ПОЛКОВНИК МИХАИЛ ВОЙНИКОВ - КОМАНДИРЪТ НА 6-ТИ КОНЕН ПОЛК

155 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕДИН УГЪРЧИНЕЦ, КОГОТО НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯМЕ

110 години от Балканската и Междусъюзническата война и 105 години от края на Първата световна война

Неведнъж в блога ни по различни поводи сме споменавали името на един известен в миналото угърчинец - Иван Войников/Лъвът/ - учител, общественик, читалищен деятел, участник в Балканската и Първата световна война, внук на свещеника Михал Войниковски, укривал Левски в Угърчин. 

И това е само малка част от богатото му житие. Оказа се, че Иван има по-голям брат Михаил, който също има интересна биография. И понеже рано напуска Угърчин, днес почти никой тук не знае нищо за него. Но в Уикипедия има качена цяла беседа за полковник Михаил Войников като заслужил български офицер.  Днес ще ви разкажем за командира на 6-ти Конен полк по време на Първата световна война, който освен това е юрист и съдия. В друг пък сайт - GTrees.net, където  е описано родословието му, той е генерал, д-р Михаил Войников. Едно обаче е безспорно в публикациите за него - той е роден в Угърчин и е от рода Войникови, малък род,  оставил трайна следа в угърчинската история.

Михаил Николов Войников е роден преди 155 години  в Угърчин на 1 октомври 1868 г. Вероятно е кръстен на дядо си поп Михал. Не е известно колко време е живял в Угърчин, тъй като част от фамилията се премества в Ловеч. Но на 15 септември 1883 г. постъпва на военна служба в конницата. Участва в събитията по време на Съединението на България през 1885 г. като подпряпоршчик от Татар-Пазарджишка №3 дружина, а в последвалата Сръбско-българска война е редник в гвардейски ескадрон.

Фамилна снимка на Войникови

През 1892 г. завършва Кавалерийското юнкерско училище в гр. Твер в Русия и е произведен в чин подпоручик. Това е началото на неговата офицерска кариера. Служи в няколко кавалерийски подразделения. През 1902 г.  вече е ротмистър във 2-ри конен полк и бива командирован отново да учи в Русия. Този път в офицерската кавалерийска школа в гр. Санкт Петербург.  Завършва я през 1904 г. и се  завръща  във 2-ри конен полк, където поема командването на ескадрон. През 1910 г. е произведен в чин майор и  през Балканската и Междусъюзническата война/ 1912 - 1913 г./ е командир на допълващ ескадрон в 5-ти конен полк.

На 22 септември 1914 г. е произведен в чин подполковник и от началото на 1915 г. е командир на дивизион в 1-ви конен полк. След  включването на България в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария, подп. Михаил Войников продължава да е командир на дивизиона до края на 1916 г. А от януари 1917 г. поема командването на 6-ти конен полк. Мирновременното базиране на полка е в Харманли, но по време Първата световна война той участва през 1917 г. в бойните действия на Добруджанския фронт, а през лятото на 1918 г. е преместен в Македония.

Нямаме информация в кои точно сражения е участвал подп. Войников с кавалеристите си, но през 1917 г. той е награден с Военен орден „За храброст” IV степен 2 клас. По-късно през същата година тази награда е променена във Военен орден „За храброст” IV степен 1 клас. А на 30 май 1917 г. той е произведен и  в  чин полковник.  През 1918 г. е награден и с ордени „Свети Александър” V степен и „Свети Александър” IV степен с мечове по средата. Даването на тези награди говори за сериозни заслуги при участието по фронтовете на войната. 

Михаил Войников на фронта край Битоля 1918 г.

В публикуваните материали в Интернет няма нито една снимка на Михаил Войников. Но в читалищния архив разполагаме с две снимки. Едната снимка е от архива на брат му Иван Войников. Тя е изпратена от фронта край Битоля на 24 август 1918 г. Там Михаил Войников е сниман по време на затишие в боевете пред землянка. Отзад на снимката пише: „Пред землянката в парка. Михаил. 24.VIII.918 г. Битолско”. Другата снимка е семейна от началото на XX век. Предоставена ни е от писателя и режисьор Павел Павлов, който има кръвна връзка с рода Войникови. На нея отзад вторият от ляво на дясно е Иван Войников, а до него има мъж с военна униформа с когото много си приличат и който изглежда малко по-възрастен от Иван Войников/ Иван Войников е роден 1870 г/. Това трябва да е Михаил Войников. Михаил и Иван са имали още един брат Петко. Той също е бил военен и е имал чин капитан, но нищо повече не се знае за него. На снимката той вероятно е от другата страна на Иван. Имали са и сестра Теодора, за която  също не се дава друга информация.

След войната Михаил Войников служи в Ремонтно конско депо и в Главното интендантство на армията. Освен това в биографичната справка за него в Уикипедия пише, че е юрист и съдия, но кога е получил юридическото си образование и къде, не се дава информация, нито кога е бил съдия. Умира по нелеп начин на 4 юли 1920 г., убит от хазайна си, след като спорен квартирен въпрос е решен в полза на Войников. Погребан е на Централните софийски гробища. Посмъртно през 1921 г. е удостоен и с Народен орден „За военна заслуга” III степен с военно отличие и Орден За заслуга с обикновена лента.

В сайта GTrees.net е поместено семейно интерактивно родословно дърво на Михаил Войников, в което няма разминаване с поместеното в Уикипедия. Но както и по-горе подчертахме, пред името на Михаил Войников е написано генерал,  доктор. Няма обаче никаква информация кога е произведен в чин генерал и какъв доктор е. Затова, въпреки че би било много добре да има още един генерал от Угърчин, освен Радой Сираков, засега ще се въздържим да приемем тази информация като неоспорим факт.

Михаил Войников е бил женен за Василка Маджарова - дъщеря на известния в миналото политик и общественик Михаил Маджаров. През 1911 г. им се ражда син, когото наименуват Петко. Няма информация как Василка Маджарова е отгледала сина си след смъртта на Михаил Войников, но се знае, че писателката Анна Каменова е нейна сестра и Василка е намирала подкрепа при нея. Анна Каменова е била омъжена за друг известен политик и общественик Петко Стайнов. 

Писателката Анна Каменова - сестра на съпругата на Михаил Войников Василка Маджарова

Василка Маджарова и синът ѝ Петко Войников неведнъж са гостували в семейството на Анна Каменова, където е бил и дядото на Петко Михаил Маджаров. Жилището им е било в центъра на София на улица „Славянска”. При едно такова гостуване на 10 януари 1944 г. започва една от най-големите бомбардировки от англо-американски бомбардировачи на София през Втората световна война. Всички се спускат в мазето на сградата. Тук е и съпругата на Петко. Скоро следва пряко попадение на бомба и сградата се срутва. Оцеляват само Анна Каменова, Петко Стайнов и Михаил Маджаров. Синът на Михаил Войников Петко е сред загиналите.

Днес от рода Войникови никой не е останал в Угърчин. Няма я и къщата, където е живял Иван Войников. Наследници на Войникови има на различни места в страната. Досега единствената връзка  с представител на този род беше Павел Павлов, но за съжаление той наскоро почина.  Времето се опитва да покрие със забрава делата на хора като Михаил Войников, но те са оставили трайна диря и не е толкова лесно да бъдат изличени от паметта ни, защото и сто години по-късно те могат да бъдат светъл пример за нас.

Б. Патарински

ЛЯТО 2023 - МАЛКО ДЪЖД И МНОГО ЖЕГА

 ЧИТАЛИЩНА ХРОНИКА

След относително хладния и дъждовен юни последваха два месеца с малко дъжд и много жега. Топлото и сухо време продължи и през по-голямата част на септември, като дори на 23 септември, първия ден на есента, температурата беше 35 градуса. И в тези жарки условия се случиха някои събития, в част от които и читалището ни имаше участие. За някои от тях вече публикувахме информация, като участието на танцьорите ни във фестивал в Турция и срещата на Пеловския род, но за други ще разкажем накратко по-надолу.

През юли читалището ни отново беше домакин на вече традиционно провеждащото се през този месец забавно лято за децата на Угърчин, организирано от общината. Децата този път бяха забавлявани от аниматори от Троян и други места.

Танцьорите ни участваха в празничната програма по повод 100 години от създаването на читалището  в гр. Николаево, Старозагорска област.

На 25 август момчетата и момичетата от "Фаворит" се включиха със свои изпълнения и при откриване на събора в с. Ъглен, а на следващия ден играха и в Угърчин на срещата на Пеловския род. По повод на тази среща в читалището в едно от фоайетата беше направена изложба с предмети от бита на угърчинци в миналото, традиционни ястия и народни носии. Беше показано и родословно дърво на рода, направено преди повече от 40 години.

Традиционният есенен панаир се събра от 22 до 24 септември. Но  остана в сянката на шестото издание на трюфелфеста на 23 септември. По време на тези събития бяха изнесени и два концерта, в които участваха Нина Николина, Дара, Константин и Християна Лоизу. Своите кулинарни умения по време на трюфелфеста демонстрира Лео Бианки. Основен организатор беше общината с подкрепата на фирма "Хайд".

   В началото на септември обаче се състоя и още една родова среща - на Сопотския род. Това е първата среща на този род. Оказа, че в Угърчин има и други две фамилии Сопотски, които си имат свои родоначалници. За рода Сопотски отделно ще публикуваме и материал, предоставен ни от организаторката на срещата Гинка Сопотска. Интересът към изложбата на родословни дървета в читалището ни напоследък като че ли се засилва. Тук идват хора, които искат да почерпят информация за своите предци. Предстоящо е организиране на среща на Балевския род, но тъй като това е голям род, вероятно ще е нужно повече време докато се осъществи.

На снимките: 1, 2 и 3 - Моменти от забавното лято за децата на Угърчин; 4 - Танцьорите ни поведоха хоро в гр. Николаево; 5 - На събора в Ъглен; 6 - Представители на Сопотския род; 7, 8, 9,10, 11 и 12 - моменти от панаира и трюфелфеста .

ВОЙНА И ВЪОРЪЖЕНА СЪПРОТИВА 1941 - 1945

 Важни събития в историята на Угърчин - част 15,2 

Прощална снимка с кмета Кюркчиев

1944 година    

   На  7 януари в Радювенската елия, на няколко километра западно от с. Радювене, се води най-тежкото сражение в района между  войската и полицията и партизаните. Няколко стотин полицаи от 9-та ловна дружина и войници от 34-ти пехотен полк се опитват да обкръжат 28 партизани от Втора чета на отряд „Христо Кърпачев”. Не успяват, но в сражението, което се води и на следващия ден, половината партизани са избити. От Угърчин загиват Петко Патарински, Йото Курташев и Илия Шойков. Телата на Йото Курташев и Илия Шойков са докарани в Угърчин и хвърлени на площада пред общината, където населението, в това число и деца, е трябвало да минава и да ги види за назидание. Тялото на Петко Патарински е откарано в двора на Ловешкото околийско управление. Тази акция срещу партизаните за няколко месеца разстройва дейността им. Междувременно продължават арестите на техни помощници и поддръжници.

   След появата в ефир на радиостанция „Христо Ботев”, която излъчвала на български език от Москва, копчетата на радиоапаратите са запечатани от властта с червен восък и е можело да се слуша само Радио София.

   През 1943 и 1944 година някои  угърчинци са ходели в еврейските  лагери край шосето Микре – Ловеч, което евреите са  строели, за да им продават храна срещу дрехи или парично заплащане. Евреи са докарвани и в Угърчин, за да работят при някои от богатите хора на Угърчин по конкретни поводи.

Атанас Коларов - Тасю продължава автобусните превози и с автобус „Опел Блиц”

   От 1941 г. до септември 1944 г. по споразумение с германците на България са предадени за администриране и управление югославската част на Македония  и части от Северна Гърция, където живее българско население. В ново присъединените територии са изпратени и български войскови части. В тези части служат и немалко угърчинци. В Македония те често имат сблъсъци с партизаните на Тито. От януари до юни 1944 г. четирима войници от Угърчин загиват в тези сражения.

   На 12 юни на местността Голи рът, западно от Угърчин, вероятно след въздушен бой с английски или американски самолети, каца аварийно германски изтребител „Месершмит 109”. Много угърчинци отиват да видят самолета отблизо. Същият ден пилотът е прибран с германски лекомоторен самолет, а на следващия ден е откаран и изтребителят. 

Изтребител „Месершмит 109” преди кацане

   През юли зачестяват прелитанията на американски и английски бомбардировачи над Угърчин. Водят и въздушни битки с наши и германски изтребители. Пет-шест пъти в Угърчин вие сирената, обявявайки въздушна тревога. Около 20 юли, когато 10-15 бомбардировача прелитат над Угърчин, малко след това се чува силна експлозия източно от селото. Един от самолетите хвърля бомба, която се взривява в една нива.

   След като на 22 юни 1941 г. Германия нахлува в Съветския съюз, до края на 1942 г. нейната армия успява да превземе голяма част от европейската му територия и редица ключови градове. Но от началото на 1943 г., след разгрома на германците при Сталинград, настъпва обрат  и след няколко гигантски сражения, във всяко от които участват над  милион войници и  над  хиляда танка и самолети, Червената армия започва да ги изтласква обратно, за да стигнат през лятото на  1944 г. до държавната граница. На 23 август е превзета Румъния и съветските войници излизат на брега на Дунав. Това дава кураж на противниците на прогерманското управление на България да се активизират.

Вършитба с вършачка, 1944 г.

   През юли ръководството  на партизанското движение в Плевенска област решава да премине към овладяване на по-големи населени места, в това число Ловеч и Плевен на един по-късен етап. Угърчин е трябвало да бъде овладян на 10 септември от ловешките, плевенските и червенобрежките партизани, ръководени от Петър Нешев Петровски.  40 угърчинци се е очаквало да се включат в акцията и след това да се присъединят към партизаните. Но заради  последвалите събития акцията не се провежда.  

   На 15 юли в дома на адвоката Печо Терзиев е създаден нелегален комитет на Отечествения фронт.

   На 5 септември Съветският съюз обявява война на България и войските му навлизат в страната ни без да срещнат съпротива. Става ясно, че дните на старото управление са преброени. 

   На 8 септември под командването на подпоручик Пеню Радойчев Първа ударна жандармерийска рота напуска Угърчин и тръгва към Плевен. Но още преди с. Дерманци,  при река Вит, жандармеристите започват да се разпиляват, като главната им грижа е да се скрият от наближаващото възмездие на партизаните.

   На 9 септември сутринта по радиото е обявено, че в София има ново правителство на Отечествения фронт. Партизаните и техните поддръжници започват да превземат властта по села и градове.

    В Угърчин към 16.30 часа пред общината се събират няколко човека активисти на БРП/комунисти/ - Ботьо Миков, Васил Присадашки, Цачо Щръблев, Кольо Лалев и др. и влизат в общината въоръжени с една пушка и един револвер. Изпълняващият длъжността кмет Петко Вълчев Патарински и началникът на полицейския участък Цано Стоев Балевски, след кратък разговор, се оттеглят и предават властта в ръцете на представителите на Отечествения фронт. Обезоръжени са и 14 полицаи, намиращи се в двора на общината.

    В полицейския участък са намерени три списъка на угърчинци, подписани от петима общински съветници. В единия е имало имената на 45 човека, които е трябвало да бъдат убити, в другия - на 75 човека за интерниране, а в третия е имало имената на 90 човека за наблюдение. Цано Балевски казал, че подпоручик Радойчев е настоявал хората за ликвидиране да му бъдат предадени, но Балевски отказал с аргумента, че няма  заповед от прекия си началник.

   Печо Терзиев е определен за временно изпълняващ длъжността на кмет, а Цачо Щръблев  - за комендант.

   Арестувани са някои от най-активните поддръжници на старата власт. С тържествено биене на църковната камбана е обявена смяната на властта. Идва краят на едно управление, срещу което в Угърчин е имало сериозна съпротива в периода 1941 -1944 г. 11 угърчинци загиват като партизани и ятаци, 60  са осъдените за политическа дейност, а 49 са интернираните в концентрационни и трудови лагери.

    Вечерта на 9 септември площадът пред общината започва да се пълни с хора, научили за смяната на властта. Между тях се промъкват двама души, които влизат в общината. В тъмното и след две  години нелегалност никой не разпознава в тях  командира на партизанския отряд „Христо Кърпачев” Петър Нешев Петровски и партизанинът Нешо Царевски. Малко по-късно двамата излизат на балкона на общината и произнасят речи, в които обявяват, че е дошъл краят на досегашното управление и властта от тук нататък ще е на народа. Публично се обявява отмяна на полицейския час.

Снимка на двама съветски войници, преминали през Угърчин, 1944 г.

    На 10 септември от новата власт пред общината е свикан митинг. Площадът е пълен с народ. Петър Петровски и Печо Терзиев произнасят речи, в които говорят за жертвите, дадени в борбата с досегашната власт и за светлото бъдеще пред народа. Организиран е народен съд за най-отявлените  виновници за  избиването на партизани и ятаци от Угърчин. На смърт са осъдени Никола Гачевски, Лазар Даков и полицаят Стойко Белутков. Присъдите са изпълнени вечерта на същия ден в местността Дадан. Стойко Белутков обаче остава жив, преструвайки се на убит и няколко месеца по-късно се предава на властта.

    След смяната на властта България излиза от пакта с Германия и започва война с довчерашния съюзник. До 11 септември в Ловеч в новосъздадената 2-ра гвардейска дружина с командир Петър Петровски се записват 74 младежи и девойки от Угърчин. Част от тях участват в бойните действия срещу германците на територията на Югославия през есента на 1944 г. и зимата на 1945 г. Общо 186 са мобилизираните угърчинци за участие в завършващия етап на Втората световна война през 1944-1945 година на страната на съюзниците. Девет от тях загиват по бойните полета в Югославия и Унгария.

    На 12 септември двама съветски офицери минават през Угърчин. Не е регистрирано друго присъствие на представители на Червената армия.

    На 15 септември се открива пълна смесена гимназия с 600 ученици. Назначени са и нови учители, предимно от Угърчин. Някои от класовете на гимназията ползват стаи в читалището поради липса на помещения в централното училище. Земеделското училище е закрито.

    В средата на септември при опит да избяга в Германия изчезва един от най-богатите хора на Угърчин - Илия Кочев. На 17 септември съдът го обявява за безследно изчезнал.

   По същото време е заловен в Плевен и докаран в Угърчин подпоручик Пеню Радойчев. По-късно състав на Народния съд в Луковит го осъжда на смърт. На смърт е осъден и Кольо Петков Патарински, служил при подпоручик Радойчев и участвал при избиването на партизани и ятаци през 1943 - 1944 г.

Траурен митинг на 1 ноември 1944 г.

   На 1 ноември в обща братска могила в центъра на Угърчин е извършено погребване на тленните останки на загиналите партизани и ятаци. На траурния митинг по този повод присъстват няколко хиляди души.

   През декември в Угърчин се провежда голям протестен митинг срещу 4-то Постановление на Министерския съвет за освобождаване от отговорност на офицери, участвали в акции срещу партизаните.

1945 година

    От 1 януари 1945 г. до 1 октомври 1946 г. кмет на Угърчин е Цачо Колев Щръблев.

    На 27 януари 3400 угърчинци участват в митинг в с. Дерманци, организиран от БРП/к/ и други партии от ОФ срещу дейността на Г.М. Димитров /Гемето/  и привържениците му.

    На 1 февруари в Угърчин са докарани група деца от Югославия, останали сираци, след като родителите им са загинали във войната срещу германците. Тук те са настанени за известно време в приемни семейства.

    През март 38 човека основават кооперативна овцеферма с председател Йочо Присадашки.

    На 18 април девет занаятчии и калфи от Угърчин обединяват инвентара си и създават първата в региона трудово-производителна кооперация. Наименуват я „Георги Димитров”.

    През април в Угърчин е открито Държавно горско стопанство.

Моменти от първомайската манифестация 1945 г.

    По случай Деня на труда на 1 май в Угърчин е организирана манифестация, която трае няколко часа и в нея вземат участие над 5000 души.

    На 9 май вечерта в центъра на Угърчин се чува стрелба от автоматични и други оръжия и радостни викове. Множество хора са се събрали, за да отбележат края на най-кръвопролитната война в Европа.

    Към централното училище в Угърчин е открит пансион за сираци и за деца, чиито родители нямат къщи в Угърчин, а също и за деца от съседните села, които учат тук.

    На 18 ноември на проведените парламентарни избори гласуват 5686 угърчинци. От тях 150 подкрепят представителите на част от земеделците и някои други партии, всички останали гласуват за кандидатите на Отечествения фронт.

    Създава се сдружение, което обединява всички занаятчии. Председател е Ганьо Шишков, а секретар - Димитър Цачев.

    За написването на този материал са използвани пълният текст на книгата „Изминалото на Угърчин от Георги и Петко Радоеви, книгата „История на Угърчин” от Марин Мяшков, книгата „Книга за Угърчин и Присадашкия род” от Стоян Присадашки, книгата „Никога няма да ги забравим” от Марин Мящков, притурката „520 години с името Угърчин” на в. „Стремление” от 2005 г., брой 18 на в. „Друм” от 1988 г., сведение на Борис Сираков и др.

Борислав ПАТАРИНСКИ