МАЙОР СТОЙЧЕВ ЗАГИВА ПРИ ОТБРАНАТА НА ЛЕНИНГРАД

 

Преди няколко дни, на 27 януари, в Русия  беше отбелязана 75-годишнината от разгрома на войските на германския Вермахт при Ленинград и свалянето на 882-дневната блокада на града. Това е един от най-трагичните и величави епизоди от Втората световна война. В продължилата 2 години и 5 месеца битка загиват повече от 50 000 съветски войници и офицери, но и над 800 000 цивилни жители на града - най-вече  от глад, студ и бомбардировки.
   Сред загиналите защитници на Ленинград има и един угърчинец. В Пискарьовското гробище край града, който днес се нарича Санкт Петербург, на една от хилядите надгробни плочи на загинали офицери  пише: "МАЙОР СТОЙЧЕВ И. Б. 1902 - 1943". Днес малцина в Угърчин знаят нещо за този човек. Затова накратко ще разкажем за него това, което ни е известно.

   Илия Ботев Стойчев/Илиевски/ се  ражда в Угърчин на 20 май 1902 г. в заможно семейство. Родителите му се занимават със земеделие и скотовъдство. Има три сестри и трима братя. Много обича майка си и  е силно привързан към нея. Ученолюбив е, но е  буен по характер. В Угърчин завършва основното си образование, след което отива в Плевен и учи в гимназия. Запознава се с Васил Героя и Тинко Симов и започва да се занимава с политическа дейност.

   След гимназията се завръща в Угърчин.  През 1923 г. става член на БКП и попада в полезрението на полицията. След преврата на 9 юни 1923 г.  участва в Юнското въстание в Плевен, а след това и в Септемврийското въстание. Полицията го търси активно и затова напуска Угърчин. Известно време живее  в София при угърчинците Никола Павлов и Стойко Съботинов. Не се отказва от политическата си дейност.  Върши я нелегално. Полицията продължава да го търси, но хазаинът му не го издава, въпреки, че е член на дясната партия Демократически сговор.

   След атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 г. положението става още по сложно и Илия решава да напусне страната. Среща се за последно с баща си, който му дава 500 лева. С помощта на хазаите през август напуска България и през Сърбия стига до Съветския съюз.

   Установява се в Ленинград и с други българи емигранти се записва във Военно-инженерното училище. По това време се запознава с едно момиче на име Татяна Ивановна. Обикват се и често се срещат. Но когато завършва училището през 1927 г., Илия Стойчев е изпратен в Москва. Връзката му с Татяна продължава  още около година, но после прекъсва. Последното му писмо до нея е изпратено от Кремъл от Обединената военна школа. Взет е в охраната на министър председателя на Съветския съюз Михаил Калинин и това не му позволява да поддържа повече връзка с нея. Татяна се омъжва за друг човек, но в сърцето и остава Илия.

   На 31 юли 1938 г. по време на сталиновите репресии е арестуван, но през август същата година е освободен като необосновано арестуван.

   Когато хитлеристка Германия напада Съветския съюз Илия Стойчев отива в Ленинград и става един от неговите защитници. Загива на 18 март 1943 г. като майор от Червената армия.

   Минали са повече от 15 години от последната им среща, но Татяна  не го е забравила. Упорито го търси след войната и накрая го открива... в Пискарьовското гробище. Дълги години тя носи там цветя. Снимката на паметната плоча, която ви показваме, е от октомври 1982 г. На нея се вижда и последният, макар и поизсъхнал букет...

 

   В Угърчин има поставена паметна плоча на мястото, където е била къщата на Илия Стойчев и беше наименувана улица в негова памет.

   Да тръгнеш от угърчинските колиби и да стигнеш до Кремъл, до охраната на най-близкото обкръжение на Сталин. И вместо да използваш това си положение, за да останеш някъде на завет и изчакаш бурята на войната да отмине, да се хвърлиш в нейния огън и да изгориш. Това май заслужава да се помни.

   За написването на този материал са използвани данни от книгата на Марин Мяшков "Никога няма да ги забравим".