БОЕВЕТЕ ПРИ ДОЙРАН - ГЕРОИЧНА СТРАНИЦА ОТ ВОЕННАТА НИ ИСТОРИЯ

6 май - Ден на храбростта и Българската армия 

В предишната ни публикация стана дума за почти заличения спомен за едни от най-героичните страници във военната ни история - боевете на Дойранския фронт по време на Първата световна война. Девета Плевенска дивизия под командването на генерал Владимир Вазов написва и с кръвта на 77 угърчинци тези героични страници.  Угърчинците се сражават най-вече в редовете на 34 Троянски полк, който е част от тази дивизия. За съжаление не разполагаме със спомени на участници в боевете от Угърчин, които са служили в този полк. Затова ще се обърнем за пореден път към написаното от подпоручик Данчо Коев, който е служил в съседния 33 Свищовски полк като командир на взвод.

Артилеристите на подпоручик Петко Радоев Попски от Угърчин /първият вляво, горе/ към 9 артилерийски полк в бетоново оръдейно укритие на Дойранските позиции.

Неприятелят започна своята подготовка за голяма офанзива за пробив на Дойранския фронт още на 13 септември 1918 г. Ако успееше да пробие най-здраво укрепените позиции край връх Дуб, където беше разположен нашият полк, противникът можеше да застраши съдбата на целия Южен фронт.
На 14 и 15 септември започнаха да обстрелват с тежки оръдия нашите позиции. На 16 септември  артилерийският обстрел продължи от разсъмване до 11.30 часа без прекъсване.След петнадесетминутно затишие обстрелът се възобнови с нова сила. Същото се случи и на 17 септември.  Аероплани кръжаха над позициите ни, за да наблюдават ефекта от обстрела с тежките снаряди. Благодарение на добре укрепените ни с бетон позиции не понесохме сериозни загуби. Нашите артилеристи, минохвъргачи и картечари отвърнаха с унищожителен огън. Противникът засили още повече обстрела и огънят му се превърна в барабанен. Пои нас бяха изстреляни и снаряди със задушливи газове, но не понесохме сериозни щети, защото войниците ни навреме сложиха противогазовите маски.

Взводът на подпоручик Борис Пелов от 33 Свищовски полк, загинал в боевете на 18.09.1918 г.

От 22.30 ч. на 17 септември до 4.30 ч. сутринта на 18 септември противникът 14 пъти по 20-30 минути обстрелва целия участък на нашата позиция с барабанен огън. Цялата ни позиция беше покрита с дим и задушливи газове. Изпратихме напред доброволци, за да известят, кога противникът ще започне настапление. В 5.25 минути то започна с барабанен и заградителен артилерийски обстрел. Повече от четири полка от англичани и гърци бяха се насочили към нашата позиция. Посрещнахме ги с убийствен артилерийски, минохвъргачен и картечен огън. На десния фланг противникът достигна нашите позици и започна ръкопашен бой. Много наши войници загинаха там. Протвникът се отправи и към втората защитна линия. Отново се завърза ръкопашен бой. На помощ на свищовци се притекоха и две роти от Аеропланната височина. Под командването на майор Манолов нашите войници започнаха контраатака. Противниковите войници бяха стъписани от отпора, който срещнаха. Мнозина от тях бяха избити, а други започнаха да отстъпват. При контраатаката мойор Манолов и подпоручик Пелов загинаха, но нашите не спряха контраатаката докато не изтикаха противника там, откъдето бе дошъл. Около 9.30 ч. боят приключи, а час по-късно бе възобновен артилерийският обстрел по нас.

Разчет на противоаеропланно оръдие се готви за стрелба.

В 2.55 минути на 19 септември противникът направи опит с една дружина да проникне в нашите позиции, но бе напълно унищожен още на подстъпите към тях. В 3.15 ч. започна ново настъпление по целия участък на полка ни. Гъсти вериги от противникови войници се насочиха към нас. Посрещнахме ги с пушечен, картечен и бомбов огън. Завърза се отчаяна борба на живот и смърт, която продължи 5 часа. Пунктовете "Солун" и "Свищов" на левия фланг и "Сединението" на десния фланг по няколко пъти преминаваха от едни ръце в други. Към 8 ч. сутринта свищовци надделяха на противника и се закрепиха на позициите си. След 30-40 минути барабанен артилерийски огън противникът отново атакува позициите ни. Успя да овладее за кратко части от тях, но отнове бе отблъснат. Към 10.30 ч. последва друга атака и отново след тежък бой англичаните  и гърците бяха отблъснати назад. Над 1200 убити и тежко ранени противникови войници останаха да лежат на нашите позиции.
След разгрома и на тази атака противникът преустанови своите опити да завземе позиците ни и оръдията му замлъкнаха. Това бяха най-тежките сражения, които полкът ни води по време на цялата война.
Подпоручик Данчо КОЕВ

БУРЕНИ НА ЗАБРАВАТА КРАЙ ДОЙРАН

100 години от Първата световна война

Наскоро получихме писмо в читалището от един непознат за нас човек. Той се казва Станимир Няголов, роден е в с. Бежаново и живее в София. Прочел в блога на читалището за открития в Угърчин мемориал на загиналите във войните угърчинци и решил да сподели с нас информация, свързана с участието на нашите герои в боевете при Дойран по време на Първата световна война.

През 2014 г. участва в една експедиция до гр. Дойран в Република Македония. Целта е била да потърсят български военни гробища по местата, където са се водели боевете преди сто години между 9-та Плевенска пехотна дивизия под командването на генерал Владимир Вазов и войските на съюзниците, предимно англичани. В състава на тази дивизия и най-вече в 34-ти пехотен Троянски полк, е имало и много угърчинци. В боевете на Дойранските позиции 77 от тях оставят костите си.

Известно е, че по времето на Тито в Македония, като част от бивша Югославия, е било разпоредено българските военни гробища да бъдат разрушени. Затова по местата на сраженията днес там са оцелели съвсем малко паметници и никой не се грижи за тях.
Експедицията, в която участва г-н Няголов, решава да проучи останалото от военните гробища край с. Црничани /преди с.Чернище/. Там са били погребани загинали войници от 9-ти и 13-ти артилерийски полк и 33-ти пехотен Свищовски полк.

В гробището на артилеристите откриват  бетонен паметник с височина около 2,1 метра и 9 отделни гроба с паметници, подредени в три реда. На един от добре запазените паметници, след извършеното почистване, се появило името на канонир Йото Радоев Мичовски от Угърчин, загинал на 18 април 1917 година. Паметникът е излят от бетон  по утвърден тогава модел. Изработването на паметниците е ставало на място и за всеки полк е било определено място за гробище на загиналите.

Засега нямаме информация дали е оцеляло нещо от гробището на 34-ти полк, в който са служили повечето мобилизирани угърчинци. Благодарение на г-н Станимир Няголов сега ние знаем, че поне на един от тези 77 загинали наши герои е оцелял паметникът му в Македонската земя, макар и обрасъл в бурени и храсти.

В смъртния акт, съхраняващ се в община Угърчин, за канонир Йото Радоев Мичовски е записано, че е загинал около три часа след пладне на 18 април 1917 г. на позицията, източно връх Дуб, на която е била разположена 4-та полска батарея. Той е бил прислуга в разчета на първо оръдие и загива след избухването на снаряд, който срутва ракления ров и го затрупва с пръст.

Боевете при Дойран са една от най-героичните страници от историята на Българската армия по време на Първата световна война. Пролятата от нашите 77 угърчинци кръв в тези боеве е достатъчно сериозен повод, макар и сто години по-късно, да се опитаме да разберем нещо повече за мястото, където почиват костите им.
Б. Патарински 
Снимки: Ст. Няголов

СТУД, ДЪЖД, ВЯТЪР, СЛЪНЦЕ, ЖЕГА И ПРАЗНИЦИ ПРЕЗ МАРТ

Празнична пролетна хроника

Баба Марта  дойде с гръм, град и дъжд, дълго време беше мрачна и студена, но накрая си отиде топла и слънчево усмихната. И в тази тъй променлива мартенска климатична обстановка посрещнахме пролетта. С нашия общински пролетен празник "Светиите". В него читалището ни се включи, както при организацията, така и със съставите си. Традиционната празнична програма в читалищния салон, беше съпътствана от няколко други прояви, посветени на празника.

 

На 19 и 20 март се проведоха състезания по хандбал и шахмат.
На 21 март вечерта беше открита фотоизложбата "Селото" на фотографа Ганчо Чурков от гр.Ловеч. Селото, което е обект на неговите черно-бели фотоси е Орляне.
Същата вечер в читалищния салон, беше прожектиран 15-минутен филм за община Угърчин и някои от читалищата на нейната територия. Последван беше от едночасов концерт на танцова формация "Танцуващи с вятъра" от Стара Загора. А след концерта в читалищното фоайе на втория етаж беше представено ревю на автентични народни носии от всички населени места на общината.

На 22 март, освен концертната програма от читалищни състави на общината, се проведе и традиционната кушия на местността Голи рът край Угърчин, в която се включиха и участници от други населени места.

 

Уплашени от често сърдитата Баба Марта щъркелите пропуснаха тези празнични прояви и кацнаха в гнездото си на паметника в центъра на Угърчин чак на 26 март. А на 1 април 29-градусова жега ги прогони от гнездото и отлетяха да търсят жаби по реката. /БП/