135 години от рождението на Стойна Сиракова Македонска
На 15 септември започна новата учебна година. С нови вълнения, радости и проблеми. За пръв път, след около 20 години прекъсване, завършващите средното си образование в Угърчин ще имат възможност да получат професионална квалификация. С водосвет беше открита зала с модерно кухненско оборудване, където учениците след 8 клас ще бъдат обучавани за готвачи.
Но тази дата е и повод да погледнем назад в 174-годишната история на образованието в Угърчин и да си спомним за първата жена учителка - угърчинка Стойна Ичева Сиракова. Преди 115 години, на същия този ден през 1901 г. тя прекрачва училищния праг. По надолу ще поместим разказаното за нея от Борис Сираков в бр. 9 на в. "Друм" от 1981 г.
ПЪРВАТА УЧИТЕЛКА - УГЪРЧИНКА
През 1881 г. в семейството на Ичо Ботев Сираков се ражда четвърто дете - Стойна, след Ботю, Радой и Иванка/Йона/.От четирите деца Радой и Йона рано напускат родния си край, а в Угърчин остават да живеят с родителите си само Ботю и Стойна.През 1891 г. Стойна завършва второ отделение в училището в Угърчин. Веднага след това брат й Радой, който вече е офицер, я взема със сестра й Йона и ги отвежда в София, където е на военна служба в младата българска армия. Поема издръжката на своите две по-малки сестри, докато завършат средно образование. След това, през 1901 г.,Стойна се завръща в Угърчин и става първата учителка-угърчинка, като остава на учителското поприще до пенсионирането си.
Угърчинци са я наричали народната учителка. Била е много взискателна и строга, но внимателна и справедлива към учениците. Ползвала се е с голям авторитет, както сред колегите си учители, така и сред обикновените трудови хора от Угърчин. Била е обичана и уважавана много, защото на много угърчинци е отворила очите за науката.
Стойна Сиракова е била смела, свободолюбива и прогресивна жена и рано се освобождава от много предрасъдъци, на които са робували жените в онези години. За нея това не е било никак малко, като се има предвид на какво стъпало на своето развитие е бил Угърчин две десетилетия след освобождението ни от османското иго. Стойна Сиракова изгражда своя мироглед още докато учи в София. Върху нея сериозно влияние оказва и брат й Радой, който е двадесет години по-голям от нея и вече е натрупал сериозен житейски опит, носи всички добродетели на българското офицерство от това време, човек с богата обща култура.
През 1904 г. Стойна Сиракова се омъжва за Александър Македонски - управител на клона на Българската земеделска банка в Угърчин. Той е родом от Летница. Бил е много способен и амбициозен човек, завършил средно търговско образование в Свищов. Четял е много и се е самообразовал. Владеел е френски, руски и немски език. По време на Балканската война е бил ковчежник на 9-та Плевенска дивизия. През 1913 г. обаче, заболява от холера и умира.в Плевен, където е и погребан.
След загубата на съпруга си Стойна Сиракова/Македонска/ изпада в много тежко положение. В къщи се събират 11 души, които тя трябва да издържа - нейните две деца, петте деца сираци на брат й Ботю и родителите й, които са на преклонна възраст. Освен това тя поема и издръжката на две от децата на брат й Ботю, когато те отиват да учат в Плевен.
Народната учителка Стойна Сиракова/Македонска/ е вземала активно участие и в културния живот на Угърчин. Тя не е жалила сили и време при организирането на различни културни прояви в читалището - вечеринки, литературно-музикални забави, театрални предствления и др. Участвала е в много от пиесите, играни по това време на читалищната сцена. Пеела е хубаво народни и други песни. За своята активна дейност, при честване на 40 години от създаването на читалището на 7 януари 1937 г., тя е обявена, заедно с други негови заслужили деятели, за почетен член.
Стойна Сиракова/Македонска/ дори и на преклонна възраст не се откъсва от обществения и културния живот на Угърчин. Умира през 1960 г. Изпратена е в нейния последен път от множество угърчинци, дошли да изразят преклонение пред стореното от нея като учител, общественик и културен деятел.
Борис Сираков, бр. 9 на в. "Друм" от 1981 г.
