Може да е случайност, но може и да не е, че двамата млади учители от Угърчин Вълчо Русковски и Георги Стоянов поставят въпроса за създаване на читалище на едно събрание в току-що завършената през 1894 г. голяма двуетажна училищна сграда в центъра на Угърчин. Не само поставят въпроса, но се захващат и с поставянето на първата театрална пиеса в Угърчин – „Руска” от Иван Вазов. За представянето и използват най-голямата стая в училището, наречена по-късно от хората „представлянска”. Заради политическа дейност на следващата година Русковски е уволнен и напуска Угърчин, но други хора довеждат докрай идеята за читалище в Угърчин, а училището се превръща и в дом за читалището през следващите 38 години. За това време в "представлянската стая" са изнесени /представяни - оттам и наименованието/ десетки пиеси и други представления.
С времето сред читалищните членове зрее идеята за построяване на читалищна сграда, която да предложи по-добри условия за дейността на читалището. А на 24 декември 1926 г. общото събрание взема и конкретно решение. Минават три години, докато Общинският съвет и кметът Дико Стоянов стигат до идеята за едновременно изграждане на общинска и читалищна сграда , свързани помежду си. Минават още три години докато сградите биват построени. Строителството им е завърщено от кмета Кольо Лалев през октомври 1932 г., а тържественото им освещаване става на 7 януари 1933 г.
Строителството на новата сграда трае близо 10 години. Започнато е при кмета Георги Ненов и е завърщено от Дако Рамчев под постоянното наблюдение на първия партиен ръководител в Ловеч, угърчинецът Петър Балевски. Над 1000000 лева струва изграждането на тази най-голяма читалищна сграда в Ловешка област. Общата и застроена площ е над 2000 кв. метра. Разполага със салон за 450 зрители, който се отоплява или охлажда от климатична инсталация. Сцената е 11 м широка и 15 м дълбока с въртяща се част и 30 прожектора за осветление. Има и две видеокамери, които предават изображение към монитори във фоайетата. Три просторни фоайета предлагат възможности за организиране на изложби и други изяви. В едното от тях има и бюфет. Освен това сградата разполага и с малък салон за около 80 човека, 4 гримьорни и 4 други помещения. През 2005 – 2006 г. в едното от фоайетата се обособи помещение за библиотеката, а след това и друго - за компютърна зала.
Политическите промени от 1989 г. обаче, последвани от дългогодишни икономически проблеми в страната , поставиха читалищата, в това число и нашето, в много по-трудни условия за съществуване. И това продължи повече от десет години. Едва с присъединяването ни към Европейския съюз и отварянето на европейските програми за финансиране възникнаха възможности за осигуряване на средства за ремонт на читалищните сгради, а Министерство на културата започна да отпуска и допълнителна субсидия срещу конкретни проекти.
За изминалите 27 години новата читалищна сграда поостаря. Особено трудно за поддръжката й време беше между 1991 и 2004 г., когато само на покрива се направи частичен ремонт. След 1991 г. поради липса на средства спря парното отопление на сградата. Климатичната инсталация – също. Последваха течове на плоския покрив. Излезе от строя и сценичното осветление. Поради липсата на отопление големият салон през зимата стана неизползваем.
А с подкрепата на общината започнаха и частични ремонти на сградата, за да се стигне през 2011 г. до разработването на проект от общината за цялостен ремонт на сградата. През ноември 2012 г. проектът получи финансиране по програмата за развитие на селските райони на стойност близо 988000 лева. В рамките на 2013 г. ще се извърщи ремонт на покрива, подмяна на дограмите, ремонт на електро и ВиК инсталацията, сценичното осветление и озвучаването на салона, отоплението на сградата, инсталиране на соларни панели за отопление на вода и др. След ремонта сградата ще отговаря и на всички съвременни изисквания за енергийна ефективност.
За 118 години съществуване на читалището ни то има три свои домове, единият от които, първият, е училището. Малко са читалищата в България, които са имали две сгради. Не са много читалищата в България, които имат такава сграда като нашата днес. Още по-малко ще са те след предстоящия ремонт. Дано имаме силите и възможностите да я поддържаме добре и в бъдеще, за да може читалището да разшири своята дейност и достигне до повече хора в Угърчин.
Б. ПАТАРИНСКИ
Фотографии: Читалищен архив
