КОЛЕДНО-НОВОГОДИШНО

 

2016 година дойде и в Угърчин! С малко сняг, с повече студ и много фойерверки. И с очакването да е по-добра за всички ни. Дано наистина е така!

През послединя месец на 2015 г. се случиха няколко събития, на които читалището беше организатор или съорганизатор. Те бяха свързани с Коледа. В средата на декември танцьорите на читалището взеха участие в кратката програма, свързана със запалване на коледните светлини на елхата  и върху общинската сграда в центъра на Угърчин. Появи се и  Дядо Коледа, който раздаде бонбони на присъстващите от името на общината.

На 18 декември девет млади коледари от читалището посетиха осем места в Угърчин, сред които и общината, където отправиха своите пожелания за здраве и благополучие. Повече от двеста души имаха възможност да ги чуят. Младите коледари се изявиха и на коледния концерт, организиран в читалището на 22 декември. В този концерт взеха участие и танцьори от читалището, певческата група "Приятели на песента", деца от първи клас под ръководството на Йорданка Джахова. Със свои индивидуални изпълнения участваха Десислава Бешкова и Невена Джахова.

Над 30 деца от Угърчин бяха зарадвани с подаръци от Дядо Коледа на 24 декември вечерта. Поради липсата на сняг, той се придвижваше не със шейна, а с кола. А и еленът му, като чул, че в Угърчин има толкова много опасни ловджии ззабягнал към Морун и Бялка. Вместо джуджетата Дядо Коледа беше взел назаем от Дядо Мраз Снежанка да му помага. По малко място заемаше в колата, а и беше по-симпатична. Преди да потегли по домовете Дядо Коледа отиде заедно със Снежанка пред голямото огледало в малкия салон на читалището, да си оправи брадата и се случи чудо. Появиха се двама Дядо Коледа и две Снежанки, а в един момент станаха и четири. Но в зала с огледала какво ли не се случва... После някои го бяха видели да се придвижва с бяла кола, а други със синя. Всъщност по Коледа чудесата не са нещо необичайно...

 

 

В ЪГЛЕН И ДРЯНОВО

Читалищният живот през ноември не беше толкова богат на събития, както в предходните месеци, но има какво да отбележим. Ще се спрем на две събития.

На 21 ноември в с.Ъглен се състоя честване на 110-годишнината на писателя Илия Волен. По покана на Радка Стаменова, дъщеря на музиканта Цвятко Благоев, която беше един от организаторите на това честване, танцовият състав на читалището ни взе участие в празничната програма с изпълнението на три танца. Публиката и организаторите останаха доволни от видяното. Госпожа Стаменова изрази желание за бъдещи съвместни участия на нашите танцьори със състави от училището, което ръководи. Това  беше прието положително от наша страна.

Една седмица по-късно танцовият ни състав се възползва от покана на г-жа Стаменова и прекара два дни в къщите й за гости в с. Гостилица, община Дряново. Танцьорите се запознаха с туристическите забележителности на Трявна, Дряново, Дряновския манастир и пещерата "Бачо Киро".

 

 

ОВАЦИИ, ФОЛКЛОР, КЛАСИКА,ТАНЦИ

Наскоро в клуба на културните дейци в Ловеч бе представена мемоарната книга "Обичам те, живот" на родената и израснала в Угърчин Стойка Монова Георгиева. В своята неголяма книга тя отделя значително място на хора и събития от Угърчин, въпреки че по-голяма част от живота си е прекарала в Ловеч. 
Затова решихме, че ще бъде интересно да ви запознаем с някои нейни преживявания, свързани с пребиваването й в Угърчин през 40-те - 50-те години на миналия век. 

Стойка Монова е кръвно свързана с Благоевския род, от който произхожда и известният музикант Цвятко Благоев. Чичо й Благой Сопотски е основател на духовата музика в Угърчин през 1924 г. Другият и чичо Георги също е свирил в нея. А баща й Моно е свирил на свирка и цигулка, изработени лично от него.

Затова не е никак странно, че и Стойка от малка се увлича по музиката. Заедно с братовчедката си Стойна и две съседски момчета започват да ходят на уроци по цигулка при Борис Дочев Петров, който няколко години по-късно става диригент на Ансамбъла за народни песни и танци към  Българското радио. Стойка се увлича сериозно от музиката и по-късно в гимназията тя, заедно с приятелите си, е включена в ученически  оркестър от цигулари, създаден от учителя по музика Георги Люцканов.

Започват да свирят и класическа музика. Често се изязвяват на читалищната сцена, където печелят овациите на угърчинската публика. За съжаление липсата на средства в онзи момент и стечението на определени обстоятелства не й позволяват да продължи да се развива в тази област. Тя завършва спортно училище в Пловдив, става педагог и целият й трудов път преминава в работа с деца в Окръжния пионерски дом в Ловеч.

Освен с цигулката, Стойка се представя и като балетистка, а и като гимнастичка на читалищната сцена в Угърчин. По-надолу ще поместим кратък откъс от от спомените й за тези нейни изяви:

"Още като учех в  Пловдив, през ваканциите играехме гимнастика на сцената в дует с Петър Гечев. След завършването много често ме канеха да играя соло гимнастика при концерти, празници и спектакли. В съчетанието си включвах мост, везни, шпагат, ветрило, през стойка кълбо напред, флиг-флаг. Бях много гъвкава.

След едно такова изпълнение на другия ден вървяхме по главната улица със сестра ми. Жени, седнали на една пейка си шушукаха:
- Кое беше без кости, отсамното или оттатъшонто?...

В Угърчин беше назначен нов лекар, който дойде с жена си, красива и руса. После разбрахме, че е била прима балерина, рускинята Валя Левкова. Като разбра, че в читалището кипи културен живот, започна да танцува балет на сцената в Угърчин.

Веднъж ни извика с Гацка Гечева и ни показа един "Моряшки танц", който бързо научихме. И до днес помня стъпките, музиката и фигурите. Играхме го многократно на сцената, освен другите ни изяви.

Все съм вземала участие на празници и тържества с един, два до три номера. Но на един концерт имах пет участия. Само търчах да се преобличам в гримьорната. Пеех в хора, танцувахме с Гаца моряшкия танц, представях хумореска с едно момче, играх казачок, а накрая играх и с танцовия състав, с което изпълнение концертът завършваше. Моята кръстница Пенка Балева пък  пееше оперни арии по произведения на Григ, Шуберт и Верди..."