ТОЗИ ВРЪХ ВИСОК Е, ТЯ ЩЕ НИ СЪЗРЕ...

Културна хроника

 25 момчета и момичета от Угърчин с пет автомобила по собствена инициатива отидоха около 6 часа сутринта на 3 март на връх Шипка. Там те не само посрещнаха изгрева на слънцето, но и станаха част от хилядното множество българи, които отбелязаха 139-годишнината от Освобождението на България от петвековното османско иго. Те се снимаха на скалите, където през горещото лято на 1877 г. се води една от най-тежките битки на Освободителната война, в която участват и шест от десетте опълченци от Угърчин.

 В самия Угърчин тържеството по случай Националния празник се състоя по традиция на 2 март вечерта пред сградата на общината. Организатори бяха общината и читалището ни. В празничната програма взе участие и танцовия състав "Фаворит" при читалището. Бяха поднесени венец и цветя пред паметника, където са изписани  имената на нашите опълченци.

 Тези събития бяха предшествани от други две. На 17 февруари съвместно с общината и сдружението на пенсионера "Цвятко Благоев" с възпоменателно тържество отбелязахме 143 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. А на 1 март Баба Марта, вече по традиция, придружена от Пижо и Пенда раздаде мартеници в общината, дневния център и дома за стари хора и други места.Раздаването на мартениците беше предшествано от изработването им  от деца в читалището  и от възрастните хора в дневния център. Няколко дръвчета пред общината също бяха украсени с тях.

 На 2 март, след тържеството по случай Националния празник, в ресторант "Виктория" самодейците на читалището отбелязаха и своя празник.

 

 

НОС УГЪРЧИН В АНТАРКТИДА

Не, в град Угърчин няма пингвини. Само студ и лед през зимата на 2017-а... Но има пингвини на нос Угърчин. Нос Угърчин? Това пък какво е? - би попитал някой, който не следи толкова отблизо информационния поток в интернет.

От известно време обаче се знае, че някъде на ледения континет Антарктида има едно място, което носи името Угърчин. Това е скалист нос в североизточната част на остров Робърт, вдаден на около 300 м в протока Нелсън. Остров Робърт е част Южни Шетландски острови. Един от тези острови е и Ливингстън, на който е разположена българската антарктическа база.

Изграждането на нашата база започва преди 30 години - през 1987 - 1988 г., а от 20 години тя се се посещава ежегодно от наши експедиции, водени от проф. Христо Пимпирев. Създаден е и Български антарктически институт, който се занимава  с изследането и усвояването на ледения континент. При изследванията  на  Южни Шетландски острови от нашите изследователи са дадени български имена на безименни географски обекти на островите Ливингстън, Гринуич, Робърт, Сноу и Смит.
Специална комисия по арктическите наименования към Министерство на външните работи предлага на президента  новите наименования и той с указ ги утвърждава. Така на 12 август 2008 г. се утвърждава и името на нос Угърчин на остров Робърт. Не ни е известно кой точно е предложил този нос да носи името на нашия град. Но това наименование е част от списъка с 1304 български имена, дадени на географски обекти на тези антарктически острови.

Днес изглежда малко вероятно угърчинец да стъпи на нос Угърчин скоро. Но кой знае... Нали се шегуват някои, че когато през 1969 г. американците кацнали на Луната, срещнали угърчинец, който продавал там земеделската си продукция...
Борислав ПАТАРИНСКИ 

НАКО АЙЛЯКА НА ВОЙНА

Досега на страниците на блога ни сме публикували няколко материала, посветени на 100-годишнината от участието на България в Първата световна война и участието на угърчинци в тази война. 154 от тях  оставят костите си по бойните полета. 
В повечето случаи за тези наши публикации сме използвали спомените на Подпоручик ДАНЧО КОЕВ , служил като командир на взвод в 33-ти Свищовски полк, съседен на 34-ти Троянски полк, в който са служили най-много угърчинци. И двата полка са били разположени на Дойранския фронт. 

Наред с многото героични епизоди от тази война, в които участват и угърчинци, е имало и такива от нашите земляци, които не са били изпълнени от желание за подвизи. Те понякога са изпадали и в комични ситуации. За един от такъв "герой" разказва Данчо Коев. Това е небезизвестният по онова време в Угърчин Нако Цоков по прякор Айляка, прочул се най-вече с пословичнния си мързел.  
За да се добие по-добра представа за обстановката, в която "действа" Айляка разказът  ще започне със самолетните нападения на англичаните върху нашите позиции и ще завърши с тях. 

    През 1917 г. настъпи топла пролет, а тук на юг - лято. Неприятелските аероплани идваха и се спускаха между Аеропланната височина и северозападния склон на връх Дуб и стреляха по входовете и вратите на укрепленията. Те идваха всеки ден по обяд между 12 и 13 часа, когато се раздава храната на войниците. Всички биваха принуждавани да влязат в укритията и им се проваляше обяда. Само две германски картечници се опитваха да противодействат на аеропланите.

   Една сутрин през пресечения път наблизо мина 8-ма рота от 34-ти пехотен полк. Отиваха да работят по укрепленията на германските гаубици. Видях как двама войници от ротата се отклониха от нея и застанаха край пътя. На това място беше нахвърлян много строителен материал, който се използваше за изграждане на укрепленията. Там се намираха и две големи парчета нагъната ламарина, които изправени едно срещу друго образуваха нещо като тунел. Двамата войници влязоха в тази "палатка". Събраха суха трева наоколо и си направиха импровизирани легла. Метнаха върху тях куртките си и легнаха.
 
   Не се стърпях да видя кои са тези угърчинци, защото в ротата служеха много войници от Угърчин. Когато наближих единият извика:
   - О-о-о,нашият! - и се изправи седнал. Другият също се изправи. Познах гласа на Нако Цоков Влайков, но другият угърчинец не познах.
   - Какво правите тук? - казах - Знаете ли, че днес като напече слънцето живи няма да останете под тази ламарина? Но освен това тук по обяд идват неприятелски аероплани и обстрелват позициите ни. По-добре елате в нашите окопи.
   - Я дошли, я не. Нима ще пробият тази ламарина? Пък и къде в окопите ви ще намерим такива легла? - каза Нако.
   - Ами вие защо не сте с другарите си? - попитах.
   - Ние сме главни на депото за шанцовия инструмент. - отговори Нако - А и кой ще ме носи нагоре из тоя балкан? Веднъж се полъгах да тръгна и трябваше да дам на един 5 лева да ме носи. Да знаеш как ми е дотегнало тук, ще взема като Стойчо Гайтаната да се предам в плен на французите.
   - Той Стойчо е работлив, ами ти какво ще правиш там? - попита другият войник.

   Предложих им още веднъж да дойдат в нашите укрепления, но отказаха. Някой даже им занесе две канчета топла чорба. И тогава се появиха аеропланите и започнаха да обстрелват позициите ни. А двамата юнаци продължаваха невъзмутимо да се хранят. Войниците от окопите започнаха да ги подканят да бягат от там, но нашенците не искаха да се лишат от топлата чорба. Един от аеропланите слезе ниско и започна да обстрелва окопите, после удари и складовете ни, а няколко куршума улучиха ламарините над Нако и другаря му. Германските картечници започнаха да стрелят и отблъснаха аероплана. Нако и другарят му се възползваха от това. Нако грабна куртката си за ръкава и прегърбен, с полуизвадена риза от гащите повлече куртката си по земята, прекоси пътя и се вмъкна в най-близкия окоп на артилеристите, последван сръчно от другаря си. Войниците посрещнаха с гръмко "ура" спасението им, а германците засилиха стрелбата по аеропланите.

   Надвечер войниците от ротата на Нако се завърнаха. Поспряха да починат след изкачването на хълма и тогава научиха за "героизма" на Нако. "Нима Нако Айляка бяга?" - чудеха се с искрено удивление те.
   - Абе то и вие да бяхте на този зор щяхте не да бягате, ами да препускате. - отговори Нако. Ротата пое към позициите на 34-ти полк с шеги закачки по адрес на Нако.

   Няколко дни по-късно двата английски аероплана спряха да ни тормозят, след като им беше устроена засада с още две наши картечници и бяха свалени.

На снимките: Един от свалените два английски самолета