БЪЛГАРИЯ В МЕН

 

Съботния ден в средношколските ни години често посвещавахме на излети и пътешествия. В клас курсовият ни ръководител тогава – през 1970-е, казвал: „Тия мексиканци (Боби, Любо и аз) пак са избягали от училище да снимат картички“... Защото е нелюбезно все пак от катедрата да ни нарича „серсеми“... И после ни извинявал отсъствията в дневника. След години разбрах, че „досадният старец“ – естет, дизайнер, изкуствовед, е завършил Художествена академия в Мюнхен... И като нас е влюбен в Свободата.

Сетне като млад журналист във вестник „Ехо“ пътуванията с фотоапарат зачестиха. С метална аналогова техника от 0,5 до 1,5 кг всеки път. Търчах по задачи - репортажи, задължително снимки към тях, пътеписи, пътувания, книги, шашарми житейски и проч. Имам 3 самостоятелни изложби с черно-бели фотографии „България в мен“ – Пирин, Родопите, Балкана,Черно море, Дунав... Винаги намирах време и за красивата природа, хората и душата на Угърчин.

Мога да кажа, че за мен аналоговата фотография означаваше 5-6 години уроци и образование по рисуване, дизайн, композиция + 1 година специален курс фотография (съответно с химия и физика вътре). Нещо като алхимията на средновековните книжовници.... Имам над 2000 негатива архив и едни съвременни наброски на тема "Светлопис" и дигиталното чудо.

 

 

 

 

 

Георги-Момчил ПОПОВ

И ПРЕЗ ЕСЕНТА С НАСТРОЕНИЕ

След обилните дъждове през юни и юли настъпи продължителен сух период, който все още продължава при нас, макар в Балкана да падна първият сняг. Допреди няколко дни се радвахме на едно дълго циганско лято с много слънце - на 30 октомври температурата достигна 28 градуса.
Есенната картина и тази година беше доста пъстра, изпълнена с много топли багри и настроение.И като че ли забравихме за идващата зима.  Но подухна леден вятър, таралежът се скри някъде под опадалата шума и се унесе в зимен сън, а ние запалихме печките...
Нека поместените тук няколко снимки ни върнат към отминалото вече циганско лято, което руснаците наричат женско и със своето настроение ни откъснат за миг от ежедневните грижи.

 

 

 

Заглавието на тази публикация идва от текста под една черно-бяла снимка на усмихнато момиче, поместена преди повече от 40 години във в. "Ехо". Автор на снимката е Георги-Момчил Попов от София - човекът, който вече седем години и половина поддържа, оформя и редактира този блог на читалището ни безкористно. Скоро ще публикуваме малка галерия от негови черно-бели фотографии от самостоятелна му изложба „България в мен“.

Снимки: Вероника Иванова, Симона Пиянкова и Борислав Патарински

ДА ВЪЗКРЕСИШ ПАМЕТНА БИТКА 1918-2018

В Париж на 11 ноември 2018 г. ще бъде отбелязана 100-годишнината от края на Първата световна война. На тържествата ще присъстват  лидерите на много от държавите, взели участие в тази война, особено на държавите победителки. България не беше победена на бойното поле, но се оказа на страната на победените. И днес едва ли ще се повтори случаят от 1936 г., когато на гара Виктория в Лондон, на подобно тържество, англичаните свеждат своите знамена пред победителя от Дойран - генерал Владимир Вазов. Това, разбира се, не трябва да е пречка да тачим своите герои. Сред тях са и над 500 войници от Угърчин, участвали в боевете при Дойран и имащи своя принос, за да се сведат английските знамена пред ген. Вазов.

Тази година на 15 септември в Троян над 300 членове на дружеството "Традиция" направиха мащабна възстановка на боевете при Дойран през септември 1918 г. Местни дарители бяха осигурили 100 000 лева, за да се случи това събитие, на което присъстваха няколко хиляди зрители. По-надолу ви предлагаме  снимки от възстановката, която ни връща 100 години назад във времето.

 

 

 

 

 

 

 

 

Фотографии: Борислав ПАТАРИНСКИ