четвъртък, 9 ноември 2023 г.

РАДОЕ, ЖИВ ЛИ СИ ?

 "На оня свят" по д-р Радой Еков

   Преди 40 години в редакцията на в. "Друм" пристигна писмо от д-р Радой Еков, угърчинец, зъболекар, живеещ от доста време в гр. Русе. Той беше редовен абонат на вестника и понякога изпращаше  материали за публикуване. В писмото той разказваше любопитна случка със самия него, която тогава не  намери място във вестника. По-надолу ще се опитаме да ви я преразкажем, тъй като оригиналното писмо  не е запазено. Надяваме се да ви бъде интересно.

    Доктор Радой Еков постъпил в болницата на лечение и останал там около седмица. Русе е голям град, но може би и заради професията му, много хора  познавали д-р Еков. Немалко от неговите познати вече знаели, че е в болницата, когато се разнесла вестта, че е починал... Всъщност бил починал  един друг лекар с фамилия Неков.

   На следващия ден, след като се разнесла тази тъжна вест, вкъщи у д-р Радой Еков започнали да идват хора на поклонение и  да поднасят съболезнования на съпругата му. Пристигнала и ловната дружинка от едно съседно село, където той членувал. Донесли венец, били подготвили траурно слово, носели и пушките да гръмнат за последно преди да го спуснат в гроба. "Но аз говорих с него снощи по телефона..." - понечила да каже жена му. Хората обаче само кимали разбиращо с глава. Паника започнала да обзема жената, но все пак решила да позвъни в болницата, за да се убеди, че не е говорила с човек от оня свят предишната вечер. Свързали я и от другата страна чула гласа на съпруга си:

   - Радое, жив ли си?...- попитала тя.

   - Жив съм. Що за въпрос?... - отговорил той.

   - Ами тук едни хора такова... - взела да увърта жена му. 

   - Какви хора, за какво говориш?

   - А-а, не, нищо... Аз само исках  да те чуя. Като си дойдеш вкъщи ще ти разкажа. Оздравявай по-бързо! - и затворила телефона.

   " Опечалените" приятели се извинили на съпругата на доктора и си тръгнали доволни, че Радой Еков е жив и почти оздравял в болницата.

   Някои от приятелите на д-р  Еков обаче не успели нито да отидат на поклонение в дома му, нито да го изпратят на гробищата. "Когато  седмица по-късно срещнах един такъв приятел на улицата, той едва не припадна..." - завършваше разказът на доктора в писмото му отпреди 40 години.

четвъртък, 19 октомври 2023 г.

ПОЛКОВНИК МИХАИЛ ВОЙНИКОВ - КОМАНДИРЪТ НА 6-ТИ КОНЕН ПОЛК

155 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕДИН УГЪРЧИНЕЦ, КОГОТО НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯМЕ


110 години от Балканската и Междусъюзническата война и 105 години от края на Първата световна война

Неведнъж в блога ни по различни поводи сме споменавали името на един известен в миналото угърчинец - Иван Войников/Лъвът/ - учител, общественик, читалищен деятел, участник в Балканската и Първата световна война, внук на свещеника Михал Войниковски, укривал Левски в Угърчин. 

И това е само малка част от богатото му житие. Оказа се, че Иван има по-голям брат Михаил, който също има интересна биография. И понеже рано напуска Угърчин, днес почти никой тук не знае нищо за него. Но в Уикипедия има качена цяла беседа за полковник Михаил Войников като заслужил български офицер.  Днес ще ви разкажем за командира на 6-ти Конен полк по време на Първата световна война, който освен това е юрист и съдия. В друг пък сайт - GTrees.net, където  е описано родословието му, той е генерал, д-р Михаил Войников. Едно обаче е безспорно в публикациите за него - той е роден в Угърчин и е от рода Войникови, малък род,  оставил трайна следа в угърчинската история.

Михаил Николов Войников е роден преди 155 години  в Угърчин на 1 октомври 1868 г. Вероятно е кръстен на дядо си поп Михал. Не е известно колко време е живял в Угърчин, тъй като част от фамилията се премества в Ловеч. Но на 15 септември 1883 г. постъпва на военна служба в конницата. Участва в събитията по време на Съединението на България през 1885 г. като подпряпоршчик от Татар-Пазарджишка №3 дружина, а в последвалата Сръбско-българска война е редник в гвардейски ескадрон.

Фамилна снимка на Войникови

През 1892 г. завършва Кавалерийското юнкерско училище в гр. Твер в Русия и е произведен в чин подпоручик. Това е началото на неговата офицерска кариера. Служи в няколко кавалерийски подразделения. През 1902 г.  вече е ротмистър във 2-ри конен полк и бива командирован отново да учи в Русия. Този път в офицерската кавалерийска школа в гр. Санкт Петербург.  Завършва я през 1904 г. и се  завръща  във 2-ри конен полк, където поема командването на ескадрон. През 1910 г. е произведен в чин майор и  през Балканската и Междусъюзническата война/ 1912 - 1913 г./ е командир на допълващ ескадрон в 5-ти конен полк.

На 22 септември 1914 г. е произведен в чин подполковник и от началото на 1915 г. е командир на дивизион в 1-ви конен полк. След  включването на България в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария, подп. Михаил Войников продължава да е командир на дивизиона до края на 1916 г. А от януари 1917 г. поема командването на 6-ти конен полк. Мирновременното базиране на полка е в Харманли, но по време Първата световна война той участва през 1917 г. в бойните действия на Добруджанския фронт, а през лятото на 1918 г. е преместен в Македония.

Нямаме информация в кои точно сражения е участвал подп. Войников с кавалеристите си, но през 1917 г. той е награден с Военен орден „За храброст” IV степен 2 клас. По-късно през същата година тази награда е променена във Военен орден „За храброст” IV степен 1 клас. А на 30 май 1917 г. той е произведен и  в  чин полковник.  През 1918 г. е награден и с ордени „Свети Александър” V степен и „Свети Александър” IV степен с мечове по средата. Даването на тези награди говори за сериозни заслуги при участието по фронтовете на войната. 

Михаил Войников на фронта край Битоля 1918 г.

В публикуваните материали в Интернет няма нито една снимка на Михаил Войников. Но в читалищния архив разполагаме с две снимки. Едната снимка е от архива на брат му Иван Войников. Тя е изпратена от фронта край Битоля на 24 август 1918 г. Там Михаил Войников е сниман по време на затишие в боевете пред землянка. Отзад на снимката пише: „Пред землянката в парка. Михаил. 24.VIII.918 г. Битолско”. Другата снимка е семейна от началото на XX век. Предоставена ни е от писателя и режисьор Павел Павлов, който има кръвна връзка с рода Войникови. На нея отзад вторият от ляво на дясно е Иван Войников, а до него има мъж с военна униформа с когото много си приличат и който изглежда малко по-възрастен от Иван Войников/ Иван Войников е роден 1870 г/. Това трябва да е Михаил Войников. Михаил и Иван са имали още един брат Петко. Той също е бил военен и е имал чин капитан, но нищо повече не се знае за него. На снимката той вероятно е от другата страна на Иван. Имали са и сестра Теодора, за която  също не се дава друга информация.

След войната Михаил Войников служи в Ремонтно конско депо и в Главното интендантство на армията. Освен това в биографичната справка за него в Уикипедия пише, че е юрист и съдия, но кога е получил юридическото си образование и къде, не се дава информация, нито кога е бил съдия. Умира по нелеп начин на 4 юли 1920 г., убит от хазайна си, след като спорен квартирен въпрос е решен в полза на Войников. Погребан е на Централните софийски гробища. Посмъртно през 1921 г. е удостоен и с Народен орден „За военна заслуга” III степен с военно отличие и Орден За заслуга с обикновена лента.

В сайта GTrees.net е поместено семейно интерактивно родословно дърво на Михаил Войников, в което няма разминаване с поместеното в Уикипедия. Но както и по-горе подчертахме, пред името на Михаил Войников е написано генерал,  доктор. Няма обаче никаква информация кога е произведен в чин генерал и какъв доктор е. Затова, въпреки че би било много добре да има още един генерал от Угърчин, освен Радой Сираков, засега ще се въздържим да приемем тази информация като неоспорим факт.

Михаил Войников е бил женен за Василка Маджарова - дъщеря на известния в миналото политик и общественик Михаил Маджаров. През 1911 г. им се ражда син, когото наименуват Петко. Няма информация как Василка Маджарова е отгледала сина си след смъртта на Михаил Войников, но се знае, че писателката Анна Каменова е нейна сестра и Василка е намирала подкрепа при нея. Анна Каменова е била омъжена за друг известен политик и общественик Петко Стайнов. 

Писателката Анна Каменова - сестра на съпругата на Михаил Войников Василка Маджарова

Василка Маджарова и синът ѝ Петко Войников неведнъж са гостували в семейството на Анна Каменова, където е бил и дядото на Петко Михаил Маджаров. Жилището им е било в центъра на София на улица „Славянска”. При едно такова гостуване на 10 януари 1944 г. започва една от най-големите бомбардировки от англо-американски бомбардировачи на София през Втората световна война. Всички се спускат в мазето на сградата. Тук е и съпругата на Петко. Скоро следва пряко попадение на бомба и сградата се срутва. Оцеляват само Анна Каменова, Петко Стайнов и Михаил Маджаров. Синът на Михаил Войников Петко е сред загиналите.

Днес от рода Войникови никой не е останал в Угърчин. Няма я и къщата, където е живял Иван Войников. Наследници на Войникови има на различни места в страната. Досега единствената връзка  с представител на този род беше Павел Павлов, но за съжаление той наскоро почина.  Времето се опитва да покрие със забрава делата на хора като Михаил Войников, но те са оставили трайна диря и не е толкова лесно да бъдат изличени от паметта ни, защото и сто години по-късно те могат да бъдат светъл пример за нас.

Б. Патарински


петък, 29 септември 2023 г.

ЛЯТО 2023 - МАЛКО ДЪЖД И МНОГО ЖЕГА

 ЧИТАЛИЩНА ХРОНИКА

След относително хладния и дъждовен юни последваха два месеца с малко дъжд и много жега. Топлото и сухо време продължи и през по-голямата част на септември, като дори на 23 септември, първия ден на есента, температурата беше 35 градуса. И в тези жарки условия се случиха някои събития, в част от които и читалището ни имаше участие. За някои от тях вече публикувахме информация, като участието на танцьорите ни във фестивал в Турция и срещата на Пеловския род, но за други ще разкажем накратко по-надолу.

През юли читалището ни отново беше домакин на вече традиционно провеждащото се през този месец забавно лято за децата на Угърчин, организирано от общината. Децата този път бяха забавлявани от аниматори от Троян и други места.


Танцьорите ни участваха в празничната програма по повод 100 години от създаването на читалището  в гр. Николаево, Старозагорска област.

На 25 август момчетата и момичетата от "Фаворит" се включиха със свои изпълнения и при откриване на събора в с. Ъглен, а на следващия ден играха и в Угърчин на срещата на Пеловския род. По повод на тази среща в читалището в едно от фоайетата беше направена изложба с предмети от бита на угърчинци в миналото, традиционни ястия и народни носии. Беше показано и родословно дърво на рода, направено преди повече от 40 години.



Традиционният есенен панаир се събра от 22 до 24 септември. Но  остана в сянката на шестото издание на трюфелфеста на 23 септември. По време на тези събития бяха изнесени и два концерта, в които участваха Нина Николина, Дара, Константин и Християна Лоизу. Своите кулинарни умения по време на трюфелфеста демонстрира Лео Бианки. Основен организатор беше общината с подкрепата на фирма "Хайд".

   В началото на септември обаче се състоя и още една родова среща - на Сопотския род. Това е първата среща на този род. Оказа, че в Угърчин има и други две фамилии Сопотски, които си имат свои родоначалници. За рода Сопотски отделно ще публикуваме и материал, предоставен ни от организаторката на срещата Гинка Сопотска. Интересът към изложбата на родословни дървета в читалището ни напоследък като че ли се засилва. Тук идват хора, които искат да почерпят информация за своите предци. Предстоящо е организиране на среща на Балевския род, но тъй като това е голям род, вероятно ще е нужно повече време докато се осъществи.

На снимките: 1, 2 и 3 - Моменти от забавното лято за децата на Угърчин; 4 - Танцьорите ни поведоха хоро в гр. Николаево; 5 - На събора в Ъглен; 6 - Представители на Сопотския род; 7, 8, 9,10, 11 и 12 - моменти от панаира и трюфелфеста .