ПЪЛЬОВСКА ЯХНИЯ - О, ДА!

Приготвя се само от мъже готвачи в голям калайдисан котел/ператник/

Читалището ни представи угърчинската пъльовска яхния на кулинарна изложба в Габрово "Храната като памет", организирана от Регионално сдружение на общините "Централна Стара планина", в което членува и нашата община. Изложбата се състоя на 22 януари в Габрово в зала "Възраждане" и в нея взеха участие представители на десет читалища с  характерни за всяко населено място ястия и храни.

Дълга редица от маси беше отрупана с най-различни традиционни храни, а край тях стояха хората, които ги представяха. Нашите представители Милена Найденова и Цветина Бамбова стояха до една почти празна маса върху която се мъдреше глинен съд за гювеч, сложен върху домашно тъкана бохчичка. В съда имаше някакво ядене, поръсено с къдрава мерудия, на което почти никой не обръщаше внимание. Наоколо имаше къде по-интересни на външен вид храни. Но когато Милена Найденова представи типичната за Угърчин пъльовска яхния, интересът към кирпиченият съд с мерудията се засили. А когато опитаха от яхнията всички одобрително започнаха да клатят глави и мнозина повториха. Скоро в съда остана само лъжицата. Млада майка с малко дете в количка поиска да и сипят пак. За детето било. От три дена не искало да яде и щели да го водят на лекар, а сега с апетит изяло няколкото лъжици яхния в паничката за дегустация и май щели да се откажат от ходенето при лекаря... В края на краищата най-празната маса на изложбата привлече най-много посетители, които с възхищение говореха за яхнията и със съжаление гледаха към бързо опразнения съд.

Няма угърчинец да не знае какво е това пъльовска яхния и да не е ял поне веднъж такава. Кой е измислил тази яхния и откога се приготовлява? Трудно е да се отговори и на двата въпроса. Сигурно човек от Пълевския род за пръв път е приготвил това ястие, но кога - не може да се каже. Единствено сигурно може да се твърди, че тази яхния я има поне от сто години в Угърчин. Тя може да се приготвя и за ежедневна употреба в домашни условия, но в малък съд не може да се постигне неповторимия и вкус. В миналото и сега тази яхния, съпътствана от също толкова уникалната пъльовска чорба, са приготвяни по различни празнични поводи - сватби кръщенета, курбани по повод религиозни празници, войнишки изпращания и др., а понякога и на погребения.

Приготвя се в голям калайдисан котел/ператник/, поставен върху трикрака поставка/саджек, под който е напален огън. В ператника се слага нарязано на парчета овче или телешко месо. То се пържи в собствената си мазнина и се бърка непрекъснато с дървена бъркалка, за да не загори. След като се изпържи добре се "гаси" със 100 милилитра ракия. Прибавят се лук, сухи чушки, домати, чубрица и сол. Пърженето продължава докато омекнат подправките, след което се добавя червен пипер. Следва заливане с вода и яхнията се оставя да ври около 2 часа без да се разбърква. После се добавя ориз, който ври в яхнията около 15 минути. След това съдът се отмества от огъня, чака се 15 минути и се добавя мерудия/магданоз/.  Яденето е готово.
Тази яхния в Угърчин се приготвя само от мъже готвачи. За повече от 100 години никога жени не са били готвачи, макар  да са помагали при приготвянето и. Почитателите на Истанбулската конвенция сигурно биха съзрели някаква дискриминация, но това е традиция, която и конвенцията не би променила.

Днес в Угърчин има няколко души, умеещи да приготвят пъльовска яхния. Човекът, който приготви яхнията за изложбата в Габрово се казва Мирчо Моновски и се постара да я доближи на вкус до "истинската", т. е. приготвената в ператник, а не в малкия гювеч. Изглежда е успял, след като се хареса на посетителите на изложбата.

Утъпкан дълбок сняг, врящи  с пъльовска яхния и чорба ператници и празнично облечени хора, насядали край трапезници, постлани на земята, пият  греяна ракия и се ядат гореща пъльовска чорба и яхния с домашно приготвен хляб, свири духова музика, вие се хоро, а Гачо Ганкин, след като шест пъти са му сипали от яхнията, казва: "Абе то убаво, ами малко"... Типична картина на угърчинска сватба от миналото, но за това ще стане дума друг път. А ако ядете в момента някой продукт  с неизвестен произход на месото в него, си спомнете вкуса на пъльовската яхния, може пък да ви се услади повече...

НА ПРАГА НА НОВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ

Коледно-новогодишни читалищни изяви

Известният писател-фантаст Артър Кларк преди 50 години считаше, че през 2020 г. човечеството вече ще е поело пътя към звездите. Но това все още  не се е случило. Може би, защото вторачeни  в прозаичното ни нелеко ежедневие, а не в светлината на звездите, като че ли забравихме и да мечтаем и да гледаме по-далече от утрешния ден. Но въпреки това всяка една Нова година я посрещаме с  надежда за нещо по-добро. И понеже я предшества Рождество Христово поне една звезда се появява в домовете ни върху коледната елха...

На прага на новото десетилетие читалището ни традиционно участва в някои изяви и допринесе с тях немалко угърчинци, а и други  жители на общината, да  почувстват по-добре атмосферата на коледно-новогодишните празници.

На 20 и 25 декември две групи коледари традиционно посетиха общината, дома за стари хора, шивашкото предприятие "Фари БГ", магазини и заведения, частни домове и отправиха своите коледни благопожелания. На 22 декември коледари и танцьори от читалището ни се включиха в коледния концерт на читалището в Лесидрен. А на 24 декември Дядо Коледа и Снежанка посетиха над 20 домове в Угърчин и зарадваха малките деца с подаръци. Читалището ни традиционно озвучи на 31 декември  посрещането на Новата 2020 година на площада пред общината в Угърчин с български хора. Същото се случи и на 6 януари на Йордановден при ритуала за ваденето на кръста от водите на река Каменица.

Според някои календари 2020-а била година на мишката. По-важно е обаче тя да е година на мира, повече здраве да има за хората и повече плодородие, за да се надяваме и на по-добро благоденствие. Да ни е честита 2020 година!

ТРОЕН ЮБИЛЕЙ НА ЕДНО ДУХОВНО ДЕЛО

125 г. от създаване на читалището ни, 130 години библиотека и 145 години от рождението на патрона на читалището Вълчо Русковски

На 29 ноември т.г. в големия салон на читалището, пред около 350 човека публика, с юбилеен концерт отбелязахме три годишнини - 125 г. от създаване на читалището ни, 130 години библиотека и 145 години от рождението на патрона на читалището Вълчо Русковски. В концерта взеха участие всички танцьори от танцов ансамбъл "Фаворит", от най-малките, до най-големите, и хор и оркестър "Нашенче" от Център за работа с деца - гр. Плевен. Той продължи час и половина, като в рамките на 10 минути се отдели време да се разкаже за историята на читалището и богатата дейност, която е развивана в него през тези 125 години. Бяха прочетени поздравителни адреси от кмета на община Угърчин Станимир Петков и от НЧ "Зорница 2010 - Нено Щрегарски" - гр. Ловеч. Почетна значка от името на кмета на община Угърчин и плакет бяха връчени на ръководителя на танцов ансамбъл "Фаворит" Михаил Денев, който на следващия ден навърши 70 години.

 

Изглежда озадачаващо, че библиотеката на читалището е по-стара от него с 5 години. Но така се е случило, че учителите през 1889 г. първо създават библиотеката в Угърчин, а после и самото читалище.

Петима млади учители и няколко младежи от Угърчин през есента на 1894 г. поставят началото на читалищното дело с  пиесата  "Руска" от Иван Вазов, като сред тях водеща роля има естествено инициаторът за създаване на читалището Вълчо Русковски. Негов близък помощник е един друг угърчинец Георги Стоянов Пейчевски. И двамата са по на 20 години, току-що завършили педагогически училища, увличащи се в писането на поезия и проза. Вълчо Русковски вече има издадени книги, а Георги Стоянов по-късно в Плевен, а след това и в София, издава детското списание "Светулка", на което сътрудничат Елин Пелин, Дора Габе, Ран Босилек  и други изветни поети и писатели. И двамата умират твърде млади. Заради участие в политически прояви на БРСДП Вълчо Русковски неведнъж попада в полицията. След пореден побой с пясъчни торбички  там той се разболява и умира на 18 февруари 1903 г. Георги Стоянов пък загива на фронта на 5 декември 1917 г. по време на Първата световна война.

Но делото им е намерило добра почва в Угърчин и други учители продължават читалищната дейност. По-късно в това благородно дело се включват още много хора от Угърчин. Театрална, певческа, музикална, танцова и библиотечна дейност се развива през годините. Хиляди угърчинци през тези 125 години се качват на читалищната сцена и оставят с изпълненията си и по нещо от себе си. Днес в читалището  се развиват танцова и театрална дейност и групи за автентичен фолклор, в които са ангажирани над 50 човека от различни възрасти, а библиотеката ни разполага с над 38 000 това литература и около 130 читатели.

Отбелязването на тези годишнини ни дава самочувствието, че участваме в едно духовно дело, към което са били съпричастни много хора преди нас и трябва да направим нужното да го има и след нас.