УГЪРЧИНЦИ НА ВОЙНА

- Мирчо Бошнака се събужда през нощта и си спомня, че в раницата на един отдельонен има кашкавал...

Трескавите дни на мобилизацията през 1915 година . Формира се 58-ми полк . Пред казармата група селяни. Те са угърчинци.  Високи с дебелорунни калпаци  и  сивобозави  потури и елечета. Говорът  им наподобява гърлен  напев. Изпод надвисналите си вежди гледат дълбоко и важно. Влизат в казармата. Събличат сивите дебелошаечни  салтамарки  и рунтави черни калпаци . Обличат се като войници в запас. Отпускат учкура  на дънестите потури . Напълват ги с елечетата , калпаците и клашниците…Завързват здраво учкура  и  изпращат товара за село , а те тръгват за Ниш, Прилеп , Дойран и Охрид…

Мирчо Бошнака – знаеха го така всички от ротата. Той беше угърчинец. Висок, плещест и мълчалив. Той олицетворяваше народната мъдрост: ”Върши си работата добре онзи, който я върши самичък!”… Мирчо живееше винаги с това , което му донасяше божият ден.

Полкът  спира някъде на бивак. Наоколо ни дръвце, ни сламка. Толкова хора са минали  преди нас. Мирчо гледа наоколо, свие вежди и се загуби… След час иде с шума  или слама  на гърба… Спи човека на сухо и топло… Но не забравя и земляците – угърчинци…

Пътуваме от Прилеп за  село Теменик. Дълъг шосеен път. На Бошнака на гърба  освен собствената му раница, се мъдрят още две отгоре … Той се е спазарил да носи две раници със  заплащане… А в тези  раници освен  патроните и хляба  има военен трофей – плячка кантарени топузи и синджир за геран!...

Ротата е на почивка. Целият полк е в Кожух – Планина . Мирчо се залавя на бас, че ще бяга до отсрещния  планински хребет, като държи една тояга в ръката си  и неспирно ще я вдига нагоре и сваля надолу  с една ръка … И опъна Мирчо  на бяг все на нагоре с тояга в ръка …

Върна  се след 6 минути … спечели баса и събра левчетата …

В боевете Мирчо върви бавно, все едно, че отива на колибата си. Ако скоро няма да се прибягва напред, Бошнака  разтвори раницата, отреже едно парче хляб и малко месо  и яде спокойно, като сегиз  тогиз праща по един куршум на сърбите. Ротата е на бивак „Конско”… Топла майска нощ… Мирчо се събужда през нощта и си спомня, че в раницата на един отдельонен има кашкавал … Мирчо се промъква наблизо  и в тъмницата разтваря една раница. Пипа нещо твърдо и гладко. Отрязва тънка филийка и почва да мляска безшумно… В устата му нещо щипе и се пени … Сутринта Мирчо се превива от корем . Не може да сколаса да си върже гащите… Диария ще го скъса… По грешка той вместо кашкавала на отдельонния, намерил парче свински сапун и го задъвкал в тъмнината … Сутринта всички угърчинци разправяха приказката – прослава „Се Се Се …и катраника ли? Се Се Се!”…

15-ти ноември. Полкът  е по височината на Ивен. На изток  са бреговете на Черна. Вали мек рохкав сняг. Ротата стои готова за бой. Някой извика на близо: „Хвърли раниците! Тури ножа! Напред!”…

Автор В.СТОЯНОВ

В.” Светлина”-Угърчин

07.01.1937 г

МАЙ – МЕСЕЦ НА ПРАЗНИЦИ

Като се заредиха празници – та цял месец, че и повече. И дъждовете не попречиха.

Освен с участието на прегледа в Монтана и фестивала в Сребърна, читалищните състави се включиха в програмата на училището за изпращане на дванайсетокласниците, в програмата на 24 май, в повторното представяне на „Нашенци” пред угърчинската публика същия ден.

Освен това читалището беше съорганизатор  на първата родова среща  в село Смоляновци на 26 май. А на 1 юни най-редовните посетители  на библиотеката и компютърната зала рецитираха „Аз съм българче”, ...

... рисуваха , редиха пъзели. Танцьорите от детския танцов състав пък проведоха по-специална репетиция с елементи на игри в танците. Не мина и без почерпка разбира се.

Учебната година свърши, но читалището ще продължи и през лятото своята активна работа с децата . Няма да прекъсват репетициите и с другите състави, защото ни очакват нови сцени за изяви.



Сребърна се смя и с нашите „Нашенци”

На 12 май по пладне сатиричният състав на читалището ни с един твърде жълт автобус кацна насред резервата „Сребърна” в слънчевото село Сребърна. Изсипахме се в центъра му всред всякакви певци, артисти и други водоплаващи птици на фестивала „Сребърна пее и се смее”.

И тъй като съставът ни трябваше да се появи на фестивалната сцена на другия ден, отседнахме в близкото село Айдимир в хотел с кралското име „Куин”.

Останали приятно изненадани, че цените не са кралски, решихме , че можем да си позволим едно посещение на старата крепост „Меджеди табия” край Силистра. В една от музейните зали нашите артистки имаха възможността да се снимат с войнишки шапки и комсомолско знаме, на което пишеше „Учение и труд, жизнерадост и дръзновение”.

Когато настана вечер и звезди обсипаха свода небесен по коридорите на хотела се появиха самодиви в бяла премяна и при сватбари в ресторанта приседнаха. След кратко стъписване, младоженците бързо се съвзеха и всички пиха, пяха и се веселиха, та чак леглата на горния етаж подскачаха. А самодивите продължиха да кръжат по стълбища и коридори дорде осъмнат. Приликата им  с някои от нашите артистки не е случайна.

А на другия ден с жизнерадост и дръзновение се  появихме на сцената на фестивала с нашите „Нашенци” по Чудомир. Макар публиката да се бе нагледала на какво ли не, се смя от сърце на нашите герои. Накрая ни дадоха и грамота с магаре и човек върху него.

След като натоварихме плета, герана и другия реквизит пак сред музика , песни, хуморески и мирис на кебапчета яхнахме нашия жълт  автобус и потеглихме обратно към следващото представление в Угърчин на 24 май.