ПОВЕЧЕ ЗАРЕЗАН, ПО-МАЛКО ВАЛЕНТИН

С послание и до влюбените, но с предпочитание към традицията премина тази година 14 февруари в Угърчин. Традиционно с песни и хора в центъра на Угърчин се отбеляза  българският празник на лозарите Трифон Зарезан. Разбира се, бяха поздравени и тези, които на този ден празнуват деня на влюбените Свети Валентин.

Пред повече от 200 души Отец Димитър от храма "Света Петка" в Угърчин отслужи водосвет и благослови присъстващите с пожелание за здраве и плодородие. Беше извършено и ритуално зарязване на лозите, след което в продължение на час дует "Пирин" весели присъстващите граждани на площада пред общината. Често песните бяха съпровождани и от хора. Общината беше осигурила и по чаша вино с тънки мезета.

36 ЧАСА ЗИМА

Голям Сечко, януари, ни разглези с доста топло за зимата време и почти никакви валежи, но малкият му брат реши да ни напомни какъв е сезонa. За едно денонощие изсипа два пъти повече дъжд и сняг, отколкото през целия януари. Тежък, мокър сняг покри земята и дърветата. Много клони и цели дървета не издържаха и рухнаха под тежестта му. Изпокъсаха жици и токът спря. След него спряха и мобилните комуникации и интернета и за около 36 часа Угърчин и много други населени места загубиха всякаква връзка с останалия свят, макар пътищата да не бяха блокирани за дълго. За да се обадиш на някого трябваше да се качиш на някоя от височините около Угърчин. Добре, че поне доставката на хляба и някои други стоки от първа необходимост не зависеха от спътниковите комуникации...

Никой преди 30 години не би повярвал, че 20 см мокър сняг би довел до такова изолиране на Угърчин от външния свят, защото още през 1940 г. от Угърчин до Ловеч и до някои от съседните села е имало опънати по две жици и колкото и люта да е била зимата/ а тогава е имало зими с много сняг и студ, та дърветата са се пукали от него/, кметът е можел да завърти манивелата на бакелитения телефон и през примитивната телефонна централа по "теля" да се свърже с околийския началник в Ловеч например. А днес при станции на три мобилни оператори в Угърчин и свръх модерни безжични телефони, при интернет връзка, осигурявана по четири различни канала, бабите не можаха да си получат пенсиите нито в пощата, нито на банкомата. Дано някой да не е имал нужда да вика спешна помощ... Явно новите технологии ни носят редица улеснения в живота, но понякога ни поднасят и неприятни изненади. Такава неприятна ситуация се случва за трети път през последните десет години и сигурно трябва да се направи нещо, за да се избегне четвъртото "информационно затъмнение".

А ако можехме през тези два-три  февруарски зимни дни да се абстрахираме от липсата на ток и телефонни връзки, от изгорелите покрай авариите с тока телевизори и фризери, щяхме да забележим една доста красива зимна картина около себе си и деца, които се радват на току що направен снежен човек с кофа на главата и морков за нос, щяхме да се порадваме поне малко за перничани... Всъщност през тези няколко дни природата ни напомни, че нейна е последната дума и доброто и лошото обикновено вървят ръка за ръка, колкото и да ни се иска да го има  едното и да го няма другото.

На последната снимка е "Телефоненъ нумераторъ за 5 линии" на пощата в Угърчин, използван през  през 1943 г.

 

 

ПЪЛЬОВСКА ЯХНИЯ - О, ДА!

Приготвя се само от мъже готвачи в голям калайдисан котел/ператник/

Читалището ни представи угърчинската пъльовска яхния на кулинарна изложба в Габрово "Храната като памет", организирана от Регионално сдружение на общините "Централна Стара планина", в което членува и нашата община. Изложбата се състоя на 22 януари в Габрово в зала "Възраждане" и в нея взеха участие представители на десет читалища с  характерни за всяко населено място ястия и храни.

Дълга редица от маси беше отрупана с най-различни традиционни храни, а край тях стояха хората, които ги представяха. Нашите представители Милена Найденова и Цветина Бамбова стояха до една почти празна маса върху която се мъдреше глинен съд за гювеч, сложен върху домашно тъкана бохчичка. В съда имаше някакво ядене, поръсено с къдрава мерудия, на което почти никой не обръщаше внимание. Наоколо имаше къде по-интересни на външен вид храни. Но когато Милена Найденова представи типичната за Угърчин пъльовска яхния, интересът към кирпиченият съд с мерудията се засили. А когато опитаха от яхнията всички одобрително започнаха да клатят глави и мнозина повториха. Скоро в съда остана само лъжицата. Млада майка с малко дете в количка поиска да и сипят пак. За детето било. От три дена не искало да яде и щели да го водят на лекар, а сега с апетит изяло няколкото лъжици яхния в паничката за дегустация и май щели да се откажат от ходенето при лекаря... В края на краищата най-празната маса на изложбата привлече най-много посетители, които с възхищение говореха за яхнията и със съжаление гледаха към бързо опразнения съд.

Няма угърчинец да не знае какво е това пъльовска яхния и да не е ял поне веднъж такава. Кой е измислил тази яхния и откога се приготовлява? Трудно е да се отговори и на двата въпроса. Сигурно човек от Пълевския род за пръв път е приготвил това ястие, но кога - не може да се каже. Единствено сигурно може да се твърди, че тази яхния я има поне от сто години в Угърчин. Тя може да се приготвя и за ежедневна употреба в домашни условия, но в малък съд не може да се постигне неповторимия и вкус. В миналото и сега тази яхния, съпътствана от също толкова уникалната пъльовска чорба, са приготвяни по различни празнични поводи - сватби кръщенета, курбани по повод религиозни празници, войнишки изпращания и др., а понякога и на погребения.

Приготвя се в голям калайдисан котел/ператник/, поставен върху трикрака поставка/саджек, под който е напален огън. В ператника се слага нарязано на парчета овче или телешко месо. То се пържи в собствената си мазнина и се бърка непрекъснато с дървена бъркалка, за да не загори. След като се изпържи добре се "гаси" със 100 милилитра ракия. Прибавят се лук, сухи чушки, домати, чубрица и сол. Пърженето продължава докато омекнат подправките, след което се добавя червен пипер. Следва заливане с вода и яхнията се оставя да ври около 2 часа без да се разбърква. После се добавя ориз, който ври в яхнията около 15 минути. След това съдът се отмества от огъня, чака се 15 минути и се добавя мерудия/магданоз/.  Яденето е готово.
Тази яхния в Угърчин се приготвя само от мъже готвачи. За повече от 100 години никога жени не са били готвачи, макар  да са помагали при приготвянето и. Почитателите на Истанбулската конвенция сигурно биха съзрели някаква дискриминация, но това е традиция, която и конвенцията не би променила.

Днес в Угърчин има няколко души, умеещи да приготвят пъльовска яхния. Човекът, който приготви яхнията за изложбата в Габрово се казва Мирчо Моновски и се постара да я доближи на вкус до "истинската", т. е. приготвената в ператник, а не в малкия гювеч. Изглежда е успял, след като се хареса на посетителите на изложбата.

Утъпкан дълбок сняг, врящи  с пъльовска яхния и чорба ператници и празнично облечени хора, насядали край трапезници, постлани на земята, пият  греяна ракия и се ядат гореща пъльовска чорба и яхния с домашно приготвен хляб, свири духова музика, вие се хоро, а Гачо Ганкин, след като шест пъти са му сипали от яхнията, казва: "Абе то убаво, ами малко"... Типична картина на угърчинска сватба от миналото, но за това ще стане дума друг път. А ако ядете в момента някой продукт  с неизвестен произход на месото в него, си спомнете вкуса на пъльовската яхния, може пък да ви се услади повече...