Важни събития в историята на Угърчин - част 13
Един от автомобилите на Койно Недялков "Форд А", управляван от Атанас Коларов /правият с каскета/, преди да отпътува от горния площад на Угърчин след някякво събитие в средата на 30-те години.
През 1929 г. започва първата световна икономическа криза и тя слага своя траен отпечатък върху живота на хората по света, особено в началото на 30-те години на ХХ век.
В България кризата по-слабо се усеща, защото икономиката ни не е толкава развита, както в някои западни държави. Още по-слабо се усеща по угърчинските колиби, където живее две трети от населението на Угърчин. Тук хората от десетилетия са на едно социално дъно, от което по-надолу няма къде да отидеш. И когато в ежедневното ти меню доминира царевичният просеник и лучецът, а в речника ти - „Дий-й, воле, дий-й!...”, падането на котировките на нюйоркските фондови борси няма как да те вълнува. В Угърчин, разбира се, е имало и заможни хора, но събитията тук през това десетилетие не следват логиката на кризата. Още от началото на 30-те години в Угърчин се наблюдават процеси на развитие на някои стопански дейности, все повече са учениците в училищата, културният живот се активизира, политическият - също.
1930 година
-Започва строителството на сграда на общината. Успоредно и свързана с нея се строи и първата читалищна сграда. Строежът се извършва с общински средства, предприемач е Христо Мазаджиев.
-Кмет по това време/от май 1928 г. до април 1932 г./ е Дико Стоянов Присадашки.
-Петко Енчев Владов построява модерна валцова мелница в горния край на Угърчин. Първоначално се е задвижвала с вода с широк долап, с еврика и бурата, а по-късно с мотор и електричество.
-Основана е организация на Работническата партия, легален вариант на забранената БКП, а също и РМС - работнически младежки съюз. През следващите години те развиват активна политическа дейност в Угърчин.
1931 година
-Основана е овощарска кооперация „Слива”. Тя построява първата модерна сушилня за сливи тип „Хавалка” и „Д-р Стойкович”. За един непродължителен период след това се построяват още 405 сушилни. Възпитаниците на земеделското училище участват в засаждането на образцови овощни градини.
1932 година
-Основано е занаятчийско дружество, в което членуват всички занаятчии.
-На 4 април на проведените общински избори Работническата партия печели 6 от общо 12 места в Общинския съвет и издига за кмет Кольо Лалев Шапков. Неговото управление, наречено Втората комуна, продължава до 7 октомври, когато е разтурено от централната власт и е назначена временно управляваща тричленка начело с Дико Стоянов Присадашки.
-По доклад и настояване на юристконсулта при Министерсво на земеделието Васил Радоев Попов, имащ родова връзка с Угърчин, който лично се среща и с министъра на земеделието Константин Муравиев, в Угърчин е изградена по типов проект Държавна ветеринарна лечебница.
-На 1 май членове и привърженици на Работническата партия провеждат първомайска акция и манифестация, въпреки официалната забрана. Арестувани и откарани в Ловеч са шестима от организаторите.
-В началото на септември училище „Васил Левски” е отделено от централното в самостоятелно начално училище.
Построените през 1932 г. общинска и читалищна сграда, свързани помежду си от читалищния бюфет.
-През ноември е завършено строителството на сградите на общината и читалището, а със свое писмо №2921 от 24.10.1932 г. Общинският съвет известява читалищното настоятелство, че с протоколно решение поднася в завещание на читалището новопостроената сграда и бюфета към нея.
-На проведените на 27 ноември нови общински избори Работническата партия отново печели 6 места в Общинския съвет, но новият Общински съвет не е конструиран поради арестуването на един от общинските съветници от Работническата партия - Ганю Маринов Стополски.
-За периода от 1929 до 1932 г. учениците от началното училище и непълната гимназия представят пред угърчинската публика 10 пиеси.
1933 година
-На 7 януари официално се открива театъра, така тогава е наричана новата читалищна сграда. При голям интерес са представени пиесите „Иванко”, „Големанов” и „Ревизор”.
-На 21 януари Работническата партия и РМС организират честване на трите „Л” - Ленин, Либкнехт, Люксембург, на което призовават угърчинци да протестират срещу високите данъци и глоби и полицейския произвол. Полицията арестува предварително двама от организаторите Стоян Нешев Петровски и Кольо Лалев Шапков и ги затваря в общината. Половин час след ареста на площада пред общината се събират над 400 човека и принуждават полицията да освободи арестуваните. Прииждат още хора. Започва протестна манифестация от центъра до горния край на Угърчин и след това до долния край. В манифестацията участват над 1000 човека. Вечерта пристигат два камиона с полиция от Плевен и Ловеч. Започват масови арести. Бити са над 150 човека, някои от които след това са изнесени на носилка. 18 души са осъдени на различни срокове затвор за „метеж”.
-Юристконсултът Васил Попов се среща с новия министър на земеделието Димитър Христов и успява да го убеди Ловешкият овощен разсадник да бъде преместен в Угърчин. Преместването започва още същата година. Като аргумент в полза на преместването е посочено и наличието на земеделско училище в Угърчин.
-Кмет от 7 май 1933 г. до 1 юли 1934 г. е Васил Василев Узунов.
Дописка в столичния вестник "Ехо", посветена на събитията от 21.01.1933 г.
1934 година
-На 4 февруари основаната малко преди това младежка организация на партията Демократичен сговор и членовете на самата партия организират в салона на читалището в Угърчин районен партиен събор на Ловешка, Луковитска и Тетевенска околия, на който гости са Захари Жеков от София и Стоян Никифоров от Ловеч. Научавайки за този събор активисти на Работническата партия и БЗНС решават да го провалят. Когато съборът започнал Стоян Петровски, Нако Найденов и Стоян Колев се качили на сцената и нанесли побой на откриващите го. В салона започнал ръкопашен бой между делегатите и представители на работническата партия и БЗНС и съборът не се състоял. След обяд на същия ден на площада пред гимназията активистите на Работническата партия и БЗНС организирали многолюден митинг, който по-късно прераснал в манифестация, която полицията безуспешно се опитвала да провали. По повод разгонването на събра 12 души от Работническата партия и БЗНС са осъдени на различни срокове затвор.
-На проведените на 18 февруари местни избори Работническата партия отново печели 6 места в 12-местния Общински съвет. Но централната власт не допуска той да се конструира.
-След проведения на 19 май военен преврат в София дейността на политическите партии е забранена, а кметовете до септември 1944 г. се назначават от централната власт.
-За две седмици от 1 до 16 октомври кмет е Гечо Стоянов Гечевски, а след него идва Иван Стойков Иванов. Той не е угърчинец, юрист е по образование. Иван Иванов остава на този пост до 16 март 1936 г. Тъй като не се провеждат избори за общински съветници, кметът по своя преценка привлича някои хора за свои съветници.
-По времето на Иван Ст. Иванов се прави опит за изграждане на улично осветление по главната улица с газени фенери.
-След преврата от 19 май се предприемат реформи в административно-териториалното деление, като някои малки села престават да бъдат самостоятелни общини и преминават под управлението на по-големи села. Така Драгана до 1940 г. се управлява от кмета на Угърчин, след което отново става самостоятелна.
-Открит е женски отдел по готварство, шев и бродерия към земеделското училище.
1935 година
-Министерство на войната изпраща писмо до общината, в което пита защо до този момент не е изграден паметник на загиналите във войните угърчинци. След това писмо започва набирането на средства и се подема инициатива за изграждането на паметника.
-Койно Недялков със своите автомобили продължава да осъществява пътнически превози до Ловеч, макар те да не са били по джоба на повечето угърчинци, които са предпочитали да отидат пеш или с каруца.
Следва продължение
За изготвянето на този материал са използвани данни от пълния текст на книгата „Из миналото на Угърчин”, юбилейния сборник на читалището от 1936 г., книгата „История на Угърчин” от Марин Мяшков, книгата „Книга за Угърчин и Присадашкия род” от Стоян Присадашки, приложението на в. „Стремление” „520 години с името Угърчин” от 2005 г. и бр. 18 на в. „Друм” от 1988 г.
