При топло, слънчево време и температури над 20 градуса в Угърчин се проведе общинският пролетен празник. За 83-ти път на читалищната сцена се изявиха над 180 самодейци . Те пяха , играха и веселиха публиката в читалищния салон в продължение на три часа и половина.
В празничната програма се включиха децата от ОДЗ – Угърчин , СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” в Угърчин и ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ в Лесидрен и читалищните състави от Угърчин , Лесидрен , Кирчево , Голец , Микре , Славщица и Драгана, клубовете на хората с увреждания , на пенсионера „Цвятко Благоев” и на вдовиците и вдовците в Угърчин. Специални гости бяха самодейците от читалище „Христо Ботев-1895” – с. Дерманци.
На 22 март в 11ч. бе стартът и на традиционната кушия в местността Голи рът карй Угърчин.
След празничната програма в салона на читалището в едно от фоайетата беше открита изложба с творби на деца от СОУ „Св.Св. Кирил и Методий” в Угърчин , направени от отпадъчни материали. Авторите на най-добрите получиха грамоти от кмета на общината г-н Вълчев.
Празничните прояви продължиха на 23 март вечерта с танцов спектакъл на танцова формация „Елит” от гр. Ловеч и със състезания по шахмат , хандбал и футбол на 24-тимарт в спортната зала в Угърчин. Вечерта на 24 март, танцьорите и участниците в сатиричния състав на читалището се включиха в празничната пролетна програма на село Славщица.
Как е започнало честването на пролетния празник „Светиите” в Угърчин, от няколко години превърнал се и в общински, кои са били инициаторите можем да прочетем в спомените на Данчо Данчев Коев от Угърчин:
1929 ГОДИНА: ПОСЕТИТЕЛИТЕ ДА СА В НАЦИОНАЛНО ОБЛЕКЛО И ДА СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ НАРОДНИ ПЕСНИ И СВИРНИ
„Новата шлагер-музика , както се изразяваше бай Иван Н.Войников, не можеше да я търпи и понася. Със западното си влияние щяла да заличи хубавата народна песен от живота ни.
На другарска колегиална среща – вечер , организирана инцидентно, без всякакъв повод и причина пяхме , пихме и играхме. Бай Иван взе думата по неговата обичайна тема :”Против шлагер музиката”. На смях, на шега, но въпросът стана сериозен. След красноречиви дебати в поддръжка на мнението на бай Иван учителската колегия от първоначалните училища /в Угърчин тогава те са били три-бел. ред./, прогимназията и гимназията се реши да се организира Угърчинска национална вечер, на която всички да бъдат в национално облекло и да се изпълняват народни песни и свирни.
Предложено бе тази вечер да се организира на 22 март/ Светиите/, защото на този ден май- много се празнува от угърчинци със стари обичаи.
В скоро време въпросът се постави на разглеждане в общия учителски съвет на всички училища в селото . Реши се още същата година , на 22 март 1929г.,да се проведе първата Угърчинска национална вечер. Посетителите да са в национална носия , да се изпълняват песни , хора и свирни с народни инструменти , като се поканят и доброволци от публиката. Вечерта да бъде с входни билети, постъпленията от които да са в полза на откритата през 1928 г. безплатна ученическа детска трапезария. Възложи се на ръководството на трапезарията да организира вечерта .
Първата национална вечер не бе много добре посетена , но през следващите години тя така се наложи , че от рано желаещите да участват се снабдяваха с нужните облекла , а на 22 март площадът се препълваше от хора, облечени в национални носии. Салонът също се оказваше претъпкан от хора , та двете входни врати стояха широко отворени…”
