МЕСЕЦ МАЙ – С НАЦИОНАЛНИЯ ТРИКОЛЬОР

100-годишнината на нашия земляк, известния изпълнител на народна музика на кавал Цвятко Благоев

Месец май традиционно е богат на празници. И най-големият от тях естествено е Денят на българската писменост, просвета и култура. Тази година обаче, около 24 май в Угърчин се случиха още две събития. На 21 май се състоя юбилейното тържество, посветено на 100-годишнината на нашия земляк, известния изпълнител на народна музика на кавал Цвятко Благоев. А на 25 май беше балът на дванадесетокласниците от СОУ,,Св.Св. Кирил и Методий".

Юбилейното честване на Цвятко Благоев се състоя в салона на читалището в необичаен за Угърчин час - 14.00. Въпреки това на него присъстваха повече от двеста души. Поне четиридесет от тях бяха от София. Доведоха ги Радка Стаменова и Гечо Благоев - дъщеря и син на Цвятко Благоев. Сред тях бяха и голяма група деца от училището по английски език към фирма ,,Меридиан - 22", чийто президент е г-жа Стаменова. Тези деца се включиха в художествената програма, в която също взеха участие танцьорите от читалището и изпълнителката на народни песни Йорданка Димитрова от сдружението на пенсионера ,,Цвятко Благоев". Величка Игнатова - председател на Общинския съвет, връчи на близките на музиканта удостоверение с решението на Общинския съвет за обявяване на Цвятко Благоев за почетен гражданин на Угърчин посмъртно. Показан бе и филм за неговия живот и творческа дейност, заснет от БНТ.

Празникът на нашата писменост и култура тази година в Угърчин се проведе на откритата сцена пред общината. В едночасовата празнична програма, чийто главен организатор традиционно бе СОУ ,,Св. Св. Кирил и Методий", се включиха освен деца от училището, и деца от детската градина, и момчета от танцовия състав на читалището.

Абитуриентският бал не би могъл да съперничи по значимост на другите две събития, които го предхождаха. Но въпреки това събра многобройна публика в центъра на Угърчин. Не само родители и близки дойдоха да се порадват на абитуриентите, но и много други граждани. Самите абитуриенти пристигнаха на площада пред общината с кавалкада от пищящи с клаксоните си автомобили. Предвождаше ги трактор с ремарке. В ремаркето се бяха качили няколко абитуриенти, опънали пред себе си националния трикольор. Чуваше се и популярната песен за Райна Попгеоргиева.

Когато слязоха от возилата, всички се струпаха около паметника, където започна голямото снимане. Десетки фотоапарати и телефони прегряха от щракане. Хиляди снимки запазиха спомена за един от най-хубавите дни в живота на тези момичета и момчета, завършили своето средно образование. И макар да нямаше голямо културно значение, абитуриентският бал се превърна в събитие за Угърчин, защото накара не само абитуриентите, да се пренесат в един по хубав свят, откъсвайки се поне за малко от иначе нелекото ежедневие./БП/

"КУКУРУГА" В СТОЛИЦАТА

Бранислав Нушич - Госпожа министершата. Постановка на самодеен театрален колектив "Кукуруга" при читалище "Вълчо Русковски" - Угърчин. Фестивал на читалищното театрално изкуство 16 май 2015 - София.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1."ДА СЕ ИЗСЕЧЕ ЕДНА ГОРА"


2."ОСТАВКА ЛИ ?! ... МИНИСТЪРЪТ НЕ МОЖЕ ДА ПСУВА"


––––
"Кукуруга" на угърчински - "Разцъфтяваща пъпка от цвете или дърво"
Фото: Гергана и Георги-Момчил ПОПОВИ

ИЗПРАЩАНЕ

Препичаше като през юли. А беше 14 май по пладне. Слънцето бе спряло над училищния двор и наблюдаваше голяма група ученици, учители и родители, които стояха там и чакаха нещо. Чакаха да дойде електричеството, защото и то беше спряло. Откъм училищната сграда се чуваше многократно броене от 1 до 12 и силни викове. Предстоеше изпращането на завършилите 12-и клас. По едно време броенето престана. Изглежда  вече бяха запомнили реда на числата от 1 до 12, та не се налагаше повече да повтарят.

 

В това време дойде и токът. Зазвуча "Върви народе възродени" и се появи училищното знаме, а след него и ,,виновниците" за тържеството - абитуриентите. Усмихнати и щастливи, че са се изправили на прага на своя самостоятелен живот. Живот, на който края не се вижда, изпълнен само с хубави неща. Поне така изглеждаше в този слънчев майски ден. И директорката Олга Петрова и класната им ръководителка г-жа Пенчева също им отправиха  най-добри пожелания за здраве и бъдещи успехи. А първокласниците им поднесоха цветя. Не мина и без прощални думи от абитуриентите. На мнозина от тях  в очите се появиха сълзи... Искрени, осъзнали за миг, че се разделят безвъзвратно и с много хубави мигове през тези 12 години… И с хора, които обичат.
Бившите вече ученици се сбогуваха и с училищното знаме. Зазвуча дунавското хоро. Поведоха го някои от танцьорите в танцовия състав на читалището. Сред тях бяха и абитуриентите. А когато всичко свърши, голяма група от тях се качиха в няколко коли, надвесени от прозорците. С бясно форсирани двигатели, сред дим и мирис на изгоряла гума, потеглиха напред. Дано имат късмета да живеят в по-добро време... А слънцето продължаваше да наблюдава отгоре безстрастно. Това беше един от милионите дни, в който то е огряваше земята. /Б.П./