КЪМ КАТУНЕЦ – БЕЗ ТОК, ПОД МОКЪР СНЯГ

 

Както се беше изпролетило времето допреди седмица, така изведнъж се обърна на зима на 25 октомври. С тежък, мокър сняг, изпочупени клони на дърветата и прекъснати жици.

По-голямата част от Угърчин остана без ток над 24 часа. В съботната вечер замъждукаха свещи по къщите, снегът продължаваше да вали и загубили всякаква връзка с външния свят се надявахме повече на Господ, отколкото на ЧЕЗ, поне на следващия ден да имаме ток.
Защото в 11 часа в неделя танцовият състав на читалището ни трябваше да участва в празника на  Катунец и откриване на новоремонтираната читалищна сграда в селото.

Промушвайки се под натежалите от мокър сняг клони стигнахме с жълтия училищен автобус до селото. Електричество и там нямаше, но пък ни включиха агрегат за ток. След водосвета и словата на кмета Ценко Николов зазвуча музиката и нашите танцьори започнаха да играят на обновената читалищна сцена. Над 150 катунчани и гости присъстваха в салона.

Веселбата започна напук на снега  и студеното време навън. А танцьорите ни, след като изпълниха програмата си, бяха нагостени с катунчанска чорба и яхния, приготвена лично от кмета. После пак играха заедно с другите участници в празника.
Когато се прибрахме в Угърчин, токът вече беше дошъл и всичко се връщаше към нормалния начин на живот.  Всеки от участниците обаче щеше да запази траен спомен за този празник, проведен в необичайни, екстремни условия, напук на зимата, която се появи изневиделица в края на октомври.

 

 

 

Текст и снимки:
Б. ПАТАРИНСКИ

ОКТОВМРИЙСКИ ЛЮЛЯЦИ

Напоследък политиката и природата се объркаха. Покрай тях и народът. Но думата ни е за природата. След топлата зима и дъждовната пролет, дойде лятото. С малко слънце и много дъжд. Само август се напъна да изглежда по-летен. А комбайните жънаха жито чак до началото на септември. Наложи се и вериги да им слагат, за да не затъват до осите в калта. Септември също се представи "добре" - паднаха над 100 литра дъжд на квадратен метър. Чак октомври ни дари с повече слънце. И... люлякът цъфна. Покрай него - и други дървета, като вишните например. А онова малко беличко цвете на една от снимките вече ви го показвахме веднъж през януари. Само жълтото цвете е типично есенно. И всичките тези снимки са направени на 15.10.2014 г. Някои вещаят люта зима, а други - напротив.Трети пък твърдят, че растенията просто са се объркали след толкова много дъжд и са приели топлите октомврийски дни за пролетни. Та затова и цъфнаха. Кой знае... Но каквото и да е, нека се порадваме на люляка и вдъхнем с пълни гърди от аромата му преди да е паднал първият сняг. Защото едва ли ще дочакаме зрели череши по Коледа...

СЕПТЕМВРИЙСКИ ПРАЗНИЦИ

Трябва да отбележим, че тазгодишното откриване на панаира премина под знака на 45 годишнината от обявяването на Угърчин за град. Гости бяха  Ловчанският митрополит Гавраил, който отслужи водосвет, и досегашни депутати от Ловешкия район, както и областният управител Милко Недялков. След изпълненията на нашите танцьори празничната програма продължи с концерта  от популярни народни песни на сестри Диневи. Почти през цялото време се виеше  хоро. В него активни участници бяха и нашите танцьори. При най-популярните хороводни песни на хорото се хващаха по около сто човека. Това продължи повече от час и завърши с празнични фойерверки.

 

Два бяха празниците, в които танцовият състав на читалището взе участие през септември със свои изпълнения. На 5 септември нашите танцьори играха на сцената в с. Драгана на традиционния празник, посветен на 145 години от създаването на селото и във връзка с Деня  на Съединението. А на 19 септември участваха в празничната програма послучай 45 години от обявяването на Угърчин за град и във връзка с откриването на традиционния панаир в Угърчин. Наши бяха момичетата, които водиха програмата, а една от танцьорките ни - Десислава Бешкова - изненада публиката с доброто си изпълнение на популярна песен на Паша Христова. Снимките, които публикуваме, са от празника в Угърчин.