ОВАЦИИ, ФОЛКЛОР, КЛАСИКА,ТАНЦИ

Наскоро в клуба на културните дейци в Ловеч бе представена мемоарната книга "Обичам те, живот" на родената и израснала в Угърчин Стойка Монова Георгиева. В своята неголяма книга тя отделя значително място на хора и събития от Угърчин, въпреки че по-голяма част от живота си е прекарала в Ловеч. 
Затова решихме, че ще бъде интересно да ви запознаем с някои нейни преживявания, свързани с пребиваването й в Угърчин през 40-те - 50-те години на миналия век. 

Стойка Монова е кръвно свързана с Благоевския род, от който произхожда и известният музикант Цвятко Благоев. Чичо й Благой Сопотски е основател на духовата музика в Угърчин през 1924 г. Другият и чичо Георги също е свирил в нея. А баща й Моно е свирил на свирка и цигулка, изработени лично от него.

Затова не е никак странно, че и Стойка от малка се увлича по музиката. Заедно с братовчедката си Стойна и две съседски момчета започват да ходят на уроци по цигулка при Борис Дочев Петров, който няколко години по-късно става диригент на Ансамбъла за народни песни и танци към  Българското радио. Стойка се увлича сериозно от музиката и по-късно в гимназията тя, заедно с приятелите си, е включена в ученически  оркестър от цигулари, създаден от учителя по музика Георги Люцканов.

Започват да свирят и класическа музика. Често се изязвяват на читалищната сцена, където печелят овациите на угърчинската публика. За съжаление липсата на средства в онзи момент и стечението на определени обстоятелства не й позволяват да продължи да се развива в тази област. Тя завършва спортно училище в Пловдив, става педагог и целият й трудов път преминава в работа с деца в Окръжния пионерски дом в Ловеч.

Освен с цигулката, Стойка се представя и като балетистка, а и като гимнастичка на читалищната сцена в Угърчин. По-надолу ще поместим кратък откъс от от спомените й за тези нейни изяви:

"Още като учех в  Пловдив, през ваканциите играехме гимнастика на сцената в дует с Петър Гечев. След завършването много често ме канеха да играя соло гимнастика при концерти, празници и спектакли. В съчетанието си включвах мост, везни, шпагат, ветрило, през стойка кълбо напред, флиг-флаг. Бях много гъвкава.

След едно такова изпълнение на другия ден вървяхме по главната улица със сестра ми. Жени, седнали на една пейка си шушукаха:
- Кое беше без кости, отсамното или оттатъшонто?...

В Угърчин беше назначен нов лекар, който дойде с жена си, красива и руса. После разбрахме, че е била прима балерина, рускинята Валя Левкова. Като разбра, че в читалището кипи културен живот, започна да танцува балет на сцената в Угърчин.

Веднъж ни извика с Гацка Гечева и ни показа един "Моряшки танц", който бързо научихме. И до днес помня стъпките, музиката и фигурите. Играхме го многократно на сцената, освен другите ни изяви.

Все съм вземала участие на празници и тържества с един, два до три номера. Но на един концерт имах пет участия. Само търчах да се преобличам в гримьорната. Пеех в хора, танцувахме с Гаца моряшкия танц, представях хумореска с едно момче, играх казачок, а накрая играх и с танцовия състав, с което изпълнение концертът завършваше. Моята кръстница Пенка Балева пък  пееше оперни арии по произведения на Григ, Шуберт и Верди..."

ХРОНИКА - ОКТОМВРИ

Октомври бе месец на вълнения, свързани с местните избори, с борбата за кметското място в общината и за местата в Общинския съвет. Читалището  също бе "засегнато"от политическите борби, предоставяйки терен за предизборните прояви на основните политически сили. Освен наема, можехме да спечелим доста пари и от боклука, който оставаше след някои от проявите, ако важеше приказката "Сливи за смет". Но всичко вече отмина. Има избран нов кмет и нов Общински съвет. Досегашното общинско ръководство неведнъж е помагало на читалището. Дано и новото продължи тази практика.

Що се отнася до читалищната дейност през това време, постарахме се тя да не се влияе от от политическите борби, макар, че двама от щатните служители на читалището оглавяваха листите за общински съветници на двете основни политически сили.
Десетина дни след участието на театралния ни състав във фестивала на любителските театри в гр. Лом, за което ви информирахме вече, в читалището получихме пакет. Той съдържаше статуетка, парична награда от 80 лева и грамота, от която разбрахме,че Милена Найденова е получила втора награда за водеща женска роля за играта й в пиесата "Госпожа министершата", която представихме там.

На 26 октомври участвахме със същата пиеса в Четвъртия национален фестивал на любителските театри "Театър без граници" в Самоков. Завърнахме се с грамота за отлично представяне.

През този период група от осем танцьори от танцов състав "Фаворит" поднесе приятна изненада с няколко танца на тържеството в ресторант "Виктория", посветено на 90-годишния юбилей на един от най-уважаваните учители от Угърчин - Никола Бамбов.
Предстои един от най-българските празници - Денят на народните будители, който е и празник на нашето читалище.

Честит празник на всички угърчинци, поне веднъж стъпили на читалищната сцена и на всички, които милеят за запазване на нашата  култура и духовност в днешното комерсиално, космополитно време!

НОВ МЕМОРИАЛ ЗА ГЕРОИТЕ НА УГЪРЧИН 1885 -1945

Мемориал -паметник на загиналите във войните за национално обединение 242 войници от Угърчин бе открит на 18 септември в центъра на града

 

Върху част от южната фасада на читалищната сграда с размери 17 м ширина  и 9,5 м височина и площ 161,5 квадратни метра, от мрамор и гранит  беше изграден мемориалът. С близо 13 000 знака са изписани имената на загиналите, войните, в които са загинали и местата, където са загинали. Барелеф върху горната част на мемориала показва бойна сцена от Първата световна война, в която са загинали най-много угърчинци - 153-ма.

Всички, които  видяха през тези дни мраморната мемориална стена, се изненадват от внушителността й. Мнозина изглеждаха едва ли не стъписани, когато видяха петте колони с изписаните 242 имена на загиналите. Почти всички угърчинци, застанали тихо тук, откриха сред падналите за България герои и имената на свои предци, които досега бяха запазени единствено в пожълтелите документи на военния архив във Велико Търново.

Тази година се навършват 130 години от Сръбско-българската война, 100 години от включването на България в Първата световна  война и 70 години от края на Втората световна война. Това е един сериозен повод  да обърнем поглед назад и си спомним за тези наши съграждани, платили от името на Угърчин голям, тежък, кървав данък на Отечеството.
Защото само на 4 ноември 1912 г., по време на Балканската война, 20 души от Угърчин оставят костите си в  боевете при Чаталджа и още други 50 не се завръщат от тази война и последвалата я Междусъюзническа.

 

Защото само в боевете при Дойран по време на Първата световна война загиват 77 войници от Угърчин. 30 майки от Угърчин слагат черните забрадки само за времето от 24 април до 9 май 1916 г. след тежки боеве там. Още 73 угърчинци загиват по другите фронтове на тази война.
Не трябва да забравяме, разбира се, и шестте  войници от Угърчин, загинали в Сръбско-българската война. Вечна памет и на 13-те угърчинци, загинали по бойните полета в Югославия и Унгария през Втората световна война.

Вероятно загиналите във войните угърчинци са повече от изписаните на мемориала, но за тези 242-ма беше намерено дакументално потвърждение.

Най-сетне по подобаващ начин в Угърчин беше увековечена паметта на тези потънали в забрава наши герои. Една 96-годишна инициатива – за издигането на този мемориал, бе доведена до успешен завършек. И след това, което беше направено, имаме моралното право да се гордеем истински с тях.

 

На 18 септември 2015 г. митрополит Гавриил Ловчански отслужи литургия за Героите на Угърчин и направи водосвет на новия мраморен мемориал. Почетен караул от бойци със запазени униформи и оръжия от войните даде тържествен салют за 242-мата забравени български герои. Вечна слава!

Дано дядо Тодор, един от последните живи ветерани от Втората световна война, прерязал заедно с кмета Валентин Вълчев лентата при откриването на мемориала, да е последният войник от Угърчин, участвал във война!

Дано никога не се налага да се дописват имена на угърчинци върху мемориала, загинали в нова война.

Текст и снимки:
Борислав ПАТАРИНСКИ