БАНДИТА, ДАН КОЛОВ И ДРУГИТЕ

Ще ви разкажем за една почти комична случка от тридесетте години на ХХ век в София. Главни действащи лица в нея са известните наши борци Дан Колов, Петър Ферещанов, Хари Стоев и един угърчинец - Васил Стойчев Джабарски, по прякор Бандита. 

Роденият през 1904 г. в Угърчин Васил Джабарски още на 15 годишна възраст напуска родното си място с един пътуваш цирк. По-късно служи като войник, научава се да кара автомобил и получава щофьорска книжка с номер 13. През 30-те  и началото на 40-те години е таксиметров шофьор в София. В началото на 1944 г. си купува камион "Опел Блиц" и за да не бъде национализиран след 9 септември същата година, се записва доброволец и участва в двете фази на Отечествената война 1944 - 45 г. заедно с камиона си. В края на 40-те години получава прякора Бандита след една публикация във  вестник, заради политическите му прояви като привърженик на Никола Петков. През 50-те, пак по тези причини, лежи и в Белене известно време. Умира на връх Великден 1998 г. ,черпейки се с приятели в едно заведение в София. Случката, за която ще ви разкажем, е от времето, когато е бил таксиметров шофьор в София. 

               

Бандита седеше вече повече от час в старичкия Форд пред Централна гара. Другите му колеги заминаха с клиенти, а него все го заобикаляха. И тъкмо се чудеше дали да продължи още известно време да дреме в колата или да се премести при кръчмата "Пали лула", когато край колата изникнаха трима яки мъже. В първия момент помисли, че сънува, после се зарадва, а след това се притесни. Бяха известните борци Дан Колов, Петър Ферещанов и Хари Стоев. И преди ги бе  возил, но не заедно. Познавайки колата си, започна леко да се изпотява. Когато Дан Колов и Хари Стоев седнаха отзад, фордът видимо приклекна. Бандита въздъхна с облекчение, когато двигателят запали, но щом се качи и 139-килограмовият Ферещанов, се чу стържене на метал в метал и колата угасна.

Васил Стойчев - Бандита опита да я запали от стартера, но неуспешно. Тогава взе манивелата и отиде отпред. Завъртя два-три пъти и фордът оживя. Но когато се качи вътре, се чу отново протяжният, стържещ звук ... Двигателят угасна пак. Стана му ясно, че са твърде тежки  четиримата. Купето облягаше в маховика на съединителя и двигателят спираше да работи... Таксистът отново слезе, завъртя манивелата и след като запали колата, се наведе през вратата на шофьора и опъна смукача. С едната ръка натисна съединителя, а с другата - включи на скорост. Автомобилът потегли. Угърчинецът се пресегна с дясната ръка, хвана кормилото и подтичвайки край колата се запъти към адреса, който му бяха посочили знатните пътници...

                    

Споменът от тази случка е съхранен от Георги НАЙДЕНОВ и Валентин ВЪЛОВ

Факсимилета: Фотоархив Л.ЮРУКОВ

ЦВЕТОВЕТЕ НА ЯНУАРИ

Голям Сечко започна сиво и мъгливо. Но без сняг. После  слънцето се появи и всичко стана по-цветно и по-топло. Даже пролетно. Появиха се и първите цветя. И тъкмо решихме, че този иначе суров месец се е разнежил и така ще си и отиде, когато тя се завърна. Зимата. И всичко отново стана черно и бяло. И пак има цветя, но от скреж. Студена, снежна зимна красота.Сега е времето да и се полюбуваме, стига да имаме достатъчно дърва за печката...

 

 

 

Фоторепортаж: Борислав ПАТАРИНСКИ

Мезонет "Текезарка"

В няколко реда ще ви разкажем за един чудат автомобил и човекът, който го е създал. Марката му е "Текезарка", т.е. - "ГАЗ - 69". В България зевзеците го нарекоха "Текезарка", заради масовото му използване в трудово-кооперативните земеделски стопанства /ТКЗС/ през 60-те години на ХХ век  като служебен автомобил.  Този екземпляр обаче е претърпял сериозни изменения - отпред, отзад, отгоре и отстрани стърчат разни неща дето ги няма в стандартния модел. Цветът му също е нетипичен - червено-кафяви петна на резедав фон. И  джантите на колелата  са в нежно резедаво. Вдясно от шофьорското място се мъдри мивка и тоалетна чиния, а отзад има хладилник, печка и "стълбище" към "втория етаж". Зад шофьорската врата стърчи газова бутилка, а отзад е монтирана вътрешност от бойлер с дущ. Край него има стълбичка към "верандата " на втория етаж, върху която е монтирана автомобилна седалка. От нея човек може да се любува на околността или да дебне на пусия някое диво прасе.Тази възможност е особено важна за притежателя  на возилото, който е запален ловец и риболовец.

 

В Угърчин го наричат Бат Джори, нищо че напролет ще навърши седемдесет  години. Преди текезарката-мезонет той удиви съгражданите си и с построяването на едно двустайно двуетажно дървено " жилище" с подръчни материали край река Каменица на около 6-7 километра южно от Угърчин. Би могло да бъде наречено по угърчински колиба, но пък има два "санитарни възела", бойлер и топлоизолация от стиропор. Недалече от него има и закрито ловджийско чакало с печка върху каруцарски колела. Текезарката -мезонет в момента също е паркирана наблизо. Мнозина гледат на всичките чудати творения на Бат Джори с насмешка, но за него това е възможност да направи по-интересно пенсионерското си ежедневие а и по-комфортно ловуването. Иначе Додьо Джабарски, каквото е истинското му име, дълги години се е занимавал със спортна дейност. Бил е  и активен участник в танцовия състав на читалището през 60-те години...

 

 

Текст и снимки: Борислав ПАТАРИНСКИ