ДЯДО КОЛЕДА ДОЛЕТЯ С ЧЕРВЕН ТРАБАНТ

 Традиционно всяка година през декември в Угърчин се организират различни културни прояви, свързани с Рождество Христово и Новата година. Основен организатор на тези прояви е Общината, но и читалището има свое участие. През 2023 година програмата поне с няколко "процента" беше по-богата от предходния декември.

   Предколедните прояви започнаха на 4 декември със запалване светлините на елхата пред Общината. По този повод беше представена и шоу програма. Нашите танцьори също се включиха с две изпълнения. Основен елемент от коледната украса на площада беше боядисано в червено трабантче.

   През следващите дни беше организиран, отново в центъра на Угърчин, коледен базар на предмети и коледна украса, изработени от учениците от СУ "Св. св. "Кирил и Методий" и децата от детска градина "Светулка". Събраните пари бяха преведени на "Българската коледа"

   На 15 декември в читалищния салон беше представен двучасов концерт на Койнарската духова музика и певецът Свилен Тодорински. Участие взе и танцова група от с. Сухаче.

   Следващата предколедна проява се състоя на площад "Петър Балевски" на 22 декември. Известният кулинар Ути Бъчваров приготви пред очите на около 200 угърчинци и гости свинско със зеле в една "съдинка" с диаметър около 1,5м, което после беше раздадено на присъстващите. Месото беше взето от докарано на място прасе, предварително подготвено за разфасоване. Част от неговото месо беше раздадено и на присъстващите след като отговореха на зададени от Ути въпроси. Специален музикален фон на събитието създаде Етрополската духова музика, която свири повече от 4 часа.

   На 24 декември, по установена вече дългогодишна традиция, читалището ни организира посещение на Дядо Коледа и Снежанка по домовете в Угърчин. Бяха посетени 40 къщи и зарадвани с подаръци над 60 деца. Този традиционен начин за раздаване на подаръци в други по-малки или по-големи населени места вече почти не се практикува. Дядо Коледа обикновено събира децата на едно място и им раздава подаръците, но при този вариант детските емоции са на друго ниво.

   Читалищните коледари на 25 декември отново обиколиха домове в Угърчин и отправиха своите благопожелания за здраве и благоденствие към домакините.

   На 31 декември с държавния химн, "На многая лета", "забраненото" Дунавско хоро и още други хора в центъра на Угърчин беше посрещната Новата 2024 година. Общината осигури и по чаша червено вино за всички присъстващи.

   Последното събитие от хрониката ни е свързано първото събитие от 2024 г. - ваденето на кръста от водите на река Каменица на Йордановден. За трети път до него най-бързо се добра Николай Стойков от Угърчин.

   Ще завършим обаче с нещо, което предшестваше всички дотук описани събития. То е свързано с читалището. След близо 20 години прекъсване в него беше възстановена певческата дейност. На 1 ноември от четири жени и един мъж беше създадена вокалната група "Угърчински славеи". Неин ръководител стана Ганка Балевска, която преди 35 години ръководеше мъжката и женската вокална група на читалището, а после доста години не беше в Угърчин. Първата изява на вокалната група стана на 2 декември на международен певчески фестивал в София, организиран от Съюза на пенсионерите в България и Съюза на Народните читалища. От него те се завърнаха с медал за отлично представяне.

ТЕКСТОВЕ ЗА СНИМКИТЕ

1. Коледната украса на на центъра на Угърчин

2. Танцьорите ни играха при запалване светлините на елхата

3 и 3а. Коледният базар

4. Свилен Тодорински и Койнарската духова музика

5. Ути Бъчваров в ролята на музикант

6 и 7. Моменти от посещението на Дядо Коледа и Снежанка по домовете

8. Коледарите

9 и 10. Ваденето на кръста от р. Каменица на Йордановден

11 и 12. Вокална група "Угърчински славеи" на софийска сцена и наградата им.

14 и 15. Веселите празници бяха помрачени от грозното окастряне на най-красивото дърво в центъра  на Угърчин от фирма, наета от общината.   

Снимки: Борислав Патарински и Фейсбук

РАДОЕ, ЖИВ ЛИ СИ ?

 "На оня свят" по д-р Радой Еков

   Преди 40 години в редакцията на в. "Друм" пристигна писмо от д-р Радой Еков, угърчинец, зъболекар, живеещ от доста време в гр. Русе. Той беше редовен абонат на вестника и понякога изпращаше  материали за публикуване. В писмото той разказваше любопитна случка със самия него, която тогава не  намери място във вестника. По-надолу ще се опитаме да ви я преразкажем, тъй като оригиналното писмо  не е запазено. Надяваме се да ви бъде интересно.

    Доктор Радой Еков постъпил в болницата на лечение и останал там около седмица. Русе е голям град, но може би и заради професията му, много хора  познавали д-р Еков. Немалко от неговите познати вече знаели, че е в болницата, когато се разнесла вестта, че е починал... Всъщност бил починал  един друг лекар с фамилия Неков.

   На следващия ден, след като се разнесла тази тъжна вест, вкъщи у д-р Радой Еков започнали да идват хора на поклонение и  да поднасят съболезнования на съпругата му. Пристигнала и ловната дружинка от едно съседно село, където той членувал. Донесли венец, били подготвили траурно слово, носели и пушките да гръмнат за последно преди да го спуснат в гроба. "Но аз говорих с него снощи по телефона..." - понечила да каже жена му. Хората обаче само кимали разбиращо с глава. Паника започнала да обзема жената, но все пак решила да позвъни в болницата, за да се убеди, че не е говорила с човек от оня свят предишната вечер. Свързали я и от другата страна чула гласа на съпруга си:

   - Радое, жив ли си?...- попитала тя.

   - Жив съм. Що за въпрос?... - отговорил той.

   - Ами тук едни хора такова... - взела да увърта жена му. 

   - Какви хора, за какво говориш?

   - А-а, не, нищо... Аз само исках  да те чуя. Като си дойдеш вкъщи ще ти разкажа. Оздравявай по-бързо! - и затворила телефона.

   " Опечалените" приятели се извинили на съпругата на доктора и си тръгнали доволни, че Радой Еков е жив и почти оздравял в болницата.

   Някои от приятелите на д-р  Еков обаче не успели нито да отидат на поклонение в дома му, нито да го изпратят на гробищата. "Когато  седмица по-късно срещнах един такъв приятел на улицата, той едва не припадна..." - завършваше разказът на доктора в писмото му отпреди 40 години.

ПОЛКОВНИК МИХАИЛ ВОЙНИКОВ - КОМАНДИРЪТ НА 6-ТИ КОНЕН ПОЛК

155 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕДИН УГЪРЧИНЕЦ, КОГОТО НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯМЕ

110 години от Балканската и Междусъюзническата война и 105 години от края на Първата световна война

Неведнъж в блога ни по различни поводи сме споменавали името на един известен в миналото угърчинец - Иван Войников/Лъвът/ - учител, общественик, читалищен деятел, участник в Балканската и Първата световна война, внук на свещеника Михал Войниковски, укривал Левски в Угърчин. 

И това е само малка част от богатото му житие. Оказа се, че Иван има по-голям брат Михаил, който също има интересна биография. И понеже рано напуска Угърчин, днес почти никой тук не знае нищо за него. Но в Уикипедия има качена цяла беседа за полковник Михаил Войников като заслужил български офицер.  Днес ще ви разкажем за командира на 6-ти Конен полк по време на Първата световна война, който освен това е юрист и съдия. В друг пък сайт - GTrees.net, където  е описано родословието му, той е генерал, д-р Михаил Войников. Едно обаче е безспорно в публикациите за него - той е роден в Угърчин и е от рода Войникови, малък род,  оставил трайна следа в угърчинската история.

Михаил Николов Войников е роден преди 155 години  в Угърчин на 1 октомври 1868 г. Вероятно е кръстен на дядо си поп Михал. Не е известно колко време е живял в Угърчин, тъй като част от фамилията се премества в Ловеч. Но на 15 септември 1883 г. постъпва на военна служба в конницата. Участва в събитията по време на Съединението на България през 1885 г. като подпряпоршчик от Татар-Пазарджишка №3 дружина, а в последвалата Сръбско-българска война е редник в гвардейски ескадрон.

Фамилна снимка на Войникови

През 1892 г. завършва Кавалерийското юнкерско училище в гр. Твер в Русия и е произведен в чин подпоручик. Това е началото на неговата офицерска кариера. Служи в няколко кавалерийски подразделения. През 1902 г.  вече е ротмистър във 2-ри конен полк и бива командирован отново да учи в Русия. Този път в офицерската кавалерийска школа в гр. Санкт Петербург.  Завършва я през 1904 г. и се  завръща  във 2-ри конен полк, където поема командването на ескадрон. През 1910 г. е произведен в чин майор и  през Балканската и Междусъюзническата война/ 1912 - 1913 г./ е командир на допълващ ескадрон в 5-ти конен полк.

На 22 септември 1914 г. е произведен в чин подполковник и от началото на 1915 г. е командир на дивизион в 1-ви конен полк. След  включването на България в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария, подп. Михаил Войников продължава да е командир на дивизиона до края на 1916 г. А от януари 1917 г. поема командването на 6-ти конен полк. Мирновременното базиране на полка е в Харманли, но по време Първата световна война той участва през 1917 г. в бойните действия на Добруджанския фронт, а през лятото на 1918 г. е преместен в Македония.

Нямаме информация в кои точно сражения е участвал подп. Войников с кавалеристите си, но през 1917 г. той е награден с Военен орден „За храброст” IV степен 2 клас. По-късно през същата година тази награда е променена във Военен орден „За храброст” IV степен 1 клас. А на 30 май 1917 г. той е произведен и  в  чин полковник.  През 1918 г. е награден и с ордени „Свети Александър” V степен и „Свети Александър” IV степен с мечове по средата. Даването на тези награди говори за сериозни заслуги при участието по фронтовете на войната. 

Михаил Войников на фронта край Битоля 1918 г.

В публикуваните материали в Интернет няма нито една снимка на Михаил Войников. Но в читалищния архив разполагаме с две снимки. Едната снимка е от архива на брат му Иван Войников. Тя е изпратена от фронта край Битоля на 24 август 1918 г. Там Михаил Войников е сниман по време на затишие в боевете пред землянка. Отзад на снимката пише: „Пред землянката в парка. Михаил. 24.VIII.918 г. Битолско”. Другата снимка е семейна от началото на XX век. Предоставена ни е от писателя и режисьор Павел Павлов, който има кръвна връзка с рода Войникови. На нея отзад вторият от ляво на дясно е Иван Войников, а до него има мъж с военна униформа с когото много си приличат и който изглежда малко по-възрастен от Иван Войников/ Иван Войников е роден 1870 г/. Това трябва да е Михаил Войников. Михаил и Иван са имали още един брат Петко. Той също е бил военен и е имал чин капитан, но нищо повече не се знае за него. На снимката той вероятно е от другата страна на Иван. Имали са и сестра Теодора, за която  също не се дава друга информация.

След войната Михаил Войников служи в Ремонтно конско депо и в Главното интендантство на армията. Освен това в биографичната справка за него в Уикипедия пише, че е юрист и съдия, но кога е получил юридическото си образование и къде, не се дава информация, нито кога е бил съдия. Умира по нелеп начин на 4 юли 1920 г., убит от хазайна си, след като спорен квартирен въпрос е решен в полза на Войников. Погребан е на Централните софийски гробища. Посмъртно през 1921 г. е удостоен и с Народен орден „За военна заслуга” III степен с военно отличие и Орден За заслуга с обикновена лента.

В сайта GTrees.net е поместено семейно интерактивно родословно дърво на Михаил Войников, в което няма разминаване с поместеното в Уикипедия. Но както и по-горе подчертахме, пред името на Михаил Войников е написано генерал,  доктор. Няма обаче никаква информация кога е произведен в чин генерал и какъв доктор е. Затова, въпреки че би било много добре да има още един генерал от Угърчин, освен Радой Сираков, засега ще се въздържим да приемем тази информация като неоспорим факт.

Михаил Войников е бил женен за Василка Маджарова - дъщеря на известния в миналото политик и общественик Михаил Маджаров. През 1911 г. им се ражда син, когото наименуват Петко. Няма информация как Василка Маджарова е отгледала сина си след смъртта на Михаил Войников, но се знае, че писателката Анна Каменова е нейна сестра и Василка е намирала подкрепа при нея. Анна Каменова е била омъжена за друг известен политик и общественик Петко Стайнов. 

Писателката Анна Каменова - сестра на съпругата на Михаил Войников Василка Маджарова

Василка Маджарова и синът ѝ Петко Войников неведнъж са гостували в семейството на Анна Каменова, където е бил и дядото на Петко Михаил Маджаров. Жилището им е било в центъра на София на улица „Славянска”. При едно такова гостуване на 10 януари 1944 г. започва една от най-големите бомбардировки от англо-американски бомбардировачи на София през Втората световна война. Всички се спускат в мазето на сградата. Тук е и съпругата на Петко. Скоро следва пряко попадение на бомба и сградата се срутва. Оцеляват само Анна Каменова, Петко Стайнов и Михаил Маджаров. Синът на Михаил Войников Петко е сред загиналите.

Днес от рода Войникови никой не е останал в Угърчин. Няма я и къщата, където е живял Иван Войников. Наследници на Войникови има на различни места в страната. Досега единствената връзка  с представител на този род беше Павел Павлов, но за съжаление той наскоро почина.  Времето се опитва да покрие със забрава делата на хора като Михаил Войников, но те са оставили трайна диря и не е толкова лесно да бъдат изличени от паметта ни, защото и сто години по-късно те могат да бъдат светъл пример за нас.

Б. Патарински