НОС УГЪРЧИН Е НА ОСТРОВ РОБЪРТ ОТ ГРУПАТА ОСТРОВИ ЛИВИНГСТЪН В АНТАРКТИДА

Преди четири години, през февруари 2017г., публикувахме материал, посветен на малко известен факт - на един от антарктическите острови, намиращ се близо до българската база на остров Ливингстън, има нос с името Угърчин. Това е едно от над 1300-те български имена, дадени на географски обекти на групата острови Ливингстън, Сноу, Гринуич и Робърт.

Повод  да се върнем отново към тази тема станаха някои коментари във Фейсбук  напоследък, където посетители на читалищния блог споделиха инфорацията ни за нос Угърчин. Бяха изразени обаче и съмнения за достоверността на изнесената от нас информация. Най-лесно е да отречеш с думите „не вярвам“... Трябва да кажем, че всички публикувани  в блога ни материали отговарят на истината и са с проверени факти. Над 30-годишен вестникарски опит стои за гърба ни, а там правило №1 е ПРОВЕРЕНИ ФАКТИ.

Радостни сме, че публикацията ни отпреди четири години  все още предизвиква интерес. Съобщението  ни в блога е по информации в интернет. Не сме от малцината българи, стъпвали на Антарктида... Затова  гледаме внимателно картата на групата острови  Ливингстън. Един от тях е остров Робърт, където се намира  нос Угърчин. 

Сега ще добавим и карта на групата  острови  и в частност на остров Робърт, където се намира  нос Угърчин, простиращ се на около 300 м в океана от североизточната страна на острова. Картата е изготвена от Военно-географската служба на Българската армия и Комисията по Антарктическите наименования към Министерство на външните работи, със съдействието на Института по математика и информатика към Българската академия на науките. Това е второто й издание от 2010 г. Тя също е част от информацията в Уикипедия.

С ФОТОСЕСИЯ ПОСРЕЩНАХМЕ НОВАТА 2021а

 Оскъдна хроника на културни събития в Угърчин след 10 месеца епидемия

Десет месеца изминаха, откакто животът в България и света се обърка от един невидим за човешкото око вирус. Изпаднахме в криза като при война, макар да не се водят бойни действия. 

   Вече писахме, че и читалищният живот замря, културните събития се ограничиха до минимум, а празници, които са отбелязвани дори по време на Втората световна война, бяха отменени заради невидимата заплаха Ковид - 19. Традиционните коледни и новогодишни празници  с участието на много хора също бяха отменени.  Възобновените през лятото репетиции на нашите танцьори през ноември отново спряха, а планираният за 14 декември юбилеен концерт по повод десетгодишнината на танцов ансамбъл "Фаворит" се отложи за по-добро време, когато обстановката позволи да се състои.

   И все пак по време на отново затегнатите противоепидемични мерки през ноември и декември в нашето читалище се случиха някои събития. Библиотеката продължи да работи с посетители, макар и с ограничено работно време. С подкрепата на общината  и по идея на Петя Пламенова и Цветина Бамбова в читалището се организираха безплатни коледни фотосесии за децата от Угърчин и техните родители. Това беше своеобразно компенсиране на отпадналото традиционно посещение на Дядо Коледа и Снежанка по домовете. Този път Снежанка/Цветина Бамбова/, без дългата бяла рокля, с по-работно облекло застана зад фотоапарата и заедно с Петя Пламенова за малко повече от две седмици осъществиха 33 фотосесии. Те се състояха в малкия салон на читалището, където бяха подготвени два къта за снимките. Над 110 деца и техните родители дойдоха да се снимат, като при една фотосесия се правеха по 300 - 400 снимки, от които после се отбираха най-добрите и се предоставяха на участниците във фотосесията. Организаторите на тези фотосесии се постараха да се съобразят с противоепидемичните изисквания и не допуснаха струпване на много хора.

   По-надолу ще видите една малка фотосесия, в която участват не само тези, които се снимаха, но и самите фотографи. Беше интересно да се наблюдава този процес отстрани, а позите, които заемаха Петя Пламенова и Цветина Бамбова, не бяха за пред камерата, а в търсене на най-добрия ракурс, от който да направят снимката.

   Колкото до Новата 2021 г. - посрещнахме я. Повече от скромно, както никога досега. На площада пред общината се събраха петнайсетина души, изстрелян бе един голям кашон с фойерверки, купени от общината и още толкова пиратки на присъстващите, чуха се и няколко хора и химна и с това всичко приключи. Имаме и снимка от събитието, но ще спестим показването й. Остава ни надеждата, че Новата 2021 г. ще е по-добра от отминалата 2020 и че след година на същия този площад  ще има възможност да празнуваме истински, а вирусът ще е само спомен...

НАПУСНА НИ арх.ПЕТКО ЕВРЕВ

Тъжна дата в историята на читалището ни. На 12 декември почина архитект Петко Еврев, проектирал нашия културен дом.

Последно говорих с него преди малко повече от месец във връзка с публикацията за 35-годишнината на културния дом. Възстановяваше се след тежка операция,  направена му от неговия роднина, известният в цяла България хирург проф. Никола Владов. Но уви, болестта се оказа по-силна...

С архитект Петко Еврев  установих контакт преди няколко години по негово желание. Изпрати на читалището своята книга "Градът през моите очи", написана за Ловеч, но в нея имаше и глава за Угърчин. После изпрати и разказите на брат си Тодор Еврев "Белите брястове", в основата на които са действителни истории от Угърчин и които тази година той издаде в книга. Контактувахме само онлайн или по телефона и така и не се срещнахме лице в лице.

Пиша всичко това за един човек, който е роден в Ловеч и е оставил трайна следа в историята на този град с построените по негови проекти  там сгради. Но в написаното от него в книгата му личи и една особена, сантиментална връзка с Угърчин. Защото майка му е от Угърчин и тук е пребивавал неведнъж заедно с брат си, гостувайки на дядо си Петко. Дядо му Петко всъщност е известният учител и обществен и читалищен деятел Петко Владов, председателствал първото учредително събрание на читалището ни през 1895 г. И съвсем не е случайно, че 90 години по-късно същото това читалище се настанява в нова голяма сграда, проектирана от внука му,  който също се казва Петко.

Архитект Петко Еврев си отиде от този свят, но остави след себе си внушително архитектурно наследство. Нашата читалищна сграда също е част от него и ще напомня за един човек достойно изживял живота си.

Борислав Патарински

Фотография на културния дом , публикувана при откриването му през 1985 г. във в. "Друм"