„ПАНАИРЯ“ НА АДРИАТИКА – ФЕСТИВАЛ „БРОЕНИЦА“

Първа международна изява на танцов състав „Фаворит“ - Угърчин

Танцьорите от Угърчин след 18 часа пътуване, на 30 август т.г. пристигнаха в гр. Улцин, на адриатическото крайбрежие на Черна Гора. На следващата вечер със своя танц "Пролетни игри" трябваше да открият международния фолклорен фестивал "Броеница".

Така и стана. След традиционните приветствия на сърбо-хърватски, албански и български език бяха произнесени имената на състава, читалището ни, града и държавата ни. И се започна на няколко метра от Адриатическо море. "Пролетни игри" от Угърчин в подножието на средновековната крепост, на главната улица на града с накацали една върху друга къщи по скалите... Сред безброй светещи лампи. Играха още десетина състава. Да сложат точка на първата фестивална вечер нашенци отново се качиха на сцената...

Но преди официална сцена, през деня, люшнаха необичайна репетиция - по бански костюми на плажа. Ситният тъмносив пясък летеше изпод краката на танцьорите под палещото слънце. Беше трудна репетиция, но ефектна и резултатна... Угърчинци събраха погледите на тихо плажуващите наоколо хора - етно фойерверг на този бряг.

На първи септември по изгрев слънце автобусът с групата от Угърчин потегли за знаково място на Адриатика - средновековния град Дубровник. Предстояха още 180 километра дотам по крайбрежието. Минахме и през градовете Будва и Бар, пресякохме морето с ферибот, границата с Хърватска и накрая от птичи поглед се видя и самия Дубровник. Световно културно средище, където "кацнахме" с автобуса. И случихме "панаиря". Така си помислил преди много години угърчинец, когато за пръв път в столицата попаднал в шумната глъчка по улиците.

В Дубровник, особено в стария град, навалицата беше голяма. Англичани, японци, французи, германци, испанци, италианци, сънародници българи изпълваха тесните средновековни улици. Усещането, че си се върнал няколко столетия назад във времето, въпреки щракащите наоколо стотици телефони и фотоапарати от съвременния свят, бе неповторимо.

Само три дни бяхме по тези интересни места... Сега обратно, натрупали много впечатления и преживявания, стотици снимки в телефоните и фотоапаратите. И на идване, и по обратния път минахме по атрактивния планински път с повече от 30 тунела на страховитите, но красиви каньони на реките Лим и Ибър. Емоционално, красиво, незабравимо!

Танците във фестивала на Адриатика в известен смисъл е и награда за танцьорите, която без помощта на общината не би могла дя се случи. Пътуването до Черна гора бе първото зад граница. Надяваме се, че ще бъде последвано и от други.

 

 

 

 

 

Борислав ПАТАРИНСКИ

СЛЪНЦЕ, ДЕТСКИ ЗАБАВИ, ГОРЕЩИ ТАНЦОВИ СТЪПКИ

На 26 юли се проведе традиционното детско забавление "Весело забавно лято" с участието на доброволци от  регионалната библиотека "Проф. Беню Цонев" в Ловеч. Над 30 деца се включиха в него, въпреки, че преваляваше. Последва предложение на ръководството на общината всеки делничен ден през август със собствени сили да продължат да се провеждат забавни игри с децата от Угърчин в читалището. В организирането на игрите се включиха  три момичета, които работят към общината по програма. Освен в игрите, децата бяха ангажирани в кулинарни занимания, в изработване на прически за момичетата и др. А през един от слънчевите горещи дни групата от над 30 деца беше заведена на басейна, където те бяха посрещнати като специални посетители и прекараха няколко незабравими часа. Сред децата има и такива, които са дошли на гости при баба и дядо през лятото и бяха приятно изненадани от възможността да прекарват по такъв начин времето си в Угърчин.

Междувременно танцовият ни състав взе участие във втория международен фестивал "Ехо от Стовци", провел се на 12 и 13 август в с. Смоляновци, обл. Монтана. Село Смоляновци е свързано по особен начин с Угърчин. Преди повече от 150 години там са се заселили преселници от Угърчин, избягали от преследващи ги турци. Сега много наименования на местности, битът на хората, техният говор, а и колибарският начин на живот в миналото  напомнят за връзката с Угърчин. През последните десет години два пъти самодейци от Смоляновци са били участници в общинския пролетен празник "Светиите" в Угърчин. Сега нашите танцьори върнаха визитата. Те   направиха впечатление на журито със своите изпълнения и бяха поканени от Галя Асенова, която беше негов член, да гостуват в нейното фолклорно предаване"От българско по-българско" в телевизия СКАТ.

Средата на август е. Жегите и лятото продължават, а с тях и забавните детски игри в читалището. Предстоят и нови изяви на танцьорите ни.

 

 

 

 

РОДОВЕТЕ ЕВРЕВИ, ВЛАДОВИ И ВОЙНИКОВИ

АРХИТЕКТ ВЛАД ВЛАДОВ, ЗАВЪРШИЛ В МЮНХЕН, ПРОЕКТИРА МОСТА НА РЕКА ЛЕПЕТУРА, СГРАДАТА НА ДОЛНОТО УЧИЛИЩЕ, БАНЯТА И ФУРНАТА, ПАМЕТНИКА В ЦЕНТЪРА НА УГЪРЧИН

Строителството на моста на река Лепетура, 1940г.

Наскоро живеещият в София архитект Петко Еврев изпрати за читалищната библиотека своята книга "Градът през моите очи". В нея се разказва за град Ловеч, но има и глава в книгата, посветена на Угърчин. Спомени за дните от детството си, прекарани при дядо му Петко Владов. Освен тях в книгата са описани и личности, които заемат важно място в историята на Угърчин. Събития и хора от 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ век, с които ще ви срещнем в поредица от публикации.

Архитект Петко Еврев е роден, израсъл и живял доста години в Ловеч. Но майка му Тотка Еврева  е от Угърчин и има връзка с родовете Владови и Войникови. Баща й Петко Владов е един от най-известните хора на Угърчин през първата половина на ХХ век. Не толкова заради това, че е бил богат, а заради обществената дейност, която е развивал. Бил е дълги години учител. Петко Владов е и първият председател на читалищното Настоятелство, избран на 26 ноември 1895 г. Активно е участвал в читалищната дейност повече от 40 години.

Архитект Петко Еврев

Неговият син /и вуйчо на арх. Петко Еврев/ архитект Влад Владов е завършил в Мюнхен архитектура и е проектирал в Угърчин сградата на долното училище, построено през 1940 г., сградата на банята и фурната, построена през 1948 г., мостът на река Лепетура, построен през 1940 - 41 г. и паметника на антифашистите и опълченците, построен през 1948 г. За изработване на скулптурите на паметника той привлякъл известните скулптори Иван Фунев и Любомир Далчев. Архитект Владов е умеел и да рисува добре и е оставил маслени портрети на първия кмет на Угърчин след Освобождението Пело поп Михалев, на Петко Владов и др. Сега някои от тях се съхраняват у известния хирург проф. Никола Владов. Арх. Петко Еврев ни изпрати копие на портрета на Пело поп Михалев, който публикуваме тук.

Пело поп Михалев – първият кмет на Угърчин след Освобождението

 

Трябва специално да подчертаем, че арх. Еврев е проектирал през 70-те години нашата читалищна сграда и беше доволен / изпратихме му снимки/, че се стараем да я поддържаме в добро състояние.

Освен това той ни изпрати неиздадена книжка с разкази, написани от брат му Тодор Еврев под  заглавие "Белите брястове". В тях се  разказва за хора и събития от несъществуващото село Угрен, но в действителност зад литературните герои лесно могат да се разпознаят действителни хора от Угърчин и реални събития, в които са участвали.

Макар архитект Еврев много малко да е живял в Угърчин, той и досега се чувства свързан с него. Доказва го с написаното  в книгата му и  изпратените ни допълнителни материали, за което сме му благодарни. /Б.П./