"Забавно лято" 2021 - Галерия 3

 

КОМАНДИР И ВОЙН, ОБИЧАН ОТ ВСИЧКИ

 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕНЕРАЛ РАДОЙ СИРАКОВ

Генерал-майор Радой Ичев Сираков /6 .07. 1861 г. - 14.12.1924 г./ е единственият генерал от Угърчин.

Детството му преминава в оскъдица, с труд от ранни години, но и с очарованието на чудната местност Гайдарски рът, където живее семейството му на колиба и откъдето малкото момче прехожда пеша, за да посещава килийното училище на Угърчин. После учи в класното училище на гр. Ловеч и има щастието да бъде ученик на Петко Рачов Славейков – изключителен творец и поборник за свобода и независимост.

Сираков е първият учител от Угърчин след Освобождението в малкото килийно училище на селото. Само за една година и много млад /17-18 годишен/, буден, изключително любознателен, общителен, музикален/пее чудесно и свири на музикални инструменти/,Сираков спечелва сърцата на всички, на млади и стари. Така е и във военното юнкерско училище в София, където постъпва и което завършва с пълно отличие. След това завършва и Генералщабната академия в гр. Торино – Италия, също с пълно отличие.

Военната му служба трае 36 години, от които 20 г. минават в Генералния щаб. На 45-годишна възраст достига до чин генерал-майор. Командвал е 2-ри пехотен полк, 2-ра бригада на 8-ма Тунджанска дивизия, 5-та Дунавска и 9-та Плевенска пехотни дивизии. Участва в четири войни: Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Ранен е тежко при Одрин в Балканската война, когато командва 9-та Плевенска дивизия. Вследствие на това получава сериозно сърдечно заболяване и завършва живота си на 63 години, много, много  рано.

Генерал от позициите, генерал от народа, изключителен стратег, командир и воин, достъпен за всички и обичан от всички. 

Владее пет езика: руски, италиански, френски, немски и турски.

Носител е на много отличия за храброст. Последната му награда/посмъртно/ е орден „Стара планина” с мечове - първа степен, с която е удостоен през 2012 г. във връзка със 100 години от Балканската война.

Достоен пример за поколенията! Наистина, достоен пример е жизненият път на генерал-майор Радой Сираков!

                                             

СИНИТЕ ОЧИ

Бяха очите на малко, 5-6 годишно момиченце, и го гледаха открито и насмешливо.

Впрочем не гледаха него, а малкия му син Иван, който най-палав от всичките му деца, се беше скрил зад гърба на баща си. Защо се беше скрил не разбра, но разбра, че на път за най-близкия дюкян се намираха с Иван точно пред оградата, зад която някога беше чул предизвикващото „раз-два”, беше надникнал и видял, че отмерва маршовата му стъпка/тогава беше във Военното училище в София/ момиче на неговата възраст с хубави сини очи. Тогава не го позна, не запомни очите му. Не го позна и сега, когато портата се отвори и от нея излезе вероятно майката на момиченцето, стройна синеока жена. Срещата беше неочаквана, изненадваща. Генерал Сираков поздрави учтиво и хвана за ръка малкия си син, който беше успял да се покаже иззад баща си и да дръпне явно силно малката къдрава плитка на момиченцето. То плачеше. Двамата възрастни се засмяха и си подадоха ръце, защото красивата жена каза името си - Иванка. И непринудено добави: „Бяхме заедно в първи клас на килийното училище в Угърчин.” Помнеше Радой Сираков този първи клас и първия си учител. После даскал Иван Тодоров, съсечен от турците. Спомни си и Иванка. И тя си беше дошла от колибата, беше обута с цървули, облечена със сукманче, имаше плитки. И още нещо си спомни развълнуван генералът - учителят беше наредил двамата да седнат на един чин, но тя каза, че не иска да седи с момче и се разплака. Плачеше и триеше с юмручета очите си. Така плачеше сега и дъщеря ѝ, но явно обидата от „неблагополучния” малък кавалер беше минала, защото генералът видя насмешливо светещите ѝ сини очи.

-Имам още две момичета. А ти?

-Имам пет деца - двама сина и пет дъщери. Иван е най-палавият.

Пак се засмяха. От малката насрещна улица се показа майка му.

-Трябва да тръгваме. Радвам се, че си спомнихме миналото, а то беше безгрижно, но и приятно.

-Аз също се радвам - каза младата жена и подаде ръката си.

Иван явно беше решил да бъде учтив като баща си, отиде при момиченцето и... му подаде ръка. То не я пое, а доста силно я плесна с ръката си.

Възрастните пак се засмяха.

Смееха се сините очи на Иванка и сините очи на дъщеря ѝ...

Мария ЩРЕГАРСКА  

Из „Нашият генерал” - романизирана биография на генерал-майор Радой Сираков

В СОЗОПОЛ - С ОВАЦИИ, НО И ОТЛЕПЕНИ ЦЪРВУЛИ

 МЕЖДУНАРОДЕН МЛАДЕЖКИ ФЕСТИВАЛ НА ИЗКУСТВАТА "МУЗИТЕ" 2021

На няколко от танцьорите ни буквално се отлепиха подметките на цървулите им, но пък накараха публиката да ги аплодира за играта им. Това се случи в Созопол на петнадесетото юбилейно издание на международния младежки фестивал на изкуствата "Музите", който се състоя в началото на юли. Фестивалът се организира под патронажа на вицепрезидента на република България Илияна Йотова, с подкрепата на Министерство на културата,  посланика на кралство Мароко и община Созопол. Проведе се на сцената на Аполония.

Нашите танцьори за пръв път участваха на този фестивал, сред още 24 участници само в категорията на народните танци. А имаше и десетки танцьори в другите категории танцово изкуство. Отделно бяха певците и инструменталистите. Сред участниците във фестивала бяха и групи от Молдова и Украйна. Ансамбъл "Мизия" от Плевен с ръководители Михаил и Биляна Деневи също се включи с внушителна група.

На 9 юли се състоя заключителен тричасов концерт на първия етап на фестивала. Концертът започна с изпълнение на танца "Копаница" на танцьорите от нашия ансамбъл "Фаворит". Публиката беше приятно изненадана от изпълнението на този иначе непознат състав и не пестеше аплодисментите си. Не по-малко овации предизвика и втория танц "На север от Балкана". А накрая на концерта последва съвместно изпълнение на танцьорите от "Мизия" и "Фаворит". Внушителна група от 48 танцьори напълни голямата сцена на Аполония и представи северняшки черкезки танц. Часът беше 23.45, но публиката още беше там и се изправи на крака, аплодирайки този ефектен завършек на концерта, дело на Михаил Денев.

Участието на нашите танцьори в този авторитетен фестивал трябваше да се състои още преди година, но пандемията не позволи. Освен върху фестивала, тя сложи своя негативен отпечатък върху целия ни живот, в това число и върху дейността на танцовия ни ансамбъл. Но с ръководител като Михаил Денев щетите бързо бяха минимизирани и танцьорите ни се представиха на ниво на фестивала. За това говори не само купата и грамотите, които бяха дадени на нашия ансамбъл, но и фактът, че на 14 юли по Българска национална телевизия беше излъчен репортаж за фестивала, в който за онагледяване бяха показани изпълненията на танцьорите ни и интервю с Михаил Денев.

Разбира се, през петте дни в Созопол за танцьорите ни имаше и време, както за плаж, така и за разходка в града и с кораб около него. Но основното, заради което бяхме дошли тук, беше фестивалът и всичките ни действия бяха съобразени с това. А много други хора бяха дошли тук просто да си почиват...

Снимки: ММФИ "Музите", Цветина Бамбова, Борислав Патарински