80-ГОДИШНАТА ПРЕДИСТОРИЯ НА ДНЕШНИЯ ВЕСТНИК „ДРУМ”

 Община Угърчин възобнови издаването на вестник „Друм” на 18 април 2019 г.  Казваме „възобнови”, въпреки че в карето най-отгоре на първата страница на първия брой пише: „Имаме удоволствието да ви представим първия вестник за община Угърчин, вестник „Друм”. Броят е първи и годината е първа. И ако името на вестника не беше „Друм”, това до голяма степен щеше да е така. Но вестник с такова име излиза за първи път в Угърчин на 2 август 1940 г. Това има пряка връзка и с читалището ни. 

   Онова, което ще прочетете по-надолу не е търсене на конфронтация с хората, които сега издават в. Друм”, нито е заяждане на дребно. По-скоро искаме да разкажем за предисторията на днешния в. „Друм”, която започва преди 80 години и която считаме, че ще бъде интересна за читателите. Част от тях са и читатели на сегашния в. „Друм”, където намират място и материали, публикувани преди това в блога на читалището.

ЛИТЕРАТУРНАТА ЗАДРУГА

    През 1936 г. по инициатива на поета Найден Стефанов в читалището ни е създадена „Литературна задруга”. Тя обхваща местни поети и писатели, които по това време са над 15 души. Често литературните творци уреждат литературни четения и забави в читалището. Публика за тях не липсва в над девет хилядния Угърчин. Канят се и поети и писатели дори от София, като  Стоян Ц. Даскалов, Паун Генов, Петко Бойкински и др. Творби на членове на задругата започват да се появяват и в печата, а в края на 1936 г. ловешкият вестник „Стремление” урежда страница на угърчинските поети и писатели. През 1937 г. и другият ловешки вестник „Народен глас” също урежда такава страница. 

   И през следващите години дейността на задругата става все по-популярна. А в началото на 1940 г. излиза и първият брой на вестник „Угърчинска бразда” - орган на задругата.

   При подготовката на втория брой на вестника обаче, възникват някои разногласия между членовете на задругата, относно творбите, които трябва да се отпечатат. Спорът е на идейна основа. В задругата членуват хора с различни политически убеждения. Надделяват тези с десни националистически убеждения при определяне съдържанието на втория брой и това води до отделянето на четирима души от задругата - Найден Стефанов, Димитър Мустакерски, Кирил Бочевски и Борис Сираков.

СЪЗДАВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИЯ КРЪГ „ ДРУМ” И ВЕСТНИК „ДРУМ”

   На 2 юни 1940 г. четиримата отделили се от задругата поети се събират в подножието на боровата гора на хълма Бели камък край Угърчин и решават да създадат литературен кръг при читалището. Наименуват го „Друм” - път. За председател е избран отново Найден Стефанов, а за секретар - Борис Сираков. 

   Към новосъздадения литературен кръг се присъединяват и други местни творци, а литературната задруга реално спира своята дейност. Взема се решение за издаване на вестник под името „Друм”, който ще излиза веднъж месечно, а също и отпечатване на книжки със стихове на членовете на литературния кръг в поредица, озаглавена „Библиотека „Друм”.

   Първият брой на вестник „Друм” излиза на 2 август 1940 г. в тираж 1000 броя. Той се състои само от две страници. Издава се като притурка на ловешкия вестник „Народен глас”, за да се избегне цензурирането му, защото по това време е имало официален орган за цензуриране на всички печатни материали. За отпечатването на този брой четиримата учредители на „Друм” дават по 100 лева.

  В първия брой преобладават литературните творби, но има и материали, посветени на актуалната обстановка, както и кратка хроника, в която се съобщава, че благодарение на усилията на кмета Дико Стоянов през 1940 г. ще влезе в експлоатация новопостроеното шосе до с. Дерманци, мостът на река Каменица и новата сграда на училище „Отец Паисий”.

   Всеки следващ месец на 1940 г. излиза по един  брой на вестника. Половината от него се разпространява в Угърчин, а останалите броеве - във Варна, , Хасково, Враца, Бяла, Ловеч, София, Плевен, Кърджали, Луковит, Карлово, Никопол, Лом, Пловдив...

   Литературният кръг „Друм” междувременно издава и няколко стихосбирки на свои членове:  „Откоси” на Борис Сираков, „Овчарски песни” и „Под есенното небе” на Найден Стефанов, „Пролетно утро” на Кирил Бочевски. Установени са връзки с творци и от други населени места, като Стойко Данчев от с. Лозница, Тотю Теглийски от с. Дойренци, Илия Петков от с. Радювене,  Трифон Христов от с. Радотина, Иван Нивянин от с. Джурилово и др. Започва взаимно сътрудничество между литературния кръг „Друм” и литературния кръг „Изкуство и печат” в гр. Хасково чрез Иван Пеневски, както и с литературния кръг „Младо село” в с. Дойренци чрез Тотю Теглийски.

   Литературните творци, членуващи в кръга „Друм”, са били предимно хора с леви убеждения, някои от които и привърженици на забранената Българска работническа партия/комунисти/ и на Работническия младежки съюз/РМС/. Много от техните творби са били със социална и антивоенна насоченост във време, в което германската военна машина вече е покорявала Европа, а нашето правителство се е готвело да стане съюзник на Третия Райх. Съдържанието на в. „Друм” и на издадените стихосбирки привлича вниманието на официалната цензура и в началото на 1941 г. седмият брой на вестника е спрян в печатницата и повече не излиза до 1946 г. През пролетта на 1941 г. в печатницата на Симеон Балтаджиев в гр. Бяла е отпечатан „Младежки литературен сборник „Друм” с творби на 25 творци. Малко след като сборникът е поел към своите читатели в цялата страна в печатницата идва полиция със заповед да го конфискува. Успяват да изземат една много малка част от него.

    Присъединяването на България към Тристранния пакт на страната на Германия, Италия и Япония на 1 март 1941 г. и започналата през юни същата година война срещу Съветския съюз водят до ожесточаване на цензурата у нас и става почти невъзможно издаването на вестници и книги, които не са в унисон с политиката на правителството. В новите условия литературният кръг „Друм” реално прекратява дейността си до 1945 г.  През 1942 г. обаче, в Угърчин започва да излиза друг вестник. Името му е „Нови дни”. Издава го общината под редакторството на кмета Ботьо Пейчевски. Под главата на вестника пише, че е двуседмичник за народностна култура и стопанство. Но на него ще се спрем отделно в друга публикация. 

   След 9 септември 1944 г., когато се  установява властта на Отечествения фронт в България и комунистическата партия се налага като управляваща за един доста дълъг период от време, чак до 1989 г., членовете на литературния кръг „Друм” възобновяват дейността му и издаването на в. „Друм”.  През януари 1946 г. излиза един брой на в. „Друм”. В този период издават и няколко  книжки, сред които и двете  стихосбирки на Борис Паунов „Борба за живот” и „Шмайзерът пее”. Но това е време на следвоенна оскъдица. Много стоки от първа необходимост са с купони. Хартията също е твърде дефицитна и става много трудно издаването на книги и вестници. По тази причина литературният кръг силно ограничава издателската си дейност. Той продължава да съществува и през следващите години, но в новите условия на дълбоки обществено-политически и икономически промени в страната, в това число и в Угърчин, той минава на по-заден план в културния живот на града ни. Немалко от членовете му, довчерашни младежи, търсят своята реализация в по-големите градове, което също се отразява на дейността му.

   И все пак през януари 1960 г. литературният кръг издава „Юбилеен Друм” - единичен вестник, посветен на 20-годишнината на литературния кръг „Друм”и издавания от него вестник със същото име. Има запазена снимка на проведена сбирка на литературния кръг по това време, която публикуваме. На нея в средата се вижда инициаторът за създаването на кръга Найден Стефанов, който говори нещо на друмци.

   Историята на литературния кръг „Друм” може да се каже, че приключва 50 години след появата му с издаването на юбилеен литературен сборник през 1990 г. По това време двама от първоначалните създатели на кръга Найден Стефанов и Кирил Бочевски вече са покойници, но Борис Сираков, подпомогнат от Петър Чолов и Тоню Теглийски съставя сборника. В него на 141 страници е представено творчеството на 30 литературни творци от Угърчин и на още 10 от други населени места, които са писали за Угърчин или са имали връзка с литературния кръг „Друм”. При съставянето на сборника Борис Сираков използва ръкописа на подготвената по-рано от Кирил Бочевски книга „Угърчинска антология”. Краят на литературния кръг „Друм” съвпада с нови дълбоки обществено-политически промени в страната ни. Но вестник „Друм”, възстановен през 1975 г., продължава да излиза.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА В. „ДРУМ” ПРЕЗ 1975 Г. 

   На 18 юли 1975 г. по инициатива на Бюрото на Градския комитет на БКП  е свикано съвещание на партийния и стопанския актив на Угърчин, на което се предлага да започне издаването на местен вестник. На съвещанието присъстват и бивши редактори на в. „Друм”, които неведнъж са поставяли въпроса за възобновяване издаването на вестника.  Първият секретар на ГК на БКП Боню Щрегарски прави изложение за назрялата необходимост от издаването на местен вестник. Предлага да носи името на издавания през 1940 - 1941 г. вестник „Друм”. Предложението е прието единодушно. Решава се вестникът да има тираж 1000 броя и да излиза два пъти месечно.

   Първият брой на възстановения вестник „Друм” излиза на 20 август 1975 г. като орган на Градския комитет на БКП, Градския народен съвет и Аграрно-промишления комплекс. В концепцията му е заложено отразяването на обществено-политическия и стопански живот в Угърчин и околните населени места, влизащи в Аграрно-промишления комплекс. След създаването през 1979 г. на общината като административна единица с център Угърчин и включваща още 11 села, вестникът става орган на Общинския комитет на БКП, Общинския народен съвет и АПК. През 1987 г. обаче, след някои реформи в обществено-политическия живот на страната ни под влияние на така нареченото „преустройство”, под главата на вестника вече пише само „Общински двуседмичен вестник”. Финансирането му идва основно от общината, но и АПК помага. Годишният абонамент за вестника е 1 лев, като близо половината от тиража му се разпространява сред абонати извън Угърчин.

   В края на 1988 г. с централно решение от София в. „Друм”, както и други общински вестници, е спрян, но шест месеца по-късно, през юли 1989 г., е възобновено излизането му. 

   Вестникът продължава да излиза и след настъпилите сериозни обществено-политически и икономически промени при свалянето на Тодор Живков от най-важните партийни и държавни постове в България на 10 ноември 1989 г.. Започналата икономическа криза в страната прави по-трудно издаването му, усеща се и недостиг на хартия в печатниците. И тъй като парите, осигурявани от общината не достигат, се търсят и спонсори. Най-сериозен от тях е кожухарската фабрика „Цанко Патарински”. До края на 1988 г. вестникът се печата в Ловеч, но след възобновяване на излизането му в средата на следващата година, вече се ползват услугите на печатницата в Тетевен, а по-късно и в Луковит, като се търси най-ниската цена за отпечатването му.

   На проведените общински избори през есента на 1991 г. за кмет на община Угърчин е избрана Милена Монова, която е представител на новопоявилата се дясна политическа формация Съюз на демократичните сили. Тя не харесва съдържанието на в. „Друм”, каквото е към онзи момент и от март 1992 г. вестникът спира да излиза, а пишештият тези редове, е уволнен след повече от 11 години работа във вестника, тъй като образованието му не отговаряло на заеманата длъжност редактор. Това е краят на най-продължителния период, през който в. „Друм” е излизал почти без прекъсване /1975 - 1992 г./.  Главни редактори през тези близо 17 години са били Стефан Димитров, Стефка Лисичкова, Митьо Щрегарски, Рада Христова, Петър Костов, а щатният състав на редакцията е достигал  4 човека в първите години.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА В. „ДРУМ” ПРЕЗ 1992 Г.

   Спирането на в. „Друм” през 1992 г. не е продължително и от средата на същата година той отново започва да излиза като общински вестник, финансиран основно от общината. За главен редактор е назначен външен човек - Митко Щирков. Съдържанието на публикуваните материали вече е в унисон с вижданията на кмета на общината. Като цяло се запазва концепцията да се публикуват материали, свързани с обществено-политическия и икономическия живот на общината, но с доминиране на дясната политическа гледна точка в повечето от тях. След възобновяване на излизането на вестника той е с ново графично оформление на главата му, годината е първа и броят е първи. Предпечатната подготовка е на издателска къща „Стремление” в гр. Ловеч и печатането е в „Ловеч - принт”. След няколко броя Митко Щирков отстъпва мястото като редактор на Даниела Коларова от гр. Ловеч, която е дъщеря на един от най-известните ловешки журналисти Цочо Коларов. По това време той е издател на в. „Стремление” и яростен критик на комунистическото управление на страната ни преди 1989 г.

   В този си вид вестник „Друм” излиза около две години, но не много редовно и след преждевременното отстраняване от съда на Милена Монова като кмет през февруари 1995 г. спира за дълъг период от време - 24 години. През този период е издаден единичен брой през септември 2015 г.

   Вестник „Друм” днес е доста различен от своите предшественици със същото име, излизали през последните 80 години. Той има своите читатели и без съмнение е добре, че излиза, въпреки, че електронните медии упорито изтласкват печатните.

    От 1940 г. и досега  вестник „Друм”  много рядко е бил политически неутрален, което едва ли е негов плюс, но въпреки това на страниците му може да се намери информация и извън конюктурните политически писания. Именно тази информация за събития от живота в Угърчин и общината е това, заради което си е струвало той да излиза в миналото и днес, защото няма друго печатно издание, от което бихме могли да почерпим толкова информация за живота в нашия град, както от в. „Друм“. И можем само да съжаляваме, че от тези 80 години след първата му поява, вестникът е излизал общо едва около 27 години. Но дори и така, дори с всичките си недостатъци на един малък провинциален вестник „Друм“ може да бъде наречен летописецът на Угърчин, а пожълтелите му страници ще разказват и на тези след нас , че нещо тук се е случвало, че тук са живели хора...                                

Борислав ПАТАРИНСКИ