икономическа криза. За няколко години тази криза "удря спирачка" на започналия подем в някои области на обществения и икономически живот на страната ни. Подем, въпреки бурните политически борби  през това десетилетие.

   Но нека хвърлим поглед към някои събития, случили се по това време в Угърчин.

   През март 1920 г. Лазар Ненов наследява кметското място от Нешо Диков. Земеделците на Стамболийски са най-влиятелната политическа сила по това време и те са управляващи, както в страната, така и в Угърчин. Расте влиянието и на комунистическата партия, докато десните партии са в отстъпление.

1920 година

   На 1 септември  по инициатива на Общинския съвет и населението на  Угърчин се открива непълна гимназия с три класа, за директор на която е назначен К. Митев.

   Същата година е открита и скотовъдна станция.

Училище "Св. Св. Кирил и Методий" - 1920 г.

Учители пред училище "Васил Левски" около 1930 г.

1921 година

    Започва строителството на шосета, свързващи Угърчин със селата Дерманци, Каленик, Сопот.

    Създадено е спортното дружество "Спартак".

    Комунистите организират първомайска манифестация в Угърчин, за участието в която са изключени учениците Стоян Нешев и Йошо Цветков, а осем други са наказани от училищното ръководство.

Патаринския мост над р. Каменица - 20-те години

Никола Дончев Еков - ръководител на спортно дружество "Спартак" - 1921г.

Велосипедът в онези години е лукс.

1922 година

    На проведените през месец юли местни избори комунистите печелят мнозинство в Общинския съвет и издигат за кмет Иван Кънчев Балевски, който остава на този пост до октомври 1923 г.

    На 29 септември по инициатива на Общинския съвет и училищното настоятелство към училището е сформиран курс за неграмотни и малограмотни.

Угърчинско семейство

Фамилията Войникови на местността Скока

1923 година

    През тази година е открита първата аптека в Угърчин.

    На 22 септември вечерта край Угърчин на местността Бели камък се събират около 300 човека за участие в Септемврийското въстание, но не получават очакваната парола и се разотиват. Междувременно властта дакарва камионетка с картечница, с която се минава по главната улица и се стреля предупредително. Започват арести на комунистически активисти, които са организатори на неосъщественото въстание в Угърчин.

1924 година

    Открито е участъково агрономство в Угърчин.

    Създава се духовата музика.

    Дачо Шарков докарва  първия автомобил в Угърчин.

1926 година

    Койно Недялков от с. Абланица купува  автомобил "Форд" и с него започва първите пътнически превози, а също и пощата, от Угърчин до Ловеч и обратно. За свой помощник наема Атанас Коларов, също от Абланица.

    Кмет на Угърчин от октомври 1924 г. до май 1926 г. е Никола Стойков Съботинов, наследен от Дико Стоянов Присадашки, който с кратко прекъсване през 1928 г., остава кмет на Угърчин до юни 1932 г.

1927 година 

    На 16 януари е основана Популярна банка с 20 членове.

    В горния край на Угърчин е построено  начално училище "Васил Левски".

    През месец ноември е открито и Зимно земеделско училище.

1929 година

    По инициатива на учителя Иван Войников и подкрепен от учителите от трите училища "Св.Св. Кирил и Методий", "Отец Паисий" и "Васил Левски", на 22 март се организира Национална вечер за запазване на местните фолклорни традиции. Постепенно тя прераства в празника "Светиите", който се организира и до днес и през последните години е обявен за общински.

    През същата година е решено ученическата трапезария при основното училище да бъде преустроена в пансион за ученици от далечни махали.

    За времето от 1929 г. до 1932 г. учениците от основното училище и непълната гимназия представят на угърчинската публика 10 пиеси.

Поетът Найден Стефанов

    На 16 декември читалищното настоятелство е уведомено че Общинският съвет е взел решение да се строи читалищна сграда. Тя ще се строи заедно със сградата на Общината и двете ще бъдат свързани.

    Не е известно кога точно е взето решение и са започнали изкопните работи по корекция на коритото на река Каменица, но се предполага, че това е станало в края на  20-те години. Корекцията е предприета, за да се избегнат опасни наводнения и да се освободи пространство в центъра на Угърчин. Във връзка с това събитие ще публикуваме отделен съпътстващ материал.

   Почти в телеграфен стил ви информирахме за някои събития в историята на Угърчин през 20-те години на ХХ век - време на бурни политически промени по света и в България, дали своето отражение и върху живота в Угърчин.

    За изготвянето на този материал използвахме притурката на в. "Стремление" от 2005 г. "520 години с името Угърчин", брой 18 на в. "Друм" от 1988 г. и юбилейния сборник на читалището ни от 1936 г.

Корекция на коритото на р. Каменица

  Забележка. Тъй като неведнъж вече се е случвало   информация и снимки от този блог да бъдат използвани в публикации в други електронни и печатни издания, молим авторите на тези публикации да посочват източника, който са ползвали.