БРАВО "ФАВОРИТ", БРАВО УГЪРЧИН !

 

На 10 февруари танцов ансамбъл "Фаворит" при читалището ни в състав от 43 танцьори, от 6 до 66-годишна възраст, взеха участие в предаването на телевизия "СКАТ" "От българско, по-българско" с водещ Галя Асенова. Два автобуса с общо 69 пътници пристигнаха на улица "Шипчески проход" в София, за участие на живо  в предаването. Една трета от пътниците бяха родители, придружаващи най-малките танцьори. В продължилото 2 часа и половина предаване взе участие и вокална група "Чепънка" от Драгоман,  но доминираха  нашите участници. Освен танцовите изпълнения, представихме и сценката "Изворче на жива вода", а най-малката участничка - Паула Нинова, на 5 години, изпълни две кратки народни песни.

Неочаквано положителна реакция последва след предаването в Угърчин. Множество хора, които бяха гледали предаването обикновено използваха само една дума: "Браво!" или "Браво Угърчин!" Ансамбъл "Фаворит" неведнъж е показвал своите изпълнения пред угърчинци през последната една година, но явно в това предаване хората видяха всичко, събрано на едно място, всичко, което танцьорите постигнаха с много труд през тази година. И колко по-добре може да изглежда всичко, когато се покаже от един такъв добър екип, какъвто има предаването  "От българско, по-българско" и от една водеща като Галя Асенова.

КИНО И СВЕТЛИНА, 1938

80 години от електрифицирането на Угърчин и първата кинопрожекция 

На 20 януари 1938 година в читалищния салон  се е състояла първата кинопрожекция в Угърчин. Показан е бил игралният филм „Клетниците” по Виктор Юго.  Едно от най-достъпните и масови изкуства навлиза в живота на угърчинците и после в продължение на повече от 50 години ежедневно е имало по две кинопрожекции.

Но как започва всичко и защо точно тогава се случва?..      
Всъщност всичко започва с основаването на електроснабдителната кооперация „Лъч” на 3 октомври 1936 г. по инициатива на новоназначения кмет Сава Савчев. Кооперацията си поставя за цел Угърчин да бъде електрифициран и от началото на 1937 г. това започва да се случва.  В мелница „Горник” е било монтирано динамо, което е било задвижвано от  двигателя с вътрешно горене  на мелницата. От тока на това динамо са светнали първите електрически крушки в Угърчин. Токът е бил пускан от 8 до 10 часа вечерта.

Строителството на моста на река Лепетура - 1930-40 г. На заден план се вижда първият трафопост. 

Не се знае точно кой е бил инициаторът да започнат кинопрожекции в читалището, но пазим документ в читалищния архив, от който е видно, че през лятото на 1937 г. са предприети действия по закупуването на киноапарат. Първи киномеханик е станал Иван Христов - Часовникаря, човек, притежаващ определени технически умения. Прожекционният апарат е бил монтиран в читалищния салон в края на 1937 г., а на 20 януари, две седмици, след като е била отбелязана тържествено 40-годишнината на читалището, се е състояла и първата кинопрожекция за угърчинската публика.

Скоро, след като започва електрифицирането на Угърчин, става ясно, че от водната електроцентрала край Луковит би могъл да се достави ток и за Угърчин. Започва изграждането на далекопровод и трансформатор в Угърчин и след 1939 г. електроснабдяването се осъществява от луковитската централа. Токът вече е със стандартни параметри и достатъчна мощност, за да продължи електрифицирането на Угърчин с по-бързи темпове.

Кметът Сава Савчев и някои от общинските съветници 1938 г. 

Що се отнася до кинопрожекциите, те събират все повече публика. Особено през 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век. Преди появата на телевизията, не е имало друго подобно визуално изкуство, ако изключим театъра. Населението на Угърчин е било три пъти повече от днес, а в гимназията е имало по пет паралелки от един клас. Читалищният салон през 50-те и 60-те години често се е пълнел  само от ученици, а билетите са били на цената на четири лимонади от по 5 стотинки. Всеки ден преминаващите през Угърчин автобуси доставят кръглите ламаринени кутии на поредния филм, а киномеханикът Георги Кулински ги пренася до кинокабината в читалището. Баба Стоянка вече е помела салона, печките са запалени и в 17 часа започва първата прожекция. От 20 часа следва втората вечерна прожекция, на която ученици не се допускат заради вечерния час. И така години наред. Бай Георги, след пенсионирането си е сменен на машините от Недялка и Кольо Мяшкови.

Общинската сграда и читалището  1940 г.

През 60-те години е построено и лятно кино, в което се правят кинопрожекциите през летния сезон. То работи до около 1985 г. През същата година е открита новата читалищна сграда и от тогава до 1990 г. кинопрожекциите се извършват вече в нея.
Настъпилите сериозни политически и икономически промени в страната ни след 1989 г. доведоха до ликвидирането на държавната фирма „Кинефикация”, а оттам и до закриването на  огромна част от киносалоните, в това число и в Угърчин. Днес киносалони има само в големите градове. Качеството на показваните филми сега е много по-добро, но цените на билетите са десетки пъти по-високи, от времето, когато не само в Угърчин, но и в София, човек можеше да гледа и някой нашумял западен филм срещу 35 - 40 стотинки.

 Лятното кино - 1976 г. 

Центърът на Угърчин от 1981 г. Вижда се и старата читалищна сграда с надпис "Кино" над входа с афиш на таблото на прожектиращия се в момента филм. 

Кинокабината на читалището днес.

Нашето читалище е единственото може би в Ловешка област, което запази киномашините си, защото не бяха собственост на „Кинефикация”. За последно те работиха през 1995 г. И ако някой ден бъдат пуснати отново, то ще е само инцидентно, като някаква атракция. Днес кинопрожекциите се правят със съвсем друга техника, но тя е доста скъпа, за да си я позволим. А и навлизането на все по-качествена телевизия в домовете на хората, стесни кръга от почитатели на прожекциите в киносалоните. Но въпреки това не би трябвало категорично да твърдим, че кинопрожекциите са затворена страница от историята на нашето читалище.

Борислав ПАТАРИНСКИ

НА БЕЛИ КАМЪК ГРЪМНАЛА ПУШКА - 1877

 

КАК УГЪРЧИН СЕ ОСВОБОДИ ОТ "ОСМАНСКОТО ПРИСЪСТВИЕ"

Не са много източниците, от които бихме могли да научим как Угърчин се е освободил от така нареченото "османско присъствие" по нашите земи. Един такъв източник, с който разполагаме, е пълният текст на книгата на братята Георги и Петко Радоеви "Из миналото на Угърчин". Това, за което ще ви разкажем не бихте могли да го прочетете в издадената от братята през 1977 г. книга със същото заглавие  и която я има в много угърчински домове. Просто защото книгата е три пъти по-малка по обем от първоначалния текст, предложен на издателството на Отечествения фронт, където е отпечатана. Освен този текст,  използваме и някои други източници, като юбилейния сборник на читалището ни от 1936 г., том 4 на "Известия" на Регионалния исторически музей в Габрово от 2016 г. и др.

В израза "османско присъствие" влагаме голяма доза ирония, защото  от запазените в книгата на братя Радоеви спомени на съвременници изобщо не става дума за някакво мирно съжителство и рахатлък /благополучие/ между българи и турци, както го  представят някои историци. В Угърчин през 1877 г. на тормоз от турците са подложени  стотици българи, а около 20 човека просто са убити. Но това се е случвало  не само през тази година, а и много пъти през петте "златни" века османско иго. Стигнало се  през 1594-95 г., заради постоянен тормоз, угърчинци колективно да се изселят в Румъния, а Угърчин е бил пред пълно изчезване като населено място, както  съседните села Каменица и Батово. Но отново се възраждал и през 1877 г. населението му било  около 3300 души, една малка част от които - турци. Отделно е имало и турско село на 10 км северно от Угърчин, наречено махала Угърчин, с население около 500 души и кмет с името Шукри.  След Освобождението, заради голямата "любов" към тях, турците от тази "махала" побързали да се изселят от нашите земи.

Но преди да разкажем за кървавите августовски дни на 1877 г., ще се спрем в няколко реда на някои предшестващи събития.

ПРЕДОСВОБОЖДЕНСКОТО ВРЕМЕ
В края на 50-те години на 19 век в Угърчин се заселил тетевенецът Райко Горански, заедно със синовете си Христо и Аврам. Открили бояджийница и дюкян. Обикаляли целия район, за да се снабдяват с материали и за да продават продукцията си. Но в същото време произвеждали патрони, с които снабдявали революционните комитети. Обучавали и младежи как да боравят с оръжие. Двадесет години останали в Угърчин.

По онова време даскали от Троян учели учениците в училището на революционни песни. А Левски нееднократно идвал в Угърчин и освен че пял на Петковден в църквата предрешен като монах, е вършил и "някаква" друга работа. Вероятно се е срещал с братята Горански и други хора по комитетски дела, но не е ходил при кмета да си подпечати командировъчно, нито е давал отчет за работата си на аянина Алил Карамустафа. Защото според актуалната днешна евроатлантическа терминология той се е занимавал с терористична дейност против Османската империя.

През бунтовната 1876 г., след потушаване на въстанието в Ново село, част от озверелия башибозук минава през Угърчин. Опустошили църквата и опожарили дюкяна на братята Горански. През същата година, прогонени от Сърбия, турски части минали край Угърчин по долината на река Света на път за Ловеч и накарали местните хора да ги носят яздейки ги. А Нино Райновски, заради такова яздене набил едно момче турчин и избягал в Румъния при хъшовете. После той станал един от десетте угърчинци опълченци.

ОСВОБОЖДЕНИЕТО
Идва 1877 г. И на 12 април става това, което всички очакват - Русия обявява война на Османската империя. Румъния се включва във войната на страната на Русия. Шест хиляди българи се записват в опълчението. Скоро и самата война започва. Руските войски минават през Дунав и започват своята освободителна мисия. Турците беснеят и избиват хиляди мирни хора, отстъпвайки под натиска на освободителите.

Дочул за предстоящата война, бунтарят даскал Иван Тодоров приключил по-рано учебната година в Угърчин и тръгнал пеш за Ловеч. Край Бальовското езеро го настигнали турци. Убили го, а отрязаната му глава закачили на едно дърво.
През август руснаците превзели Ловеч. Новината достигнала и до Угърчин. Уплашени от очаквани издевателства на турците, много угърчинци с децата и най-необходимото тръгнали да търсят спасение в Ловеч. Други се скрили в околните гори.

В кошарата на дядо Вътю Спахийски, която се намирала на няколко километра южно от Угърчин, се скрили тридесетина мъже. За да се нахранят, заклали една свиня. Но когато започнали да я пърлят, димът привлякъл вниманието на двама турци кърсердари, които идвали откъм Сопот. Мъжете забелязали турците. Някои от тях предложили да бягат, а други - да убият кърсердарите. Но дядо Нешо Геновски - Арабаджията настоял да си стоят мирно и кротко. Когато обаче въоръжените турци нахълтали в кошарата, казали, че ще бъдат освободени само тези, които могат да се откупят с пари. И започнали кърсердарите да извикват един по един мъжете. Тези, които имали пари да се откупят освободили, съмнителните връзвали на едно въже, а останалите просто убивали.

Първа жертва на турците станал дядо Нешо - Арабаджията. След него убили Цеко и Цачо Спахийски и Бочо Ст. Кисовски. Повече от 10-15 мъже от Геновци и Вълевци, между които и Трифон Бендовски, също били убити. Пощадили Данчо Щапата, който бил все още момче.

В създалата се суматоха Радю Гавалкин, Колю Геновски и още десетина мъже пробили тънката стена на кошарата от задната й страна и избягали.
Турците повели останалите живи мъже към Угърчин. По пътя съсекли Стойчо Даковски и Иван Спахийски. Последният бил оставен на пътя недоубит. Той оцелял, но останал за цял живот сакат. Когато стигнали в Угърчин, спрели пред къщата на Ботю Драгнев. И тогава на Бели камък гръмнала пушка. Конят на единия от турците се изплашил и той го изпуснал. Ботю Драгнев извикал, че това са руснаците.Създала се суматоха. Кърсердарите вече не били бабаитите отпреди гърмежа. Това помогнало на останалите мъже да се спасят.
По същото време други турци убиват воденичаря Ботю Гергански и го хвърлят в керепа на воденицата му.

Сред бягащите към Ловеч били семействата на поп Петко и Мирчо Радоев Патарински. Те тръгнали по долината на река Света, но попаднали на оттеглящи се от Ловеч турци, които започнали да стрелят по тях. Опитали да се скрият в чифлика на Амет ага, който бил мобилизиран. Кадъната Джемала ги познавала и  решила да им помогне, но в това време дошли кърсердаринът Кара Усин Абаза и пандуринът Дели Мустафа. Те вързали мъжете и ги повели обратно към Угърчин, за да получат откуп. Отишли първо на колибата на Мирчо Патарински. Той им дал каквото имал, но турците не били доволни и го застреляли. Когато стигнали в Угърчин пред къщата на поп Петко той извадил пари и им дал, но турците поискали още. Попът влязъл в обора при биволите, но те изплашени от чуждите хора хукнали навън. Турците накарали поп Петко да върне биволите, защото и те влизали в плячката им. Попът се възползвал от това и когато излязъл на улицата избягал към реката, където срещнал криещият се поп Михал. Двамата, след няколко дни премеждия, успели да се доберат до Ловеч и там открили близките на поп Петко и Мирчо Патарински.

По това време в района на Угърчин и съседните села действала четата на Илю войвода, която събира разузнавателна информация за руснаците. В нея е бил поне един угърчинец, защото има загинал четник от Джабарския род и вероятно това е братът на опълченеца Васил Джабарски.

Кога точно руснаците са влезли в Угърчин не е известно, но сигурно е станало скоро след описаните събития. Всъщност това е второто освобождение на Угърчин от турците. Първото се е случило през зимата на 1810-1811 г. по време на първата Руско-турска война. Тук в продължение на няколко месеца е била разквартирувана руска военна част. По-късно обаче руснаците са били принудени да се оттеглят, вероятно заради войната с Наполеон.

Борислав ПАТАРИНСКИ
Факсимиле: Фотоархив Л.Юруков