С ФОТОСЕСИЯ ПОСРЕЩНАХМЕ НОВАТА 2021а

 Оскъдна хроника на културни събития в Угърчин след 10 месеца епидемия

Десет месеца изминаха, откакто животът в България и света се обърка от един невидим за човешкото око вирус. Изпаднахме в криза като при война, макар да не се водят бойни действия. 

   Вече писахме, че и читалищният живот замря, културните събития се ограничиха до минимум, а празници, които са отбелязвани дори по време на Втората световна война, бяха отменени заради невидимата заплаха Ковид - 19. Традиционните коледни и новогодишни празници  с участието на много хора също бяха отменени.  Възобновените през лятото репетиции на нашите танцьори през ноември отново спряха, а планираният за 14 декември юбилеен концерт по повод десетгодишнината на танцов ансамбъл "Фаворит" се отложи за по-добро време, когато обстановката позволи да се състои.

   И все пак по време на отново затегнатите противоепидемични мерки през ноември и декември в нашето читалище се случиха някои събития. Библиотеката продължи да работи с посетители, макар и с ограничено работно време. С подкрепата на общината  и по идея на Петя Пламенова и Цветина Бамбова в читалището се организираха безплатни коледни фотосесии за децата от Угърчин и техните родители. Това беше своеобразно компенсиране на отпадналото традиционно посещение на Дядо Коледа и Снежанка по домовете. Този път Снежанка/Цветина Бамбова/, без дългата бяла рокля, с по-работно облекло застана зад фотоапарата и заедно с Петя Пламенова за малко повече от две седмици осъществиха 33 фотосесии. Те се състояха в малкия салон на читалището, където бяха подготвени два къта за снимките. Над 110 деца и техните родители дойдоха да се снимат, като при една фотосесия се правеха по 300 - 400 снимки, от които после се отбираха най-добрите и се предоставяха на участниците във фотосесията. Организаторите на тези фотосесии се постараха да се съобразят с противоепидемичните изисквания и не допуснаха струпване на много хора.

   По-надолу ще видите една малка фотосесия, в която участват не само тези, които се снимаха, но и самите фотографи. Беше интересно да се наблюдава този процес отстрани, а позите, които заемаха Петя Пламенова и Цветина Бамбова, не бяха за пред камерата, а в търсене на най-добрия ракурс, от който да направят снимката.

   Колкото до Новата 2021 г. - посрещнахме я. Повече от скромно, както никога досега. На площада пред общината се събраха петнайсетина души, изстрелян бе един голям кашон с фойерверки, купени от общината и още толкова пиратки на присъстващите, чуха се и няколко хора и химна и с това всичко приключи. Имаме и снимка от събитието, но ще спестим показването й. Остава ни надеждата, че Новата 2021 г. ще е по-добра от отминалата 2020 и че след година на същия този площад  ще има възможност да празнуваме истински, а вирусът ще е само спомен...

НАПУСНА НИ арх.ПЕТКО ЕВРЕВ

Тъжна дата в историята на читалището ни. На 12 декември почина архитект Петко Еврев, проектирал нашия културен дом.

Последно говорих с него преди малко повече от месец във връзка с публикацията за 35-годишнината на културния дом. Възстановяваше се след тежка операция,  направена му от неговия роднина, известният в цяла България хирург проф. Никола Владов. Но уви, болестта се оказа по-силна...

С архитект Петко Еврев  установих контакт преди няколко години по негово желание. Изпрати на читалището своята книга "Градът през моите очи", написана за Ловеч, но в нея имаше и глава за Угърчин. После изпрати и разказите на брат си Тодор Еврев "Белите брястове", в основата на които са действителни истории от Угърчин и които тази година той издаде в книга. Контактувахме само онлайн или по телефона и така и не се срещнахме лице в лице.

Пиша всичко това за един човек, който е роден в Ловеч и е оставил трайна следа в историята на този град с построените по негови проекти  там сгради. Но в написаното от него в книгата му личи и една особена, сантиментална връзка с Угърчин. Защото майка му е от Угърчин и тук е пребивавал неведнъж заедно с брат си, гостувайки на дядо си Петко. Дядо му Петко всъщност е известният учител и обществен и читалищен деятел Петко Владов, председателствал първото учредително събрание на читалището ни през 1895 г. И съвсем не е случайно, че 90 години по-късно същото това читалище се настанява в нова голяма сграда, проектирана от внука му,  който също се казва Петко.

Архитект Петко Еврев си отиде от този свят, но остави след себе си внушително архитектурно наследство. Нашата читалищна сграда също е част от него и ще напомня за един човек достойно изживял живота си.

Борислав Патарински

Фотография на културния дом , публикувана при откриването му през 1985 г. във в. "Друм"

ЧИТАЛИЩЕТО НИ С НОВО ИМЕ И В НОВА СГРАДА - 1985 ГОДИНА

 Важни събития от историята на Угърчин - част 9

  С тази публикация нарушаваме хронологията на важните събития от историята на Угърчин, които от няколко месеца отразяваме в поредица от материали в този блог. Позволяваме си това "нарушение", защото то е свързано с годишнина от две събития, които са свързани с читалището ни.

  Преди 35 години, в края на октомври  1985 г., се случват две събития, които имат  важно значение не само за читалището ни, но и за града ни като цяло. С Указ № 121 от 16.10.1985 г. на Окръжен народен съвет - Ловеч е дадено ново име на читалището ни и това е името на инициатора за създаването му през 1894 г. Вълчо Русковски. Поводът е 90-годишнината на читалището. Освен това читалището се настанява в нова голяма сграда с разгъната застроена площ 2000 кв. метра.

   На тържеството при откриването на новата сграда кметът на общината и председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет - Угърчин Дако Рамчев обявява решението на Окръжния народен съвет за преименуване на читалището, а председателят на Окръжния народен съвет Георги Шарков прерязва трикольорната лента и обявява новата сграда за открита. На откриването присъства и угърчинецът Петър Балевски - първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Ловеч - човекът без чието активно участие нямаше да се случи изграждането на такъв голям културен дом в населено място като Угърчин. Поканен е и архитект Петко Еврев, проектирал сградата. Присъстват и други партийни и стопански ръководители от Угърчин и много граждани. Открита е художествена изложба от картини, дарени от художници от Ловеч и страната на читалището. Предприятия и организации от Угърчин също правят дарения на читалището. Освен това е открита и фотоизложба, отразяваща миналото и настоящето на Угърчин в снимки. На новата просторна сцена е представена премиерата на пиесата "Прозорецът" от Константин Илиев, изиграна от актьори от Ловешкия театър.

    Във връзка с описаните по-горе събития ще ви разкажем и някои любопитни подробности около построяването на читалищната сграда и какво тя е представлявала към момента на откриването й.

    В проекта, който започва да се реализира в средата на 70-те години, е записано, че това е културен дом и така се води в кадастъра и до днес. Въпреки големите си размери, в този културен дом не е отредено място за библиотека. Причината е, че се е предвиждало да се изгради и младежки дом, който да е свързан с културния дом от страната, където сега е мемориалът и в него да бъде библиотеката. Но до изграждането на младежкия дом не се стига, най-вече заради започналите дълбоки политически и икономически промени в страната през 1989 г. Този културен дом, в който се настани читалището ни, беше построен и като една втора сцена на Ловешкия театър и в първите години от функционирането му театърът често гостуваше със свои постановки. През 1990 г. тук Младен Пенков и големият български актьор Георги Калоянчев поставиха пиесата "Големанов" от Ст. Л. Костов и на 10 април 1990 г. я представиха пред угърчинската публика.

   Сградата се отопляваше от парно, а за салона беше предвидена климатична инсталация - огромно съоръжение, инсталирано в приземния етаж, където беше и парния котел. Имаше и втори парен котел, който по тръби през площада отопляваше спортната зала. Днес тези съоръжения вече не работят. След като през 1991 г. беше спряно парното отопление на сградата по икономически причини, започнаха да се появяват течове от плоския покрив, най-вече след замръзвания през зимата. През 90-те години стана много трудно поддържането на сградата заради икономическия срив в страната. Положението започна да се променя след 2000 г., но едва през 2013-2014 г., след основен ремонт за около 900 000 лв. по една от европейските програми, читалищната сграда можеше да се използва пълноценно.

   И още два любопитни факта. При строителството на културния дом в края на 70-те години възникнал проблем - трябвало да се положат огромни панели над читалищния салон, а в Ловешко нямало кран като за тях. Затова докарали чак от АЕЦ "Козлодуй". Шофьорът Доко Крайчев пък разказва, че когато копаели, за да бъде отлята бетонната основа на сградата, попаднали на други основи на сграда и те били на повече от 100 кв. метра площ. Намерили и дървени трупове, които изглеждали като овъглени, но отвътре дървесината била здрава. Никой тогава не се е замислил, че това може да е ценна археологическа находка. Просто изринали камъните от тези основи и ги изхвърлили край строящия се хранително-вкусов комбинат... 

    Интересно е също, че 16 октомври е не само датата, на която през 1985 г. е издаден указът на ОНС за преименуване на читалището, но това е и датата в съдебните регистри и Агенцията по вписванията, на която е регистриран първият учредителен протокол на читалището ни през 1894 г.

   35 години - пренебрежимо малко време, ако вземем предвид  колко хилядолетия тук са живели и градили хора, но за такъв градеж като културния читалищен дом заслужава да отдадем дължимото, както на човека, който го  проектира - арх. Петко Еврев, така и на хората, които имат решителността да го осъществят - Петър Балевски, Георги Ненов и др., а също и  десетките строители, които в продължение на десет години участват в изграждането му.  

   
Текстове за снимките: На снимките може да видите сградата преди ремонта от 2013-14 г., основата на въртящата се сцена при изграждането й през 1978 г. и днешният изглед на читалищния дом отвън и отвътре.

Борислав ПАТАРИНСКИ