За пролетта и щъркелите става дума. Пристигнаха на 20 март по пладне в
Угърчин и веднага станаха обект на внимание на всички намиращи се по
това време на площада пред Общината. Един истински пролетен ден с много
слънце и първи цъфнали цветя.
сряда, 20 март 2013 г.
ОГНЕНО ХОРО
Три кошерища едно до друго с различна големина бяха запалени последователно край реката почти в центъра на Угърчин на Сирни заговезни . Най-голямото беше около 4 метра високо. Близо 50 човека се събраха около тях , няколко деца се надпреварваха да прескачат най-малкото кошерище, а някои от танцьорите ни завъртяха и хоро.
четвъртък, 14 март 2013 г.
СРЕЩА В ОДРИН
100 години от Балканската война
Март 1913 г. Българските войски са обкръжили Одрин и се готвят за последен щурм.Там е генерал Радой Сираков, там са и много обикновени войници от Угърчин. Един от тях е Вълчо Балев Балевски. Той има брат Дачо, останал в Угърчин, защото военната комисия не го е одобрила за войник. И Дачо решава да отиде до Одрин на кон и да се види с брат си. От тази им среща се е запазила снимка , направена във вече превзетия Одрин на 18 март 1913 г. във фото „Souvenir”. Не е познат друг подобен случай с угърчинци, участвали в тази война.
Дачо и Вълчо Балевски, Одрин, 18 март 1913 г.
Има и един друг стогодишен спомен от Одринската битка. Фелдфебел Петко Радоев Патарински прониква с група войници в турска казарма в Одрин и пленява турско бойно знаме. За тази му постъпка е повишен в чин подпоручик, а от армията се уволнява като капитан през 20-те години на 20 век. До края на живота си той остава известен сред угърчинци с прозвището Капитаня.
Фелдфебел Петко Радоев Патарински
Вълчо Балевски и Петко Патарински се завръщат живи и здрави от двете балкански войни,но други 70 угърчинци оставят костите си по бойните полета през 1912-1913г.
На снимката горе: Атаката на Одрин започва, 11 март 1913 г.
Март 1913 г. Българските войски са обкръжили Одрин и се готвят за последен щурм.Там е генерал Радой Сираков, там са и много обикновени войници от Угърчин. Един от тях е Вълчо Балев Балевски. Той има брат Дачо, останал в Угърчин, защото военната комисия не го е одобрила за войник. И Дачо решава да отиде до Одрин на кон и да се види с брат си. От тази им среща се е запазила снимка , направена във вече превзетия Одрин на 18 март 1913 г. във фото „Souvenir”. Не е познат друг подобен случай с угърчинци, участвали в тази война.
Има и един друг стогодишен спомен от Одринската битка. Фелдфебел Петко Радоев Патарински прониква с група войници в турска казарма в Одрин и пленява турско бойно знаме. За тази му постъпка е повишен в чин подпоручик, а от армията се уволнява като капитан през 20-те години на 20 век. До края на живота си той остава известен сред угърчинци с прозвището Капитаня.
Вълчо Балевски и Петко Патарински се завръщат живи и здрави от двете балкански войни,но други 70 угърчинци оставят костите си по бойните полета през 1912-1913г.
На снимката горе: Атаката на Одрин започва, 11 март 1913 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)