Цветница - 2011

Групата за автентичен фолклор към читалището на 16 април представи обичая "Лазаруване". Накичените с цветя момичета посетиха фирми и учреждения в Угърчин, Общината и старческия дом. Навсякъде бяха посрещнати с радост и усмивки.

"Из миналото на Угърчин" - архивни снимки

  

Каменни брадви, намерени в землището на Угърчин

Медни брадви и фибула

Воденица с един долап

 

Комитата Енчо Стоянов Пачаръжки

 

Кочовска задруга (голяма патриархална фамилия) - 1920 г.

 

 Стар геран край Угърчин

Колиба отпреди 1878 г.

 

Къщата на дядо Недялко Пастухов. През 1850 г. на горния етаж било училището

Васил Стоянов Джабарски - комита и опълченец

Коледари

Приготовление на храна за оброк

Угърчинската група за народна музика при Радио София - 1950 г.

 

Напиване на вода - "Водици", Йордановден, Угърчин 1939 г. 

"Из миналото на Угърчин"

Гърмежи и писъци в театрото, 1900

Би попитал някой: ами доходите от представленията къде отиваха? Тия доходи бяха съвсем нищожни, защото и цените на входните билети бяха извънредно ниски: І място – 60 ст., ІІ – 40 ст. и ІІІ – 20 стотинки. При равносметката след представленията рядко се получаваше някоя по-крупна сума. Дори, имало е случаи че разходът е превишавал прихода. Така напр , спомням си, че при даването на драмата „Стефан Караджа”, разходът бе повече от прихода, защото за да бъде по-ефектно представленинето, трябваше при възпроизвеждане на фиктивните бойни сцени да се изхарчи едно по-голямо количество барут и кабзи.
От честата и силна стрелба на сцената, от големия барутен дим нищо не се виждаше. От силните гърмежи сцената се тресеше, публиката изпадаше в ужас, децата пищяха, а майките се вайкаха. Лицата на някои от участниците бяха обгорени и насмалко щеше да се подпали и сцената. На другия ден селяните си говореха, какво, че четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитра при действетелното им сражение с турците в балкана те не са потрошили и толкова „джепане”, колкото е изхарчено на Угърчинската сцена.

Из спомените на
Петко Владов –
един от основателите, 1936

"Свободна България", художник Георги Данчов - Зографина, около 1890 г.