В центъра на Угърчин има една малка, тиха улица, която носи името "Светулка". Дълги години тя тънеше в тъма нощем, осветявана само от светулките лете, защото на нея почти никой не живееше и общината си беше спестила поставянето на лампи. Новозаселили се през последните години обитатели обаче настояха и наскоро общината монтира няколко лампи. Нещо повече. Улицата беше осветена и според църковния канон от отец Димитър от храма "Света Петка" в Угърчин. Паралелно и независимо от случващото се на улица "Светулка" Педагогическият съвет на детската градина в Угърчин реши тя да се нарича "Светулка"...
В основата на това име стои един човек, за когото отдавна се каним да разкажем. Един човек,създал заедно с Вълчо Русковски и нашето читалище - ГЕОРГИ СТОЯНОВ ПЕЙЧЕВСКИ.
Родил се е на 11 ноември 1874 г. в Угърчин в семейството на дребен земеделец. Учи в Угърчин и Ловеч, а след това през 1894 г. завършва Педагогическото училище в Лом. Назначен е през лятото на същата година за учител в новопостроеното училище в центъра на Угърчин. По същото време в това училище получават назначение връстникът му Вълчо Русковски и още няколко млади учители от Габрово и Севлиево. Както е известно, на едно събрание в училището Вълчо Русковски поставя пред угърчинци въпроса за създаването на читалище в Угърчин, а след това, заедно с младите си колеги се захваща за поставянето на първата театрална пиеса - "Руска" от Иван Вазов. Георги Стоянов е един хората, включили се активно в това дело. Пиесата два пъти е представена с успех пред публика в най-голямата стая на училището.
Едно от най-големите му постижения е издаването на първото детско списание в България "Светулка". Той започва да го издава в Плевен през 1904 г., а след отиването му в София продължава да го издава там. За образец му е послужило руското детско списание "Светлячок". През 1910 г. към списанието започва да излиза и вестничето "Слънчице", списвано с материали от деца. На "Светулка" сътрудничат Елин Пелин, Стоян Дринов, Цанко Церковски, Трайко Симеонов и др. Ран Босилек публикува първото си печатно стихотворение в "Светулка".
Георги Стоянов е не само редактор, но и автор на повече от шестстотин стихотворения, разкази, приказки и басни, подписвани с различни псевдоними - Чичо Светльо, Калинка Малинка, Дядо Слънчо, Чичо Бръмбарчо, Кумчо Вълчо, Латинка и др. А угърчинци просто го наричали Светулката.
Когато България се включва в Първата световна война, Георги Стоянов е сред мобилизираните. Попада на Дойранския фронт, както и много други угърчинци, но служи в друга войскова част, защото е мобилизиран от София. Загива в боевете при гара Дедели на 5 декември 1917 г. Със съжаление установихме, че неговото име не е изписано на Мемориала на загиналите във войните угърчинци, защото във Военния архив не фигурира сред загиналите угърчинци. Ще трябва да направим нужното, място има, за да бъде изписано и неговото име на Мемориала на героите на Угърчин.
След смъртта на Георги Стоянов списание "Светулка" продължава да излиза чак до 1947 г. Първоначално е издавано от съпругата му Райна Стоянова, а от 1919 г. от издателство "Ал. Паскалев" под редакцията на Александър Спасов. От 1920 до 1931 г. главен редактор на списанието е Елин Пелин. В него печатат свои творби Елисавета Багряна, Дора Габе, Александър Фол, Асен Босев, Георги Веселинов, Николай Лилиев, П. Ю. Тодоров, Петър Стъпов, Яна Язова, Веса Паспалеева, Лъчезар Станчев и др.
Списание "Светулка" и всичко друго, сътворено от Георги Стоянов в неговия 43-годишен живот, са му изградили паметник неръкотворен, както е писал поетът. Но е хубаво, че в Угърчин има улица и детска градина, които носят името на най-голямото дело на живота му и дори след сто години напомнят за този забележителен угърчинец.
Борислав ПАТАРИНСКИ
