ГЛЕДКИ ОТ ПАНАИРА В УГЪРЧИН 2022

Много празници се отмениха през последните две години заради пандемията, но панаирът в Угърчин си се провеждаше. И сега, когато се вижда краят на това световно изпитание, общиското ръководство в Угърчин реши да осигури една по-богата културна програма на тазгодишния панаир. В двете вечери на 16 и 17 септември на специално изградената сцена на площад "Петър Балевски" бяха изнесени концерти, в които участваха Берковската духова музика, Клуб за народни танци "Цоковци" от гр. София, певците Павел и Венци Венц, Емилия, Михаела Маринова и Анелия. Повече от 1000 души присъстваха двете вечери на концертите. Не мина и без хора на площада и фойерверки.

Близо 100-метрова бирария, люлки и други съоръжения за забавления, стрелбища, захарен памук, понички и палачинки и множество сергии със стоки бяха другото лице на панаира. 

По традиция панаирът стана повод да се съберат по домовете близки хора и много угърчинци, живеещи другаде, да се завърнат в родното си място.

НАЙ-ГОЛЯМОТО СЕЛО В БЪЛГАРИЯ, 1936-1940

 Важни събития в историята на Угърчин - част 14

 Центърът на Угърчин 1940 г.

Започналият стопански и културен подем в Угърчин през първата половина на 30-те години на ХХ век се запазва и през втората половина на това десетилетие. След като през 1936 г. Кнежа е обявен за град, Угърчин става най-голямото село в България и към 1940 г. населението му е близо 10 000 жители. .Промишлена дейност няма, с изключение на някои занаятчийски работилници, но селскостопанското производство се разраства. Доста активен е общественият и културен живот. Продължава строителството на нови къщи, което променя облика на Угърчин. Бедността на една голяма част от населението му обаче остава като проблем, който  още не е намерил своето решение.

    Виждайки положителните тенденции в развитието на Угърчин през разглеждания от нас период  тогавашният народен представител Петър Думанов, в една статия, посветена на Угърчин в столичния вестник „Вечер” от 25 декември 1939 г.,  споделя, че може би е време и Угърчин да бъде обявен за град. Но четири месеца преди това Втората световна война вече е започнала и тя  слага спирачка на много дейности и инициативи през следващите шест години, а от друга страна  катализира  коренни промени в живота на хората.

1936 година

-          В началото на годината с тържество в читалището е отбелязана 40-годишнината от създаването му. Издаден е юбилеен сборник по този повод.

-          От 16 март до 1 септември 1936 г. кмет на Угърчин е Михаил Павлов

-          Основана е Угърчинска земеделска задруга.

-          Основана е първата детска градина с около 30 деца.

-          Койно Недялков купува автобус, марка „Форд”, с 33 места, осем цилиндров двигател и... радио, с който много по-комфортно вози пътниците по каменистите пътища, вече не само до Ловеч, но и веднъж седмично до София.

-          През есента на 1936 г. 36 човека, предимно млади хора, основават Кредитна кооперация „Каменка”, която да раздава кредити на угърчинци с по-ниска лихва.

-          На 1 септември Сава Христов Савчев, имащ висше икономическо образование, е назначен за кмет на Угърчин.

-          На 3 октомври по инициатива на кмета Сава Савчев 16 души учредяват електроснабдителна кооперация „Лъч” за електрифициране на Угърчин. Скоро членовете стават повече от 200. От тях са събрани 100 000 лв. дялов капитал. Общината се включва с 50 000 лв. Със събраните пари е закупен генератор „Сименс” с мощност 30 kW и друго оборудване, за да започне електрифицирането. Генераторът е поставен в мелница „Горник” и е задвижван от двигателя на мелницата. Сключен е договор с общината за електрифицирането на Угърчин.

-          На 1 ноември към Кредитна кооперация „Каменка” от над 100 младежи е основана младежка кооперативна група, чиято цел е да се занимава с културно-просветна дейност.

-          През ноември към читалището са сформирани младежка театрална група с около 15 членове, представила над 10 пиеси и младежка просветна група с около 40 членове, която изнася беседи, сказки и реферати.

-          Неизменна част от живота в Угърчин са неделните хора на площада пред общината. На терасата между общината и читалището свири угърчинската духова музика, ръководена от Вълчо Шойков.

1937 година

-          На 5 януари 1937 г. генераторът в мелница „Горник” започва да работи и първите електрически крушки светват в Угърчин. Първоначално електричество се подава само вечерно време от 20 до 22 часа.

-          Кредитна кооперация „Каменка” открива два свои магазина, в които на по-достъпни цени се продават стоки, земеделски инвентар, торове и др., изкупуват се яйца и сливи.

-          Популярната банка също разкрива свои магазини, в които се продават по-евтино стоките, раздава и кредити с по-ниска лихва.

-          Общинското ръководство предоставя 20 дка общинска земя на Земеделското училище за ябълкова градина.

-          На 24 май учителският съвет при началните училища „Св. Св. Кирил и Методий” и „Васил Левски” обявява за почетни членове на съвета пенсионираните учители Петко Владов, Иван Войников, Стойна Македонска, Паца Вълчева и Мария Ганева.

-          Атанас Коларов - Тасю се отделя от Койно Недялков, купува свой автобус „Форд ББ” с 32 места и започва самостоятелни пътнически превози. По-късно, заради един инцидент, угърчинци започват да наричат автобуса му „Марийка”.

-          Започва строителство на общежитие към централното училище, което е завършено през 1938 г. Предназначено било за ученици, които идвали на училище от колибите и ежедневно е трябвало да изминават пеш по над 10 км.

-          През септември кметът Сава Савчев и представителите на електроснабдителна кооперация „Лъч” Никола Цачев и Никола Русковски вземат участие в годишното събрание на водния синдикат „Златна Панега” в гр. Луковит, който има своя водна електроцентрала. Кооперация „Лъч” става член на синдиката с дялов капитал 300 000 лв. Това отваря нови възможности за по-нататъшното електрифициране на Угърчин.

Кметът Дико Стоянов Присадашки

Кметът Сава Савчев и съветниците му

-          След забраната на политическите партии през 1934 г. Работническата партия и РМС, които имат силно влияние в Угърчин, започват да търсят легални форми за запазване на това влияние. Намират ги чрез внедряването на свои представители в кооперациите, културно-просветните дружества, младежката кооперативна група и др. За разпространяване на комунистически идеи на 12 и 24 април има наказани и изключени ученици от непълната гимназия. Полицията се е опитвала да следи тази дейност, което личи от писмо № 95 от 25.09.1937 г., изпратено от старши стражаря Стойчо Николов до околийското полицейско управление в Ловеч. В него той посочва, че Угърчин е старо свърталище на комунисти. Най-активните са поставени под наблюдение, но за съжаление не можело да се направи много за разбулване на тайната им мрежа, защото 90% от населението било комунизирано.

-          Към читалището е разкрит Народен университет, където са изнасяни беседи, сказки и реферати и когато темите  били интересни се е стигало и до бурни дискусии.

1938 година

-          На 20 януари в читалищния салон се осъществява първата кинопрожекция в Угърчин. Показан е игралният филм „Клетниците”.

-          Завършен и осветен е новият църковен храм.

-          Кавалджията Цвятко Благоев привлича и други угърчинци, свирещи на народни инструменти и формира Угърчинската група към Радио София.

Угърчинци на събора във Велико Търново

-          От 15 юни угърчинецът Дико Стоянов Присадашки за трети път става кмет на Угърчин и остава на този пост до 10.02.1941 г.

-          Започва строителството на каменен мост на река Лепетура. Проектът е на проф. Пейчо поп Петров от Угърчин, а се осъществява от арх. Влад Владов - син на Петко Владов от Угърчин. Завършен е през 1939 г.

1939 година

-          Електроснабдителната кооперация „Лъч” и общината започват работа по изграждането на електропровод от с. Дерманци до Угърчин и трансформатор, за да се осигури електричество от централата на водния синдикат в Луковит. Към края на годината Угърчин вече се снабдява с електричество от електроцентралата при Луковит. Това позволява все повече домове в Угърчин да се електрифицират.

-          От 18 до 25 май внушителна група от Угърчин, начело с кмета Дико Ст. Присадашки участва в Първия областен исторически, културен и селскостопански  събор във Велико Търново.

-          През 1939 г. бюджетът на общината /Угърчин и Драгана/ е 4 300 000 лв./ тогавашният лев не е равностоен на днешния/. Има 250 000 лв. заем за строежа на училище „Отец Паисий” и 350 000 лв. дълг към Популярната банка след строежа на общинската сграда и читалището. В бюджета са заложени строителството на училището с 9 класни стаи, на обор за 8 разплодници и мост на река Каменица.

-          1200 земеделски стопани членуват в земеделско-стопанската организация, оглавявана от Кольо Лалев, 200 занаятчии членуват в занаятчийското сдружение, председателствано от Стоян Балабанов и 300 души земеделски работници също имат свое сдружение, оглавявано от Найден Стефанов, Милко Петров и Никола Дончев. Своя дейност развиват и търговското сдружение  и говедовъдното дружество.

-          Към 1939 г. землището на Угърчин е 130 000 дка. От тях 100 000 дка са частни земи и 30 000 дка са общински имоти. 40 000 дка са частните гори и 10 000 дка - общинските.

-          В Угърчин по това време се отглеждат 16 000 овце, 3 000 крави и 6 000 кози.

-          Над 3 000 дка са овощните градини, от които годишно се добиват 200 тона сушени сливи.

-          Популярната банка разкрива консервна работилница, построява сушилня за плодове и открива пункт за изкупуване на мляко. Отваря и книжарница.

1940 година

-          Завършена е новата сграда на училище „Отец Паисий” с 9 стаи.

-          Млади литературни творци създават литературния кръг „Друм” и започват да издават вестник „Друм”. Отпечатват и стихосбирки на свои членове. След шестия брой цензурата  спира вестника, тъй като в публикуваните материали съзира скрита комунистическа пропаганда.

-          На 21 юли в Угърчин е основано първото селско българо-съветско дружество. Председател е Иван Войников.

-          Към 1940 г., освен чешмата в центъра на Угърчин, има още 10  изградени чешми, от които населението ползва питейна вода. Те се захранват от извори при самата чешма или  от близките околности. Общата дължина на металните водопроводи до тях  е 2040 метра.

-          На 22 декември в Угърчин е проведена пунктова конференция на младежките кооперативни групи с около 1000 делегати от 26 селища на Ловешка, Луковитска и Тетевенска околия. Ботьо Пейчевски от Угърчин е председателствал конференцията, зам.- председатели  били Стоян Едрев от Радювене и Дочо Маринов от Българене, а секретари - Пенка Богданова и Илия Пейчевски от Угърчин. Приветствие към делегатите поднесли областният управител  Борис Казанлиев и писателят Стоян Даскалов.

Строителството на моста на р. Лепетура. Отзад се вижда новоизграденият трансформатор за електроснабдяването от Луковит.

         Следва продължение

         При изготвянето на този материал е използван пълният текст на книгата „Из миналото на Угърчин” на братя Радоеви, книгата „История на Угърчин” от Марин Мяшков, книгата „Книга за Угърчин и Присадашкия род” от Стоян Присадашки, брой 53 на вестник „Вечер” от 25.12.1939 г.,  брой 18 на в. „Друм” от 1988 г. и притурката на в. „Стремление” от 23-30.09.2005 г. „520 години с името Угърчин”.

КРИЗА, ПОЛИТИЧЕСКИ БОРБИ, СТОПАНСКО РАЗВИТИЕ, 1930 - 1935г.

 Важни събития в историята на Угърчин - част 13

Един от автомобилите на Койно Недялков "Форд А", управляван от Атанас Коларов /правият с каскета/, преди да отпътува от горния площад на Угърчин след някякво събитие в средата на 30-те години.    

През 1929 г. започва първата световна икономическа криза и тя слага своя траен отпечатък върху живота на хората по света, особено в началото на  30-те години на ХХ век. 

В България кризата по-слабо се усеща, защото икономиката ни не е толкава развита, както в някои западни държави. Още по-слабо се усеща по угърчинските колиби, където живее две трети от населението на Угърчин. Тук хората от десетилетия са на едно социално дъно, от което по-надолу няма къде да отидеш. И когато в ежедневното ти меню доминира царевичният просеник и лучецът, а в речника ти - „Дий-й, воле, дий-й!...”, падането на котировките на нюйоркските фондови борси няма как да те вълнува. В Угърчин, разбира се, е имало  и заможни хора, но събитията тук през това десетилетие не следват логиката на кризата. Още от началото на 30-те години в Угърчин се наблюдават процеси на развитие на някои стопански дейности, все повече са учениците в училищата, културният живот се активизира, политическият - също.

1930 година

-Започва строителството на сграда на общината. Успоредно и свързана с нея се строи и първата читалищна сграда. Строежът се извършва с общински средства, предприемач е Христо Мазаджиев. 

-Кмет по това време/от май 1928 г. до април 1932 г./ е Дико Стоянов Присадашки.

-Петко Енчев Владов построява модерна валцова мелница в горния край на Угърчин. Първоначално се е задвижвала с вода с широк долап, с еврика и бурата, а по-късно с мотор и електричество.

-Основана е организация на Работническата партия, легален вариант на забранената БКП, а също и РМС - работнически младежки съюз. През следващите години те развиват активна политическа дейност в Угърчин.

1931 година

Угърчинска колиба от 30-те години.

-Основана е овощарска кооперация „Слива”. Тя построява първата модерна сушилня за сливи тип „Хавалка” и „Д-р Стойкович”. За един непродължителен период след това се построяват още 405 сушилни. Възпитаниците на земеделското училище участват в засаждането на образцови овощни градини. 

1932 година

-Основано е занаятчийско дружество, в което членуват всички занаятчии.

-На 4 април на проведените общински избори Работническата партия печели 6 от общо 12 места в Общинския съвет и издига за кмет  Кольо Лалев Шапков. Неговото управление, наречено Втората комуна, продължава до 7 октомври, когато е разтурено от централната власт и е назначена временно управляваща тричленка начело с Дико Стоянов Присадашки.

-По доклад и настояване на юристконсулта при Министерсво на земеделието Васил Радоев Попов, имащ родова връзка с Угърчин, който лично се среща и с министъра на земеделието Константин Муравиев, в Угърчин е изградена по типов проект Държавна ветеринарна лечебница.

-На 1 май членове и привърженици на Работническата партия провеждат първомайска акция и манифестация, въпреки официалната забрана. Арестувани и откарани в Ловеч са шестима от организаторите.

-В началото на септември училище  „Васил Левски” е отделено от централното в самостоятелно начално училище.

Построените през 1932 г. общинска и читалищна сграда, свързани помежду си от читалищния бюфет.

-През ноември е завършено строителството на сградите на общината и читалището, а със свое писмо №2921 от 24.10.1932 г. Общинският съвет известява читалищното настоятелство, че с протоколно решение поднася в завещание на читалището новопостроената сграда и бюфета към нея.

-На проведените на 27 ноември нови общински избори Работническата партия отново печели 6 места в Общинския съвет, но новият Общински съвет  не е конструиран поради арестуването на един от общинските съветници от Работническата партия - Ганю Маринов Стополски.

-За периода от 1929 до 1932 г. учениците от началното училище и непълната гимназия представят пред угърчинската публика 10 пиеси.

1933 година

-На 7 януари официално се открива театъра, така тогава е наричана новата читалищна сграда. При голям интерес са представени  пиесите „Иванко”, „Големанов” и „Ревизор”.

-На 21 януари Работническата партия и РМС организират честване на трите „Л” - Ленин, Либкнехт, Люксембург, на което призовават угърчинци да протестират срещу високите данъци и глоби и полицейския произвол. Полицията арестува предварително двама от организаторите Стоян Нешев Петровски и Кольо Лалев Шапков и ги затваря в общината. Половин час след ареста на площада пред общината се събират над 400 човека и принуждават полицията да освободи арестуваните. Прииждат още хора. Започва протестна манифестация от центъра до горния край на Угърчин и след това до долния край. В манифестацията участват над 1000 човека. Вечерта пристигат два камиона с полиция от Плевен и Ловеч. Започват масови арести. Бити са над 150 човека, някои от които след това са изнесени на носилка. 18 души са осъдени на различни срокове затвор за „метеж”.

-Юристконсултът Васил Попов се среща с новия министър на земеделието Димитър Христов и успява да го убеди Ловешкият овощен разсадник да бъде преместен в Угърчин. Преместването започва още същата година. Като аргумент в полза на преместването е посочено и наличието на земеделско училище в Угърчин.

-Кмет от 7 май 1933 г. до 1 юли 1934 г. е Васил Василев Узунов.

Дописка в столичния вестник "Ехо", посветена на събитията от 21.01.1933 г.

1934 година           

-На 4 февруари основаната малко преди това младежка организация на партията Демократичен сговор и членовете на самата партия  организират в салона на читалището в Угърчин районен партиен събор на Ловешка, Луковитска и Тетевенска околия, на който гости са Захари Жеков от София и Стоян Никифоров от Ловеч. Научавайки за този събор активисти на Работническата партия и БЗНС решават да го провалят. Когато съборът започнал Стоян Петровски, Нако Найденов и Стоян Колев се качили на сцената и нанесли побой на откриващите го. В салона започнал ръкопашен бой между делегатите и представители на работническата партия и БЗНС и съборът не се състоял. След обяд на същия ден на площада пред гимназията активистите на Работническата партия и БЗНС организирали многолюден митинг, който по-късно прераснал в манифестация, която полицията безуспешно се опитвала да провали. По повод разгонването на събра 12 души от Работническата партия и БЗНС са осъдени на различни срокове затвор.

-На проведените на 18 февруари местни избори Работническата партия отново печели 6 места в 12-местния Общински съвет. Но централната власт не допуска той да се конструира.

-След проведения на 19 май военен преврат в София дейността на политическите партии е забранена, а кметовете до септември 1944 г. се назначават от централната власт.

-За две седмици от 1 до 16 октомври кмет е Гечо Стоянов Гечевски, а след него идва Иван Стойков Иванов. Той не е угърчинец, юрист е по образование. Иван Иванов остава на този пост до 16 март 1936 г. Тъй като не се провеждат избори за общински съветници, кметът по своя преценка привлича някои хора за свои съветници. 

-По времето на Иван Ст. Иванов се прави опит за изграждане на улично осветление по главната улица с газени фенери.

-След преврата от 19 май се предприемат реформи в административно-териториалното деление, като някои малки села престават да бъдат самостоятелни общини и преминават под управлението на по-големи села. Така Драгана до 1940 г. се управлява от кмета на Угърчин, след което отново става самостоятелна.

-Открит е женски отдел по готварство, шев и бродерия към земеделското училище.

1935 година

-Министерство на войната изпраща писмо до общината, в което пита защо до този момент не е изграден паметник на загиналите във войните угърчинци. След това писмо започва набирането на средства и се подема инициатива за изграждането на паметника.

-Койно Недялков със своите автомобили продължава да  осъществява пътнически превози до Ловеч, макар те да не са били по джоба на повечето угърчинци, които са предпочитали да отидат пеш или с каруца.

Следва продължение

За изготвянето  на този материал са използвани данни от пълния текст на книгата „Из миналото на Угърчин”, юбилейния сборник на читалището от 1936 г., книгата „История на Угърчин” от Марин Мяшков, книгата „Книга за Угърчин и Присадашкия род” от Стоян Присадашки,  приложението на в. „Стремление” „520 години с името Угърчин” от 2005 г. и бр. 18 на в. „Друм” от 1988 г.