"ПЕСЕНТА НА ГЕНЕРАЛА"

 Документален филм за генерал Радой Сираков

 

Под такова заглавие на 27 юли в читалищния салон пред около 250 зрители беше показан 57- минутен документален филм за генерал Радой Сираков.  Автор на филма е Божидар Велчев, който има зад гърба си и други документални филми. В рамките на близо час той използва максимално оскъдните сведения за живота на генерал Сираков, за да го покаже преди всичко като военен и най-вече като командир на 9-та Плевенска пехотна дивизия по време на Балканската война, а също и участието му в Междусъюзническата и Първата световна война.

Авторът не пропуска да подчертае редица човешки качества на Радой Сираков и голямата му любов към музиката. Сериозна тежест на показаното във филма придава и участието на академик Георги Марков с анализа на събитията, свързани с Балканската и Междусъюзническата война.

Филмът е направен с подкрепата на Община Угърчин. През есента се очаква да бъде показан по Българската национална телевизия. /Б.П./

БОСНА - "ЛЯТО ВЪВ ВИСОКО"

 

Юли тази година се случи дъждовен. Близо 200 литра дъжд на квадратен метър се изля  в Угърчин. И макар юлските жеги да ги отстъпихме на Западна Европа, в читалището ни целия месец беше доста "горещо". За втора година се проведе веселото забавно лято за децата на Угърчин, състоя се прожекция на филм за генерал Радой Сираков, а танцьорите ни "прескочиха"до Босна и Херцеговина, за да участват във фестивала "Лято във Високо". Ще ви разкажем за тези събития накратко започвайки отзад напред.

От 20 до 25  юли танцьорите от танцов ансамбъл "Фаворит" участваха във фестивала "Лято във Високо", провел се в гр. Високо на 25 км от Сараево. Фестивалът се провеждаше по линия на  Европейската асоциация на фолклорните фестивали.

 

Още преди да излязат на сцената танцьорите ни успяха да съберат немалко публика на една от своите репетиции в католическата францисканска гимназия, където бяха отседнали. Домакините любезно бяха предоставили своя зала за репетициите, но явно не са очаквали, че залата ще бъде разтресена от бързите стъпки на танцьорите ни и виковете им "Дръж се земьо, шоп те гази!" Духът на смирение и благочестие временно беше напуснал сградата, а хората от персонала снимаха с телефоните си необичайното събитие.  От едно разпятие и две картини на стената Христос обаче гледаше с определено спокойствие на създалата се суматоха и играещите по къси гащи танцьори.

 

Същинското участие във фестивала се случи на 22 и 23 юли. Първо в гр. Високо, а след това и в съседния град Илияш .Танцьорите ни се изявиха на сцени в две големи сгради, които там наричат културни центрове, а у нас бихме оприличили на читалища.Другите  участници бяха от страната домакин, Гърция, Индонезия, Латвия и два състава от България - хор от Горна Оряховица и танцов ансамбъл от Димитровград.

Фестивалът не беше с конкурсен характер, но овациите на публиката показаха несъмненото одобрение, с което бяха посрещнати изпълненията на нашите танцьори. Самият директор на фестивала Мерсед Шахинович неколкократно през дните на пребиваването ни заяви, че много е харесал показаното от танцьорите ни. Същото заяви и секретарят на българското посолство в Босна и Херцеговина Ана Николова, която присъства втората вечер на фестивала  в гр. Илияш.

През петте дни в Босна и Херцеговина танцьорите ни имаха възможност да се запознаят и с историческите забележителности на Сараево, Мостар и Вишеград. Посетиха и галериите на единствените пирамиди в Европа край гр. Високо, за които е установено, че са "едва" на 37 000 - 40 000 години.

Пътуването се осъществи заедно с десетина души от ансамбъл "Мизия" от гр. Плевен с неслучаен автобус от гр. Пленен, на който обаче пишеше "Случаен превоз". Неслучайна беше и подкрепата на Община Угърчин, на Петър Шойков и д-р Христо Кисов, за да се случи участието на танцьорите ни във фестивала.

НА СНИМКИТЕ:
Мостът на Мостар, Гр. Високо с пирамидите, "Читалището" на гр. Високо, Репетиция във Францисканската гимназия, В центъра на гр. Илияш, На сцената във Високо, Спомен от Мостар

"РАЗИГРАНО ОРО" КРАЙ ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО

След дванадесет часово пътуване на 28 юни автобус с 42 пътници от Плевен и Угърчин спря за отмора в детското отморалище/почивна база/ "Славейче" на брега на Охридското езеро. Това бяха деца танцьори от Фолклорен ансамбъл "Мизия" - Плевен и танцов ансамбъл "Фаворит" при читалището ни. Придружаваха ги няколко души възрастни, сред които и медицинско лице. Отседнаха в тази база не само за отмора, но и за участие в два фестивала.

 

Седем дни прекараха в земята на Климент Охридски и Наум на около 5 км от старата българска столица Охрид. Посетиха исторически места, пряко свързани с българската история. Почти всеки ден се къпеха в прозрачните охридски води, но правеха и репетиции за предстоящите изяви. Междувременно още три танцови състава от Шумен, Бургас и Стара Загора се настаниха в "гнездото" на "Славейчето". И дойде моментът, когато танцовите състави показаха своите умения. Нашите танцьори получиха диплома за учество/участие/ и освоено/завоювано/ I място на фестивала "Охридско славейче - 2018".

Един ден преди заминаването петте български състава от Плевен, Бургас, Шумен, Стара Загора и Угърчин се включиха със свои изпълнения в провеждащия се от 1 до 5 юли международен фестивал "Разиграно оро" в Охрид. Сцената  се намираше на площада на брега на Охридското езеро до входа на пристанището. Наоколо се извисяваха паметниците на Кирил и Методий,  Климент Охридски и Наум. Слънцето току що беше залязло, когато танцьорите в национални носии и български трибагреници преминаха в дефиле по главната търговска улица на града. Улицата беше пълна с народ. Заведенията наоколо - също. Мнозина се спираха да видят дефилето и да направят снимка с телефоните си.

 

После танцьорите се качиха на сцената, след като преди тях беше имало изпълнение на полски духов оркестър и мажоретки. Зазвуча музиката на българските танци и танцьорите запристъпяха все по-чевръсто в ритъма й. Публиката аплодираше всяко изпълнение, но като че ли малко се стъписа, когато едно малко момиченце от Бургас запя "Македонско девойче"... Нашите момчета и момичета се представиха достойно и със самочувствие на фона на изпълненията на съставите от Плевен, Шумен, Бургас и Стара Загара.

Обратният път към България премина през едночасов престой в Скопие. Запознахме се с впечатляващото струпване през последните години в центъра на града на множество монументални скулптури и сгради, с античните кораби на трупчета в река Вардар и други чудатости, продукт на амбицията на някои македонски управници да докажат, че са преки наследници на Александър Македонски. Това, което видяхме накрая по-скоро ни развесели, защото тепърва предстои да пишем общата си история с хората, населяващи тези земи. И защото част от тези хора в едни по - далечни времена са избягали от теглото там и са  поставили началото на някои от големите родове в Угърчин. И защото костите на над сто угърчинци са заровени в македонската земя след битките в Първата световна война при Дойран, Завоя на Черна и Червена скала...