ПОЗНА ЛИ КОЙ БЕШЕ СИМПАТИЧНИЯТ РУС КАЛУГЕР?

Дирите на Левски в Угърчин

 

С такъв въпрос се обръща Петко поп Георгиев към сина си Радой, след срещата им с двама млади калугери на път за църквата  в Угърчин. Синът с голямо удивление разбира, че това бил самият Левски. Навсякъде гонен и навсякъде приет, както е писал поетът. Така било и в Угърчин в ония години. За това разказват братята Георги и Петко Радоеви в книгата "Из миналото на Угърчин". Те са внуци на поп Петко и синове на същия този Радой, който е имал щастието да се срещне с Левски. 

По-надолу ще поместим буквалният текст от нередактирания първоначален вариант на  книгата на братя Радоеви, който се пази в читалището.
 

Угърчин, в миналото най-голямото село в Ловчанска околия, взел активно участие  в освободителното движение. Населението му се намирало изцяло под влиянието на революционните идеи на Левски. 

Самият Дякон идвал нееднократно  в Угърчин, като е правил опити да се свърже с по-просветени и доверени хора и с тях да основе революционен комитет. Обаче раболепно подчинени на турската власт угърчински чорбаджии били против включването на угърчинските патриоти в революционното движение.
 

Синът на Петко поп Георгиев - Радой поп Петков разказваше, че една сутрин, отивайки с баща си на черква, срещнали двама млади калугери, облечени с дълги раса, които излизали от портата на Миховския поп. Те се спрели, ръкували се най-учтиво и тръгнали заедно за църквата. Калугерите преседели няколко дни в селото, срещали се и говорили с хората и след това си заминали. Чак тогава дядо поп Петко попитал сина си: "Позна ли кой беше стройният, симпатичен рус калугер? Това беше самият Левски."- добавил той на удивения си син.
 

Васил Левски е идвал и друг път в Угърчин. Влизал е във връзка с по-събудените селяни и с даскал Минко, който ревностно разпространявал революционните му идеи и ги проповядвал  сред учениците си и населението. Заради това по-късно угърчинските чорбаджии го изгонват от селото. Даскал Иван Тодоров от Троян, който учителствал четири години в селота, също бил по всяка вероятност във връзка с Левски, защото бил заподозрян и преследван от турците, а малко преди Освобождението - убит от тях при Бальовското езеро.
 

В романа "За свободата" от Стефан Дичев на стр. 419 е писано за Угърчин следното: "В село Угърчин нарочен комитетски куриер бе намерил  Левски да му предаде писмо от председателя на Ловчанския комитет. Поп Кръстю пишеше, че в града бил дошъл Димитър Общи по бърза, важна работа..."
 

През 2014 г. ви запознахме с разказа на единия от братята Радоеви, Георги, поместен в бр. 4 на в. "Друм" от 1976 г., където също се разказва за пребиваването на Левски в Угърчин. Там са дадени допълнителни подробности за това, че Левски е пял на литургията в църквата, за опита в къщата на Пено Патарински да се основе революционен комитет и др., които отсъстват от цитирания по-горе текст от книгата на братята. Но пък има някои подробности, които в другия текст ги няма. 

Два разказа  от едни и същи хора за едно и също събитие. Те не си противоречат, по-скоро взаимно се допълват. Затова публикувахме този материал сега, за да изградим една по-детайлна картина за пребиваването на най-великия българин в Угърчин.

На снимките:

Левски - худ. Мариан Маринов
И тази година бяха поднесени цветя на паметната плоча за пребивавенето на Левски в Угърчин. - сн. Петя Кърджова

 

МАЙОР СТОЙЧЕВ ЗАГИВА ПРИ ОТБРАНАТА НА ЛЕНИНГРАД

 

Преди няколко дни, на 27 януари, в Русия  беше отбелязана 75-годишнината от разгрома на войските на германския Вермахт при Ленинград и свалянето на 882-дневната блокада на града. Това е един от най-трагичните и величави епизоди от Втората световна война. В продължилата 2 години и 5 месеца битка загиват повече от 50 000 съветски войници и офицери, но и над 800 000 цивилни жители на града - най-вече  от глад, студ и бомбардировки.
   Сред загиналите защитници на Ленинград има и един угърчинец. В Пискарьовското гробище край града, който днес се нарича Санкт Петербург, на една от хилядите надгробни плочи на загинали офицери  пише: "МАЙОР СТОЙЧЕВ И. Б. 1902 - 1943". Днес малцина в Угърчин знаят нещо за този човек. Затова накратко ще разкажем за него това, което ни е известно.

   Илия Ботев Стойчев/Илиевски/ се  ражда в Угърчин на 20 май 1902 г. в заможно семейство. Родителите му се занимават със земеделие и скотовъдство. Има три сестри и трима братя. Много обича майка си и  е силно привързан към нея. Ученолюбив е, но е  буен по характер. В Угърчин завършва основното си образование, след което отива в Плевен и учи в гимназия. Запознава се с Васил Героя и Тинко Симов и започва да се занимава с политическа дейност.

   След гимназията се завръща в Угърчин.  През 1923 г. става член на БКП и попада в полезрението на полицията. След преврата на 9 юни 1923 г.  участва в Юнското въстание в Плевен, а след това и в Септемврийското въстание. Полицията го търси активно и затова напуска Угърчин. Известно време живее  в София при угърчинците Никола Павлов и Стойко Съботинов. Не се отказва от политическата си дейност.  Върши я нелегално. Полицията продължава да го търси, но хазаинът му не го издава, въпреки, че е член на дясната партия Демократически сговор.

   След атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 г. положението става още по сложно и Илия решава да напусне страната. Среща се за последно с баща си, който му дава 500 лева. С помощта на хазаите през август напуска България и през Сърбия стига до Съветския съюз.

   Установява се в Ленинград и с други българи емигранти се записва във Военно-инженерното училище. По това време се запознава с едно момиче на име Татяна Ивановна. Обикват се и често се срещат. Но когато завършва училището през 1927 г., Илия Стойчев е изпратен в Москва. Връзката му с Татяна продължава  още около година, но после прекъсва. Последното му писмо до нея е изпратено от Кремъл от Обединената военна школа. Взет е в охраната на министър председателя на Съветския съюз Михаил Калинин и това не му позволява да поддържа повече връзка с нея. Татяна се омъжва за друг човек, но в сърцето и остава Илия.

   На 31 юли 1938 г. по време на сталиновите репресии е арестуван, но през август същата година е освободен като необосновано арестуван.

   Когато хитлеристка Германия напада Съветския съюз Илия Стойчев отива в Ленинград и става един от неговите защитници. Загива на 18 март 1943 г. като майор от Червената армия.

   Минали са повече от 15 години от последната им среща, но Татяна  не го е забравила. Упорито го търси след войната и накрая го открива... в Пискарьовското гробище. Дълги години тя носи там цветя. Снимката на паметната плоча, която ви показваме, е от октомври 1982 г. На нея се вижда и последният, макар и поизсъхнал букет...

 

   В Угърчин има поставена паметна плоча на мястото, където е била къщата на Илия Стойчев и беше наименувана улица в негова памет.

   Да тръгнеш от угърчинските колиби и да стигнеш до Кремъл, до охраната на най-близкото обкръжение на Сталин. И вместо да използваш това си положение, за да останеш някъде на завет и изчакаш бурята на войната да отмине, да се хвърлиш в нейния огън и да изгориш. Това май заслужава да се помни.

   За написването на този материал са използвани данни от книгата на Марин Мяшков "Никога няма да ги забравим".

РОДИТЕЛИТЕ НА СТ. ДАНАИЛОВ СЕ ЗАПОЗНАЛИ В УГЪРЧИН

 

Стефан Данаилов в тв сериал „На всеки километър“, 1970-е

Този известен български актьор никога не е идвал в Угърчин, макар преди години, когато киното тук работеше, са правени представяния на някои нови български филми с част от творческите екипи, които са ги създали. Тогава каква  връзка има между Стефан Данаилов и Угърчин и защо подхващаме тази тема? Защото той сам разказва за това.

Във вестник "Над 55", бр.49 от 3.12.2018 г. е поместен материал за него под заглавие "Бях пей сърце, а сега уж съм аз, пък не съм аз". Там 76-годишният актьор споделя, че често се сеща и за родителите си. Майка му Евдокия Данаилова е от Ловеч, а баща му Ламбо Данаилов е от с.Райково, сега квартал на гр.Смолян. Самият Стефан Данаилов се е родил в София. Но се оказва, че родителите му са били учители в Угърчин. Тук те се и запознават. Той не уточнява годината, когато това се е случило, но бихме могли да предположим, че е станало в края на 30-те или началото на 40-те години на ХХ век, защото самият Стефан Данаилов се появява на бял свят на 9 декември 1942 г. Не става ясно и колко години са били учители родителите му в Угърчин.

Бащата и майката на Стефан Данаилов със сестра му

Но научаваме, че те са участвали и в читалищната дейност и по-точно в театралния състав. Баща му дори режисирал пиесата "Коварство и любов". В нея той играел ролята на Милер, а майка му - на Луиза. В читалището ни по това време  се е развивала доста разностранна дейност. Имало е  младежка кооперативна група от около 200 човека, имало е и симфоничен оркестър, ръководен от Борис Петров, започват и първите кинопрожекции. А Угърчин е наброявал 10 000 души...

Читалищната сграда и общината в Угърчин през 1940 г. 

Години по-късно, когато Стефан Данаилов става един от най-известните и обичани български актьори, той играе в същата пиеса, която баща му режисира  в Угърчин. Но този път тя е поставена на сцената на Военния театър в София. Поканил специално баща си да гледа това представление...

Странно. Бившият министър на културата и известен български актьор, преподавателят в Националната академия за театрално и филмово изкуство професор Стефан Данаилов  разказа за един епизод от историята на нашето читалище с 80 годишна давност. Епизод, за който досега не сме имали информация.

Много други такива епизоди от вече 125 годишната история на читалището ни вероятно завинаги ще потънат във времето, без да остане някаква следа за тях. Но понякога се случва невероятното и оживява част от това минало, разказана на неочаквано място от неочакван човек.
 
Борислав ПАТАРИНСКИ