НОВОТО ЗАСЕЛВАНЕ - ХАЙДУШКОТО СЕЛО УГЪРЧИН

Важни събития в историята на Угърчин - част 3

Един от периодите в историята на Угърчин, и то немалък, за който няма почти никаква информация, е времето от края на XVI до края на XVIII век. С не по-малка сила това важи разбира се и за периода XV - XVI век, но за това вече стана дума в предишната публикация. А тук ще разкажем за новото заселване на Угърчин през XVII и XVIII век. Наш основен източник  отново е написаното от Никола Русковски в юбилейния сборник на читалището ни от 1936 г. и притурката на в. "Стремление" от 2005 година.

И на днешната сателитна карта на землището на Угърчин се виждат немалко гори.

През 1485 г. жителите на Угърчин са били пазачи на проход на важен път от Търново и Ловеч за Видин и София. Но през следващите векове изглежда нещата се променят и Угърчин остава встрани от главните пътища. Районът около Угърчин е бил слабо населен, имало е пасища, но една огромна част е била покрита с гори. И още в ония времена се оформя едно доста голямо землище, обхващащо територия до 10 км около Угърчин. Днес то продължава да е голямо - 135 000 дка. Тази територия и най-вече самият Угърчин, стават притегателно място за заселване на много непокорни на турската власт хора. През XVII - XVIII век тук се заселват хора, станали родоначалници на немалко от днешните угърчински родове. Освен няколкото най-стари родове - Пиянковски, Пашовски,Ичовски, Кележовски, Топузовски и Вълковски, които днес са на около 400 - 450 години, немалко от другите 184 родове в Угъчин са на около 250 - 300 години. Мнозина от родоначалниците на тези родове са непокорни българи, избягали от родните си места, след като са отмъстили на турци за поругана чест или непосилни данъци. Повечето от тях са от съседни балкански села, но има и от по-далечни места - от Южна България и дори от Македония.

Родоначалникът на Шойковския род Стойчо дошъл от с. Реселец, след като убил турчин, който се погаврил с честта на сестра му. Двама братя от с. Голяма Желязна убиват турчин, който им отнел воденицата, бягат в Угърчин и стават родоначалници на Джабарския род. Поп Стойко от с. Рибен убива турчин за защита на честта и живота си, избягал в Угърчин и става родоначалник на Папазовския род , от който произлизат после Кисовци, Крушовци, Луловци и др. Петко от с. Ломец убил турчин, след като се е погаврил с дъщеря му, заселва се в Угърчин и е родоначалник на Патаринския род. Друг жител на с. Ломец Съботин слага началото на Съботинчовския род, от който се разклоняват Дочовци, Гергановци, Вълковци, Йовински, Сираковци и др. Добри от Карловско убива турчин беглигчия, заселва се в Угърчин и е родоначалник на Коевския род. Тодор от Охрид бяга от отмъщение на албанци и се заселва в Троян, а единият от синовете му Цоко се установява в Угърчин - те слагат началото на Балевския род. Македонецът Краю, след като защитава семейната чест, бяга от родната си земя, зеселва се в Угърчин и е родоначалник на Голийковския род. Друг подгонен от турците македонец Богдан е родоначалник на Богдоновския род. От Македония са и родоначалниците на Пеловския и Щрегарския род. Родоначалниците на Кулинския род Георги и Петко дошли от с. Костенец, Софийско, а на Бамбовския род от Якоруда. Родоначалникът на Гечевския род Гечо бяга от колиби край Габрово...

В читалището ни има уникална изложба на  родословни дървета на родовете на Угърчин.

Това са само част от хората, заселили се в Угърчин преди 250 - 300 години и станали родоначалници на много от родовете тук. Хора непокорни и свободолюбиви заради които наричали Угърчин хайдушко село. Но не защото е свърталище на разбойници, а защото е приютил хора, които не са търпели турчин да беснее над бащино им огнище, както пише Ботев. Отдалечеността на Угърчин от главните пътища, неизбродимите гори в района и това, че турското правосъдие тогава не е преследвало хора, ако те напуснат родните си места, е благоприятствало той да се превърне в притегателно място за тези хора. При тези обстоятелства, след почти пълното му изчезване в края на XVI век, за около 200 години Угърчин се превръща в едно от големите села в района, а през 1880 г. вече наброява 3316 жители.

Може би заради откъснатостта му от главните пътища, а и заради непокорното му население, Угърчин е подминат от опит да бъде ислямизирано населението му, както се случва с други съседни села по това време. Отделно османската власт заселва в района турци юруци. Така възниква и турското селище Махала Угърчин на около 10 км северно от Угърчин, което просъществува до Освобождението,

След 1790 г. централната власт  в Османската империя отслабва. Предприемат се някои реформи, но започват и междуособни борби, които оставят еничарския корпус на собствената му съдба. Еничарите престават да бъдат една от главните опори на властта и тогава те се обръщат срещу самата нея. Еничарите формират разбойнически шайки, към които се присъединяват всякакви други хора. Пръскат се по села и градове. Грабежите, плячкосването и насилието стават основно тяхно занимание, от което най-много страдат обикновените хора. Настъпва така нареченото кърджалийско време, продължило близо 25 години. Но какво се е случило по това време в Угърчин ще разберете в следващата част. 
(Следва продължение.) 

ИЗСЕЛВАНЕТО В РУМЪНИЯ 1596 г.

Важни събития в историята на Угърчин, част 2

Румънки в национални носии, картичка от от Добруджанския фронт, 1917г.

Повече от век след появата на Угърчин  в турските данъчни документи през 1485 г. няма никаква информация какво се е случвало тук. Най-старите запазени спомени, записани от Никола Русковски, са за изселването на угърчинци в Румъния през 1596 г. След нахлуванията по нашите земи през 1595 - 96 г.  на румънския воевода Михаил Витяз с неговата войска и опитите да се вдигне въстание от Варна до Търново и Плевен, турската власт предприема репресии срещу местното население. От 50 до 60 хиляди българи се изселват в Румъния, бягайки от репресиите и от наложените им преди това тежки данъци. Русковски е записал разкази на стари угърчинци, предавани от поколение на поколение, че  сред изселилите се са били и хората от Угърчин, Каменица, Орешене, Садовец и други околни села. Предполага се, че по това време са изчезнали и други близки до Угърчин села, като Батово и Каяджикбунар, макар за това да не пише в юбилейния сборник. Но името на Батово излиза в описа на Никополския санджак от 1485 г. , а по-късно изчезва. Каменица, Батово и Каяджикбунар са били най близките до Угърчин села преди да изчезнат при упоменатото по-горе изселване или по-късно. Те са отстоели на около 7-8 км от Угърчин. Каменица се е намирало след местността Пъшковото, близо до сегашното шосе за Ловеч. Батово е било в сегашната местност Батово, на границата между землищата на Угърчин и Дерманци, а Каяджикбунар се предполага, че е било около Камен кладенец, край сегашното шосе за Сопот.

Артилеристи от батареята на подпоручик Печо В. Райновски от Угърчин на Добруджанския фронт, 1917 г.

Разказът за изселването на угърчинци в Румъния и възникването на село там със същото име, е подкрепен косвено от съвременници на Никола Русковски. Угърчинецът Радю Колев Кюсето, който няколко години живял в Букурещ и се занимавал с бозаджилък, разказвал, че е разговарял със стари хора българи, заселили се отдавна в Румъния. От тях научил, че във Влашко има село Угърчин с българско население, език, носия и обичаи и хората му дошли от с. Угърчин в България. Друг угърчинец - Стоян Петков Присадашки по време на Първата световна война бил войник на Добруджанския  фронт. Настъпвайки в Румъния,  на два дни път пеш от Букурещ, през една лятна вечер спрели да пренощуват край пътя и с войниците от неговото подразделение напалили огън. Не след дълго при тях спрял обоз. Когато започнали да се разпитват кой от къде е и Стоян Присадашки казал, че е от Угърчин, войниците от обоза възкликнали, че преди два дни нощували в село с името Угърчин. То се намирало на север от Букурещ.

Иван Велков в книгата си "Стари селища и градища по долината на р. Вит" пише на стр. 35, 43 и 45 за преселването на Орешене и Садовец в Румъния, северно от Букурещ, някъде около румънския град Търговище, като подчертава: "От тези места са станали най-големите преселвания във Влашко след второто несполучливо нахлуване на Михаил Витяз през 1596 г.". Предполага се, че и Угърчин е споделил тази съдба...

Всичките тези предания за изселването на Угърчин сигурно не са  измислица и те се потвърждават от разказите на угърчинци, пребивавали много по-късно в Румъния. Но дали изселването се е случило точно през 1596 г. или по-късно е открит въпрос. Защото  през 1605 г., девет години по-късно,Угърчин фигурира в турските данъчни регистри като населено място, което е тимар/пожизнено владение/ на някой си Ахмед и в което живеят 70-80 семейства. Селото давало приход 6000 акчета. Това подсказва, че ако е имало изселване, то не е било толкова масово, че Угърчин да изчезне завинаги от географската карта. Някои хора или семейства вероятно са останали и към тях може би са се присъединили и такива от изчезналите села Каменица, Батово и Каяджикбунар. В подкрепа на тази версия е и разказът на дядо Христо Вълов Пиянковски, че някои от тръгналите да се  изселват в Румъния угърчинци са се върнали, тъй като не могли да минат Дунав заедно с добитъка си. Един от тях бил Степан от Пиянковския род. Този род и родът Тошовци, който сега не съществува, са едни от най старите родове на Угърчин, съществували още преди изселването, а името Ичо, което е типично угърчинско, също е много старо.

Картичка от Браила, Румъния, изпратена от Добруджанския фронт до дома в София на 22.02.1917г. от Ал. Дунгаров, фелдфебел- знаменосец на 42 пехотен полк от Желязната шопска дивизия

Остава разбира се и вероятността изселването да не е станало през 1596 г. , а по-късно, защото в много малки периоди от многовековното робство угърчинци са живели относително спокойно като рая и е имало още много поводи да напуснат родната си земя, заради теглото, което е било тяхно ежедневие. Освен голямото изселване, за което ставаше дума дотук,  отделни изселвания е имало и по-късно през робството. Угърчинци от рода Бочовци са едни от основателите на с. Смоляновци в област Монтана преди повече от 200 години. Други угърчински изселници са сред основателите на селата Ракита и Драгана в средата на XIX век.

В центъра на Угърчин, в двора на дома за стари хора има два огромни вековни дъба. Може би те и изворът на чешмата в центъра, около който преди 550 години е възникнал днешният Угърчин, са останали единствените свидетели на случилото се в онези тъмни векове. Но за съжаление те не могат да говорят.

А какво е станало с другия Угърчин - в Румъния, дали все още съществува това село и под това име? По.вероятно не. След толкова поколения може би вече никой там не пази спомена за  Угърчин в България, а селото, ако го има, вероятно носи друго име, защото на днешната карта на Румъния не излиза населено място с такова име.

Вековните дъбове в двора на дома за стари хора в Угърчин.
Борислав ПАТАРИНСКИ

ПРЕДИ 550 ГОДИНИ УГЪРЧИН СЕ Е КАЗВАЛ УЗГРАДИЩЕ, А ПО-РАНО Е ИМАЛО...

Тук са живели хора през всичките епохи

През 2005 г. в брой 36-37 на ловешкия вестник "Стремление" е отпечатана притурка от 8 страници под заглавие "520 години името Угърчин". В нея има материали, посветени на миналото и настоящето на града ни. Изхождайки от основния материал в притурката, под същото заглавие, написан от Веселин Русков - кмет на община Угърчин през периода 1995 - 99 г., бивш председател на читалището ни и клуба по родознание,изготвил с членовете на клуба уникална сбирка от родословните дървета на 115 рода от Угърчин,  ще ви запознаем с някои важни събития от историята на града ни. Към написаното от  Русков ще добавим и други събития,описани от Никола Русковски в притурката на  юбилейния сборник на читалището ни от 1936 г. под заглавие "Из миналото на Угърчин" и пълния текст на книгата на братя Георги и Петко Радоеви под същото заглавие, издадена през 1978 г. Ще използваме и публикация на доц. Митьо Печевски в бр. 4 от 1981 г. на в."Друм" и др. Ще добавим и събития от последните 15 години.

НАЧАЛОТО - 535 ГОДИНИ  ИМЕТО УГЪРЧИН
Землището на Угърчин е обитавано от хора  през всички епохи. За това говорят намерени оръдия на труда още от каменната епоха, множеството тракийски могили, останките от отбранителни съоръжения и пътища от римско време и др. Предполага се, че днешното населено място Угърчин е възникнало около 1470 г. Според Павел Стефанов, публикувал статия на тази тема във в. "Друм"/бр. 14 от 31.08.1978 г./, селото през 1470 г. е носело името Узградище. Той се позовава на ориенталските данъчни регистри в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София, където в архивна единица /ОАК, 265 - 8 л., 54б/  името през 1470 г. е Узградище, а в друга архивна единица /ОАК, 325, л, 143б/ през 1605 г. вече е Угърчин. През 90-те години на ХХ век  Румен Ковачев, който се занимава с изследване на ориенталските архиви в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", открива турски опис на Никополския санджак от 1485 г. от 42 добре запазени страници, превежда го и го публикува в книга. В този опис на лист 25, б, стр. 145 в превод е записано: " Тимар на Хасан. Владее го по обичая на проход и участва във военните походи, а също така наблюдава и пази прохода. Село Угърчин, спадащо към Лофча не било включено в регистъра. Село - проход е на пътя от Търново и Лофча към София и Видин.

/ЖИТЕЛИТЕ МУ/ ПАЗЯТ ПРОХОДА:
домакинства - 25, неженени - 2, приход 653 акчета."   Този опис е съставен след смъртта на султан Мехмед II през 1481 г. при възшествието на султан Баязид II и представлява нещо като инвентаризация на владенията. Той е единственият засега автентичен документ, в който за първи път се среща името Угърчин.
От описа личи, че през 1485 г.  Угърчин е бил малко село с едва 25 домакинства/по това време Сопот и Каленик са имали 40 и 36 домакинства съответно/ и не фигурира в регистъра и предишния опис, направен след възшествието на султан Мехмед II през 1451 г. Това подсказва, че  може би има някаква връзка с версията, че селото е възникнало около 1470 г. А дали Узградище предшества името Угърчин и дали става дума за едно и също населено място, е трудно да се каже категорично. Освен това жителите на Угърчин като пазачи на проход на важния път от Търново и Ловеч за София и Видин са били освободени от някои данъци.

Но появата на Угърчин в турските документи през 1485 г. не означава, че преди това тук не са живели хора, че тук не е имало населено място. Реките Каменица, Лепетура и Света по един естествен начин са привличали хората около себе си през вековете. Намерените оръдия на труда от каменната и бронзовата епоха, останките от отбранителни съоръжения и път от времето на Римската империя, южно от Угърчин, многото тракийски могили в района, забитият надгробен камък от времето на Цар Иван Шишман - северно от Угърчин, говорят за това, че

ТУК СА ЖИВЕЛИ ХОРА ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ЕПОХИ 
през всичките  на човешко обитаване на този район. А колкото до самото населено място, то тук има открити следи от няколко предшестващи днешния Угърчин селища. При направени археологически разкопки през 1915 г. и 1921 г. е установено, че още в началото на бронзовата епоха /2400 - 2222 г. пр. н. е./, северно от Угърчин в местността Варниците,  Долната елия и близката местност Калето е имало селище. Открити са фрагменти от съдове и бронзови брадви с ухо. При изграждането на язовир Света са открити следи от селище от края на бронзовата епоха. Там са намерени предмети и от по-късен период - от ранната и късната желязна епоха, а селището се е простирало по склоновете на р. Света. Многобройните тракийски могили в района подсказват, че тук е имало и тракийско селище или селища.
Особено показателно е, че освен отделни тракийски могили или групи от по няколко, в северозападния край на днешния Угърчин/там, където беше МТС и скотовъдната/допреди 80 години е имало около

100 ТРАКИЙСКИ МОГИЛИ. 
Цяло тракийско гробище, подсказващо за сериозно населено място наблизо. На три от могилите са направени разкопки през 1921 г. и е установено, че те са от II - III век, по времето на Римската империя. Затова хората са ги наричали и Латински гробища. На около километър северно от Угърчин на местността Беглишки харман е имало друга група от 20 могили от същото време. Там също са открити и следи от селище. В местността Гарван на едно пространство от 15-20 декара са открити следи от селище - останки от градежи и римски бронзови и медни монети от III - IV век. Югозападно от Угърчин на около 8 км., близо до местността Камен кладенец

ИМА ОСТАНКИ ОТ КРЕПОСТНИ СТЕНИ,  
заграждащи пространство около 5 дка, вероятно отбранително съоръжение от времето на римляните и траките по тези земи. Там са намерени керамични парчета от съдове. В НИМ ги датират отпреди 2000 -2200 г. Около Угърчин има следи от селища и от времето на Втората българска държава. В Долната елия е имало останки от куманско селище, а на хълма, северно от Угърчин, недалече от Забити камък, в района на Мяшковските колиби, е имало останки от селище, което вероятно е разрушено при турското нашествие по тези земи в края на XIV век. Близостта на Забити камък, където са погребани трима души и намерена монета от времето на Цар Иван Шишман, карат доц. Митьо Печевски да предположи, че тук може да са загинали при сражение с настъпващите турци по-знатни хора, за паметник на които от близката рудина е донесен и поставен камък, висок 2,6 м. Той е стоял там до 1921 г., когато са били направени археологически разкопки на мястото. Доцент Печевски предполага, че разрушаването на близкото селище и погребението  вероятно са свързани и са се случили по едно и също време.

Пак по това време на няколко километра, западно от Угърчин
В МЕСТНОСТТА КАЛУГЕРИЦА Е ИМАЛО МАНАСТИР, 

откъдето и самата местност носи името си. Манастир е имало и на около 7 км южно от Угърчин под хълма Кичера и той е носел името на Света Петка. Но в края на XIV век животът тук сякаш изчезва и започва да се възражда  след около 70 години, а Угърчин  се появява за първи път в османските регистри. Дали само турското нашествие е причина за това? Може би има още една причина. Проф. Николай Овчаров пише,че по времето на Цар Иван Александър, в средата на XIV век, откъм Византия в България за първи път прониква чумата. Във Византия пък тя дошла от Китай по пътя на коприната. Настанал нечуван мор, който улеснил превземането на нашите земи от турците, защото  в много селища населението измряло от непознатата дотогава болест...
Една доста богата предистория на днешния Угърчин.

ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ ИМЕТО Е С КУМАНСКИ ПРОИЗХОД
Угърчин - що за име е това и откъде  идва то? Никой не може да каже със сигурност. Предполага се, че е с кумански произход, както наименованията и на някои местности около Угърчин, предполага се, че идва от името на болярина Угърчик, загинал на Косово поле в бой с турците, предполага се... Така и няма да разберем кой за първи път е произнесъл това име и защо нашето родно място е наречено така. Повече от половин хилядолетие ни дели от тогава. Но със сигурност това име има връзка с предисторията на днешния Угърчин, със сигурност то е връзката с онези хора, живели тук преди турците да дойдат по нашите земи, и Угърчин да влезе в данъчните им регистри преди 535 години.

Борислав ПАТАРИНСКИ
Следва продължение.

На снимките: Оръдия на труда от каменната епоха, острие на стрела, бронзови брадви и фибула, открити в околностите на Угърчин. Парчета от глинени съдове от крепостта при Камен кладенец.