Читалище Угърчин: ЦЕНТЪР НА ОБЩИНА, 1971

Важни събития в историята на Угърчин - част 19

70-те години на ХХ век за Угърчин са период на непознато до тогава по мащаба си строителство, увеличаване на промишленото и селскостопанското производство, сериозни постижения в областта на културата и др. През 1971 г. около Угърчин са обединени над десет села в Аграрно-промишлен комплекс, а през 1979 г. тези села са вече част от новоизградената селищна система - община Угърчин.

1971 година

На 10 април е учреден Аграрно-промишлен комплекс с център град Угърчин. Главната му цел е увеличаване на селскостопанската продукция, снижаване на себестойността ѝ и внедряване на промишлена технология при производството на тази продукция. Новоизграденият АПК обединява ТКЗС в селата Лесидрен, Катунец, Микре и гр. Угърчин, като към тях са и селата Кирчево, Голец, Сопот, Малка Желязна, Каленик, Орлене, Драгана, Славщица и Соколово с Киркова махала. Комплексът обхваща няколко десетки хиляди декара обработваема земя и не по-малко ниви и гори, които се разпростират на около 40 км от север на юг и от изток на запад. Тук се отглеждат и няколко хиляди декара трайни насаждения и по няколко хиляди глави едър и дребен добитък. Машино-тракторната станция по същество става част от този комплекс, а директорът ѝ - зам. председател на АПК. Първият председател на АПК е Злати Колев от Лесидрен.

На 27 юни се провеждат избори за местни органи на властта, а на 1 юли, почти две години след обявяването на Угърчин за град, се свиква първата учредителна сесия на Градския народен съвет. В него влизат 40 съветници, представители на БКП, БЗНС и безпартийни. Те избират Изпълнителен комитет от 7 човека с председател Георги Петков Ненов. Той изпълнява и функциите на кмет. Тогава местната власт не се е деляла на законодателна и изпълнителна.

През юли се сливат Трудово-производителна кооперация „Георги Димитров” - Угърчин, ТПК „Банко Пенчев” - с. Катунец и ДИП „Руен” - с. Микре. От февруари 1972 г. новообразуваната кооперация се преименува в Районна трудово-производителна кооперация комбинат „Георги Димитров”.

На 1 октомври Потребителна кооперация „Ново време” - Угърчин се обединява с Потребителна кооперация - Катунец с активите и пасивите на трите села - Катунец, Каленик и Орлене, които са към нея. Кооперацията запазва името „Ново време”.

Ежедневно Угърчин има автобусни връзки с Ловеч, Плевен и София, като за столицата пътуват автобуси сутрин в 5 часа и на обяд в 13 часа, а обратно - в 14 часа. За Ловеч и обратно пътуват няколко автобуса. Поддържат се ежедневни връзки и с градовете Враца, Червен бряг, Луковит и Габрово. Цената на билета до Ловеч е 80 стотинки, а до София -2,80 лв. Създадената през 1967 г. таксиметрова служба в Угърчин към този момент разполага с осем леки автомобила и два товарни. От средата на 60-те години в Угърчин, както и навсякъде, започват да се увеличават и личните автомобили.

В цех ”Велур”, освен кожено-галантерийни изделия, започва производството и на кожени облекла.

В началото на 70-те години в Угърчин са докарани група от около 20 затворници. Те са с по-лек режим на изтърпяване на наказанията, постоянно пребивават тук и работят на строителните обекти, за да запълнят липсата на работна ръка.

1972 година

От 1 януари Потребителна кооперация „Ново време” се обединява и с потребителната кооперация в с. Микре, към която са и селата Голец, Сопот и Соколово. От тази дата тя се преименува на Районна потребителна кооперация „Наркооп”.

През 1972 г. е завършено строителството на няколко нови сгради, започнати в края на 60-те години: Голяма четириетажна административна сграда в центъра на Угърчин; Детска градина на два етажа с отделен кухненски блок; Общежитие на СПТУ по автотранспорт; Трети етаж на търговската сграда в центъра, който да се ползва за хотел, както и разширение на ресторанта на партера.

1973 година

Построено е ново хале за цех”Тръбна мебел”.

В читалището от втората половина на 60-те и през 70-те години основни дейности са театралната, певческата, музикалната и танцовата. Библиотеката ежегодно увеличава своя фонд. За режисиране на театралните пиеси се канят професионалисти, предимно от Ловешкия театър. Киното ежедневно има по две прожекции на филми.

Източно от Угърчин е изграден язовир „Морун” с помпена станция, която осигурява напояването на 2500 дка обработваема земя.

1974 година

Завършено е строителството на три корпуса на цех „Тръбна мебел”. Изградено е ново крило към сградата на основно училище „Кирил и Методий”.

РТПК „Георги Димитров” е преименувана на „Угърчинска комуна”. Дейността ѝ постепенно се разраства.

Машино-тракторната станция с директор Вълчо Балевски по това време е сред четирите най-добре работещи в страната. Машинният ѝ парк ежегодно се попълва с нова техника. В новата административна сграда ежедневно работи столова за механизаторите.

На зърноплощадката в долния край на Угърчин се изграждат сушилни за зърното и навеси, където то да се съхранява. След създаването на ТКЗС и МТС за нуждите им са построени и продължават да се строят редица стопански и други постройки.

Върви асфалтиране на много улици в Угърчин. Асфалтират се и междуселските пътища.

1975 година

С Указ № 6 на Държавния съвет на Народна република България от 5 януари 1975 г., подписан от председателя Тодор Живков, читалището е наградено с орден „Кирил и Методий” - I степен във връзка с 80 години от създаването му и за неговата дългогодишна народополезна дейност.

Изградена е 1,5 км корекция на река Каменица.

1976 година

На горния площад в центъра на Угърчин е завършено строителството на триетажна сграда на телегафо-пощенската станция с автоматична телефонна централа. След нейното откриване много хора поставят телефонни апарати в домовете си. Радиовъзелът също е разположен там.

От месец август в Угърчин започва да излиза вестник „Друм”, като орган на Градския комитет на БКП, Градския народен съвет и АПК. Вестникът излиза два пъти месечно и в него се публикуват материали и снимки, свързани с ежедневието в Угърчин, историята и културата му.

1977 година

Завършени са още няколко строителни обекта: Жилищен блок „Еделвайс” с 20 апартамента на горния площад в центъра на Угърчин; Още едно ново крило към сградата на основно училище „Кирил и Методий” с 24 стаи; Бензиностанция с три колонки на изхода от Угърчин по посока Дерманци и Луковит; Микротехнически център за обслужване на автомобили.

1978 година

Извършена е реконструкция на магистралния водопровод от извора „Топля” край с. Голяма Желязна до Угърчин.

През август е пуснат в експлоатация Хранително-вкусов комбинат. Предвидено е да произвежда продукция за 15 000 души, като за 16 часа осигурява 12 тона хляб, 2 тона боза, 1 тон тестени закуски и 400 кг сладкарски изделия. С тази продукция се задоволяват нуждите на населението не само на Угърчин и селата, които са към РПК „Наркооп”, но и част от нея отива към съседните градове.

Театралният състав при читалището е първенец в Окръжните празници на Петия републикански фестивал на художествената самодейност.

1979 година

По решение на партийното и държавното ръководство на страната се образуват нови териториални структури, наречени селищни системи или общини. Те обхващат по няколко села около един административен център, обикновено град. Окръзите се запазват като по-големи териториални единици, в които влизат по няколко селищни системи-общини. В Угърчинска община, освен Угърчин, влезли селата Лесидрен, Кирчево, Катунец, Микре, Голец, Драгана, Сопот, Каленик, Соколово, Славщица, Орлене и махалите Киркова и Василковска с общо население 14 996 души.

След проведените местни избори на 25 март, три дни по-късно се свиква учредителна сесия на новоизбрания Общински народен съвет, в който влизат 95 общински съветници от всички населени места на общината. Те са издигнати от Отечествения фронт, като 47са представители на БКП, 17 - на БЗНС и 31 са безпартийни. 60 тях са мъже и 35 - жени. На тази сесия е избран Изпълнителен комитет от 11 човека с председател Георги Ненов, който същевременно е и кмет на общината. Клетва полагат и 66 народни съветници от селата на общината, както и 11 кметове на тези села. Сесии на Общинския народен съвет обикновено се свикват два пъти годишно - при приемане на бюджета и в началото на второто полугодие. Общинските съветници не получават възнаграждение за работата си като такива.

Територията на общината обхваща 569 036 дка, като 156 281 дка е обработваемата земя.

През 1979 г. в общината е произведена промишлена продукция за 23 174 000 лева и селскостопанска - за 10 580 000 лева. Над 2 000 000 лева са отделени за строителство/трябва да се има предвид, че стойността на лева тогава и днес не е съпоставима - днес е по-евтин/.

Над 400 души работят само в предприятията на Угърчин, над 300 – в МТС и още толкова в ТКЗС - Угърчин.

През годината са построени: Стадион с 1200 места и общежитие към него; Административна сграда на РПК „Наркооп”.

1980 година

В края на 70-те години, особено след създаването на общината, в Угърчин се установяват на домуване няколко автобуса от Автокомбинат - Ловеч. Те извършват ежедневни рейсове до Ловеч и селата на общината, като до селата на общината пътуват три пъти дневно. Отделно има градски автобус, който сутрин на обед и вечер пътува от горния до долния край на Угърчин/над 3 км/ и обратно, возейки основно работници от предприятията, МТС и ТКЗС, както и ученици и други граждани.

Описаните през това десетилетие събития в Угърчин се случват във време, когато Българската комунистическа партия е доминиращият политически фактор в страната, който взема важните решения за нейното развитие в условията на държавен социализъм, а представата за демокрация е друга. Затова и Общинският комитет на БКП в Угърчин има ключова роля при управлението на града и общината. Но що се отнася до Угърчин, трябва да отбележим съществената роля в този период на още един фактор. Този фактор е субективен и е конкретен човек от Угърчин, заемащ в продължение на повече от 15 години най-важния пост в Ловеч. Това е първият секретар на Окръжния комитет на БКП Петър Балевски. С действията си той неведнъж е показвал загриженост за Угърчин и благодарение на него се случиха редица положителни неща за града в областта на строителството, промишлената и селскостопанската дейност и др. Оценките за формата на управление на държавата ни и за действията на нейните управници в този период, днес са твърде полярни и нееднозначни. Въпреки това, след като бяха изминали повече от 10 години след края на това управление, Общинският съвет в Угърчин взе решение, с близо две трети от гласовете, горният площад в центъра на града да носи името на Петър Балевски.

(Следва продължение)

За изготвянето на тази част бяха използвани данни от книгата „История на Угърчин” от Марин Мяшков, притурката на в. „Стремление” „520 години с името Угърчин” от 2005 г. и материали от в. „Друм” от този период.

НА СНИМКИТЕ:

1. В час по практика в СПТУ по автотранспорт.

2. Угърчин 1971 г.

3. Административната сграда и търговската сграда с хотела 1972 г.

4. Сградата на МТС със столовата.

5. На пролетния празник "Светиите" в Угърчин - 22 март 1974 г.

6. Балканче - крос на "Светиите".

7. Читалищният хор в средата на 70-те.

8. Новата пощенска сграда.

9. Жътва с комбайн СК-4 без климатик и компютър.

10.Кратък отдих на полето до трактора.

11.Боню Щрегарски - първи секретар на Общ. к-т на БКП в Угърчин в ролята на Фердинанд в поставената от читалището пиеса "Царска милост".